Решение по дело №3407/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

......................., град В.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., VІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                                   ТАНЯ ДИМИТРОВА

при участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура - В., СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова к. адм. нак. д. № 3407/2019 г. по описа на съда, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Община В., подадена чрез гл. юрисконсулт М.Щ., срещу Решение № 1964 от 01.11.2019 г., постановено по АНД № 3690/2019 г. по описа на Районен съд – В. (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление № **********/02.07.2019 г., издадено от зам.-кмета на Община В..

С жалбата се поддържа, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Сочи се, че процесното административнонаказателно производство е проведено правилно и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на данъчно задълженото лице, без да са налице процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Твърди се, че възприетата от наказващия орган фактическа обстановка съответства на описаната в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) № **********/12.04.2019 г., установена въз основа на цитираните в наказателното постановление доказателства, потвърждаващи извършеното нарушение. Изтъква се, че подадената декларация е с вх. № **********/12.04.2019 г., т.е. не е спазен двумесечният срок, считано от придобиването на имота, с което са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 14, ал. 4, във вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, като извършеното нарушение не е формално, а е законоустановено в чл. 14 от ЗМДТ. Позовавайки се на нормите на чл. 51, ал. 1 и чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, касаторът настоява се, че задължението за неподаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ е отпаднало единствено за физическите лица. Според касатора правилно е определена и имуществената санкция. Искането е да се отмени обжалваният съдебен акт и да се потвърди наказателното постановление. В хода по същество процесуалният представител на касатора поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът – „Б. ОЙЛ“ ООД с ЕИК ххххххххх, представлявано от Владимир Енчев Стоянов, чрез адв. Е.Е. ***, с писмено възражение изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за оставянето й без уважение, като се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение на ВРС. Настоява се, че сравняване на нормите на чл. 14, ал. 1 и ал. 4, предишна ал. 2 от ЗМДТ преди и след редакцията, в сила от 01.01.2019 г. се установяват няколко отлики досежно субекта на деянието и вида на деянието: досежно субекта, предишната ал. 2 на текста сочи собственика като задължено лице, а новата редакция на ал. 4 от ЗМДТ вече говори за предприятието, съответно преди редакцията задължението на собственика е да подаде декларацията по ал. 1, а след редакцията – предприятието да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка в срока по ал. 1. Последното според наказаното лице обосновава извод, че не може да бъде споделено становището на касатора, че не е отпаднало задължението за деклариране на придобити по възмезден начин имоти. Възразява се и по отношение законосъобразността на наложения размер на имуществената санкция, доколкото същата не е в минималния размер от 500 лв., а в двоен размер от 1 000 лв., без да са изложени каквито и да е било мотиви, релевантни за преценката дали правилно е определен размерът. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на ВРС. В хода по същество адв. Е. излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид допуснатото същество нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, и пледира за оставяне в сила на ВРС като правилно.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, установява следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Б. ОЙЛ“ ООД срещу Наказателно постановление № 5305001500/02.07.2019 г., издадено от зам.-кмета на Община В., с което за нарушение на разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ на „Б. ОЙЛ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Според наказателното постановление нарушението се състои в следното: При подаване от „Б. ОЙЛ“ ООД на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/12.04.2019 г. е установено, че не е спазен законоустановения двумесечен срок за деклариране на придобит недвижим имот с адрес: гр. В., ул. „П.“ № 66, представляващ сграда за търговия – бензиностанция/газстанция с РЗП 147 кв.м, идент. 10135.2551.568.1, придобит с Нотариален акт № 84, том V, рег. № 9674, дело 661/20.12.2018 г. Посочено е, че крайният срок за деклариране на този имот е изтекъл на 20.02.2019 г., считано от 20.12.2018 г., като в рамките на този период лицето не е предприело действия за деклариране на имота пред Дирекция „Местни данъци“.

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен АУАН № ********** от 12.04.2019 г.

Въззивният съд стига до извод, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия и в законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като надлежно са връчени преписи от тях на упълномощен представител на въззивното дружество, респ. осигурена е възможност за организиране на защитата, но дружеството не е депозирало писмено възражение срещу АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради което и липсва произнасяне по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН

За да отмени наказателното постановление, ВРС приема, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения – в АУАН и в НП нарушението не е описано пълно и точно нито от фактическа, нито от правна страна. Констатирано е, че не е посочено в какво качество „Б. ойл“ ООД подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ – докато в АУАН то е „данъчно задължено лице“, то в НП е посочено само като „лицето“, но не и като “собственик“, както е предвидено в хипотезата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. На следващо място, ВРС сочи, че нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ недвусмислено сочи обектите, за които собственикът им уведомява общината по местонахождение на имота, а именно - за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, но нито в АУАН, нито в НП с дължимата прецизност е посочен видът на имота (според формулировката в цитираната норма), за който е подадена декларация. Позовавайки се на изискването, че при описание на изпълнителното деяние, следва да се посочат обстоятелствата, въз основа на които да се направят недвусмислени изводи за допуснатото нарушение и за извършителя, респ. да се конкретизира съответната норма, ВРС отбелязва, че неясно защо за първи път с обжалваното НП АНО приема, че е нарушен и чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, при липсата на факти в обстоятелствената част, относими към задължението на предприятията да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Въззивният съд приема, че липсата на релевантни за соченото нарушение факти в АУАН и НП ограничава правото на защита, която се гради именно срещу фактите, което е съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като е недопустимо съдът да допълва съдържанието с фактически констатации, които е трябвало да се установят в хода на административнонаказателното производство. По приложението на материалния закон, ВРС за прецизност посочва, че от доказателствата по делото недвусмислено се установява извършеното нарушение.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно.

Изводите на ВРС за наличие на допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство са правилни и законосъобразни. Тези изводи се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. ВРС е извършил правилна преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност), правилно ги е отнесъл към материалния закон и ръководейки се от закона е постановил правилен съдебен акт.

Не са налице основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС. Следва да се остави в сила решението на въззивния съд, като касационната инстанция препраща към мотивите на въззивната такава по аргумент на чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Касационната жалба е неоснователна.

При преценката за необходимите релевантни факти, които следва да се посочат при описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, следва да се има предвид следното:

Към момента на придобиване на недвижимия имот и към момента на изтичане на двумесечния срок, на който се позовава органа, действащата нормативна уредба, регламентираща процесните правоотношения, е претърпяла изменение.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г. до 01.01.2019 г.) за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, като съгласно ал. 2, когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г., предишна ал. 2, изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, като съгласно ал. 2, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В случая с изменението на ЗМДТ в сила от 01.01.2019 г. (т.е. в периода, в който тече 2-месечният срок за деклариране на имота съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ в редакция преди изменението ДВ, бр. 98 от 2018 г.) обхватът на задължение за подаване на подаване на декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти е ограничено спрямо предходната редакция на разпоредбата, като същото продължава да е императивно единствено за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.

Правилно и в съответствие с нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ВРС е посочил, че в случая в наказателното постановление не са посочени релевантите факти за възникване на задължението за подаване на декларацията от наказаното лице, респ. за законосъобразното ангажиране на отговорността му. Не е посочено в наказателното постановление дали процесният недвижим имот представлява новопостроена сграда и постройка, която не подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.

Правилно ВРС приема и че в наказателното постановление не е посочено дали имуществена санкция е наложена на дружеството в качеството му на собственик или на носител на ограничени вещни права и в частност, че същото има качеството на предприятие, което и при предходно действащата спрямо настоящата редакция на ЗМДТ се е изисквало именно защото е предприятие да посочи и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

Правилно въззивният съд приема, че за разлика от посочената единствено за нарушена в АУАН разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, в наказателното постановление е посочена като нарушена и разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ (без посочване за коя редакция на нормата става въпрос, вероятно в редакция, действаща след 01.01.2019 г.), като същевременно не са визирани в наказателното постановление никакви факти, относими към чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ – например, че става въпрос за предприятие, което следва да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Следва да се има предвид, че задължението по чл. 14, ал. 4 от ЗДМТ (в редакцията, която е в сила от 01.01.2019 г.) може да се разглежда и като самостоятелно такова, тъй като предприятията следва да подадат информация (а не декларация е използваният от законодателя израз) в срока по ал. 1 за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка обаче за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване.

Административнонаказателният процес е строго формален. С налагането на административни наказания се навлиза и засяга правната сфера на субектите. Следва да е пълно съблюдаване на законоустановените изисквания за ясно, недвусмислено и пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които изисквания целят яснота на вмененото деяние, за което се ангажира административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Следва описаните факти в наказателното постановление да корелират с посочените за нарушени материалноправни норми и със състава на административното нарушение. Само и единствено в тези случаи следва да се приеме, че не е налице негативен ефект върху правото на защита на наказаното лице.

Предвид изложеното изводът на ВРС за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното пред него наказателно постановление са правилни и законосъобразни.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1964 от 01.11.2019 г., постановено по АНД № 3690/2019 г. на Районен съд – В..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.