Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр.Русе, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева,
като разгледа докладваното от съдия Йосифов
к.а.н.д. № 450 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „А1
България“ ЕАД, със седалище в гр. София,
против решение № 260169/21.10.2020 г., постановено по АНД № 1317/2020 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление №
2020-0051896/10.06.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище в гр.Русе, при
Комисията за защита на потребителите. В жалбата се твърди, че оспорваното
съдебно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Касационният жалбоподател
твърди, че районният съд е допуснал процесуални нарушения във връзка със
събирането на релевантните за случая доказателства по отношение на твърдяното
наличие на дефект на стоката, за която е предявена рекламация от потребителя,
като неоснователно е игнорирал представено по делото писмено доказателство –
сервизен протокол, удостоверяващ изправността на стоката. Според касатора събраните
пред въззивния съд доказателства не налагат извод за извършването от негова
страна на нарушение на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
за каквото нарушение е санкциониран. В оспорваното съдебно решение липсвали и
мотиви относно наличието или липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. От касационната инстанция се иска да постанови решение, с което да отмени
решението на РРС и потвърденото с него наказателно постановление на посочените
в жалбата основания или алтернативно поради маловажност на случая. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Комисия
за защита на потребителите – Регионална дирекция – Русе (КЗП – РД Русе) не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и
оставяне на въззивното решение в сила.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от РРС и наведените от касатора възражения, намира за установено следното:
С решение № 260169/21.10.2020 г.,
постановено по АНД № 1317/2020 г., районният съд е потвърдил наказателно
постановление № 2020-0051896/10.06.2020 г. на директора на КЗП – РД Русе, с
което, на основание чл.222а от ЗЗП, на касатора е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл.113, ал. 1 във връзка с чл.
105, ал. 1 във връзка с чл. 108 от същия закон. За да постанови този съдебен
акт районният съд е приел, всички доказателства по делото еднозначно и
безпротиворечиво установяват посочените в АУАН и издаденото въз основа на него
НП факти, касаещи извършената на касатора проверка и резултатите от нея, които
факти не се опровергават от доказателствата, представени от наказаното
дружество. Съдът приел, че не са налице процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на
НП. В наказателното постановление било посочено мястото на извършване на
административното нарушение – магазинът, стопанисван от касатора, както и
датата на извършване на нарушението, определена като период от време предвид
вида на нарушението – „продължено“, осъществено чрез бездействие от страна на
наказаното лице. Съдът счел, че по делото безспорно са установени обективните
признаци на административното нарушение, за което е санкционирано
дружеството-жалбоподател, като в тази връзка като преки уличаващи доказателства
съдът се позовал на свидетелските показания на актосъставителя, които напълно
кореспондирали и се допълвали от съставения при проверката на търговския обект
констативен протокол, подписан без възражения от длъжностни лица на наказаното
дружество. Позовавайки се на тези доказателства съдът извел извод, че следва да
се игнорира представения от жалбоподателя констативен протокол към сервизна
поръчка, издаден от оторизирания сервиз, в който стоката била изпратена след
приемане на рекламацията. Като краен извод районният съд обосновал, с
изложените по-горе съображения, законосъобразност на оспореното пред него
наказателно постановление, поради което го е потвърдил и е осъдил дружеството-жалбоподател
да заплати на наказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е неправилно поради
допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събирането и оценката
на доказателствата.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за извършено нарушение на чл. 113, ал. 1
във връзка с чл. 105, ал. 1, във връзка с чл. 108 от ЗЗП. Съгласно чл. 105, ал.
1 от ЗЗП продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства
на договора за продажба. На основание чл. 108 от ЗЗП всяко несъответствие на
потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след
доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен
ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или
на характера на несъответствието. От своя страна нормата на чл. 113, ал. 1 от
ЗЗП, посочена като нарушена от наказаното дружество, предвижда задължение за
продавача, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба,
да я приведе в съответствие с договора за продажба. Именно такова е и
повдигнатото срещу касатора обвинение със съставения АУАН и поддържано в
издаденото впоследствие НП – „отказва да приведе стоката – мобилен телефон „Huawei
Y6“ в съответствие с
договора за продажба, считано от предявената на 31.08.2019 г. рекламация,
въпреки че несъответствието е демонстрирано пред негов представител“.
Анализът на цитираните норми сочи, че
за да е налице неизпълнение на задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, е
необходимо безспорно да се установи, че е налице несъответствие на стоката с
договора за продажба, което несъответствие не е отстранено от продавача по
предвидените от закона начини.
В процесния случай, за да приеме, че
е изпълнен състава на административното нарушение на чл.113 от ЗЗП, въззивният
съд е приел, че стоката не е съответствала на договора за продажба, съгласно
чл.106, т. 1 и т. 4 от ЗЗП, тъй като не е притежавала характеристиките,
определени от страните по договора, не е притежавала обичайните качества и
характеристики на стоките от същия вид. Този извод на районния съд се основава
на свидетелските показания на актосъставителя и на съставените в хода на
проверката от контролните органи на КЗП констативни протоколи. Касационният съд
намира, че от посочените доказателства не може да се обоснове извода, формиран
от районния съд по следните съображения:
В свидетелските си показания св.Г. Г.
само преразказва изложеното в жалбите на потребителя. Липсват данни свидетелят
лично да е установил твърдяните от потребителя дефекти на мобилния апарат. От
съдържанието на констативните протоколи от 25.11.2019 г. и 28.11.2019 г. се
установява, че при извършените проверки в търговския обект, стопанисван от
касатора, от органите на КЗП на посочените дати, дружеството е запознато с
подадените от потребителя жалба и допълнение към нея и твърденията в тях, които
са преповторени в констативните протоколи. От търговеца е изискано представяне
на документи във връзка с предявените от потребителя рекламации и в частност
относно направената на 31.08.2019 г. рекламация. Единствените установени при
проверката факти, които са отразени в констативния протокол от 25.11.2019 г.,
са за наличие на регистър на предявените рекламации в обекта, както и че
процесната стока – мобилен телефон към момента на проверката се намира все още
в магазина на търговеца в едно със сервизния протокол от оторизирания сервиз, в
който е посочено, че при извършено тестване на телефона не са установени
проблеми в работата му. И при двете посещения в търговския обект служителите на
КЗП не са извършили опит да бъде изпробвана работата на устройството, а само,
както се посочи по-горе, са запознали търговеца с подадените от потребителя
жалби.
Така съдът е приел, че оплакванията
на потребителя са установени поради обстоятелството, че констативните протоколи
били подписани без възражение от представител на търговеца, което съдът счел за
потвърждение на констатациите в тях. Касационният съд намира, че този извод е в
противоречие с разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от НПК, намираща приложение по
силата на препращането в чл.84 от ЗАНН, според която не може да се правят
изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде
обяснения или не е доказал възраженията си.
На следващо място, отговорността за осигуряване разкриването на обективната
истина в съдебната фаза на административнонаказателното производство се носи от
съда – чл. 13 от НПК. По тази причина чл. 107, ал. 2 от НПК предвижда, че
събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но
задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин,
когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Такава
необходимост ще е налице винаги, когато от събраните доказателства могат да се
направят разнопосочни изводи относно предмета на доказване в
административнонаказателното производство, а именно извършено ли е вмененото на
наказаното лице административно нарушение.
По делото, от една страна, са налице твърденията
на потребителя за установен от него дефект на закупената от касатора стока,
който дефект, както се посочи по-горе, не е надлежно доказан по делото, въпреки
че устройството към момента на проверките от КЗП се е намирало у проверявания
търговец. От друга страна, по административнонаказателната преписка,
респективно по въззивното дело, е представен сервизен протокол от оторизирания
сервиз, в който се посочва, че мобилният апарат не показва дефекти при
извършените в сервиза тестове.
Във връзка с констатираното противоречие районният съд е бил длъжен по свой
почин, съгласно чл.107, ал.2 от НПК, да събере необходимите доказателства, за
да изясни обстоятелството налице ли е бил дефект в процесната стока към момента
на предявяване от потребителя на рекламацията на 31.08.2019 г. С оглед
твърденията на последния, че дефектът е бил демонстриран при предявяването й
пред служител на търговеца, съдът е следвало да провери достоверността на тези
твърдения чрез установяване на самоличността и разпита в качеството на свидетел
на приелия рекламацията служител. Като свидетел е следвало да бъде разпитана и самият
потребител - Галина Дончева, подала жалбата до КЗП. Установяването на
посоченото обстоятелство евентуално би могло да стане и чрез назначаването на техническа
експертиза, с обект на изследване процесното устройство, която да даде
заключение налице ли е бил твърдяния от потребителя дефект, респ. чрез
извършването в съдебно заседание, в присъствието на вещото лице, на оглед на устройството
по реда на чл.285 вр.чл.155 от НПК с цел установяване на актуалното му техническо
състояние, което също би съставлявало индиция за състоянието му към релевантния
момент (предявяването на рекламацията), ако се установи, че устройството не е
ползвано и поради това състоянието му не се е изменяло.
Като е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и
при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, районният съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяната
на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на въззивната инстанция.
Както вече се посочи основният правнорелевантен факт за съставомерност на
действията, респективно бездействието на касатора, е дали процесната стока –
мобилен телефон, съответства или не съответства на договора за продажба към
датата на предявената рекламация, от който факт зависи възникнало ли е за
касатора задължение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Отговор на въпроса дали е налице
нарушение на тази разпоредба следва да бъде даден от въззивната инстанция при
новото разглеждане делото, след събиране на указаните доказателства и
подлагането им на внимателна проверка съгласно чл.107, ал.5 от НПК.
При новото му разглеждане районният съд следва да се произнесе, с оглед
изхода на спора, и по разпределението на отговорността за разноските,
включително по искането на касатора за присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото касационно производство – чл.226, ал.3 от АПК
вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 260169/21.10.2020 г.,
постановено по АНД № 1317/2020 г. по описа на Русенски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: