и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 39/28.04.2005 г., постановено по гр. д. № 1045/2004 година, Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от “Плодове и зеленчуци” ООД гр. Кърджали против Рафет Акиф Местан от гр. Кърджали иск с правно основание чл. 211 във вр. с чл. 203 ал. ІІ от КТ за заплащане на сумата в размер на 7797.74 лв., представляваща размера на нанесена на дружеството вреда. С решението “Плодове и зеленчуци” ООД гр. Кърджали е осъдено да заплати на Рафет Акиф Местан разноски по делото в размер на 120 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят “Плодове и зеленчуци” ООД гр. Кърджали, който го обжалва с молба да бъде отменено като незаконосъобразно и се постанови друго решение по същество. Претендира разноски. При постановяването на решението съдът направил неправилен извод, като е смесил двете понятие инвентаризация и регистрационен опис. През 1999 год. "Плодове и зеленчуци" " ООД се регистрирало данъчно по данък добавена стойност считано от 26.08.1999 год. Съгласно ЗДДС на дружеството следвало да се признае данъчен кредит, считано от 01.01.1999 год. за закупените дълготрайни активи /основни средства/. За закупените дълготрайни активи за този период- 9 на брой, посочени в дневника на покупките, следвало гл. счетоводител да представи регистрационен опис в Данъчната служба, който се изготвял на базата на фактурите, с които били закупени. Изготвянето на този опис нямал нищо общо с извършването на инвентаризацията на дружеството. Следвало е да се изготви от гл. счетоводител и да се представи наред с другите документи, представени в данъчната служба. На "Плодове и зеленчуци" ООД при извършена ревизия бил съставен Данъчен ревизионен акт № 92/19.03.03 год., в който било констатирано, че за м. септември 1999 год. дружеството начислило пълен данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, без да е спазено изискването на чл. 6 ал. 2 т. 4 и т. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 111 ал. 4 от ЗДДС- не е представен регистрационен опис на закупените налични активи за периода 01.01.1999 г. до 30.09.1999 год., вследствие на което на дружеството не бил признат данъчен кредит в размер на 5238.88 лв. и наказателна лихва в размер на 2558.86 лева. Така на дружеството била нанесена щета в размер на 7797.74 лв., за която вина имал ответника, който като гл. счетоводител в дружеството при депозиране на заявлението за регистрация по ЗДДС, не е изпълнил посоченото в раздел Г изискване- да приложи опис на наличните активи за периода от 01.01.1999 год. до 30.09.1999 год. Ако бил изпълнил това свое задължение, нямало да се стигне до този резултат. Цялата документация била изготвена от него и той се е подписал като управител на заявлението за регистрация по ДДС, поради което вината за непредставянето на описа била негова и той следвало да понесе всички негативи на своето неправомерно поведение като гл. счетоводител. Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. В писмена защита се излагат съображения. Ответникът по жалбата я оспорва и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Поддържа се в съдебно заседание, че дори и да имало нанесена щета на ищцовото дружество, то тя не била в пряка и причинна връзка с поведението на ответника по иска. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна. От обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата следва да се приеме, че е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 7797.74 лв. Тази инстанция приема, че именно такъв иск е бил разгледан и от първоинстанционният съд, въпреки изписването на разпоредбите на чл. 211 във вр. с чл. 203 ал. ІІ от КТ, като изхожда от обстоятелствената част на мотивите и диспозитива на атакуваното решение, още повече, че самата разпоредба на чл. 211 от КТ посочва реда за осъществяването на пълната имуществена отговорност- съдебен ред. От представеното по делото удостоверение за актуално състояние от 19.09.2003 година по ф. д. № 964/1990 година на Кърджалийския окръжен съд се установява, че с решение № 994/28.12.1990 година, ищцовото дружество е било вписано в регистъра за държавни и общински фирми с управител Марин Янев Драгнев от гр. Кърджали. На 13.08.1999 година ищцовото дружество е подало заявление за регистрация по ЗДДС, подписано от Марин Янев Драгнев- управител на дружеството и представляващ същото. Не се спори, че на ищцовото дружество “Плодове и зеленчуци” ООД гр. Кърджали е била извършена данъчна ревизия и съставен данъчен ревизионен акт, с който са определени данъчни задължения за дружеството по ЗДДС за довнасяне и лихви за просрочие към тях, изчислени до 19.03.2003 г. От приложеното към делото трудово досие на ответника по иска се установява, че същият е бил назначен на 11.05.1995 година в ищцовото дружество като гл. счетоводител, със задължения, описани в длъжностната му характеристика. Трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 02/30.12.1999 година на управителя на дружеството. При така приетата фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск е неоснователÕн и като такъв следва да се отхвърли по следните съображения: В разпоредбата на чл. 203 от КТ е определен обсега на имуществената отговорност на работника или служителя. Ал. І на чл. 203 КТ касае случаите на вреда, причинена от работника по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, която се реализира съобразно КТ, а ал. ІІ на същия текст се отнася до случаите на причинена вреда умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, при което отговорността се определя от гражданския закон. Отговорността при вреда, причинена по небрежност може да бъде ограничена- чл. 206 КТ и пълна- в случаите на чл. 207 ал. І т. 2- напр. при липси, за каквито в исковата молба няма твърдения. В конкретния случай, от обстоятелствената част на исковата молба следва да се приеме, че от ответника по иска се претендира имуществена отговорност в пълен размер на определените данъчни задължения, които са в резултат не на небрежност /за каквато форма на вина няма твърдения в исковата молба/, а като резултат на умишлено неизпълнение на задължения на ответника като гл. счетоводител, с когото трудовото правоотношение е прекратено от 30.12.1999 г., респ. към завеждане на иска, ответникът не е работник при ищеца. Или, тази отговорност следва да се реализира по общия исков ред, като очевидно в случая не са налице хипотезите на производство по финансов начет или разглеждане на граждански иск в наказателен процес. С оглед изложеното следва да се приеме, че предявеният иск има основание в чл. 45 от ЗЗД. По съществото на спора: Безспорно е, че на жалбодателят- ищец в първоинстанционното производство, е била извършена данъчна ревизия. Било констатирано, че за м. септември 1999 г. дружеството е начислило пълен данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, без да е бил представен регистрационен опис на наличните активи, каквото е изискването на чл. 68 ал. ІІ т. 4 от ЗДДС- предвиждащ особен режим, уреждащ ползването на данъчен кредит и на дружеството не бил признат данъчен кредит. Били му начислени и наказателни лихви. Непризнатия данъчен кредит и лихвите са претендираната с исковата молба сума, която ищецът определя като нанесена му от ответника щета. От доказателствата по делото обаче, не се установява ответникът да е отговорен за претендираната щета. Не се спори, че ответникът по иска е бил гл. счетоводител с точно определени задължения. Едновременно с това обаче, същият е бил и пряко подчинен на управителя на дружеството /виж и длъжностната му характеристика/. Съгласно ЗДДС – чл. 111 ал. ІІ, заявлението за регистрация по ЗДДС, ведно с предвидените за това документи, се подава лично от представляващия юридическото лице, вписан в съдебното решение за регистрация или от лице, упълномощено с нотариално заверено пълномощно. Както вече се посочи, по- горе- представляващ дружеството е управителят му Марин Янев Драгнев, който е подал и подписал заявлението за регистрация, а не ответника по иска, каквито са твърденията в исковата молба, поддържани и във въззивната жалба, още повече, че по делото не са представени доказателства ответникът да е бил упълномощен да представлява дружеството, респ. да подава заявлението за регистрация и регистрационен опис. При подаване на документите, именно управителят на дружеството, който е подписал заявлението /доказателства друг да е сторил това, не са представени/, не е приложил и представил регистрационен опис на наличните активи. Наред с това, няма данни по делото, а и не се твърди в исковата молба, управителят на дружеството да е възложил, а ответникът като гл. счетоводител, да е отказал да изготви или да представи регистрационен опис, респ. да е отказал да изпълни свое задължение или възложена му работа. Освен това, в исковата молба не са изложени никакви обстоятелства, а и не са представени доказателства, че вредите, които се претендират да са били причинени умишлено, а още по- малко- да е налице причинна връзка между нанесената щета на ищцовото дружество и поведението на ответника по иска. Впрочем, предявения иск като неоснователен следва да се отхвърли. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото, разноски за жалбодателя не се следват. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39/28.04.2005 г., постановено по гр. д. № 1045/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните
Председател: Членове: 1/ 2/
|