Присъда по дело №4940/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 38 от 10.03.2025 г. по НЧХД № 4940/2024 г. по описа
на БРС, XXI състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесена в съда частна
тъжба от И. С. И., ЕГН **********, с която срещу подсъдимия М. В. Г., ЕГН **********,
*****************/, е повдигнато обвинение за това, че на ******** г. около 19:00 часа в
Р.О.Г., находяща се в гр. Бургас, к-с „Б.М.“ ***, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
устата, причинил на И. С. И., ЕГН ********** разкъсно-контузна рана в областта на устата
и болка в горен ляв зъб, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в болки, без
разстройство на здравето– престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
За претърпените от процесното престъпление неимуществени и имуществени вреди
частният тъжител е предявил граждански иск в размер на 1500 лева за неимуществени и 50
лева за имуществени, ведно със законна лихва от датата на деянието –******** г. до
окончателното изплащане на сумите.
Частният тъжител, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. П..
Поддържа повдигнатото обвинение, което счита за безспорно доказано с оглед събраните по
делото доказателства. Поддържа предявения граждански иск за претърпените вреди от
престъплението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият оспорва повдигнатото обвинение и поддържа, че е бил провокиран от
пострадалия, за да бъде осъден да му плати парични средства. В последната дума сочи, че
няма вина за случилото се и навежда възражения за затруднено материално положение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М. В. Г., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас. Той е
******************. Видно от приложена по делото справка за съдимост подсъдимият е
реабилитиран за две предходни осъждания от 1995 г. и 1996 г.
Частният тъжител и подсъдимият членували в Районната организация на глухите,
находяща се в гр. Бургас, к-с „Б.М.“ ***. На ******** г. се провело отчетно събрание на
организацията, като на събранието присъствали и частният тъжител, подсъдимият и
свидетелите А.Г.Т. (по грешка отбелязана в съдебния протокол като Т.) и Д.Г.М.. По време на
почивката свидетелката Т. отишла до намиращо се в сградата помещение -бар, за да
съдейства за предлагане на напитки (чай и кафе) на участниците в събранието.
Междувременно частният тъжител и подсъдимият също отишли до барчето и се заговорили
на тема футбол, като подсъдимият се ядосал на частния тъжител и го хванал за гушата.
Впоследствие подсъдимият ударил частния тъжител по лицето в областта на устата.
Свидетелката Т. се изплашила и излязла навън да извика помощ, като видяла свидетеля Д.М.
и друго лице, на които споделила за случващото се вътре в бара. Свидетелят М. веднага
влязъл вътре и заедно с другото присъстващо лице се намесили и успели да преустановят
възникналия между тъжителя и подсъдимия физически конфликт. Подсъдимият бил изведен
извън помещението, а частният тъжител останал вътре, като по устата му имало следи от
кръв.
На ******** г. частният тъжител бил прегледан от съдебен лекар в УМБАЛ – Бургас,
който установил разкъсно-контузна рана в областта на устата и болка в горен ляв зъб. Било
издадено на тъжителя и съдебномедицинско удостоверение № ***/24г.
По доказателствата:
Приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства. По делото не се събраха доказателства,
1

които да поставят под съмнение така установените факти.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетели очевидци на настъпилото
между подсъдимия и тъжителя съприкосновение, от показанията на които безспорно се
установява, че подсъдимият е причинил на тъжителя телесното увреждане, описано по-горе
в изложението. В показанията си свидетелката Т., която е свидетел очевидец на упражненото
спрямо тъжителя от подсъдимия физическо насилие, с категоричност споделя, че
подсъдимият е ударил частния тъжител, в резултат от който удар тъжителят имал следи от
кръв по устата. Показанията на свидетелката Т. за възприетите от нея видими белези от удар
по лицето на тъжителя се потвърждават от показанията на свидетеля М., който от една
страна не излага твърдения, че е възприел нанесени от подсъдимия удари спрямо тъжителя,
но споделя, че около устата на тъжителя е имало кръв. В показанията на свидетеля М. се
съдържат данни за осъществил се физически контакт между тъжителя и подсъдимия, който е
бил преустановен именно поради намесата на свидетеля М. и друг присъстващ на
събранието член на организацията. Показанията на свидетелите Т. и М. са обективни, тъй
като липсват данни, които да навеждат на извод за заинтересованост на свидетелите от
изхода на делото. При анализ и съпоставка на показанията на двамата свидетели, не се
установяват противоречия, както между показанията на Т. и М., така и в самите показания
на всеки от свидетелите. В тази връзка съдът се доверява изцяло на сведенията на
свидетелите Т. и М., споделени в рамките на проведените разпити в хода на съдебното
следствие, като приема показанията и на двамата свидетели за достоверни източници на
информация, уличаваща подсъдимия в извършване на процесното престъпление.
В насока на възникнал физически контакт между подсъдимия и тъжителя са и
обясненията на подсъдимия, който посочва, че частният тъжител е предизвикал сбиването,
за да осъди подсъдимия да му плати пари. Обясненията на подсъдимия освен
доказателствено средство, са и средство на защита срещу повдигнатото обвинение, като при
анализа на доказателствената им стойност следва да се има предвид, че подсъдимият не
носи наказателна отговорност за изложени в обясненията неистини. Независимо от това
обясненията на подсъдимия не са изолирани от събрания доказателствен материал.
Достоверността на изложени от подсъдимия обстоятелства, а именно, че е възникнало
сбиване между него и тъжителя, се установява при анализа на събрани по делото
доказателства, а именно показанията на свидетелите Т. и М., които също излагат данни за
възникнал физически конфликт между двамата, който бил преустановен от свидетеля М. и
от друг член на организацията. В тази връзка при установяване на фактическата обстановка
по делото, съдът съобрази и се довери и на обясненията на подсъдимия, които в допълнение
с показанията на свидетелите Т. и М. свидетелстват за възникнал физически конфликт между
подсъдимия и частния тъжител.
По делото е представено от частния тъжител и писмено доказателство -
съдебномедицинско удостоверение № ***/2024 г., издадено във връзка с извършен на
******** г. преглед на тъжителя от съдебен лекар, от което се установяват следи от
нараняване по устата на частния тъжител. Отделно от това в удостоверението е посочено, че
пострадалият се е оплакал и от болки в горен ляв зъб. Като заключение съдебният медик е
констатирал, че установените наранявания отговарят да са получени по време и начин, както
е съобщил частният тъжител. Представеното писмено доказателство е в подкрепа на
показанията на свидетелите Т. и М., които също споделят, че е имало следи от кръв по
устатата на частния тъжител.
След анализ на всички събрани доказателства съдът достигна до извод за безспорно
установена по делото фактическа обстановка, изложена по-горе.

От правна страна:
2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от
НК.
По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно
увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка или страдание.
В случая от фактическа страна безспорно по делото се установи, че на ******** г.
около 19:00 часа в Р.О.Г., находяща се в гр. Бургас, к-с „Б.М.“ ***, чрез нанасяне на удар с
юмрук в областта на устата, подсъдимият причинил на И. С. И., ЕГН ********** разкъсно-
контузна рана в областта на устата и болка в горен ляв зъб, представляващи лека телесна
повреда, изразяваща се в болки, без разстройство на здравето. От извършен медицински
преглед на ******** г. съдебен лекар е заключил, че посочените увреждания на здравето
отговарят да са получени по време и начин, съобщени от тъжителя, от действието на или
върху твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, към които спадат и ударите с части
от човешкото тяло –удар с юмрук. Като заключение съдебният лекар е посочил, че на
тъжителя е била причинена болка. При тези обстоятелства съдът прие, че е налице
причинно-следствена връзка между нараняванията на тъжителя и упражненото от
подсъдимия спрямо него насилие –нанасяне на удар с юмрук в областта на устата.
Причинените наранявания се характеризират като лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 2 от НК, тъй като се установява само причинена болка на пострадалия.
От субективна страна подсъдимият е действал с евентуален умисъл, като е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е
допускал тяхното настъпване. Удряйки тъжителя с юмрук в лице в областта на устата,
подсъдимият е съзнавал и е имал реална представа, че от упражненото насилие вероятно е
възможно да настъпи разстройство на здравето на тъжителя, което да му причини болка.
Независимо от това подсъдимият е действал като е допускал и е бил безразличен, че
действията му ще причинят болка на пострадалия –частния тъжител.

По изложените съображения съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.

По вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 6 месеца или
„пробация“, или „глоба“ от 100 до 300 лева. Както се установи по–горе в изложението
подсъдимият не е осъждан, същият е бил реабилитиран за предходни осъждания, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност. От престъплението не са настъпили
съставомерни вреди. При тези обстоятелства съдът намери, че е приложима разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 НК и подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му бъде наложено административно наказание „глоба“.
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., Пленум на ВС,
след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2
ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
3

При индивидуализацията на размера на наказанието съдът взе предвид, че
подсъдимият не е трудово ангажиран, както и частичното му признание за възникнало
сбиване между него и частния тъжител. Отегчаващи обстоятелства не бяха отчетени.
Съдът като взе предвид смекчаващите вината обстоятелства, посочени по-горе в
изложението и на основание чл. 78а, ал. 1 НК определи размера на административното
наказание „глоба” в предвидения минимум, а именно 1000 лв. Така наложеното наказание в
пълнота ще изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и
обществото.

По гражданските искове:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде
уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна връзка с извършеното деяние и
размер на вредите.
От фактическа страна по делото се установи, че подсъдимият виновно е ударил
тъжителя и същият е получил нараняване на устата, което му е причинило болка. При така
установените по делото обстоятелства настоящият състав уважи предявения граждански иск
за обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК от тъжителя
неимуществени вреди до размера от 500 лева, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска до пълния предявен
размер от 1500 лв. Относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и прие, че сумата от 500 лв. се явява
съразмерна, съответна на претърпените от тъжителя неимуществени вреди, поради което е и
справедлива.
На следващо място съдът уважи и гражданския иск, в частта за предявените
имуществени вреди в размер на 50 лева от датата на деянието до окончателното изплащане
на сумата. От представено по делото писмено доказателство - фактура, издадена от „УМБАЛ
БУРГАС“ АД (л. 9 от делото) се установява, че на ******** г. частният тъжител е заплатил
сумата от 50 лева за издаване на СМУ № ***/24 г. Този разход е бил направен във връзка с
необходимостта от извършване на медицински преглед от съдебен лекар, за да се установят
причинените на частния тъжител от подсъдимия наранявания. В тази връзка основателна е
претенцията за осъждане на подсъдимия да заплати на тъжителя направените разноски за
медицински преглед и издаване на СМУ.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата
обвинение на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият беше осъден да заплати на
тъжителя деловодни разноски в размер на 650 лева - платено адвокатско възнаграждение и
17 лева платени държавни такси за образуване на съдебно производство и получаване на
съдебно удостоверение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати по сметка
на РС- Бургас сумата от 50 лв., представляваща държавна такса за уважената част от
гражданския иск.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	38
Дата:	10 март 2025 г. (в сила от 26 март 2025 г.)
Съдия:	Пламена Николова Събева

Дело:	20242120204940
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 декември 2024 г.

Присъда по дело №4940/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите