Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
22.07.2020г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети
наказателен |
състав |
|
На |
Седемнадесети Юни |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в
следния състав:
|
Председател: |
И. Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм.
характер дело номер |
919 |
по описа за |
2019 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №399377-F462581/18.01.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление
на Национална Агенция за приходите-съгласно Заповед на изпълнителния директор
на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. с което на „ГАРДЕНН” ЕООД, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ж.к. „Баделема” , №10 , вх.А, ет.1,ап.2,
представлявано от И.А.А., с ЕГН ********** на основание чл. 53, вр. чл. 27,
/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е била
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на
чл. 27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДДС.в останалата му част.
ОСЪЖДА „ГАРДЕНН” ЕООД, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ж.к. „Баделема” , №10 , вх.А, ет.1,ап.2,
представлявано от И.А.А., с ЕГН ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ СОФИЯ сумата от 120.00 / сто и двадесет / лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Производство по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №399377-F462581/18.01.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление
на Национална Агенция за приходите-съгласно Заповед на изпълнителния директор
на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. с което на „ГАРДЕНН” ЕООД, с БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ж.к. „Баделема” , №10 , вх.А, ет.1,ап.2, представлявано
от И.А.А., с ЕГН ********** на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 27, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДДС.
Настоящето разглеждане
на делото е второ по ред, след като във връзка с подадената от страна на представляващия
„ГАРДЕНН” ЕООД жалба е било образувано НАХД № 251/2019г. по описа на РС
Асеновград, на ІІ-ри н.с. Същото е приключило с Решение №88/12.06.2019г., с
което обжалваното НП е било потвърдено. Цитираното решение е било обжалваното
от заинтересованата страна, във връзка с което е било образувано КНАХД №2590/2019г.
по описа на Административен Съд Пловдив. С решение №2344/18.11.2019г. на
касационната инстанция, постановеното решение на АРС е бил отменено и делото е
било върнато за ново разглеждане от друг състав .
Управителят на
„ГАРДЕНН” ЕООД не се явява лично в
съдебно заседание.С подадената писмена жалба от страна на дружеството
жалбоподател, се навеждат доводи за
неправилност на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и
необосновано. Алтернативно се иска от съда да приеме, че случая е маловажен,
също основание за отмяна на обжалваното НП.
Упълномощеният от
дружеството повереник адв. И.М. не се явява
в последното проведено по делото съдебно заседание.
Представителят на
въззиваемата страна- юрисконсулт Зафирова, която моли обжалваното НП, да бъде потвърдено като законосъобразно,
обосновано и правилно. На основание чл.
63, ал.2 и 5 от ЗАНН моли да им бъдат присъдени и направените по делото
разноски за юрисконсулт в размер на 120 лева.
След преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено
следното:
На 16.12.2018г. в
10.20 часа, от служители на ЦУ на НАП Пловдив,
била извършена оперативна проверка в обект - кафе -аперитив „Виконт”, находящ
се в гр. Асеновград, ул. „Трети март” № 17. Проверката била извършена от св. Д.М.А.
и неговия колега Н.Н.. Проверката започнала с контролна покупка, като в
последствие на проверяващите, след тяхното легитимиране, бил представен вместо
фискален касов бон, служебен такъв. От съдържанието на представения служебен
бон, дамата служители заключили, че обекта се стопанисва от „ГАРДЕНН” ЕООД. В
хода на проверката, която се извършила в присъствие св. А.Н.Х., който представил
пълномощно от името на управителя
на„ГАРДЕНН” ЕООД, проверяващите установили, че в обекта има работещи два касови
апарата. От единия се издавали касови бележки от търговеца „ГАРДЕНН” ЕООД, а от втория се издавали
касови бележки от „СОУСА” ЕООД. Горното създало
объркване и не дало възможност на двамата проверяващи да установят кое точно
дружество стопанисва обекта, което наложило те да извършат по обстойна проверка
на заведението, като за целта св. Д.М.А. се заел с проверка на дейността на
„ГАРДЕНН” ЕООД, а неговия колега с дейността на „СОУСА” ЕООД. Проверката на
обекта, респективно на двете дружество продължила общо три поредни дни, като двамата
проверяващи изискали да им бъдат предоставени периодични отчети от двата
монтирани работещи касови апарата, както и множество други документи.
От представения му
такъв отчет /фискален бон № 0159093/ , от фискално устройство марка Datecs
FP-1000-02 DV и ФП 02667657, регистриран на ГАРДЕНН” ЕООД, св. А. констатирал,
че за периода от 01.12.2017г. до 30.11.2018г. част от извършените продажби и
услуги от дружеството се регистрирани в група „А”-стоки и услуги, /на стойност
345.80 лева/ и други в група „В” на стойност 202.50 лева. За реализираните
продажби на стоки попадащи първата от двете групи, същите се облагат с 0% ДДС
или съответно не се начислява ДДС. По отношение на третата група, за
проверяващия било необяснимо защо в този обект има реализирани такива продажби,
тъй като нямало как те да бъдат реализирани в такъв търговски обект. Освен това
в касата на „ГАРДЕНН” ЕООД била намерена и общата сума от 60 лв. за което бил
съставен опис на паричните средства.
Констатациите
на св.Д.М.А. от първия ден на проверката били отразени в съставения от него
Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА 0223510/16.12.2018г., в който
били описани съставените допълнително протоколи и представените от присъстващите на проверката
лица документи: опис на паричните средства, декларация и обяснения от А.Н.Х.,
декларация от Б.Г.В., отчети от фискално устройство марка Datecs FP-1000-02 DV
и ФП 02667657, пълномощно от И.А.А. като управител на „ГАРДЕНН” ЕООД на името на
А.Н.Х., Договор за съвместна дейност от 10.07.2018г. между управителите на
„ГАРДЕНН” ЕООД и „СОУСА” ЕООД, график за месец декември 2018г. на персонала на
кафе-аперитив „Виконт”, фактури за продажба на стоки с получател „ГАРДЕНН”
ЕООД, / листи от 56 до 85 от съд.дело/.
Констатациите на
св.Д.М.А. от втория ден на проверката били отразени в съставения от него ПИП
серия АА 0376687/17.12.2018г. / листи от 86 до 89 от съд.дело/.
Констатациите на
св.Д.М.А. от третия ден на проверката били отразени в съставения от него ПИП
серия АА 03766112/18.12.2018г. / листи от 90 до 101 от съд.дело/.
Констатациите на
проверяващия дейността на „СОУСА” ЕООД от първия ден на проверката били
отразени в съставения от него ПИП серия АА 0223549/ 16.12.2018г., в който били
описани съставените допълнително протоколи
и представените от присъстващите на проверката лица документи: декларация
и обяснения от А.Н.Х., отчети от
фискално устройство марка Datecs DP-150 TKL
и ФП 02508382, Договор за съвместна дейност от 10.07.2018г. между
управителите на „ГАРДЕНН” ЕООД и „СОУСА” ЕООД, Договор за наем на недвижим имот
от 01.01.2017г. сключен между Пламен Димитров Андреев и Георги Димитров Андреев
от една страна и управителя на „СОУСА” ЕООД от друга страна, и анекс към същия
договор от 01.07.2017г. / листи от 102 до 120 от съд.дело/.
Констатациите на
проверяващия дейността на „СОУСА” ЕООД от втория ден на проверката били
отразени в съставения от него ПИП серия АА 0223550/ 17.12.2018г. / листи от 121
до 126 от съд.дело/.
Констатациите на
проверяващия дейността на „СОУСА” ЕООД от третия ден на проверката били
отразени в съставения от него ПИП серия АА 0223512/ 18.12.2018г. / листи от 127
до 132 от съд.дело/.
С оглед установеното в хода на проверката, на
20.12.2019г. от св. Д.А. бил съставен
АУАН № F462581, в който установеното спрямо „ГАРДЕНН” ЕООД нарушение било
квалифицирано като такова по на чл. 27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, вр. чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДДС. В акта било посочено, че търговското
дружество „ГАРДЕНН” ЕООД, стопанисвайки обект - кафе -аперитив „Виконт”,
находящ се в гр. Асеновград, ул. „Трети март” № 17, в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г., е допуснало нарушение на
същата, като не е регистрирало всяка продажба на стока и услуга по данъчната
група според вида на продажбите. В съставения АУАН било посочено и това, че
самото нарушение е открито и документирано със съставения ПИП серия АА
0223510/16.12.2018г., като същото води и
до неотразяване на приходи. Въз основа на акта, въпреки депозираните писмени
възражения,по-късно било издаденото и обжалваното НП
№399377-F462581/18.01.2019г.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителят-св. Д.М.А. и частично от показанията на св. А.Н.Х..
Съдът намира жалбата за
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок, като съдържа
и необходимите реквизити, но разгледана по същество по отношение на
отмяната на обжалваното НП за неоснователна.
Безспорно е това, че проверката
е била извършена на посочените в АУАН и НП дата, като проверяващите са
проверили търговски обект - кафе
-аперитив „Виконт”, находящ се в гр. Асеновград, ул. „Трети март” № 17.
Правилно се явява констатацията на проверяващите, че дружеството стопанисващо обекта е именно „ГАРДЕНН” ЕООД.
За този си извод съдът се съобрази изцяло със събраните по делото писмени и гласни доказателства. В действителност в
хода на проверката, в обекта са били намерени два работещи касови
апарата-единия регистриран на „ГАРДЕНН” ЕООД, а втория регистриран на „СОУСА”
ЕООД, като и и двата касаят проверявания обект - кафе -аперитив „Виконт”. Това
обстоятелство наред с дадените обяснения, а в последствие и показания на св. А.Н.Х.
и представения договор за съвместна дейност от 10.07.2018г. / лист 108 до 110
от съд.дело/ сключен между управителите на двете дружества, на пръв поглед са
създали известно объркване у проверяващите с оглед тяхната преценка, кое
дружество се явява нарушител. Това първоначално объркване обаче, е било съвсем
професионално преодоляно, чрез извършената пълна проверка на двете дружества,
при която са събрани и множество писмени доказателства. От тях се установява,
че графика за месец декември 2018г. на назначения в обекта персонал е бил
утвърден от лицето Ат.Х. и подпечатан с печата на „ГАРДЕНН” ЕООД / лист 75 от
съд.дело/. След като такъв график липсва
за работници, назначени като персонал от управителя на „СОУСА” ЕООД, то следва
извода, че работодател на работещите по график
в обекта обект - кафе -аперитив „Виконт” се явява единствено „ГАРДЕНН” ЕООД. От представените в хода на проверката копия от
фактури /листи от 75 до 85 от съд.дело/ се установя, че получател на стоките
посочени в тези фактури се явява единствено
„ГАРДЕНН” ЕООД. Вида и количеството на тези стоки, води до извода, че те
са предназначени за реализиране в търговски обект, който е идентичен с
проверявания кафе-аперитив „Виконт”. Липсата на сходни такива фактури, издадени
през периода когато са били издадени фактурите с получател „ГАРДЕНН” ЕООД, води
до извода, че през този период „СОУСА” ЕООД не е бил получател на стоки, които
следва да се считат реализирани в кафе -аперитив „Виконт”.
Предвид направените възражения няма как
де не се изложат и съображения по отношение на представения договор за
съвместна дейност. Видно е, че проверката на проверяващите е обхванала времевия
период от 01.12.2017г. до 30.11.2018г. а представения договор за съвместна
дейност между двете дружества е от 10.07.2018г. В него действително е посочено,
че „СОУСА” ЕООД наред с фискалното си устройство, предоставя за съвместно
ползване с „ГАРДЕНН” ЕООД и наличната си материална база кафе -аперитив „Виконт”.
Тази клауза също създава объркване, като на пръв поглед може да се заключи, че
до момента на сключване на договора, въпросния обект е бил стопанисван от
„СОУСА” ЕООД, което обстоятелство обаче не се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
В този смисъл няма как да не се посочи
отново това, че всички представени копия от фактури по които е получател
„ГАРДЕНН” ЕООД, са с дати преди 10.07.2018г. , а тези представени от „СОУСА”
ЕООД са с дати след 06.07.2018г. Освен това от приложените касови отчети, става
ясно че фискалното устройство ползвано от
„ГАРДЕНН” ЕООД е въведено в експлоатация на 06.01.2017г. и към 01.12.2017г. същото е било в работен
режим, /лист 71 от съд.дело/, докато това на „СОУСА” ЕООД е било въведено в
експлоатация на 04.07.2018г. и едва от този момент до проверката е било в
работен режим /лист 106 и 135 от съд.дело/.
От горното логично следва извода, че
кафе-аперитив „Виконт” е бил стопанисвано от „ГАРДЕНН” ЕООД. Дори да се приеме,
че действителната воля на управителите
на двете дружества е била да обединят „своите усилия за осъществяване на
съвместна дейност” / чл. 1 от договора/ , това е нямало как да стане чрез
предоставената от „СОУСА” ЕООД материална база кафе -аперитив „Виконт”, тъй
като въпросното заведение вече е било стопанисвано от „ГАРДЕНН” ЕООД. Това е
нямало как да стане и посредством ползването на два работещи касови апарата,
както и посредством механизма за въвеждане в тях на продажбите и схемата на
обучение на персонала за които говори с показанията си св. А.Н.Х.. Представения
Договор за наем на недвижим имот от 01.01.2017г. сключен между Пламен Димитров
Андреев и Георги Димитров Андреев от една страна и управителя на „СОУСА” ЕООД
от друга страна, и анекс към същия договор от 01.07.2017г. / листи от 102 до
120 от съд.дело/ не променят горните изводи на съда, тъй като те са без
нотариална заверка на подписите, и дори да се приеме, че имота които те касаят,
съвпада обект - кафе -аперитив „Виконт”, то момента на тяхното сключване, както
установи съда е след като вече обекта е бил
стопанисван „ГАРДЕНН” ЕООД. В този смисъл възражението относно това, че
„ГАРДЕНН” ЕООД не следва да счита, за субект на установеното нарушение се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Без уважение следва да се остави и
направеното възражение относно причината за отразяването и въвеждането на продажбите в група „А” и „В”,
вместо група „Б”. В действителност от представения протокол от СД „Канцеларски
материали –Дърмонев сие” /лист 32 от съд.дело/ се установява, че във фискалното
устройство марка Datecs FP-1000-02 DV и ФП 02667657 собственост „ГАРДЕНН” ЕООД
поради софтуерна грешка е имало въведени суми в данъчни групи А и В. Въпреки,
че липсва посочен период, през който фискалното устройство е работело с т.н. „софтуерна
грешка“, то все пак доказателствената стойност това писмено доказателства
следваше да бъде проверено по съответния ред, като това стана, чрез изисканата
съответна справка от търговското дружество „Микроинвест” ООД, София което
разработва и подържа на пазара съответния софтуер необходим за касовите апарати
в страната. От намиращата се на лист 139 от съд.дело справка, се установява, че
поради различно тълкуване и липса на конкретни указания от страна НАП, за
период от около една година, внедрения софтуерния продукт „ Microinvest Invoice
Pro” е пращал всички стоки в данъчна
група „А”, като това обаче не е вредяло
на фиска доколкото лицето не е било регистрирано по ДДС. Макар и в тази справка
да няма изрично посочен период в който софтуерния продукт, е пращал съответните
стоки в данъчна група „А”, то отново не става ясно защо в използваното от
„ГАРДЕНН”ЕООД ФУ са налице стоки въведени в група „В”. Няма
обяснение и обстоятелството след като е била налице твърдяната от св. Х.
софтуерна грешка, то същата не е налична и при софтуера на касовия апарат
регистриран на „СОУСА” ЕООД, където всички стоки са въведени в група „Б”, като
липсват такива в група „А“. Направеното възражение и в тази насока се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното съдът е на становище, че
дружеството жалбоподател е извършило нарушение на чл.27 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. Посочената норма въвежда правилото, че: Лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите:
1. група “А” - за стоки и услуги, продажбите на които
са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група “Б” - за стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група “В” - за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива;
4. група “Г” - за стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
В конкретния
случай, след като при проверката на периодичния отчет от монтираното ФУ за
периода 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г. е установено, че нарушението е било
налице, като дружеството „ГАРДЕНН” ЕООД не е изпълнило задължението си да се
регистрира съответните стоки без изключение в данъчна група „Б”, с което е
реализиран обективния състав на горното нарушение. Това е било установено дори в деня на
проверката.
Затова и съдът намира, че правилно описаното нарушение
е квалифицирано по посочената в НП материално правна разпоредба. Правилно
описаното нарушение е съотнесено и към съответстващата му санкционна разпоредба
– чл. 185, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДДС, която предвижда в тези случаи имуществена
санкция от 500 до 2000лв., когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, както се твърди в процесния случай.
Правилно административнонаказващият орган е наложил
имуществената санкция в минималния размер от 500 лева, който е съобразен с
основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Съдът
намира, че определеното спрямо дружеството жалбоподател наказание отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно
нарушение. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена
санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно
поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за
тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някаква минимална
стойност на предмет на нарушението. С оглед на изложеното Съдът приема, че не
са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в
АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът макар
и да се отличава с особена фактическа и правна сложност, съдът счита, че
присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било
обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът
счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 120 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума
следва да се присъди в полза на ЦУ на НАП София.
С оглед изложените мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: