О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Макариева частно гражданско
дело N 1267 по описа за 2019 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по частна жалба на Г.С.С. срещу Определение, представляващо част от решение № 1928
от 08.05.2019г. на Варненския районен съд, с което е допуснато предварително
изпълнение на решението в частта по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
В
жалбата се твърди се, че чрез предварителното изпълнение ищцата ще
получи възможност да го лиши напълно от родителски права отвеждайки детето в
Русия завинаги. С оглед допуснатото предварително изпълнение се настоява за
неговото спиране .
С писмен отговор на частна жалба, от адв. М.Б. пълномощник на М.Н., се изразява становище, че
обжалваното определение е законосъобразно, поради което и се моли да бъде
оставена без уважение частната жалба.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
С определението на Варненския районен
съд, постановено на 08.05.2019 г. по гр.д. № 16184/2018г. е допуснато
предварително изпълнение на решение № 1928 от 08.05.2019 г. с което
се дава разрешение заместващо съгласието на бащата Г.С. за пътуване на
детето К. Г. С. придружавано от своята майка М.А.Н. до Руската федерация три
пъти годишно за по 20 дни за срок от пет години считано но постановяване на
решението на основание чл.127а СК .
За да постанови обжалваното
определение, районният съд след преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства относно иска по чл.127а, ал. СК, районният съд е счел, че е в интерес на
малолетното дете К. да се разреши от съда то да пътува до Руската федерация три
пъти годишно за по 20 дни за срок от пет години придружавано от своята майка .Това
ограничение на излизанията е постановено с оглед гарантиране правото на детето
да поддържа лични контакти с баща си и близките си в България. На основание чл.127,
ал.4СК районният съд е приел и че следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в тази му част.
Предвид горецитираното настоящият въззивен съд не счита за обосновано оплакването в частната
жалба, че районният съд постановява обжалваното определение без никакви основания, тъй като основанията са
именно преценката за интереса на детето и
предварително изпълнение на решението в тази част може да се допусне, след
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, както е сторил
първоинстанционният съд.
Специалната разпоредба на чл.127а, ал.4 СК урежда особен случай на допускане на предварително изпълнение на съдебно
решение, който представлява изключение от общите хипотези на предварително
изпълнение, уредени в разпоредбата на чл.242, ал.2 ГПК. Съгласно посочената
специална норма, когато съдът постанови заместващо съгласие на родител за
пътуване на дете в чужбина, той може да допусне предварително изпълнение на
това решение. Доколкото разпоредбата на чл.127а, ал.4 СК не препраща към
критериите за допускане на предварително изпълнение по чл. 242, ал.2, ГПК, то
допуснатото предварително изпълнение е свързано изцяло и единствено с
преценката за най-добър интерес на детето. От същата преценка се ръководи и
самото решение за заместващо съгласие по чл.127а, ал. СК, което е обусловено и
от разпоредбата на чл.24, ал.2 от Хартата на основните права на ЕС-"При
всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни
институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от
първостепенно значение".
По искането за спиране изпълнението на атакувания акт до произнасянето
по въззивната жалба:
Очевидно страната претендира спиране
на допуснатото от РС предварително изпълнение по чл.127а, ал.2 СК. Разпоредбите
на чл.245 ГПК обаче са неприложими към настоящия казус, тъй като са относими към актовете по чл.404, ал. ГПК, представляващи
изпълнителни основания. Докато решенията по чл.127,а СК са актове на спорна
съдебна администрация, при която съда чрез намесата в отношенията между
родителите и детето, всъщност ги администрира, замествайки липсващото съгласие
на единия родител за извеждане детето в чужбина от другия. С ал.4 от същата
норма законодателя не е имал предвид същинското предварително изпълнение по см.
на чл.24 ГПК, а предварително приложение на възприетата от съда административна
мярка преди влизане в сила на атакуваното решение. Последното се осъществява
чрез издаване преписи от акта в полза на заинтересованата страна, с оглед
реализиране на признатите й права пред съответните институции. Отсъствието на
нарочно регламентирано производство за изпълнението му допълнително обоснова
невъзможността от спиране(а също и от прекратяване). След като атакуваното
решение не е типично изпълнително основание по чл.404 ГПК, удостоверяващо
изпълняеми права – притезания, нуждаещи се от
принудително удовлетворяване, то за въззивника липсва
правен интерес да иска нарочното му спиране. В тази насока е и константата
съдебна ппрактика(вж.Опр.№
3/14г по гр.д.№ 7542/13г,ІІІ ГО; 534/13г по гр.д.№ 5442/13г,ІІІ ГО;Опр.2361/13г
на ПОС по в.ч.гр.№ 2402/13г и др.).
Поради гореизложените съображения въззивният състав на ВОС намира за неоснователна частната
жалба, поради което приема, че следва да я остави без уважение.
Водим от гореизложеното Варненският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от
Г.С.С. срещу Определение, представляващо част от
решение № 1928 от 08.05.2019 г на
Варненския районен съд, с което е допуснато предварително изпълнение на
решението в частта по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК. Определението на въззивния
съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.
чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: