№ 99
гр. Русе, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антоанета Атанасова
Членове:Милен П. Петров
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500128 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалва Решение № 260066 от
29.11.2021г., постановено по гр.д.№ 429/2020г. по описа на РС-Бяла, с което е
осъдена да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД сумата от
301,82лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за виновно причинени имуществени вреди на товарен
автомобил „Дачия“ с рег. № ******** при ПТП на 08.03.2019г. по време на
движението си по Републикански път III-202, преминаващ през село
Кацелово, ведно със законната лихва.
Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение, поради допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Навеждат се доводи, че шахтата се намира в границите на ул.
„Ропотамо“, която не се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“,
поради което същата не отговаря и за вредите от настъпилото на мястото
ПТП. Прави се възражение за съпричиняване във връзка с неспазване на
пътен знак „Стоп“ и движение с несъобразена скорост.
Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния
съд и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
1
В молба вх. № 2781/25.03.2022г. въззиваемата страна ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД чрез адв. К.Х. АК-Русе, взема становище по
жалбата. Навежда доводи за правилност на първоинстанционното решение.
Смята, че от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е
доказано, че шахтата се намира в границите на Републикански път III-202,
стопанисван от АПИ. Също така сочи разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ППЗП,
която тълкува в смисъл, че независимо от местонахождението на шахтата,
отговорна за поддръжката е собственика на основното направление -
Агенция „Пътна инфраструктура“. След анализ на доказателствата намира
възражението за съпричиняване за недоказано. Иска от въззивният съд да
потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 08.03.2019г. в 12:45 ч. в с. Кацелово на кръстовището между ул.
„Ропотамо“ и ул. „Трети март“ - Републикански път III-202, настъпило ПТП с
участник Д.Р., управляващ автомобил „Дачия“ с рег. № ********.
Участникът премилал през отводнителна шахта с размери 2м. на 1м.,
намираща се в кръстовището, като решетката пропаднала, в следствие на
това се образували побитости по джантата и гумата на автомобила.
Автомобил „Дачия“ с рег. № ******** принадлежи на „АЛД
Аутомотив“ ЕООД. Между „АЛД Аутомотив“ ЕООД и ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско“ за срок от
10.01.2019г. до 10.01.2020г., с № 5С0820120098 на застрахователна полица, за
същия автомобил. На 11.03.2019г. към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ е предявена претенция № 50-07010-00082, по която на 12.04.2019г. е
изплатена сумата от 301,82лв., за ремонт на щетата.
Въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд, при
така установената фактическа обстановка и направените от него правни
изводи, за правилно.
Безспорно е, че ул. „Ропотамо“ е общински път и се поддържа от
Община Две могили, както и че ул. „Трети март“ е Републикански път III-202
и съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП, вр. чл. 48, ал. 1, т. 1, буква б) ППЗП се
поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“. Спорно по делото е дали
въпросното съоръжение „шахта“ се намира в границите на ул. „Ропотамо“
или на Републикански път III-202. В съдебно-технически експертиза се
установява, че шахтата се намира в оста на ул. Ропотамо и по периферията на
РП III-202. Вещото лице при изслушването му в съдебно заседание посочва,
че не може да определи със сигурност в платното на кой от двата пътя се
намира съоръжението. Въпреки това експерта прави вероятностен извод, че
2
шахтата се намира на Републикански път III-202. Достига до това заключение
въз основа на представеният му паспорт на пътя, според който водостокът се
води част от републиканската пътна мрежа. Смята, че тъй като водостока и
дъждоприемната шахта работят заедно, следва и двете съоръжения да са част
от републиканската пътна мрежа.
Съдът приема за доказан факта, че необезопасената шахта се намира в
границите на РП III-202 на основание чл. 161 ГПК, поради създадени от АПИ
пречки за събиране на допуснати доказателства. От обстоятелствената част на
експертизата е видно, че при проверка в ОПУ- Русе, част от структурата на
АПИ, на вещото лице не му е била представена проектна документация за РП
III-202, от която да се установят характеристиките на пътя, като ширина,
радиуси на кривите, уширения и др. По този начин са били създадени пречки
да се определят точните граници на пътищата при изготвяне на експертизата.
Последица от това е да се приеме от съда за доказан неизгодният за страната
факт, че шахтата се намира в границите на РП III-202.
Още повече, независимо в границите на кой от двата пътя се намира
съоръжението, то подлежи на поддръжка от АПИ на основание чл. 49, ал. 2
ППЗП, както е приел и първоинстанционният съд. Констатира се, че шахтата
се намира на кръстовище между РП III-202 и ул.“Ропотамо“, която е
общински път. Съгласно чл. 49, ал. 2 ППЗП поддържането на пътните връзки
по ал. 1 (пътни кръстовища и възли) е задължение на собственика на
основното направление. Основното направление в случая е Републикански
път III-202, т. е. съоръженията, намиращи се в кръстовището, се поддържат и
обезопасяват от Агенция „Пътна инфраструктура“
Неоснователни са и въведените възражения за съпричиняване,
доколкото не са били доказани от страна на ответника. При изготвяне на
Протокол за ПТП № 1690363 от 08.03.2019г. не е било установено нарушение
на правилата за движение от Д.Р., който към онзи момента е управлявал л.а.
„Дачия“ с рег. № ********. В последствие не му е бил съставен акт за
установяване на нарушение и наказателно постановление. От т. 4.2 на
изготвена авто-техническа експертиза се установява, че щетите на автомобила
съответстват на описаното в Протокол за ПТП № 1690363 от 08.03.2019г. за
начина на настъпването им. Същото се потвърждава и от показанията на св.
Георги Колев, съставил Протокол за ПТП № 1690363, според който водача не
е имал вина за случилото се. Пропадналата решетка на шахтата, която отдавна
е била крива, е предизвикала ПТП-то. Съдът приема, че посоченото в жалбата
изявление на св. Д.Р., е неправилно анализирано от въззивника. Никъде не се
споменава той да не е спазил, намиращия се на кръстовището преди дупката
знак „Стоп“, като този факт не е установен и от никое друго доказателство по
делото. Също така свидетеля е посочил, че е „тръгнал полека“ на
кръстовището, не „много силно“ с „максимум 40 км/ч.“. Тоест по негова
преценка се е движел със скорост между 0 и 40 км/ч., а не с точно или около
40 км/ч., която би била несъобразена скорост. Следва да се изтъкне, обаче, че
свидетеля не е посочил конкретно скоростта, с която се е придвижвал. Съдът
3
намира, че не може да кредитира като изцяло достоверни показанията му
относно максималната скорост на движение, поради изминалия
продължителен период от време след инцидента, както и поради
невъзможността на лице непрофесионалист да определи скоростта на
движение на автомобила с точност, без преди това да е проверило уредите за
измерване/скоростомер/. С оглед горното не може да се приеме за доказано
наличието на съпричиняване, поради неспазване правилата за движение по
пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е
осъществен състава на чл. 410 КЗ, съгласно който с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение. След плащане на
обезщетението от страна на застрахователя, той встъпва в правото на
пострадалия да търси обезщетение по чл. 49 ЗЗД.
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд
за правилно и законосъобразно и намира, че следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото разноски се дължат само на въззиваемия в
размер от 300лв., представляващ минималното адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 МРАВ, за плащането на което са
представени доказателства на л. 25 от делото.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260066 от 29.11.2021г., постановено по
гр.д.№ 429/2020г. по описа на РС-Бяла.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********,
представлявано от Стамен Савов, със седалище гр. София и адрес за
призоваване чрез Поделение ОПУ Русе- гр. Русе, ул. „Отец Паисий“, № 5 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , ЕИК: *********,
със седалище в гр. София и съдебен адрес- гр. Русе, ул. „Дарма“, № 15,
представлявано от изп. директори Недялко Чандъров и Иво Груев, сумата от
300лв., разноски по делото.
Решението е постановено при участие от страната на въззивника на
трети лица-помагачи – Община Две могили, обл. Русе, бул. „България“, №
84, ЕИК: *********, представлявано от Божидар Борисов- кмет и
„Водоснабдяване и Канализация“ ООД- Русе , гр. Русе, ул. „Добруджа“, №
6, ЕИК: *********, представлявано от Сава Савов- управител.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5