№ 134
гр. Варна, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223100101534 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени в условията на
субективно съединяване положителни установителни искове за собственост
от „Т. б.“ ООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. А. К. №1 срещу „Г. И.“, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Ген. Т.“ №85-87, „Б. И.“ АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ген. Т.“ №85-87 и „Г. Б.“ АД, ЕИК ......... със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. Д. Д. №4, ет.2, офис №6.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците.
Предвид на изложеното и на осн. чл. 140 и чл.146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА доклад по делото съгласно който:
Производството по делото е образувано по предявени в условията на
субективно съединяване положителни установителни искове за собственост
от „Т. б.“ ООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. А. К. №1 срещу „Г. И.“ АД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Ген. Т.“ №85-87, „Б. И.“ АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ген. Т.“ №85-87 и „Г. Б.“ АД, ЕИК ......... със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. Д. Д. №4, ет.2, офис №6 за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик по давностно владение за периода 09.07.2002г.-09.07.2012г . на
недвижими имоти, както следва:
1
Поземлен имот с идентификатор ....... по КККР на гр. Д., одобрена със
заповед № РД 18-85 от 17.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес
гр.Д., кв."Р. Д." ул."М." N9 14, с площ от 16437 кв. м., с последно изменение
със Заповед № КД-.... 09.021.2012г. на началник на СГКК Врана, при граници
на имота: .........., ........., .........., ..........., ......... и ......, и на разположените в
него сгради, а именно:Сграда с идентификатор ........4, със ЗП от 356 кв. м.,
брой етажи: 11, трайно предназначение: селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;Сграда с
идентификатор ........5, със ЗП от 29 кв. м., предназначение: селскостопанска
сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;Сграда с
идентификатор ........6, със ЗП от 32 кв. м., брой етажи: 2, предназначение:
селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма;Сграда с идентификатор .......,7, със ЗП от 34 кв. м., брой етажи: 2,
предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма;Сграда с идентификатор ........8, със ЗП от 9 кв. м., брой
етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма;Сграда на един етаж с идентификатор ........9,
ЗП от 53 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;Само на 1/2 идеална
част от сграда с идентификатор ........10, със ЗП от 21 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма;Само на 1/2 идеална част от сграда с
идентификатор ........12, със ЗП от 65 кв. м, брой етажи: 1, предназначение:
промишлена сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма и само на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ........18, със ЗП
от 11 кв. м.,с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план/ няма, на осн. чл. 124, ал.1
ГПК.
В исковата си молба, която е уточнена с поредица уточнителни молби
ищецът навежда твърдения, че е придобил собствеността върху процесните
недвижими имоти, които са съвкупност от земя и сгради въз основа на
оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в негова полза
придобивна давност в следствие осъществявано трайно, явно и
необезпокоявано владение в продължение на 10 години, считано от
09.07.2002г. до настъпване на фактическия състав на осъщественото
2
недобросъвестно владение – 09.07.2012г., което владение ищецът твърди, че
упражнява и към момента на сезиране на съда с исковата молба. Поддържа се,
че владението е установено още през 1987г. от неговите праводатели
„Търговия на едро“, клон т. б. и „Т. б. Варна“ ЕООД. Имотът е ограден с
висока ограда, въведен е пропускателен режим, който се осигурява от
ведомствена охрана.
С решение постановено по гр. дело № 559/1999г. на Апелативен съд –
Варна, изменено с решение от 10.01.2002г. на същия съд, влязло в законна
сила на 09.07.2002г. е прието за установено по отношение на праводателя на
ищеца -„Т. б. -Варна“ ЕООД, че „Т. ф.“ АД – село Т. е собственик на имот с
площ от 16743 кв.м., представляващ имот с пл. № 213 и №214 по КП на гр. Д..
Така посочените имоти с пл. № 213 и №214 по КП на гр. Д. са идентични с
процесния имот с идентификатор ....... по КККР на гр. Д.. Поддържа, че
предмет на това съдебно производство е била единствено земята, но не и
построените върху нея сгради. Посоченото съдебно производство
първоначално е било образувано като такова по предявен ревандикационен
иск с правно осн. чл. 108 ЗС, който в последствие е изменен в положителен
установителен иск за собственост. Владението върху имотите с оглед
осъществения съдебен процес и изхода от него, твърди, че не е предавано на
ответника по спора.
Търговското дружество „Т. ф.и“ АД – село Т., което е имало качество на
ответник в съдебното производство по гр. дело № 559/1999г. на Апелативен
съд – Варна посочва, че е праводател на ответниците в настоящото
производство. В тази насока се поддържа, че на 15.08.2...г. е осъществено
преобразуване на „Т. ф.и“ АД – село Т. без ликвидация поради преминаване
на цялото му имущество в дружеството „А. Мел БГ“. На 30.07.2009г. в
търговския регистър е вписана промяна във фирменото наименование на
правоприемника от „А. Мел БГ“ АД на „Б. И.“ АД. Твърди, че ответникът
„Б. И.“ АД оспорва неговите права на собственост, като същото на
05.06.2015г. се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост
№138, том ІV, рег. № 2837, дело № 399/2015г. по описа на нотариус В. М. рег.
№ 465, с район на действие ВРС, за имотите земя и построените върху него
процесни сгради, макар и да не се легитимира за техен собственик. Поддържа,
че собствеността на земята и сградите предмет на спора принадлежи на
3
ищеца, а по отношение на сграда с идентификатор ............... с площ от 4 кв.м.
(рампа) уточнява, че същата не съществува.
Дружеството „Б. И.“ АД на 29.09.2015г. е внесло непарична вноска в
капитала на новоучреденото (от няколко дружества) дружество „Г. И.“
АД, както следва: процесния имот представляващ земя ....... по КККР, както и
построените върху него сгради ........4, ........5, ........6, ........7, ............ ............,
както и ½ ид.части от сгради .........., ½ ид.части от .........., ½ ид.части от
............ и ½ ид. части от ................ Правният интерес от предявяване на иск
срещу ответното търговско дружество „Б. И.“ АД, което се е разпоредило с
процесните имоти извежда от обстоятелството, че същото се е снабдило с
констативен акт за собственост по отношение на същите, който констативен
нотариален акт желае да бъде отменен, на осн. чл. 537,ал.2 ГПК.
Излагат се твърдения, че на 24.06.2022г.ответното търговско дружество
„Г. И.“ АД от своя страна е извършило апорта вноска с предмет процесните
недвижими имоти в капитала търговското дружество „Г. Б.“ АД . Последното
също оспорва правата на ищеца във връзка със собствеността върху земята и
изградените върху нея сгради.
Поддържа се, че за процесния период единствено ищецът е сключвал
търговски сделки с процесните сгради, същите са поддържани от него, в
имота той е осъществявал строително – ремонта дейност, отдавал е под наем
сгради в него. Счита, че е манифестирал по несъмнен начин намерението си
за своене пред ответниците. Владението което е установено от него е явно,
като всеки заинтересован би могъл да установи същото. Насрещните страни
по спора не са установявали фактическа власт върху имотите предмет на
настоящото съдебно производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран общ писмен отговор от
ответниците „Г. И.“ АД и „Б. И.“ АД. Излагат се подробни съображения за
недопустимост на предявените искове с оглед невъзможността спора,който .е
е решен със СПН да бъде отново преразглеждан. В тази насока се навеждат
възражения, че по въз основа на решение постановено от Апелативен съд –
Варна, което е влязло в законна сила на 09.07.2002г. е прието за установено в
отношенията между страните, че „Т. ф.и“ АД, чийто правоприемници са
ответните търговски дружества е собственик на процесния имот с площ от
16743 кв.м., което решение е постановено при участие на „Т. б. - Варна“ АД,
4
чийто правоприемник е ищецът. Не се оспорва, че „Г. И.“ АД и „Б. И.“ АД са
правоприемници на „Т. ф.и“ АД, съответно не се оспорва, че „Г. И.“ АД е
внесъл непарична имуществена вноска с предмет процесните имоти в
капитала на „Г. Б.“ АД, което дружество и по настояще се легитимира за
собственик на процесните имоти.
В условията на евентуалност се навеждат възражения за
неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията за установена
фактическа власт върху имотите от 1987г. (включваща и началото на исковия
период -09.07.2002г.
до 29.05.2015г., на която дата е вписана апортната вноска, която е направена
от „Б. И.“ АД в капитала на „Г. И.“ АД. През този период ответникът е
упражнявал фактическата власт върху имотите с намерение за своене,
установеното владение е било явно и необезпокоявано, като същото се
извършвало чрез действия по стопанисване и поддръжка на имотите, отдаване
под наем, заплащане на дължимите данъци и такси за тях.
В отговора на исковата молба се релевира ВЪЗРАЖЕНИЕ за
придобиване на процесните имоти от ответника „Г. И.“ АД по давност ,
като същия се присъединява към установеното владение от неговия
праводател „Б. И.“ АД.В условията на евентуалност се позовава на кратката
придобивна давност в качеството му на добросъвестен владелец за периода от
29.09.2015г. до 24.06.2022г.
Оспорва ищецът да е установил фактическа власт върху процесните
имоти след постановяване на горе-посоченото решение на Апелативен съд –
Варна, оспорва сключването на търговски сделки по отношение на имотите,
извършването на ремонт, поддръжка, стопанисване на същите. Ответникът е
осъществявал дейност по отдаване под наем на процесните имоти, като и е
сключвал договори за влог на селскостопанска продукция за периода от
2002г. до 2017г. При тези съображения владението е осъществявано от
ответниците – лично или чрез трети лица. Оспорва ангажираните от ищеца
писмени док.телства за сторени разходи по поддръжка на имотите в това
число и охрана на същите, доколкото същите не отразяват действително
извършени разходи по същите, като счита, че същите са съставени единствено
и само за нуждите на процеса. Оспорва приложените ведомости за заплати за
периода 2005- 2009г., справки за вложените материали,както и приложените
5
към тях първични счетоводни документи.
В подкрепа на възраженията си, че фактическата власт е упражнявана
от ответниците излагат, че до 2011г. наемател е било търговското дружество
„М. Варна 2...“ ООД, а за периода от 2011г. – 2014г . наемател е било
дружеството „Г. Б.“ ООД, за периода 2014г. – 2015г . наемател е било
дружеството „М. Варна 2...“ ООД.
Към момента на образуване и разглеждане на съдебното производство,
по което е постановено решение от 09.07.2002г. на Апелативен съд – Варна,
владелец на имотите и било дружеството правоприемник на ответниците „ Т.
ф.и“ АД.
Извеждат се възражения, че твърденията на ищеца за спокойно и явно
осъществявано владение върху процесните имоти се опровергава от
множеството съдебни производства, по които той е страна, които съдебни
производства имат за предмет процесните имоти, като в тази връзка посочва –
гр. дело № 1480/2003г. на ВКС, гр. дело № 1171/2017г. на Районен съд – Д.,
гр. дело № 700/20018г. на ВОС, в.гр. деол № 907/2019г. на ВОС, определение
постановено по гр. дело №808/2021г. на ВКС.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Г.
Б.“ АД, с който предявения иск срещу ответното дружество се оспорва, като
се излагат възражения за неговата недопустимост, а в условията на
евентуалност за неоснователност.
Поддържа се, че ищецът се явява за собственик на част от
сградите,които се намират в собствения на ответника имот ....... по КККР,
както следва: ........1, ........2, ........3, ........11, ........13, ........15 и ........16 (които не
са предмет на спора). Отделно от собствените сгради, между страните е
налице съсобственост по отношение на процесните сгради ........10, ........12 и
........18 същите по естеството си представляващи портиерна, трафопост и
тоалетна. Намира, че доколкото ищецът притежава сгради, които се
изградени в чужд имот, то той притежава сервитутно право, което задължава
ответникът, като собственик на терена да осигури достъп до собствените на
ищеца сгради, което му право не е било ограничавано от ответното дружество
или неговите праводатели. По отношение на изложените в исковата молба
твърдения, че е осъществявал ремонт и поддръжка, намира, че не оспорва, че
такива са извършвани по отношение на собствените му сгради, намиращи се в
6
имота на ответника. Не оспорва, че по отношение на собствените си сгради,
ищецът е организирал охраната на същите.
В отговора на исковата молба се излагат възражения, като се посочва,
че процесният имот представлява б. за съхранение на зърно, по отношение на
която ответникът е придобил собствеността през 2022г. Преди придобиване
на имота през посочената година, считано от 2011г. ответникът стопанисва
имота въз основа на облигационни правоотношения по договори за наем, като
през този момент ищецът не е имал достъп до сградите, които са предмет на
спора.
Не се оспорва посочената в исковата молба връзка по правоприемство
между ответника с търговското дружество „Т. ф.и“ (в последствие „Б. И.“), по
отношение на което посочва, че с договор за отдаване под наем 14.05.2002г.
процесния имот е предоставен за ползване на наемателя „М. Варна ДВГ“,
като последното по силата на договор от 01.08.2003г. е отдало под наем имота
на ТД „Иванка Литарска – бази Д. и Провадия“. Праводателят на ответника е
сключвал във времето договори за застраховка, като посочва такъв оформен в
застрахователна полица №110107281000007 със ЗПАД „ДЗИ – Общо
застраховане“ – гр. С.. Сключвани са договори за ремонт на специализирани
съоръжения (релер), за което е издадена фактура от 2...г., договор за ремонт
на покрив, кран, хидравлична техника, за което е издадена фактура от 2...г.,
както и договори за охрана с охранителна фирма „Х. 2001“, за което
обстоятелство са издавани фактури за периода 18.01.2...г. – 23.05.2...г.
Поддържа се, че наемателят на имота „М. Варна ДВГ“ от своя страна е
сключвала множество договори за влог на зърно с търговските дружества „О.
А.“ през 2...г., „Делта А. -94“ ООД - 2...г., „А.ком“, „К. Б.“ ЕООД - 2...г. С
договор за наем от 01.06.2007г. имотът е предоставен на „М. Варна 2...“ ООД,
като наемодател е „А.МелБГ“ с предходно наименование „Т. ф.и“.С нов
договор за отдаване под наем от 01.04.2011г. „Б. И.“ предоставя имота под
наем на „Грейн Стор Б.“ в последствие преименувано на „Ф. П.“ за срок от 3
години, като на 02.01.2014г. е сключен и нов договор за отдаване под наем с
„Ф. П.“. На 01.04.2014г. Б. И.“ предоставя имота под наем на „М. Варна 2...“
по силата на безсрочен договор за наем.
Не се оспорва изложеното в исковата молба, че през 2015г. „Б. И.“ внася
непарична вноска в капитала на „Г. И.“ АД с предмет процесните имоти. За
7
периода, през който „Г. И.“ АД се легитимира за собственик на имота също са
сключвани договори за наем, като се позовава на такъв от 01.05.2018г., по
силата на който имота се отдава под наем за срок от 2 години на ответното
дружество „Г. Б.“ АД. За този период ответникът е осъществявал множество
дейности в имота, като е приемал зърно за съхраните, осъществявал е ремонт,
сключвани са трудови договори и такива за охрана. На 20.05.2020г. е сключен
договор за изработка на специализирано съоръжение – елеватор за пренос на
зърно. На 01.01.2021г. между „Г. И.“ АД и ответното дружество „Г. Б.“ АД се
сключва нов договор за отдаване на имота под наем, който договор е действал
до 2022г. към който момент имота е апортиран в капитала на ответника.
Считано от 24.06.2022г. ответникът се легитимира за собственик на
процесния имот съвкупност от земя и процесните сгради, които са изградени
в него. Владението на ответника е явно и непрекъснато за процесния наведен
в исковата молба период. Излага възражения по отношение твърденията за
придобиване на имота, като посочва, че върху собствената си сграда, която е
предмет на спора същата с идентификатор ........4 (силоз за зърно) е монтиран
осветен надпис с търговското наименование на ответника.
Оспорва се периода за придобиване на имота по давност, на който
ищецът се позовава, като посочва, че за периода 1999г. – 2004г. давност не
тече с оглед образуваното гр. дело № 1480/2003г. на ВКС, а от 2002 до 2012г.
давността е прекъсната оглед проведеното съдебно производство, за което
обстоятелство е образувано гр. дело № 559/1999г. по описа на Апелативен съд
– Варна. Позовава се на съдебния акт постановен по гр. дело №1171/2017г. на
Районен съд – Д..
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ
ОТ ДОКАЗВАНЕ, че:
1) Ищцовото търговско дружество е правоприемник на „Търговия на
едро“, клон т. б. и „Т. б. Варна“ ЕООД, съответно че ответникът „Б. И.“ АД е
правоприемник на „Т. ф.и“ АД, както и че на 29.09.2015г. „Б. И.“ АД е внесло
непарична вноска с предмет процесните земя и сгради в капитала на
ответника „Г. И.“ АД, съответно на 24.06.2022г. ответното търговско
дружество „Г. И.“ АД от своя страна е извършило апорта вноска с предмет
процесните недвижими имоти (земя и сгради) в капитала ответника „Г. Б.“
АД.
8
2)В полза на ответника „Б. И.“ АД е издаден констативен нотариален
акт за собственост №138, том ІV, рег. № 2837, дело № 399/2015г. по описа на
нотариус В. М. рег. № 465, с район на действие ВРС.
3)С решение постановено по гр. дело № 559/1999г. на Апелативен съд –
Варна, изменено с решение от 10.01.2002г. на същия съд, влязло в законна
сила на 09.07.2002г. е прието за установено по отношение на праводателя на
ищеца -„Т. б. -Варна“ ЕООД, че „Т. ф.“ АД – село Т. е собственик на имот с
площ от 16743 кв.м., представляващ имот с пл. № 213 и №214 по КП на гр. Д..
Налице е идентичност между имот с пл. № 213 и №214 по КП на гр. Д. и имот
с идентификатор ....... по КККР (процесната земя).
ДОК.ТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ.
В тежест на ищеца е да установи, че е собственик на процесните имоти
(земя и сгради) на посоченото в исковата молба оригинерно придобивно
основание. В негова тежест е да докаже, че към началната дата на процесния
период – 09.07.2002г. е установил владение върху процесните земя и сгради,
което е упражнява спокойно, явно и непрекъснато за период от 10 години –
09.07.2012г., както и към момента на депозиране на исковата молба в съда. В
негова тежест е да докаже, че за процесния период той е осъществявал
поддръжка, т. експлоатация, отдаване под наем, охрана и пр. на процесните
земя и сгради.
В тежест на ответните страни е да докажат възраженията си, от които
черпят изгодни за себе си правни последици. В тежест на ответника „Г. И.“
АД е да докаже релевираното под формата на възражение придобиване на
имотите (земя и процесните сгради) по давностно владение. Същия следва да
установи кога е установена фактическа власт от неговия праводател
(доколкото се присъединява към същата), както и че същата е осъществявана
от праводателя на страната и от ответника трайно, явно и необезпокоявано за
период от 10 години. В негова тежест е да докаже евентуалното си
придобивно основание - давностно владение в хипотезата на установено
добросъвестно владение осъществявано за заявения в отговора на исковата
молба период 29.09.2015г. до 24.06.2022г., като установи владение над веща
на правно основание, което е годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
9
В тежест на „Г. И.“ АД и „Б. И. “ АД е да докажат, че към момента на
постановено решение от 09.07.2002г. на Апелативен съд – Варна, владелец на
имотите и било дружеството правоприемник на ответниците „Т. ф.и“ АД,
съответно, че владение е упражнявано от тях чрез трети лица: до 2011г. чрез
наемателят търговското дружество „М. Варна 2...“ ООД, а за периода от
2011г. – 2014г. чрез наемателят дружеството „Г. Б.“ ООД, за периода 2014г. –
2015г. чрез наемателят „М. Варна 2...“ ООД.
В тежест на „Г. Б. “ е да докаже, че владелец на имотите за процесния
период– лично (като наемател, респ. собственик на имота), съответно
неговите праводатели „Т. ф.и“ АД, „Г. И.“ АД и „Б. И.“ АД – същите лично
или чрез трети лица, в посочените в отговора на исковата молба периоди от
време са осъществявали фактическата власт върху имотите. В негова тежест е
да докаже възраженията в отговора на исковата молба, че стопанисването,
поддръжката, охраната на процесните земя и сгради е била осъществяван от
него.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание да
посочи дали оспорва, че е собственик на сградите,които се намират в имот с
идентификатор ....... по КККР, както следва: ........1, ........2, ........3, ........11,
........13, ........15 и ........16 (същите отразени на скица на имота приложена по
делото, които сгради не са предмет на спора). Указва, че следва да бъдат
направени такива уточнения с оглед отстраняване на спорните от безспорните
факти по делото, на осн. чл. 145, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „Г. И.“ АД във връзка с възраженията му за
придобиване по давност на процесните земя и сгради, да уточни с оглед
присъединяване владението към неговия праводател, кога праводателят му е
установил владение, към което владение се присъединява, както и кога
настъпва фактическия състав на наведеното оригинерно придобивно
основание, легитимиращо го за собственик на имотите). По отношение на
евентуалното си придобивно основание -кратката придобивна давност в
качеството му на добросъвестен владелец за периода от 29.09.2015г. до
24.06.2022г. да уточни кое е онова годно правно основание, на което се
позовава, да посочи неговия праводател или в какво се състои порочния
характер на сделката на която се позовава, на осн. чл. 145, ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в частта за допускане
10
на гласни док.телства за установяване на фактическа власт върху
процесните земя и сгради за периода от 1987г. до 08.07.2002г., доколкото
искането е неотносимо към предмета на спора, който има за предмет
установяване правото на собственост по давностно владение с твърдения
считано от 09.07.2002г. (след влизане в сила на решение постановено по гр.
дело № 559/1999г. на Апелативен съд – Варна).
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на
гласни док.телства за установяване на фактическа власт върху процесните
земя и сгради за процесния период в първото по делото съдебно заседание,
след уточняване от страната на ук.нията,които са и дадени по реда на чл. 145,
ал.1 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на „Г. И.“ АД и „Б. И.“ АД , за
допускане на гласни док.телства за установяване на фактическа власт върху
процесните земя и сгради в първото по делото съдебно заседание, след
уточняване от страна на „Г. И.“ АД ук.нията,които са дадени по реда на чл.
145, ал.2 ГПК, както и след уточнение на периода на установена фактическа
власт на всяко едно от дружествата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Г. Б.“ АД в
частта за допускане на гласни док.телства за установяване на водени между
страните преговори за закупуване на собствеността на ищеца, доколкото тези
факти не са релевантни за спора, за който съдът е сезиран.
ОТЛАГА произнасянето по искането на „Г. Б.“ АД за допускане на
гласни док.телства за установяване на фактическа власт по отношение на
имота в съдебно заседание, след посочване от страната на периода от време,
за който твърди, че същата е упражнявала фактическа власт върху процесните
земя и сгради.
ДОПУСКА представените с исковата молба от ищеца писмени
док.телства до приемане в съдебно заседание, както и тези представени с
отговорите на исковата молба от ответниците.
УКАЗВА на страните възможността за постигане доброволно уреждане
на спора, вкл. чрез Центъра за медиация при ВРС. Центърът предоставя
безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор
доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17 ч. За съдействие към Центъра могат да се обърнат
11
страни по неприключили граждански, частни нак.телни и търговски дела,
разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл.
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебноизпълнителна служба при Pайонен съд -Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация страните
могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора Великова, на
тел.052 623 362 както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.** .
НАПЪТСТВА страните към спогодба, като УКАЗВА, че при
постигане на такава съдът следва да възстанови половината от внесената по
делото държавна такса на ищеца.
НАСРОЧВА производството по гр. дело № 1534/2022г. на ВОС за
разглеждане в открито съдебно заседание на 02.03.2023г. от 11.00 часа , за
която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
насроченото с.з., като на ищеца да се връчи и препис от отговорите на
исковата молба от ответниците.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12