МОТИВИ към ПРИСЪДА от 10.09.2014
г. по н.о.х.д.№ 220/2012 г. на НРС, VI състав
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт, с който срещу подсъдимия И.М. ЕВТИМОВ, роден на *** ***, живущ
***, понастоящем в Затвора – гр.София, българин, български гражданин, средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********
е повдигнато обвинение за това, че на 14.08.2002 г. в
к.к.”Слънчев бряг”, около 23.00ч. на главна алея до х-л “****”, в съучастие с В.М.М. от гр.И. в качеството на извършител отнел от владението на П. Енев Р., чрез издърпване
с ръце на полиетиленов плик с дръжки чужди движими вещи:
златни накити и бижута, а именно 24бр. мъжки пръстени от 14 каратово злато
и 60 броя дамски златни пръстени от 14 каратово злато с общо
тегло - 394,55гр. на стойност 8 285.55лв.; 70 броя мъжки гривни от 14 каратово злато и 33 броя дамски златни гривни от
14 каратово злато с общо тегло
1054,19гр. на стойност 22 137,99лв.; 103 броя бижутерийни синджири от
14 каратово злато и 23 броя комплекти всеки състоящ се от гривна, колие и обици от 14 каратово злато
- общо 1 104,53 гр. на стойност 23 195,13 лева; 12 броя висулки и 9 броя обици с камъчета с общо
тегло – 132,66 гр. на стойност 2 785,86 лева; мъжки златен часовник
марка “Женева” на стойност 2200 лева; мъжки златен часовник марка “Женева” на стойност 2400 лева; дамски златен часовник
марка “Женева” на стойност 950 лева, както и 10 броя дамски сребърни гривни тип ”белезници” с общо тегло от 150 гр. на
стойност 1000 лева; 5 броя колиета с пресовани
гривни, всяко с тегло от 40гр., с общо тегло – 200 гр. на стойност 700 лева; 2 броя сребърни часовници
всеки с тегло от по 35гр. с общо тегло 70 гр. на стойност 240 лева; 4 броя сребърни брошки, всяка
с тегло от 6 гр., с общо тегло от 24 гр. на стойност 40 лева; 14 броя сребърни бижутерийни
синджири с тегло от по 16 грама с общо тегло 224 грама на стойност 980 лева,
като общата стойност на отнетите вещи
възлиза в размер на 64 914,53 лв. /шестдесет и четири хиляди деветстотин и
четиринадесет лева и петдесет и три стотинки/ лева,
собственост на ЕТ „**** – П.Р.” с управител П.Р.,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като стойността на отнетите вещи е в особено големи размери и деянието
е извършено при условията на опасен рецидив, с което е извършил престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр. с чл.195, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1,б.”б”.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Несебър поддържа обвинението. Счита, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установява от обективна и субективна
страна реализиране на престъпния състав, по отношение на който е повдигнато
обвинението срещу подсъдимия Е.. Пледира размерът на наказанието да бъде
определен над средния предвиден при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, а именно обремененото съдебно минало на подсъдимия, големият
размер на причинените вреди. Намира за справедливо на подсъдимия да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 12 години, което с оглед
разпоредбата на чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3.
Частният обвинител и граждански ищец
чрез повереника си адв. Д. поддържа обвинението, претендира присъждането на претърпените
съставомерни имуществени вреди в размер на 64914.53 лв. по предявения от него
граждански иск. Изцяло споделя становището на представителя на държавното
обвинение, че по делото са налице единствено отегчаващи вината обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при индивидуализацията на наказанието.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. поддържа, че изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка се признава от подсъдимия, като счита, че при
определяне на наказанието следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК с
оглед дългия срок на водене на наказателния процес и практиката на ВКС и на
Европейския съд по правата на човека.
Подсъдимият И.М.Е. на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и депозира съгласие да не се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие. В последната си дума моли за справедливо наказание.
Настоящото
производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл.
от НПК, доколкото в съдебно
заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна
разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.М.Е. е роден на *** ***,
живущ ***, понастоящем в Затвора – гр.София, българин, български гражданин,
средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Видно от справка за съдимост № 561/08.09.2014 г. се установява, че преди датата
на инкриминираното деяние подсъдимият е осъждан: 1. по НОХД № 101/99 г. на НРС
с влязла в сила присъда от 29.10.1999 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 вр.
чл. 55, ал.1, т. 2 НК е осъден на глоба в размер на 1000 лв.; 2. по НОХД №
6120/1999 г. на СРС, с влязла в сила на 09.05.2000 г. присъда, за престъпление
по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 5
месеца ЛОС, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изтърпяването на
наказанието за срок от 4 години; 3. по НЧД № 2339/2001 г. на СРС, като с
одобрено споразумение на 13.03.2001 г. за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 2 вр., ал.1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
е осъден на ЛОС за срок от 4 месеца и 7 дни. От справката се установява, че с
влязла в сила на 01.07.2014 г. присъда по НОХД №4529/2010 г. на СГС подсъдимият
е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода за престъпления по чл. 321,
ал. 3, пр.1 и пр.2, вр. ал. 2 НК, чл. 142, ал.3, вр. ал.2, т. 1, т. 2, пр. 2,
т.7, пр.1, т.8, пр.2, алт.3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършени в
периода 2007 – 2009 г.
На 14.08.2002 г. около 23.00 часа в к.к.
„Слънчев бряг” на главната алея до хотел „****” свидетелката Р. заедно със
свидетелките Богданова и С. и свидетелят Р. вървели в посока към паркинга на
хотел „Корал”, където бил паркиран техният автомобил, с който да се приберат в
гр. Несебър. Свидетелят Р. носил в ръката си найлонова торба с дръжки, съдържаща
златни и сребърни накити, събрани от магазина за сезонна търговия, експлоатиран
от ЕТ „Анси - 911”, с управител свидетелката Р., с цел да не се оставят през
нощта в търговския обект без надзор. Свидетелят Р. вървял от дясната страна на
свидетелката Р., която след като се обърнала към него забелязала, че
подсъдимият тича зад гърба му и в мига, в който извикала името на свидетеля, за
да го предупреди, подсъдимият издърпал силно найлоновата торба от ръцете на св.
Р. и отнел торбата, заедно с намиращите се в нея накити, а именно 24бр. мъжки
пръстени от 14 каратово злато и 60 броя дамски златни пръстени от 14 каратово
злато с общо тегло - 394,55гр. на стойност 8 285.55лв.; 70 броя мъжки
гривни от 14 каратово злато и 33 броя дамски златни гривни от 14 каратово злато
с общо тегло 1054,19гр. на стойност 22 137,99лв.; 103 броя бижутерийни
синджири от 14 каратово злато и 23 броя комплекти всеки състоящ се от гривна,
колие и обици от 14 каратово злато - общо 1 104,53 гр. на стойност
23 195,13 лева; 12 броя висулки и 9 броя обици с камъчета с общо тегло –
132,66 гр. на стойност 2 785,86 лева; мъжки златен часовник марка “Женева”
на стойност 2200 лева; мъжки златен часовник марка “Женева” на стойност 2400
лева; дамски златен часовник марка “Женева” на стойност 950 лева, както и 10
броя дамски сребърни гривни тип ”белезници” с общо тегло от 150 гр. на стойност
1000 лева; 5 броя колиета с пресовани гривни, всяко с тегло от 40гр., с общо
тегло – 200 гр. на стойност 700 лева; 2 броя сребърни часовници всеки с тегло
от по 35гр. с общо тегло 70 гр. на стойност 240 лева; 4 броя сребърни брошки,
всяка с тегло от 6 гр., с общо тегло от 24 гр. на стойност 40 лева; 14 броя
сребърни бижутерийни синджири с тегло от по 16 грама с общо тегло 224 грама на
стойност 980 лева, като общата стойност на отнетите вещи възлиза в размер на
64 914,53 лв. /шестдесет и четири хиляди деветстотин и четиринадесет лева
и петдесет и три стотинки/ лева, собственост на ЕТ „**** – П.Р.” с управител П.Р..
В ръцете на св. Р. останали само дръжките на торбата, които се скъсали от
силното издърпване от страна на подсъдимия. След като взел торбата подсъдимият
побягнал в посока към хотел „Орион”. Свидетелят Р. тръгнал да го гони, но бил
възпрепятстван от лицето В.М.М., който с цел да помогне на подсъдимия спънал
свид. Р. и същият паднал за земята. След като се изправил св. Р. продължил да
гони подсъдимия, но го изгубил от погледа си. Свидетелката Р. *** за
извършеното престъпление. Полицейски служители обиколили районна на
местопрестъплението, но не могли да открият и задържат подсъдимия.
На 12.01.2003 г. свидетелката Р. посетила
„И.Б.” в гр. Бургас, за да провери автобусното разписание за гр. София.
Преминавайки през фоайето на хотела свидетелката забелязала група млади хора,
сред които разпознала подсъдимия като лицето отнело торбата с бижутата от
ръцете на св. Р.. Освен подсъдимият в хотела били и свидетелите С.Х.Н. и Б.К.Б.,
както и лицето В.М.М., помогнало на
подсъдимия да избяга от мястото на извършване на престъплението.
Във връзка с образувано досъдебно производство от ОСС
– Търговище срещу свидетелите С.Х.Н., Б.К.Б., подсъдимия и съучастника на
подсъдимия - лицето В.М.М. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1
вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК са извършени обиски и са иззети от домовете на
св. С.Н., Б.К. и от дома на лицето В.М. множество вещи, измежду които златни и
сребърни накити, мобилни телефони, радиостанции и др. В хода на разследването е
извършено разпознаване на подсъдимия от св. Р..
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия относно
авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно
производство доказателства относно този факт.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл.
372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2
настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятеслтвената част на обвинителния акт се установява от направеното от
подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство
доказателства, а именно показанията на свидетелите П.Р., П.Р., Д. Богданова, П.С.Д.,
Д.М., Н.Б..
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства,
събрани на досъдебното производство, както следва: протокол за разпознаване на
лица от 04.11.2003 г., видно от който св. Р. категорично е разпознала подс. Е.
като извършител на процесното деяние; протоколи от изземване и претърсване; заключение
на съдебно-икономическа експертиза за
стойността на вещите; разпечатки от мобилни оператори, свидетелство за съдимост
на подсъдимия. Посочените писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива
допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По
делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установената фактическа обстановка.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.2, вр. с ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1,б.”б”.
От обективна страна безспорно по делото
се установява, че предмет на престъплението са чужди движими вещи – накити на
обща стойност 64 914,53 лв., които са били отнети от подсъдимия от
владението на друго лице – св. Р. без негово съгласие. Чрез извършване на
изпълнителното деяние - отнемане на предмета на престъплението, подсъдимият Е.
е преустановил фактическата власт, упражнявана от св. Р. относно вещите и е
установил своя. Както се посочи по – горе в изложението видно от справка за
съдимост на подсъдимия се установява, че процесното престъпление е извършено от
подсъдимия Е., след като вече е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като по отношение на едното не е
приложена разпоредбата на чл. 66 НК и не е отложено изпълнението, което
обосновава от обективна страна квалифициращия признак „опасен рецидив” по чл.
29, ал. 1, б. „б” от НК. В случая не
намира приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 1 НК, тъй като от изтърпяване на
наказанието по предишната присъда, чието изпълнение не е отложено не са
изминали пет години. От справката се установява, че подсъдимият е осъждан по
НОХД № 6120/1999 г. на СРС на 5 месеца ЛОС, като на основание чл. 66, ал. 1 НК
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 4 години и на ЛОС за срок от
4 месеца и 7 дни по НЧД № 2339/2001 г. на СРС, като изпълнението не е отложено
по реда на чл. 66 НК, а процесното
деяние е извършено през месец август 2002 г.
Друг квалифициращ признак на деянието от
обективна страна представлява и голямата стойност на отнетите вещи - 64 914,53
лв., обосноваваща „големи размери” съгласно ТР № 1/30.10.1998 г. на ВКС по
тълк. д. № 1 от 1998 г. на ОСНК, а именно стойността надхвърля седемдесет пъти
установената към момента на извършване на деянието минимална работна
заплата.
По делото се установи, че подсъдимият е
извършил деянието в съучастие с лицето В.М.М., който в качеството си на
помагач, спъвайки свидетеля Р. е спомогнал подсъдимият да се отдалечи
безпрепятствено от мястото на извършване на престъплението, като всеки един от
съучастниците е съзнавал, че действа заедно с другия. Налице е бил общ умисъл за
отнемане на торбата с бижутата.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, като чрез издърпване със сила на найлоновата торба от
ръцете на св. Р., подсъдимият Е. е имал намерение противозаконно да присвои чуждите
движими вещи, т.е. имал е намерение да си служи с вещите като техен собственик,
като се разпорежда с тях фактически или юридически в свой или чужд интерес. Подсъдимият
е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не му се следват по закон без
съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт върху тях. При осъществяване
на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и
общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимият И.М.Е. за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинението.
По вида и размера на наказанието:
Съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание от три до петнадесет години
лишаване от свобода. В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на
основание чл. 372, ал.4,
вр. чл. 371, т.2
от НПК следва съгласно чл. 373, ал.2
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3
и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да
оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието
„лишаване от свобода” е определен съобразно чл. 58а НК. Направеното самопризнание
се отразява в задължителното намаляване на определеното наказание с оглед
проведената диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не
може да бъде взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство. Предходните
осъждания, които обосновават „опасен рецидив”, както и „големите размери” на
отнетите вещи представляват квалифициращ признак на извършеното деяние, които
са съобразени при определяне на по-тежки наказания в Общата част на НК и не
следва да се вземат предвид повторно като отегчаващи вината обстоятелства при
определяне на наказанието.
При индивидуализацията на размера на
наказанието съдът взе предвид дългата продължителност на воденото срещу
подсъдимия наказателно производство не по негова вина – повече от десет години
от извършване на деянието през 2002 г., който срок е извън рамките на т.нар.
разумен срок за приключване на едно наказателно производство. При определяне на
наказанието следва да се отчете обстоятелството, че дългата продължителност на
водения срещу подсъдимия наказателен процес се е отразил негативно спрямо
личността му и безспорно нарушава гарантираното му в чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ право
на разглеждане на обвинението в „разумен срок”.
С оглед изложеното настоящият състав счете
за справедливо определеното наказание лишаване
от свобода за срок от 6 години, намалено с 1/3 на 4 години, като при определяне
на наказанието намери отражение и високата степен на обществена опасност на
деянието и дееца. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите му, предвидени в чл. 36 НК. На основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНС съдът
определи наложеното наказание да се изтърпява при първоначален строг режим в
затвор.
Видно от приетата по делото като
доказателство справка за съдимост на подсъдимия Е. се установява, че е налице реална
съвкупност между процесното престъпление и престъпления, извършени в периода
2007 – 2009 г., за които има постановена и влязла в сила на 01.07.2014 г.
присъда по НОХД №4529/2010 г. на СГС, с която на подсъдимия е определено
наказание „лишаване от свобода” за срок от осемнадесет години. На основание чл.
25, ал. 1 от НК настоящият състав кумулира определените с присъдата по НОХД
№4529/2010 г. на СГС и настоящата присъда наказания, като наложи най-тежкото
измежду тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от осемнадесет години.
По гражданския иск:
Настоящият състав счете, че предявеният граждански иск
е основателен. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който
следва да бъде уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно
деяние на лицето, настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна връзка с извършеното
деяние и размер на вредите. С оглед направеното от подсъдимия признание на
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепено от събраните
на досъдебно производство доказателства, съдът прие за установено, че
подсъдимият е извършил противоправно деяние, като е отнел инкриминираните вещи
и с поведението си е причинил имуществени вреди на пострадалата Р.. Претендираните
вреди са съставомерни предвид
извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с чл.29, ал.1,б.”б” и
подлежат на възстановяване от подсъдимия. Относно размера на вредите на
досъдебно производство е изготвена съдебно-икономическа експертиза, като
настоящият състав кредитира изготвеното заключение и счете, че гражданският иск
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 64 914,53 лв.
По
разноските:
С оглед
осъждането на подсъдимия на основание чл. 183, ал. 3 от НПК в негова тежест
бяха възложени и разноските по делото общо в размер на 2736.58 лв., от които
125 лв. за извършената на досъдебно производство експертиза, 15 лв. разноски на
вещо лице за явяване в съдебно заседание и 2596.58 лв. – държавна такса за
уважения граждански иск.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: