Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, III касационен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
НЕДЕВА
Дарина
Рачева
при секретаря Галина
Георгиева и в присъствието на прокурора от ВОП А. Атанасов, като разгледа
докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 2745 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.Н.Р. от гр. Варна, ЕГН **********, срещу
Решение № 260308/27.10.2020 г. на Варненски районен съд, ХХIХ състав,
постановено по н.а.х.д. № 3012/20 по описа на съда, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0460-000480/08.08.2019 г. на Началника на РУ 5
Златни пясъци към Областна дирекция на МВР – Варна, с което на Р. за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му наложени съответно на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП
административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с доказателствата по делото и необосновано.
По-конкретно касаторът твърди, че съдът е възприел погрешно фактическата
обстановка и погрешно е анализирал доказателствения материал, при което е извел
погрешни крайни изводи. Твърди още, че съдът не е взел под внимание
процесуалните нарушения в административнонаказателното производство, които счита
за съществени, тъй като ограничават правото му на защита. Моли за отмяна на
решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
в производството, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на
районния съд за правилно и законосъобразно и моли касационната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за дирекцията.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Районен съд — Варна е било Наказателно
постановление № 19-0460-000480/08.08.2019 г. на Началника на РУ 5 Златни пясъци
към Областна дирекция на МВР – Варна, с което на Р. за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му
наложени съответно на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП
административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лева.
От
събраните в производството доказателства, районният съд е приел за установено
от фактическа страна, че На 17.07.2019 г. в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“
пред хотел „Мелиа“ управлявал л.а. с ДК № **, като отказал да бъде тестван с Drugtest 5000 за употреба на наркотични вещества,
отказал и да даде кръв за химически анализ. Установено било и че не носи
контролен талон. Констатациите били отразени в съставен при проверката акт за
установяване на административно нарушение, в което били квалифицирани като
нарушения съответно на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т.
1 от същия закон. По акта възражение не постъпило и въз основа на него било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което били наложени описаните
по-горе административни наказания.
При така установените
факти, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени и издадени от компетентни органи, административнонаказателното
производство е проведено в сроковете, предвидени в ЗАНН и при спазване на
процесуалните правила.
По
т. 1 от наказателното постановление съдът посочва, че от събраните
доказателства е установен отказът на Р. да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и че не е дал кръв за химичен анализ. Обсъдил е твърденията на
жалбоподателя, че не е получил талон за медицинско изследване и ги е отхвърлил,
предвид наличието в преписката на талон от медицинско изследване, в което е
вписан отказът на жалбоподателя да даде проба.
По
т. 2 от наказателното постановление приема, че липсата на талон към
свидетелството за управление на МПС у жалбоподателя е констатирана безспорно,
нарушението е било правилно квалифицирано и санкционирано по съответната норма.
Районният
съд е обсъдил и обстоятелствата с оглед преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че случаят не се отличава по своята степен на обществена
опасност от останалите от същия вид. По размера на наложените наказания е
посочил, че същите са в абсолютно определен от закона размер и са правилно
отразени в наказателното постановление.
С
тези мотиви е потвърдил наказателното постановление и в съответствие с изхода
на спора е присъдил на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 37 от Закона за правната помощ в минимален размер по чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, или 80 лева поради ниската фактическа и правна
сложност на делото.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно
и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството
доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа
последователност.
Настоящият състав на съда не споделя
доводите на касатора за неправилно ценене и анализ на събраните доказателства.
Производството
е образувано с акт за установяване на административно нарушение, съставен на
17.07.2020 г., в който са отразени отказът на Р. да бъде тестван с Drugtest 5000, както и липсата на контролен талон.
В
административнонаказателната преписка се установява талон за изследване за
употреба на наркотични вещества при проверката, в който е оформен отказът на Р.
да бъде проверен и отвеждането му във Военна болница. Издаденият от контролните
органи талон за медицинско изследване е заведен в лечебното заведение и в него
от страна на медицинския специалист е вписан отказът на Р. да даде кръвна
проба. В хода на съдебното производство тези обстоятелства са потвърдени и от
гласните показания на актосъставителя, който, макар и действително да не е присъствал
на спирането на автомобила и задържането на Р., е лицето, което е трябвало да
тества Р. за употреба на наркотици и което пряко е възприело отказа му.
Бързото
производство срещу Р. за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК за държане
на високорисково наркотично вещество – марихуана, съдържа данни за дадена
алкохолна проба пред проверяващите, но не и за дадена проба за употреба на
наркотици. Ноторно е, че тези проби са различни по естеството си и се извършват
с различни методи и уреди, поради което описаната в постановлението за
прекратяване на наказателно производство проба с Алкотест няма отношение към
деянието, за което Р. е санкциониран с наказателното постановление.
Не
се констатират твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство, които не били възприети от районния
съд.
Актът
е предявен и връчен на нарушителя от актосъставителя, което се установява от
подписа в него. Наказателното постановление също носи подпис и саморъчно
изписани три имена на Р. за извършено връчване.
Описанието
на нарушението от фактическа страна съдържа и двете хипотези на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП – отказ на водача да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотици с тест и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване – но не
в алтернативност, а в кумулативност. Предвид това, и в съответствие с
установените обстоятелства, няма неяснота за касатора какво точно му е вменено
от фактическа страна и срещу какво трябва да се защитава. В същото време
доказателства в подкрепа на твърденията си, Р. не е ангажирал или представил.
При извършена
служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба
оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, касационният
състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход от
производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, или 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260308/27.10.2020 г. на Варненски районен съд, ХХIХ състав,
постановено по н.а.х.д. № 3012 по описа на съда за 2020 година.
ОСЪЖДА А.Н.Р. от гр.
Варна, ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата от 80 (осемдесет)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.