Р Е Ш Е Н И
Е
№..................../
................ 2020 г, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при секретаря
Наталия Зирковска и с участието на прокурора от Варненска окръжна прокуратура Владислав
Томов, като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова
касационно административно - наказателно дело № 62 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Булвекс
2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., представлявано от управителя З.Л.Ш., чрез адв. Б.Д., против Решение
№ 2176/28.11.2019 год., постановено по НАХД № 4313/2019 год. по описа на
Варненски районен съд, ХХІІ състав.
Решението на първоинстанционния съд е
оспорено като незаконосъобразно поради постановяването му при съществено
нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди, че ВРС неправилно не е
приложил института на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на всички предпоставки
за това. Искането е решението на
районния съд да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответната страна Националната агенция за
приходите, чрез процесуален представител в писмени бележки, оспорва жалбата.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният състав, преценявайки обжалваното
решение с оглед заявените основания за отмяна и служебно, съобразно
разпоредбата на ал.2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:
С оспореното решение от 28.11.2019 г. Районен
съд-Варна изменя Наказателно постановление №456125-F500632 от 08.08.2019 г., издадено от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на „Булвекс
2017“ ЕООД, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал.2 от ЗДДС е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 лв. за
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, като намалява размера на
наказанието на 500 лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, които подробно обсъжда, въззивният съд приема за установено, че
при проверка на
касовата наличност на ресторант „Къщата“, находящ се в гр. Варна, ул. „8-ми
ноември“ № 9, стопанисван от „Булвекс 2017“ ЕООД, извършена на 07.07.2019 год. от служители на НАП-Варна, е разчетена касова наличност
в обекта в размер на 248,55 лв., при фактическа наличност от 221,00 лв. При
проверката е установено, че фискалното устройство притежава функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. Отрицателната разлика между фактическата
и разчетената касова наличност от фискалното устройство в размер на 27,55 лв.,
представляваща извеждане на пари от касата, не е била отразена на фискалното
устройство в момента на извършването му с точност до минута.
Констатациите от
проверката са отразени в Протокол за извършена проверка №0350748/07.07.2019год.,
а на 18.07.2019 год. е съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който е приета за нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. На
същата дата АУАН е връчен на упълномощен представител на дружеството, като в
срока по 44, ал. 1 от ЗАНН е подадено писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 08.08.2019 г. е издадено оспореното НП, в което изцяло са възприети
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и квалификацията по чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
При извършената
служебна проверка районният съд преценява, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и отговарят на формалните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват вмененото на „Булвекс 2017“ ЕООД деяние, като
посочват и нарушената законова норма. Приетото дава основание на районния съд
да прецени за неоснователно заявеното във въззивната жалба възражение за
допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обсъдена е и липсата на
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на размера на
имуществената санкция, въззивният съд отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства извършването на нарушението за първи път и ниската стойност на установената
отрицателна разлика, с оглед на което изменя процесното наказателно
постановление.
Касационният
състав преценява решението на районния съд като постановено при точно
приложение на закона.
Предявеното в касационната инстанция
възражение за приложение на чл. 28 от ЗАНН
предвид липсата на реално нанесена щета за фискалната система, незначителната
по размер разлика от 27.55лв.,
установена при проверката и извършеното за пръв път нарушение, не може да бъде
възприето.
Институтът на "маловажност" по
чл.93, т.9 от НК е приложим във всички случаи в производствата при осъществяване
на административно-наказателната отговорност на основание чл.11 от ЗАНН, без
значение, дали нарушенията са формални, както в процесния случай, или
резултатни. Нормата на чл.53 от ЗАНН изрично задължава наказващия орган, след
като установи, че деянието е извършено, преди да пристъпи към издаване на
наказателното постановление, да извърши преценка за наличие на основания за
приложение на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Тълкувани във връзка, посочените
разпоредби налагат извод, че законодателят поставя постигането на целите на
специалната превенция в зависимост от преценката във всеки конкретен случай на
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на деянието,
която в зависимост от индивидуалните особености на нарушението, би могла да
бъде постигната и с прилагането на мерките по чл.28 и чл.29 от ЗАНН.
Квалифицирането на деянието в случая като
маловажно следва да бъде преценяван с оглед, както на значимостта на обществените
интереси, които законът защитава, така и на конкретно установената степен на
обществената опасност на деянията. Обстоятелството, че спрямо касатора няма
влезли в сила наказателни постановления е от значение при индивидуализацията на
наказанието, но е неотносимо към преценката за маловажност.
Касационният състав споделя изводите на районния съд за неприложимост в настоящия
случай на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява процесното неизпълнение да представлява значително по-ниска обществена опасност от
обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Деянието представлява нарушение на просто извършване, за чиято
съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Нещо повече,
в случая е приложена разпоредбата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда
по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото нарушение не води до
неотразяване на приходи, т.е. това обстоятелство е съобразено от законодателя
при преценка на обществената опасност на деянията от посочения вид и не следва
да се отчита отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Категоричната установеност на извършеното
нарушение правилно е приета от районния съд като основание за налагане на
санкцията по чл.185, ал.1, вр. чл. 185, ал.2 от ЗДДС, определена от съда в
минималния предвиден от закона размер.
При служебната проверка на оспореното решение
по отношение на неговата валидност, допустимост и съответствие с приложимия
материален закон, касационният състав счита, че не са налице основания за
неговата отмяна.
Изложените съображения налагат извод за
неоснователност на касационната жалба, поради което решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от Административнопроцесуалния
кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2176/28.11.2019
год., постановено по НАХД № 4313/2019 год. по описа на Варненски районен съд,
ХХІІ състав.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: