МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА
по
НОХД № 572
/ 2019
год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ
наказ. състав
Русенска районна прокуратура е обвинила следните подсъдими:
Х.Л.К., ЕГН **********, роден на
*** ***, български гражданин, със средно образование, работи, неженен,
неосъждан, в това, че на 13.03.2018 г. в гр.Русе, в условията на повторност
при немаловажни случаи, в съучастие като извършител с В.И.И., отнел чужди движими вещи: парична сума в размер на
3000 лева и 60 евро с левова равностойност 117,35 лева, 1 бр. дамска чанта
„Гучи“, 1 бр. дамско портмоне „Стела Макартни“, 1 бр. преносим компютър марка
„Acercold“, бизнес клас, 14 инчов, 2 бр. връзки със секретни ключове – общо 6
бр. ключове, 1 бр. контактен ключ за л.а. марка „БМВ“ с рег. номер ВН 28 00
ВХ, 1 бр. контактен ключ за лек
автомобил „Фиат“ с рег.№ Р 00 44 ВТ, 1 бр. крем за тяло „Ейлиън боди милк“ 100
мл., 1 бр. лосион „Бронлей“, 1 бр. фон дьо тен „Лреал“, 1 бр. сенки за очи и 1
бр. молив „Есенс“, 1 бр. парфюм „Диор Пойзон“ 50 мл., лимитирана серия, 1 бр.
парфюм „Шалимар“ 100 мл., 1 бр. парфюм „Шанел 5 черен“ 75 мл., 1 бр. зарядно за
мобилен телефон „Самсунг 8 Едж+“, 2 бр. печати за фирмите „БМС Рейсингруп“ЕООД
и „ДРС Комерсиал“ЕООД, всичко на обща стойност 5 870,35 лева, от владението на М.С.Р.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 от НК;
В.И.И. с ЕГН **********, роден
на ***г***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
неосъждан за това, че на 13.03.2018 г. в гр.Русе, в съучастие като извършител с
Х.Л.К. отнел чужди движими вещи: парична сума в размер на 3000 лева и 60 евро с левова равностойност
117,35 лева, 1 бр. дамска чанта „Гучи“, 1 бр. дамско портмоне „Стела Макартни“,
1 бр. преносим компютър марка „Acercold“, бизнес клас, 14 инчов, 2 бр. връзки
със секретни ключове – общо 6 бр. ключове, 1 бр. контактен ключ за л.а. марка
„БМВ“ с рег. номер ВН 28 00 ВХ, 1 бр.
контактен ключ за лек автомобил „Фиат“ с рег.№ Р 00 44 ВТ, 1 бр. крем за тяло
„Ейлиън боди милк“ 100 мл., 1 бр. лосион „Бронлей“, 1 бр. фон дьо тен „Лреал“,
1 бр. сенки за очи и 1 бр. молив „Есенс“, 1 бр. парфюм „Диор Пойзон“ 50 мл.,
лимитирана серия, 1 бр. парфюм „Шалимар“ 100 мл., 1 бр. парфюм „Шанел 5 черен“
75 мл., 1 бр. зарядно за мобилен телефон „Самсунг 8 Едж+“, 2 бр. печати за
фирмите „БМС Рейсингруп“ЕООД и „ДРС Комерсиал“ЕООД, всичко на обща стойност 5
870,35 лева, от владението на М.С.Р. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои– престъпление по чл. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20,
ал.2 от НК
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и счита, че подсъдимите следва да бъдат
признати за виновни по повдигнатото им обвинение и да им бъде наложено
наказание в минимален размер.
По делото
не е предявен граждански иск.
Подсъдимите
К. и И., в съдебно заседание, признават вината си. Декларират, че желаят делото
да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл. 371, т.2 от НПК, както и че признават изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да
не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на
съдебните прения изразяват съжаление за постъпката си.
Защитникът
им, моли съда при определяне на наказанията на двамата подсъдими да се отчетат
всички смекчаващи вината обстоятелства и да им се наложи справедливо наказание.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите К. и И. са приятели. На 13.03.2019 г.
около 03.30 – 04.00 часа, се разхождали в ж.к. „Възраждане“ в гр. Русе, като
оглеждали паркираните автомобили с намерение да открият такъв с незаключени
врати, от който да извършат кражба на вещи. Когато стигнали до автомобила на
свид. М.Р., подс. К. изпробвал дръжката на задната лява врата и така установили,
че е отключен. Подс. И. взел от вътре чанта „Гучи“, с намиращите се в
нея 3000 лева и 60 евро с левова
равностойност 117,35 лева, 1 бр. дамско портмоне „Стела Макартни“, 2 бр. връзки
със секретни ключове – общо 6 бр. ключове, 1 бр. контактен ключ за л.а. марка
„БМВ“ с рег. номер ВН 28 00 ВХ, 1 бр.
контактен ключ за лек автомобил „Фиат“ с рег.№ Р 00 44 ВТ, 1 бр. крем за тяло
„Ейлиън боди милк“ 100 мл., 1 бр. лосион „Бронлей“, 1 бр. фон дьо тен „Лреал“,
1 бр. сенки за очи и 1 бр. молив „Есенс“, 1 бр. парфюм „Диор Пойзон“ 50 мл.,
лимитирана серия, 1 бр. парфюм „Шалимар“ 100 мл., 1 бр. парфюм „Шанел 5 черен“
75 мл., 1 бр. зарядно за мобилен телефон „Самсунг 8 Едж+“, 2 бр. печати за
фирмите „БМС Рейсингруп“ЕООД и „ДРС Комерсиал“ЕООД, както и 1 бр. преносим компютър марка „Acercold“,
бизнес клас, 14 инчов. Парите били разделени на две места – 1000 лева и
60 евро били в портмонето, а останалата част се намирала в малък джоб на
чантата. През това време подс. К.
преровил нишите на арматурното табло и подлакътника. След това двамата бързо напуснали
мястото. На паркинг до РУ„ Ангел Кънчев“ и ПГЕЕ от портмонето на свидетелката,
подс. И. извадил парите, които двамата
подсъдими си поделили по равно, а портмонето изхвърлили в намиращите се
в близост контейнери. След това подсъдимите се насочили към Градския стадион,
като по пътя подс. И. изхвърлил чантата на свидетелката в контейнер до
страничния вход на стадиона. Поставили лаптопа в полиетиленови чанти, намерени
до контейнера, след което го скрили зад един гараж до стадиона. След около три
дни подсъдимите отишли да проверят лаптопа, но него го нямало на мястото,
където са го оставили.
На сутринта около 8:00 часа свид. Р. Х. Х.
отишъл до контейнерите, намиращи се в близост до стола на РУ“Ангел Кънчев“, за
да вземе кашони. Тогава в един от тези контейнери открил портмонето на свид. Р..
Свид. Х. намерил в него визитна картичка, на която фигурирал номера на Р.. След
проведен разговор с нея и последвала среща между тях, той й предал портмонето. Свид.
Р. се прибрала и установила извършената кражба от автомобила си, за което сигнализирала
на Спешен телефон 112. На място бил извършен оглед на местопроизшествие и било
образувано досъдебно наказателно производство. Назначената в хода на разследването
съдебната ценова експертиза заключила, че стойността на откраднатите вещи от Х.
Л.К. и В.И.И. възлизала на обща стойност 5870.35 лева.
В хода на проведените ОИМ, които били възложени на
свид. О. П. О. – младши разузнавач във Второ РПУ МВР-гр. Русе, била установена
самоличността на извършителите, като при проведените беседи и снетите писмени
обяснения същите признали извършеното престъпление и подробно описали механизма
на осъществяването му, а освен това подс. Х.К. предал
сумата от 2935.17 лв..
При извършена проверка в района за обекти с
налично видеонаблюдение, от служител на фирма „Нетуоркс“ доброволно бил
предоставен 1 бр. оптичен носител DVD-R, съдържащ видеозаписи.
В хода на досъдебното производство била
назначена техническа експертиза, която визуализирала кадри от видеозаписите на предвижването
на подсъдимите по ул.“ Неофит Рилски“ непосредствено след извършеното деяние.
Изготвена била и комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертиза, според която подс. К. не се водил на диспансерен
учет в ЦПЗ Русе, но е провел едно стационарно лечение през периода
09.09.2018г-25.09.2018 г., като към момента на изготвяне на експертното решение
бил приет за втори път за лечение. Същият бил с уточнена диагноза „ Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на
други психоактивни вещества“. Към момента на осъществяване на деянието могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
както и да предвижда последствията от своите действия. Към момента на изготвяне
на експертната оценка (19.11.2018 г.) същият разбирал свойството и значението
на постъпките си и могъл да ги ръководи.
Съдът приема
изложената фактическа обстановка, като се
позовава на направените
самопризнания от подсъдимите и доказателствата, които ги
подкрепят, чрез показанията на свидетелите М.С.Р., Р. Х. Х.,
О. П.О.; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно
с фотоалбум; сканирани документи; справка за резултат от проведени ОИМ; справка
ЦПЗ- Русе; СЦИ експертиза, ТЕ, КСППЕ на подс. К.; протоколи за доброволно
предаване; протоколи за предупреждение; обяснения на обвиняеми;разписки;
справки за съдимост; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние; докладни записки; автобиографични справки; разписка приети и върнати
пари; веществени доказателства и доказателствени средства - 1 бр. оптичен
носител DVD-R, марка „EMTEC“, с капацитет 4,7 GB, съдържащ
видеозаписи от посочените охранителни камери.
От всички тях се установява извършеното деяние и участието на подсъдимите
в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, както и всички
други обстоятелства имащи значение за отговорността им. Съдът изцяло ги
кредитира, тъй като всички те са обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и взаимно
допълващи се. Всички те допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата
свързани с предмета на доказване.
От справката за съдимост на подс. Х.Л.К. е видно, че същият е осъждан два
пъти, като последното му осъждане е по НОХД № 1893 / 2012 г., по описа на РсРС,
в сила от 11.10.2012, за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 във
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. В хода на това производство било произнесено
Определение за одобряване на споразумение № 380 / 11.10.2012 г., с което на
подс.К. било наложено наказание „пробация“ с различни мерки за срок от шест
месеца. Наказанието било изтърпяно на 15.05.2013 г.
От справката за съдимост на подс. В.И.И. се констатира, че не е осъждан.
Всички
доказателства налагат следните правни изводи:
1. От обективна страна
подсъдимият Х.Л.К. ***, в условията на повторност при немаловажни случаи, в
съучастие като извършител с В.И.И., отнел чужди движими вещи: парична сума в
размер на 3000 лева и 60 евро с левова равностойност 117,35 лева, 1 бр. дамска
чанта „Гучи“, 1 бр. дамско портмоне „Стела Макартни“, 1 бр. преносим компютър
марка „Acercold“, бизнес клас, 14 инчов, 2 бр. връзки със секретни ключове –
общо 6 бр. ключове, 1 бр. контактен ключ за л.а. марка „БМВ“ с рег. номер ВН 28
00 ВХ, 1 бр. контактен ключ за лек автомобил
„Фиат“ с рег.№ Р 00 44 ВТ, 1 бр. крем за тяло „Ейлиън боди милк“ 100 мл., 1 бр.
лосион „Бронлей“, 1 бр. фон дьо тен „Лреал“, 1 бр. сенки за очи и 1 бр. молив
„Есенс“, 1 бр. парфюм „Диор Пойзон“ 50 мл., лимитирана серия, 1 бр. парфюм
„Шалимар“ 100 мл., 1 бр. парфюм „Шанел 5 черен“ 75 мл., 1 бр. зарядно за
мобилен телефон „Самсунг 8 Едж+“, 2 бр. печати за фирмите „БМС Рейсингруп“ЕООД
и „ДРС Комерсиал“ЕООД, всичко на обща стойност 5 870,35 лева, от владението на М.С.Р.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
При извършване на деянието от подс. К. е налице квалифициращото обстоятелство
по чл.195, ал.1, т.7, пр.1 от НК – в немаловажни случаи, извършено повторно,
тъй като е извършил деянието, след като бил осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, преди да е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК
петгодишен срок от изтърпяване на наказанието, като и двата случая се явяват
немаловажни.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост, но въпреки това е целял и преследвал осъществяването на
противоправно отнемане на чужди вещи. Действал е с намерение противозаконно
да присвои вещите, да
установи фактическата власт над тях, целял установяването на тази власт, като след деянието е желаел да се разпорежда с тях в свой интерес и не е имал съгласието на владеещия за това. Налице е и общност на
умисъла, тъй като всеки от подсъдимите съзнавал, че извършва деянието съвместно
с другия подсъдим, съзнавал е общественоопасния характер, неговото поведение и
е целял неговото участие в осъществяването на престъплението.
С оглед
изложеното съдът счита, че подсъдимият Х.К. следва да бъде признат за виновен
по обвинението на РРП.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимия Х.К., съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания,
оказаното съдействие за установяването на обективната истина, изразеното
съжаление и критично отношение към извършеното престъпление, възстановяване на половината от стойността на
причинените с деянието имуществени вреди.
Съдът констатира, че
отегчаващи отговорността обстоятелства няма.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази,
че производството протече по реда на Глава 27 от НПК. Подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тях. Съгласно императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК наказанието следва да определи при условията на чл.58а от НК.
Въз основа на
тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения, съдът наложи на подс. Х.К.
на основание чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК
наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет месеца, което редуцира с
1/3, а именно на десет месеца. Намаленото
наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца не следва да изтърпи
ефективно, тъй като за поправянето на подс.К. не се налага да бъде изолиран от
обществото.
Съдът счита, че
най-подходящият изпитателен срок, за който да се отложи наказанието е три
години. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца за
изпитателен срок от три години.
2. От обективна
страна подсъдимият В.И.И. ***, в съучастие като извършител с Х.Л.К., отнел
чужди движими вещи: парична сума в размер на 3000 лева и 60 евро с левова
равностойност 117,35 лева, 1 бр. дамска чанта „Гучи“, 1 бр. дамско портмоне
„Стела Макартни“, 1 бр. преносим компютър марка „Acercold“, бизнес клас, 14
инчов, 2 бр. връзки със секретни ключове – общо 6 бр. ключове, 1 бр. контактен
ключ за л.а. марка „БМВ“ с рег. номер ВН 28 00 ВХ, 1 бр. контактен ключ за лек автомобил „Фиат“
с рег.№ Р 00 44 ВТ, 1 бр. крем за тяло „Ейлиън боди милк“ 100 мл., 1 бр. лосион
„Бронлей“, 1 бр. фон дьо тен „Лреал“, 1 бр. сенки за очи и 1 бр. молив „Есенс“,
1 бр. парфюм „Диор Пойзон“ 50 мл., лимитирана серия, 1 бр. парфюм „Шалимар“ 100
мл., 1 бр. парфюм „Шанел 5 черен“ 75 мл., 1 бр. зарядно за мобилен телефон
„Самсунг 8 Едж+“, 2 бр. печати за фирмите „БМС Рейсингруп“ЕООД и „ДРС
Комерсиал“ЕООД, всичко на обща стойност 5 870,35 лева, от владението на М.С.Р. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
При извършване
на деянието, по отношение на подс. В.И. не са налице квалифициращи обстоятелства.
От субективна
страна деянието е извършено при проявна форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял и
преследвал осъществяването на противоправно отнемане на чужди вещи. Осъзнавал е
общественоопасните последици, които деянието причинява в обективната
действителност. Действал е с намерение противозаконно да присвои вещите, да
установи фактическата власт над тях, целял установяването на тази власт, като
след деянието желаел да се разпорежда с тях в свой интерес и не е имал съгласието
на владеещия за това.
Налице е и
общност на умисъла, тъй като всеки от подсъдимите е съзнавал, че извършва
деянието съвместно с другия подсъдим, съзнавал е общественоопасния характер,
неговото поведение и е целял неговото участие в осъществяването на
престъплението.
С оглед
изложеното съдът счита, че подсъдимият В.И. следва да бъде признат за виновен
по обвинението на РРП.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия В.И. съдът отчете,
като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания,
оказаното съдействие за установяването на обективната истина, изразеното
съжаление и критично отношение към извършеното деяние. Съдът констатира, че отегчаващи
отговорността обстоятелства няма.
Подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тях.
Въз основа на
тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения, съдът счете, че по
отношение на подс. В.И., следва да му се наложи на основание чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК, наказание
лишаване от свобода за срок от петнадесет месеца, което редуцира с 1/3, а
именно на десет месеца. Така формираното наказание не следва да се изтърпи
ефективно, тъй като за поправянето на подсъдимия не
се налага изолирането му от обществото. Съдът счита, че е най- подходящият изпитателен
срок, за който да се отложи наказанието е три години. Ето защо на основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното му наказание
„Лишаване от свобода” за срок от десет месеца за изпитателен срок от три
години.
При така
постановеното от съда, всеки от подсъдимите - Х.Л.К. и В.И.И., следва да
заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от 428,39 лв., представляваща ½
от направените по досъдебното производство разноски.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: