№ 220
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110212028 по описа за 2023 година
Наказателното производство е образувано по жалба на Г. И. И. против Наказателно
постановление № 23-4332-010723/12.06.2023г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева,
както и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на МВР са отнети 6 контролни точки. На
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и
издадено в нарушение на материалния закон. Твърди, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка досежно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП не отговаря на
обективната действителност, а нарушението се явява недоказано и неподкрепено с никакви
доказателства. По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП излага доводи,
че към посочената дата е отпаднало задължението на водачите да носят и представят
контролен талон към СУМПС, поради което неправилно е била ангажирана отговорността
на въззивника. Релевира доводи, че и в АУАН и НП липсва описание на обстоятелствата
при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават.
По изложените съображения намира, че в хода на производството са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното НП. Моли за съдебен акт в тази насока. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощения
си процесуален представител – адв. А., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на
1
атакуваното наказателно постановление. Намира, че нарушението не е доказано. Претендира
разноски по реда на чл. 38 от ЗА .
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 05.05.2023г., около 11:15 часа жалбоподателят се движел в гр. София, по бул.
Ботевградско шосе, с посока на движението от Северна скоростна тангента към
Околовръстен път. Същият управлявал л.а марка Пежо, модел 206, с рег. № ххххх .
По същото време на посоченото място св. Н. З. и св. С.С. – мл. автоконтрольори при ОПП-
СДВР изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение.
Св. З. предприел действия по спирането на л.а марка Пежо, модел 206, с рег. № ххххх за
извършване на полицейска проверка.
При спиране на автомобила за извършване на проверка на водача св. З. възприел, че водачът
И. не използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила. По време на
извършената проверка водачът не представил на органите и контролен талон към СУМПС.
Св. З. намерил, че с поведението си И. е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, за което съставил против него АУАН № GA
937072/05.05.2023г.
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното Наказателно
постановление Наказателно постановление № 23-4332-010723/12.06.2023г. на Началник
сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1
от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на
чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00
лева, на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на МВР са отнети 6 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля Н. З., както и останалите писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира за житейски логична липсата на спомени у свидетеля за конкретния случай с
оглед естеството на служебните му задължения.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в АУАН и НП липсва описание на
обстоятелствата по извършване на нарушението, доколкото и в двата акта ясно са посочени
дата, място и начин на извършване на нарушенията, които са подведени под съответните
материални норми.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По отношение на приложението на материалния закон.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не бяха събрани
доказателства, които да оборват възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка.
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на разпоредбите на
Закона за движение по пътищата и актовете по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
По делото не се спори, че жалбоподателят се е движел по бул. Европа, с посока на движение
по бул. Ботевградско шосе, с посока на движението от Северна скоростна тангента към
Околовръстен път, респ. управлявания от него автомобил - л.а марка Пежо, модел 206, с
рег. № ххххх е бил в движение. Процесното МПС е било оборудвано с обезопасителни
колани, както и водачът му да попада в някоя от визираните в алинея 2 на същия текст
изключения.
Управлявайки МПС без поставен обезопасителен колан жалбоподателят е реализирал състав
на нарушение визиран в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП ,
като е наложил санкция в определения от закона размер, поради което не са налице
основания за ревизиране на нейния размер.
За нарушения по ЗДвП разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП към датата на съставяне на
АУАН 05.05.2023г. водачите на МПС са имали задължение да носят и представят на
контролните органи на МВР контролен талон към СУМПС. Посочената разпоредба е била
изменена с обнародваните в брой 67/04.08.2023г. на ДВ промени на ЗДвП, което се явява по-
благоприятен за дееца закон. По изложените мотиви в тази му част атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-010723/12.06.2023г. на Началник
сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, В ЧАСТТА с което на основание чл. 183,
ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Iз
-2539/2012г. на МВР са отнети 6 контролни точки.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-010723/12.06.2023г. на Началник сектор
при отдел „Пътна полиция” при СДВР, В ЧАСТТА На основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от
4
ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5