РЕШЕНИЕ
№148
С., 25.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втората година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1053 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Р.А.З., с
адрес ***, е предявил срещу Д.Г. ***,
иск за заплащане на сумата 780 лв., представляваща част, съответна на дела на
ответника в съсобствеността върху жилищна сграда с идентификатор 65231.909.2...2
по кадастралната карта на гр. С., от разноски в общ размер 1560 лв. за извършен
и приет с приемо-предавателен протокол от 17.8.2020 г. ремонт на покрива на
сградата, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че
ищецът и ответникът са собственици на самостоятелни обекти в двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 65231.909.2...2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри (КККР) на гр. С., построена в поземлен имот с идентификатор 65231.909.2..
– общинска собственост, като ищецът и И.К., живеещи на семейни начала, са
съсобственици на първия етаж от жилищната сграда, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 65231.909.2...2.1, ведно с югоизточния гараж в
сградата с идентификатор 65231.909.2...2.3 и с 1/2 идеална част от общите части
на сградата, а ответникът Д.Н. е собственик на втория етаж на сградата, ведно с
1/2 идеални части от общите части на сградата. Със заповед № 01-1065/30.7.2020
г. на кмета на Община С. ищецът и ответникът били задължени в 14-дневен срок да
извършат ремонт на покривната стреха и водоотвеждащата система от южната страна
на покрива на сградата, представляващи нейни общи части. В изпълнение на тази
заповед на 14.8.2020 г. ищецът сключил договор с едноличен търговец „АС-С. – Я.С.“,
гр. С. за ремонт на покривната стреха и водоотвеждащата система съгласно
получена оферта. Уговорените ремонтни дейности били извършени и на 17.8.2020 г.
били приети с приемо-предавателен протокол. Стойността на разходите за
извършения ремонт била 1560 лв. и ищецът платил тази сума изцяло на изпълнителя
по договора по банков път на 24.8.2020 г. Сочи се в исковата молба, че с
изплащане на тази сума за ищеца възникнало вземане срещу ответника за заплащане
на половината от нея съгласно дяловете им в съсобствеността на сградата. Ищецът
твърди, че на 1.9.2020 г. изпратил на ответника покана за заплащане на
претендираната в настоящото производство сума, но до предявяване на иска
ответникът не изпълнил задължението си.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска със
становище за неговата неоснователност. Твърди, че договорът между ищеца и
посочения по-горе изпълнител бил сключен изцяло в негова вреда. Оспорва
извършването на ремонтните работи по вид, количество и качество, както и
размера на заплатената за тях стойност. Сочи, че предвидените в договора работи
не са извършени изцяло и в тази връзка твърди, че бил подменен само улукът на
водоотвеждащата част на покрива, без да са налице нови части и елементи по
покривната стреха, като дори не били подменени крепежните елементи и скоби на
този улук, а били употребени старите окислени такива. Оспорва да е получил
покана за заплащане на сумите – предмет на иска.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Е. А., която заявява, че поддържа иска и в хода на
устните състезания излага съображения в подкрепа на неговата основателност.
Ответникът се представлява от
пълномощника си адв. М. И., който заявява, че поддържа становището по иска,
изразено в отговора на исковата молба и в хода на устните състезания излага
съображения за недоказаност на размера на исковата претенция.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 от Закона за собствеността (ЗС).
Искът е на общо основание
допустим, а по същество е частично основателен.
Не е спорно по делото, че ищецът
е съсобственик на първи жилищен етаж в двуетажна жилищна сграда с идентификатор
65231.909.2...2 по КККР на гр. С., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65231.909.2...2.1 и на югоизточния гараж в сградата с
идентификатор 65231.909.2...2.3, ведно с 1/2 идеална част от общите части на
жилищната сграда, а ответникът е собственик на втория жилищен етаж на сградата
ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата. Следователно в сградата е
налице етажна собственост, но по силата на чл. 3 от Закона за управление на
етажната собственост управлението на общите й части не се урежда от този закон,
а се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от ЗС.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си, а конкретно проявление на този принцип
относно поемането на тежестите за необходимите разноски за поддържането и
възстановяването на общите части на сграда в етажна собственост е разпоредбата
на чл. 41 от ЗС, според която всеки етажен собственик е длъжен да участва в
тези разноски съразмерно с дела си в общите части, които представляват неделима
съсобственост (чл. 38, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗС).
Страните не спорят и за
обстоятелството, че със заповед № 01-1065/30.7.2020 г., издадена от кмета на
Община С., на собствениците на сграда с идентификатор 65231.909.2...2 е
наредено в 14-дневен срок от получаването на заповедта да извършат необходимите
строително-монтажни дейности за ремонт на покривната стреха и водоотвеждащата
система от южната страна на сградата.
Установява се от съвкупната
преценка на договор за ремонт на покрив, сключен на 14.8.2020 г. между ищеца и
едноличен търговец „АС-С. – Я.С.“, гр. С., приемо-предавателен протокол към
този договор от 17.8.2020 г., показанията на св. А. С.и приетите заключения на
в. л. инж. К.М. по първоначалната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и на в.
л. инж. Г.Г. по повторната СТЕ, че в периода 14.8.2020 г. – 17.8.2020 г. в
изпълнение на гореобсъдената заповед ищецът е предприел действия по ремонт на
покривната стреха и водоотвеждащата система от южната страна на сграда с
идентификатор 65231.909.2...2, чието извършване е възложил на ЕТ „АС-С. – Я.С.“,
гр. С. с гореобсъдения договор.
Не се спори и за обстоятелствата,
че ищецът е приел извършената по договора работа с приемо-предавателен протокол
от 17.8.2020 г., както и че е платил на изпълнителя по банков път на 24.8.2020
г. възнаграждение за работата в размер 1560 лв.
Несъмнено извършването на ремонт
на обща част на сграда, каквато съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС е нейният покрив,
дори и ремонтът да е частичен, е от естество да предотврати в определена степен
повреждането на сградата и поради това разноските за извършването му са
необходими за нейното запазване. В такъв случай всеки собственик на
самостоятелен обект в сградата е длъжен, съразмерно с дела си в общите й части,
да участва в тези разноски (чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 от ЗС), като от значение
за определяне на стойността на необходимите разноски за които той отговаря в
този обем, са не действително
направените разходи, а средните пазарни цени за извършване на дейностите,
необходими за запазване и възстановяване на сградата, установени с експертиза –
в т. см. решение № 50164/22 г. от 18.1.2023 г. по гр. д. № 800/2022 г. на ВКС,
І г. о. и цитираното в него решение № 238/19.8.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г.
на ВКС, ІV г. о.
Спорен е по делото обемът на
извършената работа по договора и пазарната стойност на разноските за
извършването й.
Според приетото заключение на в.
л. инж. К. М. по първоначалната СТЕ ремонтът, извършен съгласно сключения от
ищеца договор, видимо се е изразил в демонтаж на улуци, доставка и монтаж на
челна дъска, доставка и монтаж на улуци и на външни ъгли за улуци, като общата
стойност на тези строително-монтажни работи е 585 лв. с ДДС. Отделно от това в
заключението по първоначалната СТЕ са посочени и работи, за които не може да се
установи дали са извършени било поради естеството им – демонтаж на керемиди
(без сваляне на терена), нареждане на керемиди и приковаване на стреха, било
защото представляват т. нар. скрити работи – демонтаж на надулучна пола,
доставка и монтаж на надулучна пола. Съгласно това заключение, в случай че се
приеме, че и тези работи са извършени, то общата пазарна стойност на разходите
за извършване на ремонта е 1170 лв. с ДДС.
Според приетото заключение на в.
л. инж. Г. Г. по повторната СТЕ ремонтът, извършен съгласно сключения от ищеца
договор, се е изразил в демонтаж на улуци и на надулучна пола, демонтаж на
керемиди без свалянето им на земята, доставка и монтаж на челна дъска чрез
приковаването й върху старата, доставка и монтаж на улуци и на надулучна пола,
нареждане на керемиди и доставка и монтаж на външни ъгли за улуци, като общата
пазарна стойност на тези разходи е 960 лв. с ДДС.
За видовете и количествата
работи, в които се е изразил ремонта, възложен от ищеца, както и за пазарната
стойност на необходимите разноски за тези работи, съдът кредитира заключението
на в. л. инж. Г. по повторната СТЕ, а не заключението на в. л. М. по
първоначалната СТЕ.
Вярно е, че по принцип не всички
извършени работи при ремонт на покрив на сграда са видими при експертен оглед,
като част от тях са скрити (напр. демонтаж и монтаж на надулучна пола), а друга
част от работите поради естеството им (напр. демонтаж и нареждане на керемиди)
не може да бъде установена след завършване на ремонта. В конкретния случай
обаче, при изслушване на в. л. М. за защита на заключението й в с. з. на
20.12.2021 г. същата уточнява, че при извършване на огледа на покрива за целите
на изготвяне на заключението тя го е наблюдавала от около 3 метра разстояние –
от терасата на втория етаж на сградата. Това обстоятелство е от естество да
породи съмнение за правилността на заключението по въпроса дали действително
подмяната на надулучната пола на южната стреха на покрива представлява т. нар.
скрита работа – такава, която е закрита от други следващи работи, следователно
не може да се установи дали е извършена, както и по въпроса действително ли не
може да се установи дали са извършени демонтаж и нареждане на керемиди, които
дейности неминуемо се извършват при подмяна на надулучна пола според друга част
от разясненията на в. л. М. в същото с. з.
Наред с това, относно пазарната
стойност на разходите за извършване на всички дейности, необходими за ремонта,
включително и за скритите работи и за тези, за които е посочено, че по принцип
не може да се установи дали са извършени, заключението по първоначалната СТЕ не
е обосновано с никакви конкретни източници на такава информация, като в тази му
част то е останало недостатъчно необосновано и след изслушване на вещото лице в
открито с. з. на 20.12.2021 г.
В обобщение, изтъкнатите
обстоятелства, пораждащи съмнения в обосноваността и правилността на
заключението по първоначалната СТЕ, са достатъчни процесуални основания по чл.
201 от ГПК за назначаване на повторна СТЕ със същите задачи.
Заключението по повторната СТЕ,
възприето в съвкупност с разясненията на в. л. Г. при изслушването му в с. з.
на 14.2.2022 г. за защита на заключението, не поражда такива съмнения. Това
вещо лице посочва, че е извършило детайлен оглед на ремонтирания участък от покрива
на сградата, при който е установило, че в този участък е монтирана ламаринена
надулучна пола с широчина около 30 см. Експертното заключение, че такава
дейност е извършена, кореспондира с показанията на св. А. С., като
обстоятелството, че последният е организирал извършването на ремонта от името
на изпълнителя ЕТ „АС-С. – Я.С.“, не обосновава извод за заинтересуваност на
показанията му в тази насока. Евентуална такава заинтересуваност би могла да
бъде ценена ако свидетелят сочеше размери на такава надулучна пола в защита на
количествено-стойностната сметка към договора, но освен че св. Славчев не сочи
такива размери в показанията си, именно действителните им величини (а не тези
по количествено-стойностната сметка към договора) са взети предвид от
повторната СТЕ, както е видно от таблицата към заключението по тази експертиза,
така и от разясненията на в. л. Г. пред съда. Така с оглед установената подмяна
на надулучната пола с нова, с широчина 30 см., се налага и извод, че в ремонтирания
участък на покрива на сградата е извършен и демонтаж на керемиди и последващото
им нареждане, защото без тези дейности подмяната на надулучната пола би била
технически невъзможна (вж. устните изявления на в. л. М. пред съда,
заключението по повторната СТЕ и показанията на св. А. С.). В допълнение,
детайлността на огледа, извършен от в. л. Г. за извършване на повторната СТЕ,
се потвърждава от категоричността на заключението му, че приковаване на
стрехата съгласно количествено-стойностната сметка към договора, което да се
изразява в приковаване на облицовъчни дъски или подновяването им под стрехата
(„сачак“), в действителност не е извършено и това личи от износеността и
състоянието на самите дъски.
На следващо място, относно
пазарната стойност на разходите за установените като извършени дейности по
ремонт на покрива на сградата, заключението по повторната СТЕ е достатъчно
обосновано с конкретни източници на такава информация, част от които са и
приложени към заключението и са актуални към януари 2021 г. – време, близко
след извършване на ремонта. Това, че за някои конкретни дейности не съществуват
такива ориентировъчни писмени сведения, а за тях вещото лице е извършило свои
пазарни проучвания, не е основание за дискредитиране на заключението му.
Изводите на вещото лице за стойността на разходите, необходими за извършване на
всяка от посочените в заключението дейности, са рамките на в неоспорената му
професионална компетентност и са обосновани. Следва изрично да се подчертае, че
показанията на св. Спас Механджийски за възможните цени на челна дъска, на улук
и на ъгли за него, както и за това срещу какво възнаграждение той самият би
могъл да извърши ремонта на покрива, изобщо не могат да бъдат ценени като
надежден източник на пазарна информация и те не опровергават заключението по
повторната СТЕ.
По всички изложени съображения,
съдът приема въз основа на заключението по повторната СТЕ, че в периода
14.8.2020 г. – 17.8.2020 г. ищецът е извършил необходими разноски за общи части
на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 65231.909.2...2 по КККР на гр. С.,
а именно за ремонт на покривната стреха и водоотвеждащата система от южната
страна на сградата, изразяващ се в демонтаж на улуци и на надулучна пола,
демонтаж на керемиди без свалянето им на земята, доставка и монтаж на челна
дъска чрез приковаването й върху старата, доставка и монтаж на улуци и на
надулучна пола, нареждане на керемиди и доставка и монтаж на външни ъгли за
улуци, като общата пазарна стойност на тези разходи е 960 лв. с ДДС и те са
извършени от ищеца.
Ответникът притежава 1/2 идеална
част от общите части на сградата, поради което следва да заплати на ищеца
половината от тази сума, а именно 480 лв. Вземането е облигационно и затова
последващо извършването на разноските разпореждане от ответника с правото му на
собственост върху самостоятелен обект в сградата е без правно значение. До този
размер искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното й изплащане, а за разликата над 480 лв.
до претендираните 780 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. За
пълнота следва да се отбележи, че процесното задължение на ответника възниква с
извършването на разноските от ищеца, но става изискуемо след покана от ищеца,
каквато функция има подадената искова молба. В случая законна лихва се
претендира от предявяване на иска, а не от предхождащ предявяването му момент.
Поради това обстоятелството дали ответникът е получил покана за заплащането на
тази сума преди предявяване на иска е без правно значение по делото и
твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства в тази насока са
изцяло неотносими, поради което не се обсъждат от съда.
По разноските:
Всяка от страните е възразила за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна.
Съгласно представените договори за правна защита и съдействие и доказателства
за плащане ищецът е уговорил и платил адвокатско възнаграждение в размер 700
лв., а ответникът – 800 лв. С оглед
материалния интерес по делото, обусловен от цената на иска (780 лв.) всяко от
тези възнаграждения надвишава повече от два пъти минималния негов размер от 300
лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 64/2004 г., в редакцията на тази
разпоредба, действаща към датите на уговаряне на възнагражденията и на
приключване на устните състезания по делото). Делото не се отличава с особена
правна сложност, но степента на фактическата му сложност не е ниска -
обусловена е както от характера на исковата претенция – за разноски за различни
технически дейности, изпълващи със съдържание процесния ремонт, така и от
релевантните възражения на ответника срещу извършването им и срещу тяхната
стойност, което е обусловило и повишена доказателствена активност на страните
във връзка с доказване на твърденията и възраженията им, която се е развила в
три открити съдебни заседания. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не засяга
правото на избор на страната какъв размер на адвокатско възнаграждение да
уговори и плати в съответствие със свободата на договаряне, а има за цел да
внесе справедливост в понасянето на тези разноски от насрещната страна в
съответствие с изхода на делото. Така съдът счита, че оглед изложените по-горе конкретни
измерения на фактическата и правната сложност на делото платените от страните
адвокатски възнаграждения са прекомерни за размерите над 500 лв. на всяко от
тях, а в размерите им от по 500 лв. (надвишаващи с 66 % минималните размери) те
следва да послужат като основа за разпределяне на отговорността за разноските
за адвокатски възнаграждения, дължими от съответната насрещна страна с оглед
изхода на делото.
По тези съображения и с оглед изхода
на делото и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата 480,77 лв. за разноски, от които 50
лв. са за внесена държавна такса по иска независимо от размера на уважената му
част, 123,08 лв. са част от внесения от ищеца депозит за възнаграждение на вещо
лице по повторната СТЕ, съразмерна с уважената част от иска и 307,69 лв. са съразмерна
с уважената част от иска част от намаления поради прекомерност до 500 лв.
размер на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С оглед претенцията на ответника
за разноски само за адвокатско възнаграждение, ищецът следва да му заплати
сумата 192,31 лв. за разноски за съразмерна с отхвърлената част от иска част от
намаления поради прекомерност до 500 лв. размер на платеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Р.А.З., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата 480,00 лв., представляваща дължима на основание чл.
30, ал. 3, вр. чл. 41 от Закона за собствеността (ЗС) част, съразмерна на дела на
Д.Г.Н. в съсобствеността върху общите части на недвижим имот, находящ се в гр. С.
и представляващ двуетажна жилищна сграда с идентификатор 65231.909.2...2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., от необходими разноски
в общ размер 960,00 лв., извършени в периода от 14.8.2020 г. до 17.8.2020 г. за
общи части на сградата, а именно за ремонт на покривната стреха и
водоотвеждащата система от южната страна на сградата, изразяващ се в демонтаж
на улуци и на надулучна пола, демонтаж на керемиди без свалянето им на земята,
доставка и монтаж на челна дъска чрез приковаването й върху старата, доставка и
монтаж на улуци и на надулучна пола, нареждане на керемиди и доставка и монтаж
на външни ъгли за улуци, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска на 4.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.З. срещу Д.Г.Н.
иск с правно основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 от ЗС В ЧАСТТА МУ за разликата
над сумата 480,00 лв. до пълния му предявен размер от 780,00 лв.
ОСЪЖДА Д.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.А.З., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 480,77 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.А.З.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Д.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 192,31 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: