Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260032
гр. ВРАЦА,09.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 22.01.2021г., в
състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Ана Ангелова
в присъствието на:
прокурора секретар Г.Емилова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 586 по
описа за 2020 година,за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от Х.М.К. ***,чрез назначения му особен представител
адв.К.Т. от ВрАК ,срещу решение на РС гр.Мездра от 06.11.2020г.,постановено по
гр.д.№ 1532/2019г.,с което е уважен предявения против въззивника иск с правно
основание чл.127 вр.чл.143 ал.2 и чл.149 ГПК.Решението се обжалва само в частта
относно присъдената издръжка за минало и бъдеще време.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е неправилно,необосновано
и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на
спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения иск за
издръжка за минало време и намаляване размера на присъдената за в бъдеще
издръжка до предвидения минимум.С въззивната жалба не се иска събиране на нови
доказателства.Претендират се разноски за двете инстанции.
Противната
страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд въззиваЕ.та Ц.Н.Ц.
*** е предявила искове при условията на обективно съединяване против Х.М.К. *** за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето П. на майката, определяне местоживеене на
детето при нея на адрес гр.***,
определяне режим на лични отношения на бащата с детето и същият да изплаща
издръжка в размер на 200 лв. месечно,начиная от 20.11.2019 год. Претендира се и
издръжка за минало време- една година назад в размер на по 200 лв. месечно. или
общо 2 400 лв.Поддържа се в исковата молба,че страните живеели на семейни
начала.От съвместното им съжителство се родило детето П. – на 22.11.2010г.Ответникът
бил заминал за Испания още преди раждането на детето,където работи и живее и
понастоящем.От раждането на детето до настоящия момент изключителни грижи за
неговото отглеждане и възпитание полага майката.Ответникът се бил
дезинтересирал от тях и не само не полагал грижи за отглеждане и възпитание на
детето,но и не давал никакви средства за неговата издръжка.
В срока по чл.131 от ГПК от назначения особен представител на
ответника е постъпил отговор,с който се оспорва иска.
Събирани са писмени и гласни
доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът уважил предявените искове,като предоставил родителските
права по отношение на детето за упражняване от майката,постановил детето да
живее при нея,определил режим на виждане на детето с бащата и го осъдил да
заплати за минало време издръжка за детето в размер на по 150 лв.месечно,а за в
бъдеще го осъдил да заплаща издръжка в размер на по 200 лв.Предмет на
въззивната жалба,както се изложи е решението само в частта относно присъдената
издръжка.В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Установено е от доказателствата по
делото,че страните имат родено дете П.,което е ученичка в 4 клас и учи в ОУ“
Св.св.Кирил и Методий“ гр.***.Майката
има още две деца : Е. с баща Б.
И. и М. с баща М. Ц.,с когото въззиваемата живее на семейни начала,и който и помага
при отглеждането на децата вкл.и на детето П..Майката получава средномесечно по
560 лева по трудов договор.Липсват данни за доходите на въззивника.
По делото са събирани и гласни доказателства.
От показанията на св.Д. – майка на
ищцата се установява,че още от раждането му детето П. е отглеждано в нейния дом в гр.***.Разговаряла
е с ответника по скайп и той й казвал“ Поеми грижите за детето и аз ще ти се
отплатя“.Сега е в Испания.Инцидентно се обаждал.Не е плащал издръжка.Преди три
години свидетелката лично завела детето П. в Испания и тогава се видяли.Изпращал
е по хора дрехи .За детето се грижи
дъщеря й и сегашния и партньор.
Св.М.,който живее на семейни начала
с ищцата установява,че ищцата и
ответника не се разбират и не си говорят.Той не се обажда.Детето поискало и
майката на ищцата го завела в Испания преди три години.Откакто се е върнала
ответникът не се е обаждал.Изпращал е дрешки,но П. не ги носи.Заедно с ищцата
отглеждат три деца.
При така изяснената фактическа
обстановка настоящият състав намира претенцията за издръжка за
основателна.Безспорно е установено,че от раждането на детето до настоящия
момент грижи по отглеждане и възпитанието му полага изключително и само
майката.Бащата се е дезинтересирал от тях.Не полага никакви грижи за детето,не
заплаща никаква издръжка.Инцидентно и много рядко е правел подаръци на детето и
му е давал понякога дребни суми.Съгласно чл.143 СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот,необходими за развитието на детето.Родителите дължат издръжка независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.С оглед на установения факт,че грижи за
детето полага изключително и само майката,както и при липса на данни за влошено
здравословно състояние на въззивника,предявения иск за издръжка се явява
основателен.
При определяне размера на месечната издръжка съдът се ръководи от правилото
на чл.142 от СК- размерът на издръжката
се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
възможностите на лицето,което я дължи ,като неговият минимум е равен на
¼ от минималната работна заплата за страната. По-високата възраст
безспорно обосновава и необходимостта от по-високи разходи за отглеждане и
възпитанието на детето -както разходи за потребности от първа необходимост,
така и свързаните с тяхното обучение. С оглед възрастта на детето и факта,че
бащата следва да заплаща издръжка, настоящият състав намира,че размера на
претендираната издръжка ,която да заплаща бащата следва да се определи в размер
на 200 лв.Тя ще е във възможностите на
ответника при база за неговия доход минималната работна заплата за
страната.Неоснователни да доводите на процесуалния представител на
въззивника,че липсвали данни дали същият работи в Испания или не.Пребиваването
му в чужбина е именно с цел работа,а ако не работи съобразно цитираните по горе
разпоредби от СК той е длъжен да положи усилия и да си намери работа,която ще
му носи доходи както за неговата собствена издръжка,така и за издръжката на
детето. Или същият следва да заплаща
месечна издръжка за детето в размер на 200 лв. начиная от 20.11.2019 год. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.Останалите
нужди на детето ще се поЕ.т от майката,която освен това упражнява грижите по
непосредственото отглеждане и възпитание на детето,както и грижи за издръжката
на още два малолетни деца.
За минало време - периода 20.11.2018
год.-20.11.2019 година въззивникът по същите съображения,изложени по-горе
следва да заплаща издръжка в размер на 150 лв. или общо 1800 лв.В останалата част до пълния размер
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява
неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение в обжалваната му част – да се потвърди.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата
сторените от нея разноски по водене на делото в размер на 450 лв.,от които 300
лв.-адвокатско възнаграждение и 150 лв.възнаграждение за особен представител.
Водим от горните съображения, ВрОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Мездра от
06.11.2020г.по гр.д.№ 1532/2019г.в обжалваната му част,касаещо присъдената
издръжка.
В останалата му част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Х.М.К. *** да заплати на Ц.Н.Ц.
разноски пред въззивната инстанция в размер на 450 лева,от които 300
лв.адвокатско възнаграждение и 150 лв.възнаграждение за особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове: 1..........
2..........