МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №1382/2011г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска окръжна прокуратура по
отношение на подсъдимия Н.Х.Н. ***, ЕГН: **********
е възведено обвинение по чл.249 ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 НК за това, че за времето от 12.11.2010 г. до
22.11.2010 г. в с. Езорово, обл. Варна и гр. Варна при условие на продължавано
престъпление, използвал платежен инструмент-дебитна карта „Виза Електрон" с №
4143871013033802, издадена от „Райфайзенбанк", без съгласието на титуляра
- Димитър Йорданов
Филипов
Производството се проведе пред ВОС по
реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимия изцяло призна фактите, изложени в
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.
В
пледоарията си по същество представителят на ВОП поддържа така възведеното
обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи
наказание при условията на чл.55 от НК,
а именно при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и да не
му бъде налагано по лекото предвидено в закона наказание глоба. Излага , че на подсъдимия по този начин ще
бъде дадена възможност да възстанови причинените с деянието щети.
Разпитан пред съда подсъдимия се
признава за виновен, признавайки всички факти по делото така, както са описани
в обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия - адв. Цветков моли
съдът да определи наказание при условията на
чл.55 от НК, както и да не бъде налагано наказание глоба. Изтъкват се многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, направени самопризнания на
ДП и в съдебно заседание, обстоятелството, желанието му да възстанови сумата която е взел.
В последната си дума подсъдимия изразява искрено съжаление за стореното,
като излага , че ако може да върне времето назад няма да извърши деянието.
Излага също, че е отишъл да работи в чужбина за да възстанови взетата от него
сума.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия Н. познавал св.Димитър Филипов, като
двамата работели като заварчици в МГТ-Делфин" АД Варна. Подсъдимия бил бригадир на бригадата, в която работел и
св. Филипов.
Работното място на бригадата било в с. Езерово.
Преди работа работниците от бригадата се обличали в специално работно облекло, като за тази цел бригадата използвала съблекалня,
която се намирала на около петстотин метра от работните площадки. В тази
съблекалня всеки работник разполагал с отделно шкафче, което заключвал с
катинар. Свидетеля Филипов оставял
в шкафа си и мъжката си ръчна чанта с
портфейл , в който освен документите си , държал и дебитна карта „VISA
ELECTRON" № 4143871013033802 заедно плик, на който бил изписан и ПИН кода
на тази карта. В тази карта св.Филипов бил спестил преводи в евро, получени
като трудово възнаграждение за работата му във през 2009г. във Франция. От тези
спестявания в дебитната карта той рядко теглил, като за последно ползвал
картата на 12.10.2010г., когато бил изтеглил сумата от 400лева.
Подсъдимия знаел, че св. Филипов
е работил във Франция и че има спестявания от работата си там. Предвид на
обстоятелството, че подсъдимия към края на 2010г. имал парични задължения решил
да провери дали в чантичката на св. Филипов има пари. На 12.11.2010г. , докато
Филипов бил на работното си място подсъдимия
отишъл до шкафчето му, натиснал вратата му, при което то се отворило.
Подсъдимия проверил съдържанието на чантата на св. Филипов и от там без знанието и разрешението на последния,
взел горе цитираната дебитна карта и плика, на който бил изписан ПИН кода за
достъп на картата. След това отишъл до
ATM устройство, намиращо се в района на работната площадка и изтеглил от
там сумата от 400 лева. След това не
върнал картата на мястото й, а я задържал в себе си.
На 14.11.2010г. докато били на работа, от същото
ATM устройство, подсъдимия отново изтеглил с горепосочената карта сумата от
400 лева, след което отишъл в
съблекалнята, отворил отново шкафчето на
св. Филипов и я оставил в чантата му. Подсъдимия решил да изчака да види как ще реагира св. Филипов и
виждял, че на следващия ден той по никакъв начин не показва, че му липсват
пари. Тогава подсъдимия решил отново да
вземе картата от чантата на
Филипов. Изчакал последния да отиде на работната площадка, след което
отворил отново шкафчето му и пак без знанието и разрешението на Филипов взел същата дебитна карта. През
следващите дни подсъдимия задържал
дебитната карта в себе си, като от ATM устройство намиращо се в гр. Варна, жк.
„Младост" до бл. 147, в близост до дома му, изтеглил съответно на
16.11.2010г. сумата от 400 лева, на 17.11.2010г. сумата от 400 лева, на
18.11.2010г. сумата от 400 лева, на 18.11.2010г. сумата от 400 лева, на
19.11.2010г. сумата от 400 лева, на 20.11.2010г. сумата от 400 лева. на
22.11.2010г. сумата от 100 лева и същия ден още 200 лева.
След последното теглене подсъдимия
установил, че е изтеглил всички пари от
дебитната карта която взел от св.
Филипов. На следващия ден докато били на работа подсъдимия отворил отново
шкафчето на св. Филипов и върнал дебитната карта и плика с ПИН кода в чантата
на му.
От заключението на лицево идентификационната
експертиза, при преглед на видео файловете е било установено, че са цифров
презапис от оригинални файлове, записани върху твърд диск на компютърна видео
охранителна система. Не са били установени следи от манипулация - намеса върху
записаната информация. От записите са били извлечени изображения на лице от
мъжки пол, което се приближава до ATM устройство и извършва операция с него.
Резултатите от сравнителния анализ са позволили да се направи извод, че на
горепосочените фотокопия е заснето едно
и също лице посочено, като Н.Х.Н. - подсъдимия.
Видно от заключението на съдебно-оценителната
експертиза стойността на сумата която е изтеглена от дебитната карта в размер на 1589,75 евро / 3100 лева/.
Горната
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал: самопризнанието на подсъдимия; показанията на свидетелите от ДП;
материалите от предварителното производство-извлечения от банкови операции за
извършени транзакции; СОЕ, лицево идентификационната експертиза, свидетелство
за съдимост и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Изброените доказателства, които съдът
кредитира изцяло, са пълни и непротиворечиви
- те се подкрепят и допълват
взаимно.
С оглед на изложеното и след като
прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно
чл.14 от НПК, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия Н. в това, че за времето от 12.11.2010
г. до 22.11.2010 г. в с. Езорово, обл. Варна и гр. Варна при условие на продължавано
престъпление, използвал платежен инструмент-дебитна карта „Виза Електрон" с №
4143871013033802, издадена от „Райфайзенбанк", без съгласието на титуляра
- Димитър Йорданов
Филипов - престъпление по чл.249
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което на основание същия текст и чл. чл.55
ал.1 т.1 и ал.3 му наложи НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът взе горното решение предвид на
следните съображения:
Касае се за извършено престъпление по
чл.249 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК,
като са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки на посочения престъпен състав : дебитната карта е платежен инструмент; същата е била използвана без съгласието на титуляра й ; деянието е извършено в условията на продължавано престъпление.
Безспорно има извършено престъпление,
като в конкретния случай с оглед на доказателствата по делото се установи, че е
извършено от подсъдимия.
От обективна страна: изпълнителното
деяние е извършено с действия – подсъдимия при условията на продължавано
престъпление използвал платежен инструмент - дебитна карта без съгласието на
титуляра й.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл,
като той е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на
противоправния резултат.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно неосъждано
физическо лице.
За да наложи наказанието съдът се
съобрази със степента на обществена опасност на деянието (висока) и на дееца
(минимална).
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства констатира чистото му съдебно минало, тежкото му семейно и
материално положение, изразеното искрено съжаление за извършеното,
обстоятелството че работи и има желание да възстанови сумата, факта, че до
настоящия момент няма други противообществени прояви, което говори за
инцидентност на настоящото деяние.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства –не се установиха в хода на съдебното следствие.
Въз основа на тази преценка, съдът наложи на подсъдимия наказание след редукцията по чл.55 от НК, тъй като
прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни.
Заради недоброто материално положение на
подсъдимия - обстоятелството, че е бил принуден да търси работа извън страната
, факта, че същият изразява желание да възстанови сумата от 3100лв. с доходите
които получава, съдът не му наложи и
предвидената в закона глоба за да му даде възможност да възстанови щетата която
е причинил.
Съдът приложи разпоредбата на чл.66 от НК
поради наличните за това предпоставки – размерът на определеното наказание и чистото съдебно минало на
подсъдимия, както и от преценката, че той би могъл да се поправи и без да
изтърпява ефективно това наказание.
Съдът намира, че наказанието при приложение
института на условното осъждане ще изпълни успешно целите както на специалната,
така и на генералната превенция, като ще спомогне подсъдимия да се поправи и превъзпита към
спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще
въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на
обществото.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :