№ 1559
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110212847 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Д. А. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-016291/26.08.2022г., издадено от началник сектор към СДВР
О”ПП”, с което на Е. Д. А. са наложени четири административни наказания
„глоба“ както следва за нарушение на чл. 150а ал.1 ЗДвП – 300 лв.; за
нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП – 2 000 лв.; за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2
ЗДвП – 10 лв.; за нарушение на чл.150 – 300 лв.;
В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. Иска от съда
да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебното заседание, жалбоподателят не се явява. Не се представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2022г. около 20:00ч. в с. Мърчаево на ул. „ Приморско“
жалбоподателят Е. А. управлявал мотоциклет „Априлия Скарабео“ с № ****
1
като се движел от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Трендафил“. Свидетелят М.
възприел поведението му и външно видими признаци на употреба на алкохол.
Свидетелят помолил Е. А. да прибере скутера, но той не о сторил. На място
бил повикан екип на СДВР.
Свидетелят В.Н. бил повикан за съдействие на екип на 06 РУ-СДВР,
отзовали се на мястото. Свидетелят възприел външно видими признаци на
употреба на алкохол от А.. Жалбоподателят отказал да бъде извършена проба
за употреба на алкохол във въздушно-капковото пространство. Съставен му
бил талон, отказал да даде кръв за изследване. Свидетелят извършил справка
с ОДЧ, в хода на която било установено, че А. не притежава СУМПС валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Той не
представил и свидетелство за регистрация на превозното средство.
Свидетелят Н. съставил на Е. А. АУАН, в който описал фактическите си
констатации и дал правна квалификация на възприетите от него нарушения.
В последствие било издадено наказателно постановление, с което при
идентична словесна обосновка и дадена правна квалификация на сочените
нарушения на Е. А. са наложени четири административни наказания.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св. Н., М., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН,
заповед на министъра на вътрешните работи, справка-извлечение за
извършени нарушения и наложени на жалбоподателя административни
наказания по ЗДвП, талон за медицинско изследване.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, свързани с
време, място и механизъм на осъществяване на нарушенията, респективно
съставянето на акта. От показанията на свидетелите съдът установи и отказа
на жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за наличие на
алкохол в кръвта, / тази им част те намират потвърждение в издадения талон
за медицинско изследване/, така и непредставянето на свидетелство за
регистрация на МПС.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
2
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено
доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно
отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете и че в синхрон с АУАН е
отразеното талон за медицинско изследване и справка-извлечение за
нарушения на водача, които бяха кредитирани от съда.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е частично
основателна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така
и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са
посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено всяко едно от
нарушенията. Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал
жалбоподателят, респективно отказа да бъде изпробван с техническо
средство, като е описан вида и номера му, респективно да не е представил
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, както и да е
управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС. Тези
нарушения са описани откъм фактически параметри в издаденото НП и им е
дадена съответна правна квалификация.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя е била
правилно ангажирана.
Е. А. е осъществил съзнателен волеви акт- управление на превозното
средство, без да притежава свидетелство за управление на МПС, не е
представил свидетелство за регистрация на същото в хода на проверката и е
3
отказал извършването на проба с техническо средство, респективно даване на
кръв за изследване.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е жалбоподателят
да е отказал да бъде изпрабван с техническо средство за наличие на алкохол.
Зради отказа е издаден талон за медицинско изследване приложен към
делото. Водачът е извършил и другото нарушение, като не е представил
свидетелство за регистрация на МПС. Тези нарушения отразяват конкретно
съзнателно волево поведение на водача концентрирано в липсата на активно
поведение, когато такова се изисква - да бъде изпробван с техническо
средство и съответна да предстви изискуемия документ. Като не е
предоставил такъв при проверката е осъществил и соченото административон
нарушение.
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП изрично е въвела задължение
на водачите на пътни-превозни средства да носят редица докуметни и
представят такива при проверка, сред които е и свидетелство за регистрация
на МПС. Като не го е представил жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
цитираната правна норма. За това е ангажирана правилно отговорността на
жалбоподателя. В съзнанието на водача е имало представи, относно
дължимото му поведение – изискуемостта за носи и представи
свидетелството като въпреки, че не е имал и носел със себе си такова е
осъществил управлението на превозното средство и не е представил
документа при проверка
Наложеното му административно наказание – глоба е в размките на
законоустановеното, адекватно е на вида и тежестта на извършеното
нарушение, поради което не следва да бъде редуцирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС и
глоба.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да
е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и
достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде
изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол е отказало да му
4
бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в
АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал мотоциклет, бил е поканен да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест, като
жалбоподателят е отказал да му бъде направена проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание,
въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателят, е дали А. е бил употребил алкохол или не, респективно
дали е управлявала МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство /независимо дали
преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не/ А. е осъществил
от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в
чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината- пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Наложеното му административно наказание за това нарушение е в
рамките на въведения в закона размер като глоба, същевременно то е
адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение, поради което не
следва да бъде редуцирано.
В този смисъл следва да се посочи, че останалите две административни
наказания глоба в размер на 300 лв. за нарушението на чл. 15а ал.1 ЗДвП и 10
лв. за нарушението на чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП са законосъобразни, адекватни на
вида и тежестта на нарушенията и не следва да бъдат редуцирани.
В тази си част издаденото наказателно постановление е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отношение на четвъртото нарушение – чл. 150 ЗДвП съдът прие, че е
неправилно и като такова следва да бъде отменено. Фактическата рамка на
соченото нарушение предполага загуба на правоспособност. Независимо от
осъществяването/ не на това обстоятелство административно-наказващият
5
орган е констатирал липса на СУМПС за категорията на управляваното в
процесната хипотеза МПС и е реализирал отговорност за това поведение,
изцяло в обхвата на правната норма на чл. 150а ал.1 ЗДвП. В този смисъл
ангажиране на отговорност и за нарушение на чл. 150 ЗДвП се явява лишено
от правна логика.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 22-4332-
016291/26.08.2022г., издадено от началник сектор към СДВР О”ПП”, в
частта, с която на Е. Д. А. са наложени административни наказания „глоба“
както следва : за нарушение на чл. 150а ал.1 ЗДвП – 300 лв.; за нарушение на
чл. 174 ал.3 ЗДвП – 2 000 лв.; за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП – 10 лв..
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 22-4332-016291
/26.08.2022г., издадено от началник сектор към СДВР О”ПП”, в частта, с
която на Е. Д. А. за нарушение на чл.150 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6