№ 184
гр. Пловдив, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20245300900506 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Подадена е искова молба от “Лено“ АД (с предходно наименование
“Ленно“ АД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, п.к. 4000, район “Централен“, ул. “Калофер“ №1, ет. 5,
представлявано от А. Т. - изпълнителен директор, представлявани в
производството от адв. С. В. - М. против ЕТ “Вегас - В. П.“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. ****, В. Г. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. **** и В. Х. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ****.
Исковите претенции се основават на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се в исковата молба, че на 17.05.2019 г. между ищецът като
заемодател, от една страна, и ЕТ “Вегас - В. П. “ като заемополучател, В. Г. П.
- като солидарен и ипотекарен длъжник и В. Х. П. като солидарен ипотекарен
длъжник от друга страна, бил сключен договор за заем Бизнес кредит (кл.
№5668), с нотариално заверени подписи. Заемната сума била обезпечена с
договорна ипотека в полза на заемодателя върху недвижим имот №183, том 1,
рег. №1635, дело №177 от 2019. Съгласно договора, уговорената главница в
1
размер на 66,000 евро (шейсет и шест хиляди евро), равняващи се на сумата от
129,084.78 лева, се предоставяла целево на няколко етапа: Сумата в размер на
3 808,41 лева се удържала при подписване на договора и представлявала сбор
от разходите, свързани със сключване на договора и учредяване на
предвиденото в него обезпечение; сумата в размер на 31 080.09 лева се
предоставяла за погасяване на дължимите до 17.05.2019 г. задължения на
ответниците в настоящото производство по договор за заем с клиентски номер
№5668/07.06.2018 г.; сумата в размер на 1 958.83 лева - за погасяване на
вноска №12 по цитирания по-горе договор за заем от 07.6.18 г.; сумата в
размер на 87 432.27 лева се предоставяла за погасяване на изискуемите
задължения на ответниците към 17.05.2019 г. на ответниците във връзка с
договор за заем №5668/13.11.2017 г.; сумата в размер на 4 808.17 лева - за
погасяване на вноска №19, падежирала на 13.06.19 г., дължима по последния.
Твърди се, че заемополучателят дължи месечни погасителни вноски по
посочена в договора сметка на заемодателя - ищец. Съгласно уговорения
погасителен план падежът на месечните вноски бил 17-то число на месеца,
като първата вноска следвало да бъде заплатена до 17.06.2019 г. Месечната
вноска била в размер на 1 455.17 евро, включваща главница и договорна
лихва.
Поради настъпила забава за изпълнение на задълженията, продължила
173 дни към 06.12.19 г. заемодателят обявил задълженията по договора за
предсрочно изискуеми, за което твърди да е уведомил с нотариални покани
всеки от ответниците на 20.01.2020 г.
Заемодателят предприел действия по принудително събиране на
дължимите към него суми, като подал заявление по чл. 417 от ГПК, с което
поискал осъждане на ЕТ “Вегас - В. П.“, В. Г. П. и В. Х. П. да му заплатят
сумите в размер на 66 000 евро - представляваща предсрочно изискуема
главница по договор за заем №5668от 17.05.2019 г., ведно със законната
лихва за забава от 20.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както
и 22 569,41 евро - законна лихва за забава върху предсрочно изискуемата
главница по договора за периода 17.05.2021 - 16.05.2024 г. Във връзка с
подаденото заявление било образувано ч.гр.д. №8518/2024 г. по описа на РС-
Пловдив, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение против
ответниците за посочените суми. Срещу заповедта за изпълнение последните
2
подали възражение, по повод на което заповедният съд указал на заявителя и
ищец в настоящото производство възможността в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да предяви иск за установяване съществуването
на вземането за посочените задължения. Това обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящата претенция за предявяване на установителен иск
срещу ответнците за присъдените със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ суми.
На следващо място, твърди се, въз основа на сключения договор за заем
е била отпусната цялата заемна сума. Към датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК и към 21.08.2024 - датата на уточняващата молба, с която
ищеца уточнява исковата молба, не били извършени пълни плащания от
страна на ответниците, с които да се погасят предсрочно изискуемите
задължения по договора.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответниците ЕТ “Вегас - В. П.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. ****, В. Г. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ****
и В. Х. П. дължат при условията на солидарност в полза на ищеца “Лено“ АД
(с предходно наименование “Ленно“ АД), с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, п.к. 4000, район “Централен“, ул.
“Калофер“ №1, ет. 5, представлявано от А. Т. - изпълнителен директор сумите
в размер на 66 000 евро (129 084,78 лева) - представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за заем №5668от 17.05.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от 20.05.24г. до окончателно изплащане на
вземането, както и 22 569,41 евро (44 141,93 лева) - законна лихва за забава
върху предсрочно изискуемата главница по договора за периода 17.05.2021 -
16.05.2024 г. Претендират се сторени в заповедното производство разноски - 3
464.53 лева - заплатена ДТ и 13 994,74 лева адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, както и сторените в настоящото производство
разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците В. Г. П., с
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****, лично и в качеството си на ЕТ
“ВЕГАС - В. П.“, с ЕИК ********* и В. Х. П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. ****, действащи в производството чрез процесуалния си
представител адв. И. С. депозират отговор на исковата молба, с който
3
изразяват становище за недопустимост на предявените претенции. На
следващо място, твърдят, че исковете са неоснователни.
Правят възражение за предоставянето на заемните средства, както и във
връзка с качеството на търговец на В. П. по сключения договор за кредит.
Твърдят, че последният има качеството на потребител и договорът, макар
озаглавен “договор за заем Бизнес кредит“, е такъв за потребителски кредит.
Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани, както и присъждане на сторените в производството разноски.
В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът депозира
допълнителна искова молба, в която излага своите съображения относно
твърдението на ответниците за неподведомственост на спора на общите
съдилища и недопустимост на предвявените искове. Твърдят, на следващо
място, че договорът за заем между него и ответниците представлява
двустранна търговска сделка, както и че първоначално заявената от
заемополучателя цел и на трите сключените между страните договори за заем
е дострояване на трети етаж от и завършване на недвижимия имот,
предоставен като обезпечение на договора, представляващ сграда за търговия
с предназначение “кафе аперитив и стаи за настаняване“. Считат целта за
търговска - сградата да се завърши и да бъде използвана за търговска
спекулативна цел. С първия договор за заем между страните били покрити
предходни задължения за страните, с втория - било финализирано
довършването на сградата, а с третия, предмет на настоящото производство,
били покрити всички дължими и падежирали задължения по предходните два
договора за заем с цел да се предостави възможност на заемополучателите да
завършат сградата и да започнат да я експлоатират с търговска цел.
По отношение на възражението на ответниците за непредоставяне на
заема, посочват, че съгласно договора главницата на заема се предоставяла на
етапите, описани в ИМ, като обстоятелството, че със заемните средства са
покрити пасиви на заемополучателя не водело до извод, че сумата не била
отпусната, а напротив - както получаването на активи, така и покрИ.ето на
пасиви на последния означавало, че определен паричен ресурс бил отпуснат
целево на заемополучателя.
В законовия срок за отговор на допълнителната искова молба от
ответниците е постъпил такъв. В него се излагат аргументи, че ответниците
4
имат качеството на потребители при сключване на процесния договор за заем.
Посочва се, че между страните има сключени и други договори за кредит,
станали повод за съдебни производства, по едно които имало постановено
решение, което е влязло в сила. Оспорват твърденията на ищеца, че
констатираните подобрения в недвижимия имот, собственост на ответниците,
са индикации за търговското качество на последните. В тази връзка е цитирана
и съдебна практика.
Твърди се, на следващо място, че сключения между страните договор за
заем е недействителен.
Направено е възражение за наличието на неравноправни клаузи в
договора. Посочва се, че последният предвижда неустойка в размер на 83.95 %
на година, като основата, върху която се начислява, нараства с всеки изминал
ден забава, което според тях противоречи на добрите нрави и на трите
функции на неустойката. Порокът на клаузите не бил само в процента, с който
се олихвява основата, но и самата основа и нейното формиране.
Правят възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва в размер на 24 % поради противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че в нарушение на разпоредбите на ЗКНИП, процесният
договор не съдържал размера на годишния лихвен процент на разходите по
кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в
общите разходи по кредита за потребителя, както и общата сума, дължима от
него по кредита.
Освен това твърдят, че сумите за нотариални такси, такси по отпускане
на кредит и разноските в нотариалното производство не били посочени в
погасителния план, което било нарушение на чл. 10а от ЗПК.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Исковете са допустими.
От приложеното към делото ч.гр.д. №8518/2024 г. по описа на РС-
Пловдив, ГО, VIII- ти граждански състав се установява, че по заявление,
подадено на 17.5.2024 г. от “Лено“ АД (с предишно наименование “Ленно“
АД), е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК срещу ЕТ “Вегас - В. П.“, В. Г. П. и В. Х. П. за
5
сумите от 66 000 евро - представляваща падежирала главница, както и 22
569.41 евро - неустойка за периода 17.05.2021 г. - 16.05.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 20.05.2024 г.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена от съдебния изпълнител на В.
П. лично и в качеството му на едноличен търговец, както и на В. Х. П. на
17.06.2024 г.
Възражението от ответниците срещу заповедта за изпълнение е
постъпило на 09.07.24г., в рамките на предвидения едномесечен срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК, считано от връчване на заповедта за изпълнение. Като е
приел, че възражението е своевременно подадено, заповедният съд е дал
указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК, че следва да установи правата
си спрямо възразилите длъжници в едномесечен срок от съобщението. Това
съобщение е връчено на заявителя на 16.07.24г.г. Исковата молба, с която е
сезиран настоящият съд, е постъпила в канцелацията на ОС-Пловдив на
13.08.2024 г. - т.е. в рамките на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Довнесена е дължимата държавна такса.
Разгледани по същество исковете са основателни. С оглед съдържанието
на становищата на страните е безспорно между тях, че има сключени общо три
договора за заем бизнес кредит, както следва:
договор за заем бизнес кредит № 5668 от 13.11.2017 г., по силата на който
заемодателят е отпуснал лихвоносен заем на заемополучателя в размер на
EUR 102 300.00 (сто и две хиляди и триста евро), а заемополучателят се е
съгласил да върне горепосочената сума. съгласно договореностите между
страните и съгласно погасителен план.
договор за заем бизнес кредит от 07.06.2018 г„ по силата на който
заемодателят е отпуснал лихвоносен заем на заемополучателя в размер на
EUR EUR 50 000 (петдесет хиляди евро), а заемополучателят се е
съгласил да върне горепосочената сума, съгласно договореностите между
страните и съгласно погасителен план.
договор за заем бизнес кредит от 17.05.2019 г., по силата на който
заемодателят е отпуснал лихвоносен заем на заемополучателя в размер на
EUR 66 000 (шестдесет и шест хиляди евро), а заемополучателят се е
съгласил да върне горепосочената сума, съгласно договореностите между
страните и съгласно погасителен план.
6
Във връзка с предходно изброените договори за заем ищецът е предявил
правата си по договор за заем бизнес кредит от 13.11.2017 г. С Решение №55
от 19.06.2024 г. постановено по в. т. д. № 105 / 2024 по описа на Апелативен
съд Пловдив е потвърдено Решение № 490 от 11.12.2023 г., постановено по т.
д. № 708 / 2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. Решението е влязло в
сила и съгласно неговите мотиви е прието, че ответниците имат качество на
потребители, като исковете са уважени само частично. По договор за заем
бизнес кредит от 07.06.2018 г. е образувано частно гражданско дело по чл. 417
от ГПК за установяване на главница и падежирала лихва. След подадено
възражение от ответниците е подадена искова молба за установяване на
вземането, като е образувано т. д. № 524 по описа на Окръжен съд Пловдив за
2023 г., което е приключило с решение, с което исковете са уважени и е
прието, че сделката е търговска.
Обсъждането на тези обстоятелства е необходимо с оглед постановяването на
две на пръв поглед противоречиви решения от ПОС във връзка с идентични
договорни отношения, както и установената по делото фактическа обстановка
по погасяване на предходни задължения.
Следва да се отбележи, че предмет на настоящото производство е трети
договор сключен между страните през 2019г., като очевидно основанието на
претендираните права е различно от предходните дела, като съдът не е
обвързан от приетото от ПОС по тях. По повод възраженията на ответника за
влизане в сила на първото дело, по което е прието, че договорът е
потребителски следва да се посочи, че фактическата обстановка по спора е
коренно различна от установената по настоящото производство и по т.д. №
524/23г. по описа на ПОС. Това е така, тъй като по първото дело са установени
преддоговорни отношения между страните с участници ищеца и физически
лица, които впоследствие са се трансформирали в договорни по сключената
сделка от ЕТ.
От събраните по настоящото дело писмени доказателства се установява, че на
17.05.2019 г. между ищецът като заемодател, от една страна, и ЕТ “Вегас - В.
П. “ като заемополучател от друга, В. Г. П. - като солидарен и ипотекарен
длъжник и В. Х. П. като солидарен ипотекарен длъжник, бил сключен договор
за заем Бизнес кредит (кл. №5668), с нотариално заверени подписи. Заемната
сума била обезпечена с договорна ипотека в полза на заемодателя върху
7
недвижим имот №183, том 1, рег. №1635, дело №177 от 2019. Съгласно
договора, уговорената главница в размер на 66,000 евро (шейсет и шест
хиляди евро), равняващи се на сумата от 129,084.78 лева, се предоставяла
целево на няколко етапа. Сумата в размер на 3 808,41 лева се удържала при
подписване на договора и представлявала сбор от разходите, свързани със
сключване на договора и учредяване на предвиденото в него обезпечение.
Сумата в размер на 31 080.09 лева се предоставяла за погасяване на
дължимите до 17.05.2019 г. задължения на ответниците в настоящото
производство по договор за заем с клиентски номер №5668/07.06.2018 г.
Сумата в размер на 1 958.83 лева - за погасяване на вноска №12 по цитирания
по-горе договор за заем от 07.6.18 г. Сумата в размер на 87 432.27 лева се
предоставяла за погасяване на изискуемите задължения на ответниците към
17.05.2019 г. на ответниците във връзка с договор за заем №5668/13.11.2017 г.;
сумата в размер на 4 808.17 лева - за погасяване на вноска №19, падежирала на
13.06.19 г., дължима по последния. Съгласно уговорения погасителен план
падежът на месечните вноски бил 17-то число на месеца, като първата вноска
следвало да бъде заплатена до 17.06.2019 г. Месечната вноска била в размер
на 1 455.17 евро, включваща главница и договорна лихва. Поради настъпила
забава за изпълнение на задълженията, продължила 173 дни към 06.12.19 г.
заемодателят обявил задълженията по договора за предсрочно изискуеми, за
което се установява да е уведомил с нотариални покани всеки от ответниците
на 20.01.2020 г.
Заемодателят предприел действия по принудително събиране на дължимите
към него суми, като подал заявление по чл. 417 от ГПК, с което поискал
осъждане на ЕТ “Вегас - В. П.“, В. Г. П. и В. Х. П. да му заплатят сумите в
размер на 66 000 евро - представляваща предсрочно изискуема главница по
договор за заем №5668от 17.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава от
20.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 22 569,41 евро -
законна лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница по договора
за периода 17.05.2021 - 16.05.2024 г. Във връзка с подаденото заявление било
образувано ч.гр.д. №8518/2024 г. по описа на РС-Пловдив, била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение против ответниците за
посочените суми. Срещу заповедта за изпълнение последните подали
възражение, по повод на което заповедният съд указал на заявителя и ищец в
настоящото производство възможността в едноседмичен срок от получаване
8
на съобщението да предяви иск за установяване съществуването на вземането
за посочените задължения.
От съдържанието на приетата по делото ССЕ, която съдът изцяло кредитира,
се установява, че заемната сума е усвоена от заемополучателя. Видно е, че
посочената цел на кредита е да покрие задължения по предходните два
договора за заем между страните, както и текущи разходи. Не е предвидено
реално предаване на парични средства от кредитора на заемополучателя, а
намаляване на задълженията. В приложената хронологична ведомост (основно
на страници 4, 5, 6 и 7) има налични счетовдни записи, отразяващи
намаляване на дълга на ЕТ „Вегас - В. П.". Сборът от направените отделни
счетоводни записи, намаляват дълга или покриват разходи на ЕТ „Вегас - В.
П.", финансирани чрез усвояване на главницата по договор за заем бизнес
кредит с клиентски №5668 от 17.05.2019 г. е 66000 евро, което е видно на
страници 21 и 22 от приложената хронологична ведомост. От наличната
информация няма данни за извършвани каквито и да било погасителни
плащания по процесния договор за заем с клиентски №5668 от 17.05.2019 г.
По този повод съдът намира, че въз основа на обстоятелството, че заемът е
обявен за изцяло и предсрочно изискуем от заемодателя поради неизпълнение
се налага обоснования извод, че искът за главницата се явява основателен. По
този повод следва да се даде отговор на възражението на ответника, че не е
налице договор за заем поради липса на реално предаване на заемната сума.
Действително такава е природата на процесната сделка, като за разлика от
консенсуалните договори за съществуването й е необходимо реално предаване
на заемната сума. В случая е ясно, че няма „физическо“ предаване на парични
средства. Между страните не се спори, а и вещото лице установява, че с
отпуснатата заемна сума са погасени предишни задължения на
заемополучателя по другите два договора. Така установената фактическо
статукво вади на еднозначния правен извод, че е налице валиден договор за
заем поради усвояването на паричните средства от заемополучателя.
Несъмнено същите са увеличили неговия патримониум и чрез постъпване им в
имуществената сфера на заемополучателя са погасени негови други
задължения. Напълно правно ирелевантен факт е дали тези задължения са с
титуляр ищеца или е някое трето лице. Така или иначе има разместване на
имуществени блага и актив в правната сфера на заемополучателя.
9
На следващо място трябва да се даде отговор на поставения от ответната
страна правен въпрос, чрез възражение, а именно твърдението, че процесната
сделка не е търговска. Принципно това е напълно безпредметен въпрос с оглед
предприетата от ответника защита и липсата на някакви възражения по
отношение на дължимата главница. Възразено е по повод приложение на ЗЗП
и наличието на неравноправни клаузи, които не са предмет на исковете. Видно
е от съдържанието на ИМ, че договорната лихва и неустойката не се
претендират от заемодателя. Ето защо и по принцип обстоятелството дали
сделката е търговска или не няма съществена правна стойност във връзка с
предмета и пределите на повдигнатия правен спор изключая възражението по
приложението на ЗКНИП. Следва да се посочи, че настоящият състав на съда
счита, че договорът от 17.05.2019г.е с характеристиките на търговска сделка
по персоналния критерий. /чл.286 от ТЗ/ В случая е налице оборима
презумпция относно обстоятелството, че при съмнение се счита, че сделката е
свързана със занятието на търговеца. В конкретния казус и двете страни по
правоотношението са търговци. При лежаща върху ответника доказателствена
тежест същият не ангажира никакви доказателства, нито преки, нито косвени
оборващи установената със закон презумпция. Наведени са само алюзии в
становищата на ответника, но не са използвани конкретни доказателствени
средства. За пълнота на изложението следва да се посочи, че непубликуването
на ГФО само по себе си не означава липсата на търговска дейност. Има
вменено изрично задължение на търговец, който не извършва дейност да
декларира това обстоятелство съобразно чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. В случая
липсва подадена декларация от страна на ответника, което уравновесява
фактическата обстановка с неподадените ГФО, като това определя
възможност, а и необходимост от релевиране на надлежни доказателства от
страна на ответника, което не бе сторено. На следващо място
обстоятелстовото наведено от ответната страна, че се касае за двама
пенсионери заемополучатели и поради това не е налице възможност за
извършване на търговска дейност е дотолкова своеобразно, че не се нуждае от
някакъв коментар. При това положение няма как да се възприеме тезата на
заемополучателя, че сделката не е търговска.
Следва да се посочи и факта, че възражението на ответната страна за
недействителност на сделката е изцяло бланкетно, като съдът при служебна
справка не констатира основания да приеме наличието на дотолкова тежък
10
порок на правоотношението. Както се изясни вземанията за неустойка и
възнаградителна лихва не са предмет на претенциите, поради което и няма
необходимост от обсъждане възраженията на ответника. Дори и съдът да
приеме, че тези части от правоотношението страдат от толкова тежки пороци,
че водят до недействителност на тези разпоредби, това няма как да се отрази
на целия договор и на дължимостта на главницата.
Поради всичко изложеното съдът намира искът за заплащане на главницата за
изцяло основателен. Аналогично основателен е и искът за мораторна лихва,
като акцесорен и доказан по основание и размер.
При този изход от спора следва да се понесат от длъжниците сторените от
ищеца съдебни разноски, включително възнагражденията по предоставена
процесуална защита, по повод липсата на възражение за прекомерност от
страна пълномощника на ответниците.
Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, 18с.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 от ГПК по отношение
на ЕТ “Вегас - В. П.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. ****, В. Г. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** и В. Х. П., че
дължат при условията на солидарност на ищеца “Лено“ АД (с предходно
наименование “Ленно“ АД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, п.к. 4000, район “Централен“, ул. “Калофер“ №1,
ет.5 сумите в размер на 66 000 евро (129 084,78 лева) - представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за заем №5668от 17.05.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава от 20.05.24г. до окончателно изплащане
на вземането, както и 22 569,41 евро (44 141,93 лева) - законна лихва за забава
върху предсрочно изискуемата главница по договора за периода 17.05.2021 -
16.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№8518/2024 г. по описа на РС-Пловдив, ГО, VIII- ти граждански състав.
ОСЪЖДА ЕТ “Вегас - В. П.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. ****, В. Г. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
**** и В. Х. П. да заплатят на „Лено“ АД (с предходно наименование “Ленно“
АД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, п.к.
11
4000, район “Централен“, ул. “Калофер“ №1, ет.5 сумата от 37 423.81 лева
направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12