РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Сливен, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500090 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 568/29.10.2024г. по гр.д.
№ 2411/2023г. на ЯРС, с което е:
- ПРОГЛАСЕНА НИЩОЖНОСТТА на упълномощителна сделка
обективирана в пълномощно рег.№ 436/05.02.2021 год. за заверка на подпис и
рег.№ 437/05.02.2021 год. за удостоверено съдържание, акт № ***, том **
от *** год. на нотариус рег.№ 243 Т.Д. с район на действие съдебния район
на Районен съд Ямбол, с което ищцата Т. Г. Н. упълномощава П. С. П. да го
представлява пред нотариус, като от негово име и за негова сметка извърши
следните разпоредителни действия: да продава, включително да сключва
предварителни договори за продажба, да дарява, да извършва замяна, както
и договор за доброволна делба, /като по своя преценка от негово име да
получи дял или се откаже от реално получаване на дял/, на когото намери за
добре, при цена и условия, каквито договори, както и да получи продажната
1
цена, включително да договаря сам със себе си при условията на чл.38 ЗЗД, за
собствените му недвижими имоти /идеални части/, находящи се в *******, а
именно: дворно място от ******* к.м. съставляващо парцел **** в квартал
*** по плана на селото , заедно с построените в него жилищна сграда и
стопанска постройка, при граници и съседи подробно описани в нотариален
акт № ***, том **, дело № *** от **** год., както и нива с площ от *******
кв.м. в местността в местността „Б.“ с номер по предходен план-*******;
нива с площ от ******* кв.м. в местността „Г.“, с номер по предходен план-
******* и нива с площ от *******кв.м. в местността „К.“ , с номер по
предходен план-*******.
- ПРОГЛАСЕН ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл.42, ал.2 ЗЗД, по отношение на Т. Г. Н. с ЕГН **********,
сделката обективирана в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, нот.
дело № **** год. на нотариус с рег.№ 243 Т.Д. с район на действие Районен
съд Ямбол, съгласно който Т. Г. Н., действаща чрез пълномощника си П. С. П.,
продава на П. С. П. собствения си недвижим имот , а имено - УПИ *******
по плана на с.К., община Т. с площ от ******* кв.м. , ведно с построените в
имота жилищна сграда с площ 100 кв.м. и стопанска постройка с площ 96
кв.м. и всички подобрения в имота , при граници и съседи : улица, ********,
като сключен без представителна власт и потвърждаване от продавача.
- ПРОГЛАСЕН ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл.42, ал.2 ЗЗД, по отношение на Т. Г. Н. с ЕГН **********,
сделката обективирана в нотариален акт № ***, том **, рег.№ ***, нот.
дело № **** год. на нотариус с рег.№ 243 Т.Д. с район на действие Районен
съд Ямбол, съгласно който Т. Г. Н. действаща чрез пълномощника си П. С. П.
продава на П. С. П. следните недвижими имоти в землището на с. К., общ. Т.:
1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор№******* с площ от
*******кв.м. в местността в местността „Б.“ ,с трайно предназначение на
територията-земеделска ,с начин на трайно ползване-нива , категория-
трета ,с номер по предходен план-******* при граници и съседи:*******.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор№******* с площ от
*******кв.м. в местността „Г.“ ,с трайно предназначение на територията-
земеделска ,с начин на трайно ползване-нива ,категория-пета ,с номер по
предходен план-******* при граници и съседи:*******
2
и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор№******* с площ от
*******кв.м. в местността „К.“ ,с трайно предназначение на територията-
земеделска ,с начин на трайно ползване-нива, категория четвърта ,с номер
по предходен план-******* при граници и съседи:*******. за сумата от 2500
лв. като сключен без представителна власт и потвърждаване от продавача
и са ОСЪДЕНИ на основание чл.78, ал.1 ГПК, П. С. П. с ЕГН ********** и В.
Н. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Г. Н., ЕГН: ********** сумата
от 1938,79 лева - разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответниците в
първоинстанционното производство.
Въззивниците – ответници в първоинстанционното производство,
атакуват решението изцяло, като постановено в противоречие с
материалния закон, незаконосъобразно и необосновано, тъй като изводите
не кореспондират със събраните доказателства.
Заявяват, че част от мотивите са несъотносими с настоящия казус и
са част от друго съдебно решение, съдът споменава и различно на спора
лице, допускал е грешки в рода и числото, несъобразени с факта, че по
делото ищец е само Т. Н., а в диспозитива неправилно е използвано
местоимение от мъжки род. Сочат и други семантични и фактически
неточности. Според въззивниците това показва, че атакуваното решение е
необосновано, тъй като в голяма част мотивите са несъответни на
фактите.
В жалбата се развиват доводи относно съдържанието на оспореното
пълномощно и правомощията, обхванати от него, като се твърди, че те са
напълно в съответствие с границите на чл. 9 от ЗЗД, сред тях няма посочено
обаче като разпоредително действие сключването на договор за прехвърляне
на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.
Въззивниците считат, че няма съмнение относно волята на
упълномощителката-ищца. Първоинстанционният съд напълно голословно и
без да са налице доказателства, кредитирал твърденията на свидетеля Р.Н.,
че волята на ищцата била да отчужди притежаваните от нея недвижими
имоти срещу насрещно задължение за издръжка и гледане. Освен това
изтъкват, че предоставените права са косвено доказателство, че всички
отношения са били уредени още преди подписването на пълномощното, тъй
3
като с него са предоставни и права упълномощеният да дари имотите на
себе си, ако намери за добре.
Също така въззивниците намират, че съдът не се е запознал изцяло с
представените доказателства, тъй като те не са точно и пълно описани в
мотивите. В двата нотариални акта първият въззивник е запазил на
въззиваемата като неин пълномощник правото на ползване и плодоползване
върху имотите, а този факт не е обсъден от съда.
По-нататък въззивниците отново правят анализ на описаните в
пълномощното правомощия, като извеждат заключение, че доколкото те са
получили само гола собственост върху имотите, което сочи, че
упълномощеният е действал изцяло в интерес на упълномощителката.
Индиция за липса на други уговорки освен за чиста покупко-продажба е и
това, че съпругът на продавачката е подписал декларация по чл. 26 от СК.
На следващо място въззивниците твърдят, че неправилно и в
противоречие със закона първоинстанционният съд е приел, че поради това,
че в пълномощното не е отразено къде точно е извършена
упълномощителната сделка, това го прави нищожно. Това, дали
удостоверяването на подпис и съдържание върху оспореното пълномощно е
извършено извън кантората на нотариуса, е без значение за
действителността на нотариалното удостоверяване в конкретния казус,
тъй като нарушението на чл.573, ал. З от ГПК не е предвидено в чл.576 от
ГПК, който урежда основанията за нищожност на нотариалните
удостоверявания. Тези основания са изчерпателно изброени и не подлежат на
разширително тълкуване. До нищожност на нотариалното удостоверяване
би се стигнало единствено и само ако е нарушена местната компетентност
на нотариуса по смисъла на чл.573, ал.1 от ГПК. Ако нотариалното
удостоверяване е извършено извън кантората на нотариуса, както в случая,
неотбелязването на точния адрес, където е извършено удостоверяването,
след като в производството по делото е установено мястото на
извършването - с. К., това не влияе по никакъв начин на действителността
на нотариалното удостоверяване. То е извършено извън кантората, но в
района на действие на нотариуса и няма нарушение на местната му
компетентност по чл. 573 ал.1 от ГПК. В производството по делото по
безспорен начин е установено, че нотариалното удостоверяване на подписа и
4
съдържанието на процесното пълномощно е извършено в дома на ищцата в
с. К., Община Т., Област Ямбол, където тя продължава да живее и досега, а
съдът не е съобразил, че и в самата искова молба се твърди, че заверката на
оспореното пълномощно е извършена в дома на ищцата в с. К.. Това се
установява и от показанията на свидетеля – помощник нотариус.
Развиват подробна аргументация в тази насока и в обобщение
заявяват, че в случая не се установява нарушение на правилата, уреждащи
териториалната /местна/ компетентност на нотариуса. В допълнение сочи,
че нотариалните действия са формални, но не при всяко погрешно или
липсващо отбелязване на обстоятелства при извършване на нотариалното
удостоверяване е налице нищожност по смисъла на чл. 576 от ГПК, поради
липса на предписаната от закона форма. Този извод се подкрепя от
предвидената законова възможност за добавяне или поправка на
нотариалния акт по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, дори когато сключилите
сделката страни не са намерили поправката или допълването за
наложителни и не са ги поискали.
Предвид всичко изложено, въззивниците считат, че решаващият извод
на първоинстанционния съд за уважаване на главния иск по чл. 26 ал. 1 от
ЗЗД вр. чл. 589 ал. 2 и чл. 573 от ГПК е неправилен и незаконосъобразен. Това
води до неправилност и на решението, в частта, с която е уважен и
главният иск по л. 42 ал. 2 от ЗЗД, тъй като сделките не са сключени при
липса на надлежна представителна власт, позовава се на ТР №5/2014г. на
ОСГТК на ВКС. Упълномощеният е действал напълно в съответствие с
предоставените му пълномощия, а волята на упълномощителката е ясна.
Въззивниците молят да се отмени изцяло обжалваното решение на
ЯРС и вместо това да се постанови ново решение, с което исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират разноски
за двете инстанции.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или
други процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззиваемата счита, че фактическата обстановка по делото е правилно
определена и кореспондира с доказателствения материал. Излага подробно
5
фактологията на събитията като я свързва със събраните по делото
доказателства, а по повод въпроса за заплащане на продажната цена
заявява, че няма писмени документи за това. Доказателствата, че
ответниците са направили опит дая заплатят чрез Еконт се отнасят за
21.02.2023г. – пет месеца след завеждане на исковата молба и три години
след сключване на сделките. По-нататък развива доводи относно
незаплащането на рента от страна на ответника за стопанската 2022-23г.
във връзка със запазеното право, обективирано в н.а.№32 от 12.02.2021г.,
както и във връзка с това, че ответниците не са спазвали и правото на
ползване на ищцата върху имота в с. К., предмет на договора по н.а. №31 от
12.02.2021г. също така въззиваемата счита, че първоинстанционният съд
правилно е приел че пълномощното, с което са сключени сделките, е
нищожно поради липса на форма. Прави преглед на приложимите правни
норми и излага детайлен анализ на същите и в светлината на практиката на
ВКС и съдилищата, като в заключение извежда извод, чев настоящия случай
правилно е прогласена нищожността на упълномощителната сделка на
основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 589 ал. 2 от ГПК и чл. 573 от ГПК. Освен
това навежда и съображения относно евентуалната й унищожаемост като
сключена при грешка, евентуално – измама. Възпроизвежда подробната
аргументация, релевирана с исковата молба и поддържана в
първоинстанционното производство. На последно място въззиваемата
счита, че правилно е уважен и искът по чл. 42 ал. 2 от ЗЗД, позовава се на ТР
5/12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ВКС и съдебнат практика, които
приемат, че до момента на потвърждаване на договора от мнимо
представлявания той не поражда спрямо него целените последици и е в
състояние на висяща недействителност, която се трансформира в
окончателна такава ако мнимо представляваният откаже да го потвърди и
се позове на тази недействителност. В случая няма такова потвърждаване,
, което с обратно действие да валидира сделките от момента на
сключването им, поради което те са недействителни спрямо ищцата, а
правните последици на тази недействителност /по чл. 42 ал. 2 от ЗЗД/ са
подобни на нищожността по чл. 26 от ЗЗД. Няма и пречка двата иска – да се
предявят в едно производство и правилно и законосъобразно съдът ги е приел,
разгледал и уважил. В случай, че решението бъде отменено и тези искове
бъдат отхвърлени, съдът следва да се произнесе по евентуалните
6
претенции, като в тази насока въззиваемата поддържа доводите си
касателно развалянето на договорите на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, тъй
като в случая е налице хипотезата на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, тъй като самото
изпълнение е безполезно поради забавата, понеже са изминали повече от 3
години и цената на имотите значително се е вдигнала.
С оглед всичко изложено въззиваемата моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а атакуваното с нея първоинстанционно решение да
бъде изцяло потвърдено, в случай на отмяната му – моли въззивния съд да се
произнесе по евентуалните искове и ги уважи. Претендира разноски за тази
инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивниците, редовно призовани, се явяват лично и с
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
поддържа въззивната жалбата, оспорва отговора и иска отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковете бъдат
отхвърлени. Претендира разноси за двете инстанции, представя списък по
чл. 80 от ГПК. С писмена защита излага подробна аргументация, аналогична
на развитата с въззивната жалба.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа
отговора, оспорва въззивната жалба и иска тя да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение – потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция, предсавя списък
по чл. 80 от ГПК. С представената писмена защита преповтаря доводите,
поддържани в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
7
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Изложената хронологически фактология е пълна, вярна и
кореспондира с релевантния доказателствен материал, поради което
въззивният съд препраща съгласно чл. 272 от ГПК към мотивите в на ЯРС в
тази им част.
Инвокираните във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Ищцата е предявила против ответниците-въззивници в това
производство, при условията на пасивно субективно съединяване няколко,
обективно съединени главни, кумулативно съединени помежду си и няколко
евентуални иска - за обявяване на осн. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 589 ал. 2 от ГПК и
чл. 573 ал. 1 от ГПК нищожност на нотариално удостоверяване и
нищожност на упълномощителна сделка, евентуален иск по чл. 28 ал. 1 вр. чл.
44 от ЗЗД – за обявяване унищожаемост на упълномощителна сделка поради
грешка, евентуален иск по чл. 29 ал. 1 вр. чл. 44 от ЗЗД – за обявяване
унищожаемост на упълномощителна сделка поради измама и кумулативен с
всеки от тях иск по чл. 42 от ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност по отношение на ищцата на договорите за продажба на
недвижими имоти, обективирани в н.а. № 31 и н.а. №32 от 12.02.2021г. и
главен евентуален иск по чл. 87 ал. 1 от ЗЗД за разваляне на двата договора
за продажба. Пасивната процесуална легитимация на втората ответница
произтича от качеството й на съпруга на първия ответник в момента на
сключване на атакуваните договори, с предмет възмездно придобиване на
вещно право на собственост.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил първите
главни и кумулативно съединените обусловени искове против двамата
ответници, като е прогласил нищожността на упълномощителната сделка
и е обявил за относително недействителни двата договора за продажба на
недвижими имоти, обективирани в описаните два нотариални акта. С оглед
уважаването им, не се е произнасял по останалите, предявени в условията
на евентуалност, искове.
8
Атакуваните сделки са сключени от продавача чрез упълномощено
лице – купувача, който е представил пълномощно с нотариална заверка на
подпис и на съдържание.
Настоящият въззивен състав намира, че са налице нищожни
нотариални удостоверявания по смисъла на чл. 576 от ГПК – поради
нарушение на чл. 580 т. 1 от ГПК.
Пълномощното, подписано от ищцата, с което тя овластява
ответника да я представлява пред нотариус и да извършва разпоредителни
действия с описани подробно четири недвижими имота /всичките – предмет
на двете продажби/ - да продава, да дарява, да заменя и т.н., на когото
намери за добре, включително да договаря сам със себе си, както и да
извършва всички необходими административни действия в тази връзка пред
нотариус или други институции, да преупълномощава трети лица -
представлява частен документ и с оглед функциите и предназначението му
във връзка със сключване на договори, с които се прехвърлят вещни права
върху недвижими имоти, законът изисква специална форма за валидност –
писмена с нотариална заверка на подписа, съгл. чл. 37 от ЗЗД. В случая са
извършени удостоверявания на подписа и на съдържанието на
пълномощното.
Нормата на чл. 590 от ГПК регламентира реда за удостоверяване на
дата, съдържание и подписи на частен документ и препраща към
разпоредбата на чл. 580 от ГПК относно съдържанието на акта. Така,
съобразно изискванията на чл. 590 и чл. 580 от ГПК, удостоверяването
следва да се извърши с надпис върху документа и той трябва да съдържа
„когато е необходимо часа и мястото на издаването му“.
Приведени към настоящия спор, горните изисквания не намират
своето проявление.
Заверките са извършени от лице – помощник-нотариус, в рамките на
правомощията му по чл. 40 от ЗННД. Това е отбелязано посредством печат
с името му и отбелязване качеството му на помощник-нотариус преди
подписа му. Напълно безспорно е по делото обаче, че удостоверяването не е
извършено в императивно определеното от закона място по чл. 573 от ГПК
– в канцеларията на нотариуса в работно време. Нормотворецът е
предвидил изключение от общото правило – при уважителни причини,
9
пречещи на участниците да се явят в нотариалната канцелария –
нотариалните действия /процесното попада в кръга им/ могат да се
извършват вън от канцеларията и в неработно време.
Страните не спорят помежду си, че такива причини са съществували,
поради което е било допустимо извършването на удостоверяването „вън от
канцеларията“, няма съмнение и че ищцата не се е явила лично при
нотариуса в канцеларията му, където да бъдат извършени нотариалните
удостоверявания.
Но общото разрешение на правната норма не елиминира
императивното изискване относно съдържанието на удостоверителния акт
по чл. 580 т. 1 от ГПК касателно часа и мястото на издаването му, което е
поставено под условието „когато е необходимо“, тъй като сравнителното
правно тълкуване на цитираните норми налага извода, че именно
извършването на удостоверяването на друго място обуславя
необходимостта от изрично посочване на конкретното място на
извършването му.
Тази пък необходимост произтича от териториалната
компетентност, установена с чл. 3 от ЗННД - районът на действие на
нотариуса /съответно – помощник-нотариуса/ съвпада с района на
съответния районен съд и съответно забранителната норма на чл. 573 ал. 1
от ГПК гласи, че нотариусът не може да извършва нотариални действия
извън своя район.
Макар разпоредбата на чл. 570 ал. 2 от ГПК да предоставя местна
компетентност относно нотариалните действия извън тези по ал. 2
/каквото е настоящото/ за извършването им от всеки нотариус, без оглед
връзката между района на неговото действие и нотариалното
удостоверяване, е задължително самият той да действа в района на своята
териториална компетентност.
С оглед казаното, предвид непререкаемия факт, че процесното
пълномощно не е подписано в канцеларията на нотариуса, то след като в
него липсва каквото и да е посочване на мястото, където то е подписано
/респективно – където са извършени заверките на подписа и на
съдържанието/, то е налице нарушение на императивна законова разпоредба
от категорията на тези, водещи до нищожност на нотариалното
10
удостоверяване.
Както бе посочено – в документа е положен единствено печат
„удостоверяването е извършено извън нотариалната кантора“, но от него
не може да се направи извод къде точно е извършено. Нито в антетната
част, нито в текста има вписване относно този факт, описани са само
постоянните адреси на упълномощителя и упълномощения, което също не
замества липсващото вписване на мястото на извършване на нотариалното
удостоверяване, най-малкото защото изисква спекулативно предположение.
Въззивният съд се солидаризира с мнението на първостепенния, че
свидетелските показания, дори на помощник-нотариуса, извършил
удостоверяването, не могат да преодолеят или санират порока, тъй като
правната норма е свързала действителността му с реалното наличие в
документа на посочено място на извършването на нотариалното
удостоверяване. Извън това няма и единство в показанията на различните
свидетели относно това кое лице кога е посетило дома на ищцата и кое е
присъствало на подписването на пълномощното, като по повод изтъкнатия
във въззивната жалба довод, че самата ищца твърди, че заверката е
извършена в дома й в с. К. и това не е взето предвид от съда, може да се
отбележи, че освен това тя твърди, че не помощник-нотариусът, а
адвокатът я е извършил /дал е документите за подпис/. Тези обстоятелства
пречат да се създаде у съда категорично и несъмнено убеждение, че
мястото на извършване на удостоверяването на датата и съдържанието на
пълномощното е било именно там, тоест – в района на действие на
нотариуса, чийто помощник го е заверил с подписа си. Това би могло да се
постигне единствено с отбелязване в документа.
Константната съдебна практика еднопосочно приема, че отбелязване
на мястото е необходимо с оглед преценката дали нотариусът
/помощникът/ е действал в рамките на своя териториален район, т.е. когато
удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса, е необходимо
да се отбележи, населеното място, ако е недостатъчно за тази преценка – и
общината. Преценява се дали нотариусът/помощникът, е имал право да
извършва нотариалното действие – съгл. чл. 576 от ГПК, включително дали
действието е извършено в съдебния район на нотариуса – съгл. чл. 573 ал. 1
от ГПК, като неспазването на кое да е от изброените в разпоредбата на чл.
11
576 от ГПК чрез препращане изисквания, влече нищожност на съответното
действие или удостоверяване.
Всичко това означава, че в случая нотариалното удостоверяване на
подписа и съдържанието на пълномощното от 05.02.2021г. е нищожно,
следователно липсва надлежно учредена представителна власт за първия
ответник П. С. П. да извършва разпоредителни сделки с имотите,
собственост на ищцата, тъй като няма валидна упълномощителна сделка,
сключена в изискуемата форма. Това от своя страна прави относително
недействителни спрямо продавачката-ищца двата договора за покупко-
продажба, поради сключването им от лице без представителна власт.
Не са ангажирани никакви доказателствени средства, че
продавачката е потвърдила действията на представителя, действал без
представителна власт, което е необходимо да бъде извършено, съгласно чл.
42 ал. 2 от ЗЗД, в същата форма, предвидена за упълномощаването за
сключване на договора – писмена, с нотариална заверка на подписа.
Така първата група главни и обусловени искове се явяват основателни
и следва да бъдат уважени, поради което съдът не дължи произнасяне по
евентуалните искове.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважава.
Тук може да се посочи само, във връзка с оплакванията, релевирани с
въззивната жалба, че доколкото съдът правилно е квалифицирал исковете и
е преценил съотношението в което се намират, постановил е акта си между
надлежните страни като е разрешил спора, с който е сезиран, излагайки
достатъчно ясни мотиви по съществените спорни въпроси, а диспозитивът
му отговаря на заявения петитум, то наличието на някои смислови,
семантични и граматически неточности в изложението не представляват
порок, налагащ отмяната на решението.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да се възложи на въззивниците, които следва да понесат
своите както са направени и заплатят тези на въззиваемата в размер на
1 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 568/29.10.2024г. по
гр.д. № 2411/2023г. на ЯРС.
ОСЪЖДА П. С. П. и В. Н. П. да заплатят на Т. Г. Н. направените
разноски по делото в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13