№ 3336
гр. С., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110146176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Б. З., ЕГН ********** срещу С. Б. Д., ЕГН
**********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици по наследство от родителите им Б.
З. Д. и Ф.Н. Д. – при равни квоти по ½ за всеки от тях върху дворно място УПИ XV 685 от
кв. 38, по плана на гр. С., м. „В.з. С.Д.“ III част с площ 908 кв. м., с адрес: гр. С., кв. С., бул.
„С.Ш.” № 268, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.2041.685 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.. Сочи, че при същите квоти са
съсобственици и върху застроената в поземления имот без строителни книжа едноетажна
сграда за битови нужди с идентификатор 68134.2041.685.2, с площ реално около 70 кв. м., а
по скица 55 кв. м., състояща се от кухня, стая, хол, баня с тоалетна и остъклена тераса.
Твърди, че посочената сграда е неподеляема, с оглед на което е отхвърлен иск за
разпределение на ползването й, по реда на чл. 32 ЗС с решение № 442893/04.08.2018 г. по
гр. д. № 70146/2015 г. по описа на СРС, 47 състав, което е влязло в сила на 18.09.2018 г.
Твърди, че сградата с идентификатор 68134.2041.685.2 се ползва изключително и изцяло от
ответника. Сочи, че същата представлява приращение върху поземления имот, поради което
притежава от сградата същата 1/2 идеална част, каквато и от земята. Твърди, че е отправил
писмена нотариална покана с peг. № 11413, том 6, акт № 133 до ответника да му заплаща
обезщетение за ползването на 1/2 част от сградата, от ползването на която ищецът е лишен,
която покана е връчена на ответника на 11.08.2018 г., чрез нотариус Стилиян Тютюнджиев с
рег. № 065 в НК с район на действие СРС. Посочва, че към датата на исковата молба не е
получил плащане от ответника. Твърди, че с решение № 443893/04.07.2018 г. по гр. д. №
1
70146/2015 г. по описа на СРС, 47 състав му е разпределено по реда на чл. 32 ЗС ползването
на северен гараж с площ 17,80 кв. м. в съсобствения между страните сутеренен етаж на
основната двуетажна жилищна сграда в поземления имот, където първият жилищен етаж е
индивидуална собственост на ответника, а вторият жилищен етаж е индивидуална
собственост на ищеца. Твърди, че разпределеният му за ползване гараж се ползва
единствено от ответника, който освен това ползва още един южен гараж. Посочва, че с
нотариалната покана ответникът е поканен да заплаща на ищеца и обезщетение за
ползването на северния гараж, но плащане не последвало. С оглед на гореизложеното
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С. Б. Д. да му заплати
обезщетение за ползването на 1/2 идеална част от сграда, находяща се в гр. С., кв. С., бул.
„С.Ш.” № 268, с идентификатор 68134.2041.685.2, с площ реално около 70 кв. м., а по скица
55 кв. м., от което ползване ищецът е лишен в периода от 11.08.2018 г. -връчване на
нотариалната покана до 26.08.2022 г. - датата на подаване на исковата молба в общ размер
9800 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и обезщетение за ползването без основание на северен
гараж с площ 17,80 кв. м., находящ се на сутеренен етаж в жилищна сграда с идентификатор
68134.2041.685.1, за период от 18.09.2018 г. до 26.08.2022 г., в общ размер 5700 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Не оспорва, че с ищеца са съсобственици по наследство от родителите
им Б. З. Д. и Ф.Н. Д., при равни квоти по 1/2 за всеки от тях върху дворно място: УПИ XV
685 от кв. 38, по плана на гр. С., м. „В.з. С. – Д.“ III част с площ 908 кв. м., с адрес: гр. С., кв.
С., бул. „С.Ш.“ № 258, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.2041.685 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., както и върху застроената в
поземления имот едноетажна сграда за битови нужди с идентификатор 68134.2041.685.2, с
площ реално около 70 кв. м., а по скица 55 кв. м., състояща се от кухня, стая, хол, баня с
тоалетна и остъклена тераса, която съгласно влязлото в сила решение № 443893/04.07.2018
г. по гр. д. № 70146/2015 г. по описа на СРС, 47 състав е неподеляема. Не оспорва, че ползва
за битови нужди имота с идентификатор 68134.2041.685.2. Счита обаче, че не дължи
обезщетение поради фактическото разпределение на ползването, а именно: ищецът ползва
самостоятелно цялото таванско помещение, а ответникът –процесната сграда, каквато е била
волята на баща им. Сочи, че ищецът не живее в България, има постоянно местопребиваване
в Америка, поради което ответникът няма достъп до таванското помещение, дори за да се
ремонтира покривът. Твърди, че ищецът го е заключил и го ползва само той и винаги го е
ползвал. Относно северния гараж с площ от 17,80 кв. м., ответникът признава, че с решение
№ 443893/04.07.2018 г. по гр. д. № 70146/2015 г. по описа на СРС, 47 състав гаражът е
предоставен за ползване на ищеца, но твърди, че не го ползва. Поддържа, че гаражът нито е
поставен под ключ от него, нито има пречки, възпрепятстващи достигането до въпросното
помещение от страна на ищеца. По тези съображения моли за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, приет без оспорвания от страните, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че 1)
страните са съсобственици по наследство от родителите им Б. З. Д. (починал на 08.02.2007
г.) и Ф.Н. Д. (починала на 27.09.2008 г.), при равни квоти по 1/2 за всеки от тях, върху
дворно място: УПИ XV 685 от кв. 38, по плана на гр. С., м. „В.з. С. – Д.“ III част с площ 908
кв. м., с адрес: гр. С., кв. С., бул. „С.Ш.“ № 258, представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.2041.685 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.,
за което е приет и Нотариален акт № 56, том ХХ от 24.08.1963 г. за собственост на придобит
имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти; 2)
страните са съсобственици, при равни квоти по 1/2 за всеки от тях, върху застроената в
поземления имот едноетажна сграда за битови нужди с идентификатор 68134.2041.685.2, с
площ реално около 70 кв. м., а по скица 55 кв. м., състояща се от кухня, стая, хол, баня с
тоалетна и остъклена тераса, като същата съгласно влязло в сила решение №
443893/04.07.2018 г. по гр. д. № 70146/2015 г. по описа на СРС, 47 състав, постановено по
обективно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, е неподеляема; 3) с
решение № 443893/04.07.2018 г. по гр. д. № 70146/2015 г. по описа на СРС, 47 състав,
постановено по обективно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, северният
гараж с площ 17,80 кв. м., находящ се в приземния етаж на къщата с идентификатор
68134.2041.685.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., построена в
дворното място с идентификатор 68134.2041.685 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., е предоставен за ползване на ищеца Е. Б. З..
По делото е прието и заверено копие от влязлото в сила на 18.09.2018 г. решение №
443893/04.07.2018 г. по гр. д. № 70146/2015 г. по описа на СРС, 47 състав, с което е
разпределено ползването на основание чл. 32, ал. 2 ЗС по обективно съединени искове,
предявени от Е. Б. З. срещу С. Б. Д. на следните недвижими имоти: дворно място,
представляващо УПИ XV 685 от кв. 38 по плана на гр. С., м. „В.з. С. - Драгалевци III-та
част“ с площ от 915 кв. м., с адрес: гр. С., кв. С., бул. „С.Ш.“ № 268 с идентификатор
68134.2041.685 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., сутерен на
къщата, построена в дворното място с площ от 80 кв. м., състоящ се от две кухни, две стаи,
баня, тоалетна, килер и два гаража с идентификатор 68134.2041.685.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. С. и два гаража, разположени на нивото на
сутеренния етаж без самостоятелни идентификатори, находящи се в жилищната сграда, като
на Е. З. са предоставени за ползване северната част от дворното място с площ от 219 кв. м.,
обозначени с червен контур в очертанието по букви А-Б-В-К-Л-А на предложение за
разпределение на ползването на скица на л. 80 от делото, представляваща втори вариант за
разпределение ползването на дворното място, както и северен гараж с площ от 17,80 кв.
м., помещение с площ от 20 кв. м., помещение от 4,80 кв. м. и коридор от 2 кв. м., отразени с
3
червен контур на схема, представляваща вариант първи за разпределение на ползването на
сутерена на къщата, построена в дворното място; на Стефан Д. са предоставени за ползване
южната част от дворното място с площ от 219 кв. м., отразени със зелен контур като 81 кв. м.
са очертани по букви М-Н-О-П-Р-С-М на скица от СТЕ на л. 80 от делото, представляваща
втори вариант за разпределение на ползването на дворното място, както и южен гараж с
площ от 24 кв. м., коридор от 4,40 кв. м., две помещения от 12,30 кв. м. и от 9 кв. м.,
отразени със син контур на схема, представляваща вариант първи за разпределение на
ползването на сутерена на къщата. За общо ползване на страните е предоставена
обслужваща площ от 470 кв. м., означена със син цвят на схема на л. 80 от делото,
представляваща втори вариант за разпределение на ползването на дворното място. Със
същото решение съдът е отхвърлил предявения от Е. Б. З. срещу С. Б. З. иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на самостоятелна сграда с жилищно
предназначение, застроена без строителни книжа в дворното място с площ от около 70 кв.
м., състояща се от кухня, стая, хол, баня с тоалетна и остъклена тераса с идентификатор
68134.2041.685.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. с мотиви, че
същата е неподеляема.
По делото е прието и влязло в сила на 15.11.2017 г. решение № 561/26.01.2017 г. по в.
гр. д. № 10105/2016 г. по описа на СГС, II-Б състав, с което след отмяна на
първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от С. Б. Д. против Е. Б. З. иск с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови възпрепятстването
достъпа на ищеца до подпокривното пространство в жилищна сграда, находяща се в гр. С.,
кв. С., бул. „С.Ш.“ № 268, чрез заключване на вратата, намираща се на първия етаж и
осигуряваща достъп до втория жилищен етаж, респективно до подпокривното пространство.
По делото е приета нотариална покана с рег. № 11413, том 6, № 133 от 08.08.2018 г.,
чрез нотариус Стилиян Тютюнджиев, рег. № 65 на НК, от Е. Б. З. до С. Б. З., с която
последният е поканен да заплаща на ищеца ежемесечно сумата от 200 лв., обезщетение за
ползването на сграда с идентификатор 68134.2041.685.2 с площ по скица 55 кв. м., находяща
се в поземлен имот с идентификатор 68134.2041.685, съобразно притежаваната от ищеца ½
идеална част от правото на собственост, както и за освобождаване на северния гараж на
сутеренния етаж на двуетажната жилищна сграда, а до освобождаването му – ответникът е
поканен да заплаща ежемесечно сумата от 120 лв. Видно от приложената разписка за
връчване № VI-128, нотариалната покана е връчена на ответника, чрез неговия син Б.лав Б.,
на 11.08.2018 г.
Не се спори, че в поземлен имот с идентификатор 68134.2041.685 е построена и
сграда с идентификатор 68134.2041.685.1, състояща се от сутеренен етаж, първи етаж и
втори етаж, като видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том I, дело
№ 120 на 20.01.1983 г. и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 124, том I, дело № 120 на 20.01.1983 г., № 46, том II, рег. № 3415, дело №
234 от 28.05.2008 г., Б. З. Д. и Ф.Н. Д. са дарили на сина си С. Б. Д. първия етаж от
двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „В.Ш.“ № 132, кв. „С.“, застроен на
4
123 кв. м., заедно с ½ идеална част от общите части на сградата, без мястото, върху която е
построена и съставляващо парцел ХV-2912-38 по плана на гр. С., м. „В. з. Д. – С. III част“ с
площ от 864 кв. м., безспорно е, че вторият етаж от двуетажната жилищна сграда е
собственост на ищеца Е. Б. З..
За установяване ползването на процесните помещения по делото са събрани и гласни
доказателствени средства.
От разпита на свидетеля С.Г. се установява, че познава страните, които живеят на
„С.Ш.“. Къщата е двуетажна, първият етаж е на Стефан, вторият на Емил и имат два гаража
- единият на Стефан, другият на Емил. В дворното място има и малка къща, която се ползва
от С.. Г. заявява, че ищецът от 10 години живее в Америка, но си идва през лятото. По
принцип никой не му пречи да влиза в имота, но на паркомястото на ищеца има доста коли,
няма къде да паркира. Добавя, че ищецът не използва малката къща в двора. Гаражите са в
голямата къща - първият от улицата директно е на Емил, а на Стефан е от лявата страна.
Според свидетеля ищецът не използва гаража си, когато си идва, тъй като в него имало
някакви боклуци. Г. добавя, че през 2022 г. посетил имота - с Емил се качили на втория етаж
на голямата къща, не влизали в малката къща - на един етаж, около 50 кв. м. с малка кухня,
малка стая и баня и тоалетна. Добавя, че влезли в имота, но не вкарали колата в гаража, а
паркирали пред него. Не знае на кого са нещата в гаража.
Свидетелката Боряна К. заявява, че живее непосредствено до Е. и С. в кв. „С.“, на ул.
„С.Ш.“ № 274. Имотът им представлява двуетажна къща с гаражи отдолу на първия етаж –
единият е на Стефан, вторият на Е. и пред голямата къща има малка къща, която е построена
от родителите на страните и в която живее Стефан. К. заявява, че Е. и съпругата му не
ползват имота, прибират се всяка година – веднъж годишно за около 2 месеца, и ползват
хотелски услуги, защото не могат да се приберат, тъй като не се разбират двамата братя,
имали разправии, за което й споделяли Е. и В., но К. не била пряк свидетел. Добавя, че
малката къща е на един етаж, с две стаи, когато минава вижда през двора, че къщата се
ползва от Стефан. Гаражите са под голямата къща. Емил и В. не ги използват, по същата
причина. Не е виждала други външни хора в малката къща. К. добавя, че не знае какво има в
гаража, но го е виждала отворен и че се използва.
От разпита на свидетеля Б.Н. се установява, че познава страните от деца, приятели са,
Е. почти не го виждал да идва, най-много веднъж в годината, не го е виждал да се опитва да
влиза и да е имало скандали между страните. За имота се грижи повече Стефан,
представлява къща на два етажа и таванско помещение и една малка къща, в която живее
Стефан, преди това живеели родителите на страните. Според Н. Стефан няма достъп до
таванското помещение, вратата до него е заключена. Знае за уговорка между родителите,
Стефан и Е., в смисъл малката къща да остане за С.. Свидетелят лично присъствал на
разговор, заедно с бащата на С. и С., на който се разбрали малката къща, първият етаж и
мазето от голямата къща да останат за С., а вторият етаж и таванското помещение от
голямата къща - за Е.. Добавя, че е помагал в построяването на малката къща. Знае за
спорове между страните за имота, не знае ответникът да е ограничавал достъпа на ищеца до
5
имота, или да е сменял ключалки. Заявява, че Стефан живее в малката къща след като
направил ремонт. Гаражите са два - един на Емил и един на Стефан. През гаража на Емил се
влиза в мазето. Няма друг вход за мазето. Свидетелят заявява, че последно е посетил гаража
на ищеца преди седмица, в него има само котле за парно, всичко друго е празно. Н. не знае
ответникът да пречи за ползването на гаража, макар да има достъп до него, добавя, че
автомобилите са отвън и ответникът не паркира автомобили в гаража на ищеца.
От разпита на свидетеля И.П. се установява, че живее в голямата къща на първия
етаж от 11-12 години с дъщерята на С.. Нямат достъп до таванското помещение и втория
етаж - там е заключено. Има два гаража - единият го ползва Стефан – отляво срещу къщата,
а другият е преходен, през него се минава за други помещения. Добавя, че е виждал Емил
веднъж, за 2-3 минути да идва. Малката къща използва Стефан от 6-7 години, вторият етаж е
заключен и няма достъп до него и до таванското помещение. Ответникът се грижи за
къщата, бетонирал по-голямата част от двора, направил челната ограда, може би 10-12 метра
и другото с телена ограда. Свидетелят не знае С. да пречи на Е. да ползва двора. Добавя, че
Емил периодично пускал наематели в голямата къща на втория етаж. Наемателите не
ползвали гаража на Емил, като според Петров той е неизползваем. Не е виждал Емил да
вкарва кола в гаража, даже били счупени пантите и свидетелят заедно с ответника ги
поправили.
По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ),
неоспорено от страните, от което се установява, че средната наемна цена за сграда с
идентификатор 68134.2041.685.2 за исковия период от 11.08.2018 г. до 26.08.2022 г. е в
размер на 14565,15 лв., а за северния гараж в сграда с идентификатор 68134.2041.685.1 –
3734,43 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки от съсобствениците може да си служи изцяло с
общата вещ по предназначението й и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване - ал. 2 на същия член. 3а да се ангажира отговорността на
съсобственик по тази разпоредба, е необходимо да се установи: 1. че вещта е съсобствена с
ответника; 2. че се ползва от съсобственик за лични нужди; 3. че неползващият съсобственик
е поискал писмено обезщетение за ползите, от които е лишен; 4. ползите, които е пропуснал
след поканата, които обикновено се определят в размер на дължимия пазарен наем за
съответната идеална част. Тъй като се касае за правопораждащи факти, ищецът е този, който
носи тежестта за доказването им – чл. 154, ал. 1 ГПК.
В тежест на ответника по предявените искове е да установи, че имотите са ползвани
от него според правата му, респ. че е осигурил възможност на ищеца да ползва
съсобствените имоти или му е заплатил обезщетение.
За да се уважи искът по чл. 31, ал. 2 ЗС по делото следва да се установи, че
6
ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице тогава,
когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да
препятства останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването, когато съсобственикът
извлича полезни свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои
нужди и потребности. Съгласно задължителните разяснения на ТР № 7/02.11.2012 г. по
тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС „лично ползване“ по смисъла на чл. 31 ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна
когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и
непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за
задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си
служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа); ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето
за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение
пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е
необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е
допускан до нея. Както е посочено в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на
ОСГК на ВКС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. по описа на ВКС, ІІ г.
о., решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г. по описа на ВКС, І г. о., решение №
516/11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г. по описа на ВКС, III г. о. и решение №
4/18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС
съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е
лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем
права, който притежава в съсобствеността. Неползващият вещта не е длъжен да изяви
желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за
разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото
само от един от тях ползване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от
другия съсобственик да ползва вещта според правата си. За да се освободи от отговорност,
ползващият съсобственик следва да докаже, че е предложил на неползващия съсобственик
да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и му е осигурил възможността
реално да упражнява това свое право. Не претендиращият обезщетението следва да поиска
възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на
неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.
Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва
7
общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при условията на чл.
84, ал. 2 ЗЗД. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на
писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Доколкото самият закон не поставя изискване за
съдържанието на поканата, няма основание по пътя на разширително тълкуване на нормата
да се изискват и други реквизити освен същата да е в писмена форма и да е достигнала до
своя адресат – ползващия имота съсобственик /решение № 121/07.04.2014 г. по гр. д. №
3230/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 112/02.07.2013 г. по гр. д. № 1011/2013 г.
по описа на ВКС, II г. о., решение № 133/18.02.2019 г. по гр. д. № 692/2018 г. по описа на
ВКС, II г. о./. В нея не е необходимо да се сочи квотата на съсобственика, респ. наличието
на съсобственост, намерението на ищеца за реално ползване на общата вещ, размера на
задължението или периода, за който се претендира обезщетението. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.
При тези принципни разяснения и установената фактическа обстановка, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за
лишаване на ищеца от ползване на процесната сграда с идентификатор 68134.2041.685.2.
Безспорно е, че сградата е съсобствена между страните при равни квоти – по ½ част, както и
че същата се ползва изцяло от ответника, включително през исковия период - в тази връзка
са както показанията на свидетелите, които в тази част съдът кредитира като логични и
непротиворечиви, така и самото признание на ответника, че ползва сградата за лични нужди.
Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е отхвърлен за този имот. Когато даден съсобственик ползва площ,
по-голяма от правата му в съсобствеността за сметка на по-малката от правата в
съсобствеността площ, разпредена за ползване на друг съсобственик, неравенството се
изравнява чрез парично обезщетение при условията на чл. 31, ал. 2 ЗС. По същия начин се
постъпва и когато с оглед фактическото състояние на имота липсва възможност даден
съсобственик да реализира правото си на лично служене с общата вещ, както е в
разглежданата хипотеза. Видно от събраните по делото доказателства, с нотариална покана,
връчена на 11.08.2018 г. ответникът е поканен да заплаща обезщетение на ищеца за
ползването на неговата част от съсобствената сграда. Няма данни ответникът да е
предоставил на ищеца реална възможност да ползва своята част от този имот, включително
след получаване на поканата, за да се освободи ответникът от отговорност за заплащане на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Доводите на ответника, че не дължи обезщетение, поради „прихващане“ на
ползването на тавана от страна на ищеца, т. е. поради фактическо разпределение на
ползването приживе от бащата на страните, съдът приема за неоснователни. От събраните
по делото доказателства - писмени и гласни се установи, че между страните не е постигнато
съгласие относно разпределянето на ползването на процесната сграда. В тази връзка съдът
отчита, че дори да е имало някаква уговорка за разпределяне на ползването, предвид
изразеното желание на бащата на страните сградата да се ползва само от ответника, за
сметка на ползването на таванския етаж от ищеца, т. е. да е налице фактическо
8
разпределение на правото на ползване, то с подаването на исковата молба по чл. 32, ал. 2 ЗС
е настъпила промяна, изразяваща в несъгласие на ищеца с начина на ползване на
съсобствените имоти, в частност на процесната сграда. Производството по чл. 32 ЗС цели да
разреши спорове между съсобствениците във връзка с общата вещ. То е допустимо, когато
няма обективна възможност да се формира мнозинство, което да разпредели ползването или
когато мнозинството е приело решение за ползването, с което се накърняват правата на
някой от съсобствениците, какъвто е настоящият случай. Неползващият съсобственик,
независимо дали неползването е резултат от лишаването му фактически от това ползване,
или резултат на споразумение за ползването между съсобствениците или на съдебно
решение, има правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, размерът на което се определя,
като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля
своята квота или дял в съсобствеността и съобразно средния пазарен наем (решение №
50016/23.05.2023 г. по гр. д. № 1726/2022 г. по описа на ВКС, II г. о.). Ето защо съдът
приема иска по чл. 31, ал. 2 ЗС за доказан по основание за процесната сграда с
идентификатор 68134.2041.685.2.
По отношение на размера на обезщетението, съдът кредитира приетата по делото
СТЕ, неоспорена от страните, като обоснована и компетентно изготвена. От същата се
установява, че средната наемна цена за ползване на сградата за исковия период 11.08.2018 г.
- 26.08.2022 г. е в размер на 14565,15 лв., съответно дължимата на ищеца сума съобразно
квотата му в съсобствеността е 7282,57 лв., до която сума искът следва да бъде уважен,
съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 9800 лв.
Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и законна лихва
от подаване на исковата молба – 26.08.2022 г. до окончателното плащане на главницата.
По отношение на гаража:
Установи се, че с влязло в сила на 18.09.2018 г. решение в производството по чл. 32,
ал. 1 ЗС северният гараж е разпределен за ползване на ищеца, който е отправил покана до
ответника за предоставяне на достъп до гаража или за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване, т. е. страните са обвързани от влязло в сила решение за
разпределение на ползването на съсобствените имоти и искът е предявен при твърдения, че
ответникът не се съобразява с постановеното съдебно решение и лишава ищеца от ползване
на северния гараж. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а спорно производство за
съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод
ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на
съда, което замества липсващото решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова
негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на
пресъдено нещо, но има изпълнителна сила. Същото е задължително за страните и те следва
да се съобразяват с начина, по който съдът е постановил да се ползва имотът. С оглед това и
въз основа на доказателствата по делото съдът намира, че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване през процесния период да е бил лишен чрез
поведението на ответника от възможността да ползва разпределения му за ползване северен
9
гараж.
Както се посочи, в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГК на
ВКС е разяснено в какво се изразява личното ползване на съсобствен имот - когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства
достъпа на друг съсобственик и се ползва (или при необходимост може да се ползва) от
нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои или на
семейството си нужди или потребности. По делото не е доказано, че ответникът е
възпрепятствал ищеца от ползване на процесния гараж, т. е., че ищецът е бил лишен от
достъп до гаража през исковия период. От свидетелските показания и на двете страни се
установи, че ищецът живее в чужбина, като през летните месеци се завръща в България.
Свидетелят Г. заявява, че никой не пречи на ищеца да влиза в имота, съдът не кредитира
показанията на този свидетел в частта, с която заявява, че Е. не ползва гаража, тъй като в
него имало боклуци, тъй като в тази част показанията на свидетеля не са преки и
непосредствени, а възпроизвеждат разказаното от ищеца, а на следващо място се
разколебават от показанията на останалите свидетели – Н. и Петров (ценени включително
след преценка по реда на чл. 172 ГПК), които заявяват, че гаражът е изчистен и в него има
само котел за парното, тъй като показанията им в тази част са преки, непосредствени и
отразяващи личните им впечатления, доколкото свидетелите са посещавали гаража. От
показанията на свидетелите Н. и Петров се установява, че ответникът не използва гаража и
не паркира автомобили в него. Никой от свидетелите в показанията си не твърди, че именно
ответникът ползва северния гараж, включително като оставя свои вещи в него, че гаражът е
заключен и ищецът няма достъп до него, т. е. че по какъвто и да било начин ответникът
пречи на ищеца да ползва разпределения му съгласно съдебното решение гараж. Следва да
се посочи, че свидетелката К. не е пряк свидетел на ползването на гаража именно от
ответника – същата преразказва споделеното й от ищеца защо не ползва гаража – поради
влошени отношения между братята, което обаче не сочи, че ищецът е бил лишен от
възможността да ползва помещението. Съдът приема, че поправянето на пантите на гаража
от ответника, както и инцидентното преминаване през гаража, за да слезе до мазето,
предвид архитектурния строеж на къщата, не представляват действия по „лично ползване“
по смисъла на цитираното тълкувателно решение (разбирано като пречене/ограничаване на
другите съсобственици да използват вещта), което да ангажира отговорността на ответника
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, тъй като фактически ищецът не е
лишен от възможността да ползва гаража си. Ищецът е имал свободен и безпрепятствен
достъп до гаража и е могъл реално да го ползва по предназначението му. Поради
изложеното искът по чл. 31, ал. 2 ЗС относно ползването на гаража следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
От ищеца се претендират разноски в общ размер на 2970 лв., от които 620 лв. –
10
държавна такса, 200 лв. – депозит за експертиза и 2150 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от общо 1395,43 лв.
От ответника се претендират разноски в общ размер на 2350 лв., от които 200 лв. –
депозит за експертиза и 2150 лв. – адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата от общо 1245,87 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. С., ул. „С.Ш.“ № 268, ет. 1,
да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на Е. Б. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. С.,
ул. „С.Ш.“ № 268, ет. 2, сумата от 7282,57 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
възможността ищецът да ползва собствената си ½ идеална част от сграда с идентификатор
68134.2041.685.2, с площ 70 кв. м., а по скица 55 кв. м., с жилищно предназначение,
състояща се от кухня, стая, хол, баня с тоалетна и остъклена тераса, находяща се в дворно
място, представляващо УПИ XV 685 от кв. 38 по плана на гр. С., м. „В.з. С. - Драгалевци III-
та част“ с площ от 908 кв. м. с идентификатор 68134.2041.685 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., с адрес: гр. С., кв. С., бул. „С.Ш.“ № 268, за периода
11.08.2018 г. – 25.08.2022 г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7282,57 лв. до пълния предявен размер от 9800 лв. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Б. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. С., ул.
„С.Ш.“ № 268, ет. 2, срещу С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. С., ул. „С.Ш.“ №
268, ет. 1, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника С. Б. Д. да
заплати на ищеца Е. Б. З. сумата от 5700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
възможността ищецът да ползва северен гараж с площ от 17,80 кв. м., находящ се на
сутеренен етаж от сграда с идентификатор 68134.2041.685.1, находяща се в дворно място,
представляващо УПИ XV 685 от кв. 38 по плана на гр. С., м. „В.з. С. - Драгалевци III-та
част“ с площ от 908 кв. м. с идентификатор 68134.2041.685 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., с адрес: гр. С., кв. С., бул. „С.Ш.“ № 268, за периода
18.09.2018 г. – 26.08.2022 г., ползването на което му е разпределено с влязло в сила на
18.09.2018 г. решение № 443893/04.07.2018 г. по гр. д. № 70146/2015 г. по описа на СРС, 47
състав, постановено по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. С., ул. „С.Ш.“ № 268, ет. 1,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Е. Б. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. С.,
ул. „С.Ш.“ № 268, ет. 2, разноски в общ размер от 1395,43 лв. /хиляда триста деветдесет и
11
пет лева и четиридесет и три стотинки/, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. Б. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. С., ул. „С.Ш.“ № 268, ет. 2, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. С.,
ул. „С.Ш.“ № 268, ет. 1, разноски в общ размер от 1245,87 лв. /хиляда двеста четиридесет и
пет лева и осемдесет и седем стотинки/, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12