РЕШЕНИЕ
№ 18059
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110156961 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано по искова молба, подадена от „***“ АД срещу Т. М. В., с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 138 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр чл. 430 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 7938,73 лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 371,03 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 18.06.2014 г. до 02.04.2015 г.; и сумата от 27,52 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 18.06.2014 г. до 02.04.2015 г., за които суми на 22.06.2015 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ч.гр.д. № 32329/2015 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът „***“ АД твърди, че на 29.05.2014 г. между него и С. Н. Ц. и Т. М. В. е
сключен Договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателите паричен кредит в размер на 7950 лв. Посочва, че
кредитополучателите се задължили да погасят задължението си на 120 месечни анюитетни
вноски, с краен срок за погасяване - 18.05.2024 г. Твърди, че длъжниците са преустановили
плащането на месечните вноски, като не заплатили 10 броя месечни падежирани вноски,
поради което с нотариална покана, връчена лично на ответника на 02.04.2015 г. банката
обявила кредита за предсрочно изискуем. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. М.
В..
На 06.03.2024 г. е депозирана молба от процесуалния представител на ответника –
адв. Ш., с която заявява, че не оспорва размера на претендираните вземания, а поддържа
единствено направеното с възражението по чл. 414 ГПК възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
По така предявените искове съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, ищецът следва да установи наличието на сключен
валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание (договор за потребителски
кредит), предоставяне на заемната сума; уговореният начин за връщане на усвоените суми и
падеж на уговорените дължими вноски за връщане на заема; наличие на предпоставките за
обявяване кредита за предсрочно изискуем и обявяване на предсрочната изискуемост на
ответника; размер на непогасените главница и лихви.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да докаже
погасяване на дължимите суми (изпълнение) по договора.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени всички елементи от
фактическите състави на съдебно предявените вземания, а именно: сключването на
процесния договор за потребителски кредит № ***/*** г.; предоставяне на
кредитополучателите на уговорената сума в размер на 7950 лв.; допуснато забавено
неизпълнение от страна на кредитополучателите, считано от 18.06.2014 г. в погасяване на
сумите по процесния договор; наличие на предпоставките за обявяване кредита за
предсрочно изискуем и обявяване на предсрочната изискуемост на ответника на 02.04.2015
г. Така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите
като писмени доказателства по делото – Договор за потребителски кредит № № ***/*** г.,
ведно с методология за определяне на референтен лихвен процент (прайм) по потребителски
и жилищно-ипотечни кредити и погасителен план към него, банково бордеро за отпуснат
кредит от 29.05.2014 г. в размер на сумата 7950 лв., и Нотариална покана за обявяване на
кредита за изцяло изискуем, получена от ответника на 02.04.2015 г.
Предвид изложеното, спорът по същество се концентрира относно въпроса дължи ли
ответника заплащане на процесните суми с оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност.
В случая, касае се за договор за банков кредит, при който връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност
изпълнение на основното задължение на длъжника на части, а не периодично плащане.
Това разсрочено плащане на отпуснатия кредит не превръща главницата в периодично
платима, поради което и за нея приложима се явява общата петгодишна давност по смисъла
на чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. След като е поето задължение за погасяване на задължението по
договора на вноски, то всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на
съответния падеж, като именно от този момент започва да тече погасителната давност за
всяка вноска (Решение № 90/31.03.2014 г. по гр. д. № 6629/2013 г. на ВКС и Решение №
2
161/08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014 г. на ВКС и др.). Следователно за падежиралите
вземания и съобразно съответните им падежи се прилага петгодишната погасителна давност
по отношение на главницата и кратката тригодишна погасителна давност – по отношение на
възнаградителните и санкционни лихви. В подкрепа на това, че вземането на банката за
всяка неплатена вноска е изискуемо на падежа й, е и предвидената в чл. 60, ал. 2 ЗКИ
възможност банката да се снабди с изпълнителен лист за просрочените по договора вноски.
В случая, с оглед деня на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 09.06.2015 г.,
съдът приема, че никое от процесните вземания за главница и лихви не е обхванато от
изтекла погасителна давност.
Ето защо, предявените искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 138
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр чл. 430 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, се явяват основателни и следва
да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 694 лв., от които
168,73 лв. – заплатена държавна такса и 525,27 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За
исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на
298,81 лв., от които 248,81 лв. – заплатена държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Предвид изложеното,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца „***“ АД следва да се присъди сумата от
694 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 298,81 лв. – разноски в исковото
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, сграда ***, ет. ***, срещу Т. М. В.,
ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***“ № ***, обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 138 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр
чл. 430 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, че Т. М. В. дължи на „***“ АД, следните суми: сумата от 7938,73
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със
законната лихва, считано от 09.06.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 371,03 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.06.2014 г. до 02.04.2015 г.; и
сумата от 27,52 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.06.2014 г. до
02.04.2015 г., за които суми на 22.06.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 32329/2015 г. по описа на
СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА Т. М. В., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***,
сграда ***, ет. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 694 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 32329/2015 г. по описа на СРС, 61 състав, и сумата
от 298,81 лв., представляваща разноски в исковото производство.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4