№ 13951
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110123950 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. Г. Н. срещу етажните собственици
на сграда в адрес, представлявани от управителя М.Н.М., с която е предявен иск за отмяна
на решението по т. 2 от Протокол за проведено на 18.04.2022 г. Общо събрание на етажната
собственост в адрес. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект – апартамент ***, в
процесната сграда в режим на етажна собственост. Сочи, че на 18.04.2022 г. е проведено
съвместно Общо събрание на етажните собственици от вх. А и вх. Б, като то е проведено
при липса на кворум, защото при общо 49 апартамента във вх. Б присъствали само 10
собственици на апартаменти в процесния вход, които не били определени за делегати.
Излага, че на събранието е одобрена оферта за ремонт на хидрофорни помпи за двата входа
и е взето решение всяка етажна собственост да събере сумата от по 4 250 лв., след което
събранието приключило и повече решения за вх. Б не били вземани. Твърди, че на
следващия ден бил обявен протоколът, в който било отразено, че е взето решение по т. 2 от
етажните собственици във вх. Б за събиране на сумата от по 80 лв. за всеки апартамент, без
да се отчитат идеалните части. Оспорва такова решение да е било взето на процесното Общо
събрание, като твърди, че се касае за еднолично взето решение от касиера или управителя на
етажната собственост. Евентуално сочи, че решението не е взето с изискуемото от закона
мнозинство, както и че е в нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Твърди, че в
касата има достатъчно средства, но не е взето решение за използването им за ремонт на
хидрофорните помпи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците чрез
управителя на етажната собственост М.Н.М.. Ответната страна излага, че в сградата има две
етажни собствености – на вх. А и вх. Б, като и в двете има хидрофорни помпи, осигуряващи
водоснабдяване на високите етажи, но поради авария и на двете помпи управителят на
етажната собственост на вх. А инициирал в началото на м. 04.2022 г. събиране на оферти за
тяхната подмяна и свикване при условията на неотложност на съвместно Общо събрание на
двете етажни собствености. Твърди, че такова събрание било проведено на 18.04.2022 г. при
предварително обявен дневен ред, включващ и разпределяне на сумите за ремонта по
1
избраната оферта между двете етажни собствености. Сочи, че събранието е проведено след
едночасово отлагане същия ден и на него са присъствали представители на общо 30
самостоятелни обекта, от които 17 – във вх. Б. Навежда, че всички решения са приети с
пълно мнозинство от присъстващите, включително решението всеки вход да осигури сумата
от 4 249.25 лв. Твърди, че не е вземано решение за определяне на сума от 80 лв. на
апартамент, защото този въпрос е от компетентността на Общото събрание на етажната
собственост на вх. Б, каквото не е било свиквано и не се е състояло на 18.04.2022 г. Оспорва
представения с исковата молба Протокол от 18.04.2022 г. на етажната собственост по
съдържание, като изтъква, че той не е подписан от управителя М.М.. Излага, че на
19.04.2022 г. е сключен договор с фирмата – изпълнител, на 20.04.2022 г. е заплатен аванс, а
на 18.05.2022 г. е заплатена и останалата дължима сума за смяната на хидрофорните помпи,
но разпределянето на сумите между етажните собственици от вх. Б е извършено съобразно
решение на Общото събрание на тази етажна собственост от 19.09.2016 г. за разпределяне
на сумите по равно, което не е било обжалвано и е влязло в сила. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решението по т. 2
от Протокол за проведено на 18.04.2022 г. Общо събрание на етажната собственост в адрес.
Съдебният контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание на
етажната собственост е ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска, който в случая
е спазен.
При предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предметът на делото се
определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС
относно свикването, провеждането и вземането на решения от Общото събрание, като във
всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени.
В доказателствена тежест на ищцата е да установи, че е собственик на самостоятелен
обект в процесната етажна собственост и че е взето от Общото събрание на етажните
собственици в адрес, на 18.04.2022 г. решението, чиято отмяна се иска, а в тежест на
ответната страна е да докаже спазването на императивните изисквания за свикването и
провеждането на това събрание и за вземането на оспореното решение, по отношение на
които изисквания в исковата молба са наведени доводи за допуснати нарушения, както и че
оспореното решение не противоречи на императивни материалноправни норми.
В случая с Определение № 24891/26.09.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: че ищцата е собственик на самостоятелен обект в
процесната етажна собственост – в адрес; че на 18.04.2022 г. е проведено съвместно Общо
събрание на етажните собственици в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 192, вх. А и вх. Б, на
което е избрана офертата на „фирма“ ЕООД за подмяна на хидрофорни помпи на обща
стойност 8 498.50 лв. и е взето решение сумата да бъде разделена по равно между двете
етажни собствености.
Спорно е между страните съществуването на оспореното в настоящото производство
решение на Общото събрание на вх. Б от 18.04.2022 г., по който въпрос съдът намира
следното:
Представен е по делото неподписан Протокол на л. 10, в който е посочено, че на
18.04.2022 г. е проведено Общо събрание на вх. А и Б при следния дневен ред: ремонт на
хидрофорни помпи, като то е одобрило офертата на фирма „фирма“ ООД с цена от 8 498.50
лв., а присъстващите от вх. Б са взели решение за по 80 лв. на апартамент, като събирането
на сумите ще започне от 19.04.2022 г. Ответникът оспорва Протокола, като изтъква, че той
2
не е подписан от управителя на етажната собственост, с което се домогва да установи, че
такъв протокол не е бил съставен, респ. че оспореното от ищцата решение не съществува.
Във връзка с посоченото спорно обстоятелство са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите П. и Ц..
Свид. П. разказва, че професионалният домоуправител на вх. А е свикал Общо
събрание на вх. А и вх. Б на 18.04.2022 г., на което свидетелят присъствал в качеството си
на син на ищцата и на което била избрана оферта за ремонт на хидрофорните помпи и било
решено сумата да се раздели по равно между двата входа. Посочва, че след приключване на
съвместното Общо събрание не е имало събрание на вх. Б, а хората се прибрали вкъщи, но
въпреки това на следващия ден сутринта той видял залепен на таблото на вх. Б Протокол, в
който било описано, че трябва да се платят по 80 лв. на апартамент, като събирането на
парите трябвало да започне от 19 април. Заявява, че не знае кой е взел решение за тези 80
лв., при положение че в касата на вх. Б има някакви пари.
Свид. Ц. разказва, че е присъствал на съвместното Общо събрание на двата входа на
18.04.2022 г., което било свикано по покана на домоуправителя на вх. А във връзка с авария
на хидрофорните помпи за високата зона на блока и на което било взето решение за смяна
на две хидрофорни помпи, била избрана оферта и било решено сумата да се раздели между
двата входа. Посочва, че след вземане на решението за помпите от двата входа събранието
се разделило на две, като всички присъстващи на съвместното събрание останали на
събранието на вх. Б, включително свид. П., а протоколчик на Общото събрание на вх. Б бил
неговият домоуправител. Разказва, че било обсъдено предложение парите да се вземат от
касата, но в този случай нямало да има пари за ремонт на асансьорите, поради което
етажните собственици от вх. Б решили всеки апартамент да плати равна сума – по 80 лв.,
защото всички апартаменти имат по една входна точка за студена и по една входна точка за
топла вода, като това предложение било на домоуправителя или на съсед с лично име М..
С оглед особената уредба на отношенията в сграда в режим на етажна собственост и
житейската логика, че именно етажен собственик, ползвател или обитател е най-добре
запознат и има лични впечатления от конкретните факти, свързани с етажната собственост,
съдът намира за допустим проведения разпит като свидетел на етажния собственик Ц., още
повече че макар той да е страна по спора, в случая се представлява по делото от управителя
на етажната собственост и не е взел лично участие в процес Предвид качеството му на
етажен собственик обаче неговите показания следва да се ценят съобразно правилото на чл.
172 ГПК.
Извършвайки съпоставка на свидетелските показания помежду им и с другите
доказателства по делото, съдът констатира, че те не съдържат съществени противоречия в
частта, в която двамата свидетели разказват за свикването и провеждането на съвместното
Общо събрание на двата входа, но са диаметрално противоположни в частта относно
събитията след приключването на това събрание. При преценка на техните показания по
реда на чл. 172 ГПК – отчитайки, че свид. Ц. е етажен собственик в процесната етажна
собственост, а свид. П. е син на ищцата, съдът намира, че в посочената част следва да се
довери на заявеното от свид. Ц., че след приключване на съвместното Общо събрание е
проведено Общо събрание на вх. Б с участието на всички присъстващи на съвместното
събрание, включително свид. П., на което е взето решение за събиране от 19.04.2022 г. на
сумата от по 80 лв. на апартамент. В тази връзка съдът съобрази, че така заявеното от свид.
Ц. очевидно не цели да обслужи защитната теза на ответната страна – че Общо събрание на
вх. Б на 18.04.2022 г. изобщо не е провеждано, а и е житейски правдоподобно предвид
поставянето на следващия ден на Протокол от това Общо събрание на таблото на вх. Б,
съдържащо именно посоченото от свид. Ц. решение. По този начин е опровергано заявеното
от свид. П., че след приключване на Общото събрание на двата входа не е провеждано Общо
събрание на вх. Б.
3
По изложените съображения съдът приема за доказано по делото, че на 18.04.2022 г. –
след изчерпване на дневния ред и приключване на свиканото съвместно Общо събрание на
вх. адрес“, е проведено Общо събрание на вх. Б, на което е взето оспореното в настоящото
производство решение. Доколкото ответната страна не представя различен протокол от това
събрание, съдът приема, че единственият съставен за него протокол е този на л. 10 от
делото.
В случая ищцата не релевира възражения във връзка със свикването на Общото
събрание на вх. Б на 18.04.2022 г., поради което и доколкото съдът е ограничен от
твърдяните от нея нарушения, този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Предвид ищцовите твърдения за съществуване на решение от 18.04.2022 г. на Общото
събрание на етажните собственици от вх. Б /а не на съвместното Общо събрание/ за
разпределяне на дължимите от всеки етажен собственик от вх. Б суми за ремонт на
хидрофорните помпи /макар и при твърдения, че такова събрание в действителност не е
проведено/ и искането за неговата отмяна и доколкото не се твърди от страните
съществуването на решение на съвместното Общо събрание, което да е идентично по
съдържание с оспореното решение на Общото събрание на вх. Б, съдът намира изложените в
исковата молба доводи за нарушения при провеждането на съвместното Общо събрание на
двата входа /относно броя присъствали лица и липсата на кворум/, насрещните доводи на
ответната страна и събраните в тази връзка доказателства за неотносими, защото очевидно
взетите решения на съвместното Общо събрание не са предмет на предявения иск.
От друга страна, основателно е възражението за неспазване на изискуемото
мнозинство при вземане на оспореното решение, защото от Протокола на л. 10 от делото е
напълно неясно кои са присъствалите на събранието лица и колко идеални части от общите
части на сградата са били представени на Общото събрание на вх. Б, проведено на
18.04.2022 г., респ. напълно неясно е как е протекло гласуването, каква част от
представените идеални части са били в подкрепа на решението по т. 2 и дали е спазено
изискуемото от чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС мнозинство при приемането на решението. Този
извод не се променя от наличието на съответните реквизити в Протокола от съвместното
Общо събрание и неговите приложения, защото се касае за две отделни общи събрания, при
всяко от което следва да бъдат спазени императивните разпоредби относно провеждане на
събранието и приемането на решенията. Горният извод не се влияе и от представения от
ответната страна препис от Книгата на етажните собственици във вх. Б, защото
представянето на доказателства за притежаваните от всеки етажен собственик идеални части
от общите части не може да доведе до извод за спазване на изискването за мнозинство при
вземане на оспореното решение, след като липсват доказателства за присъствалите на
Общото събрание на вх. Б лица.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен, без да е необходимо обсъждането
на другите доводи на ищцата за незаконосъобразност на оспореното решение.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцата, на която на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК се дължи сумата от 380 лв., включваща: 80 лв. – държавна такса; 300 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от К. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: адрес, ***, срещу етажните собственици на сграда в адрес,
представлявани от управителя М.Н.М., решението по т. 2 по Протокол за проведено на
4
18.04.2022 г. Общо събрание на етажната собственост в адрес.
ОСЪЖДА етажните собственици на сграда в адрес, представлявани от управителя
М.Н.М., да заплатят на К. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: адрес, ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 380 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5