№ 287
гр. София, 04.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Частно
гражданско дело № 20211110172906 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу П.
ЯНК. В. за няколко суми, сред които и сумата от 1237.68 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски
кредит № [№]/10.01.2019г., и 30 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземания за
периода от 16.02.2019г. до 31.07.2019г.
Съгласно изложеното от заявителя в депозираното заявление сумата от 1237.68 лева
представлява възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги във връзка с договор
за потребителски кредит № [№]/10.01.2019г, препис от който е представен към заявлението
съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК, за да може да бъде извършена преценка
относно наличието на неравноправни клаузи с оглед качеството потребител, което
притежава длъжника. Видно от представеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги процесната сума не представлява цена на услугите, а е дължимо за
наличието им, за „възможността (опцията)“ длъжникът да поиска промяна в договора за
кредит във всеки един момент. В заявлението не са посочени конкретните услуги извън тези
за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, а и от съдържанието на
споразумението става ясно, че такива услуги всъщност не са реално предоставени на
длъжника, а сумата се претендира предварително, за една бъдеща и несигурна „възможност“
неиндивидуализирани услуги да бъдат евентуално поискани от длъжника и съответно
евентуално предоставени от заявителя.
С оглед на изложеното съдът намира, че сключеното между страните споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги е нищожно. То е сключено във вреда на
потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени
индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. Посоченото
споразумение е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно
1
се третира икономически по - слабата страна в оборота, като се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В тази връзка съдът взе
предвид и обстоятелството, че размерът на претендираното за посочения пакет
възнаграждение – 1237.68лева е дори по-голям от размера на предоставената в заем
главница по сключения договор за потребителски кредит – 1000 лева.
Що се касае да твърдението, че реално е предоставена услуга за приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, съдът намира, че услугата за разглеждане
до минути на искането за кредит и преференциално обслужване по съществото си е такса за
експресното разглеждане на документите по договор за кредит. Настоящият състав счита, че
възнаграждението по така посочения договор за допълнителни услуги представлява
възнаграждение по договора за кредит, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение
следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Предвид това доколкото
договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, императивните му норми следва да бъдат съобразени служебно от съда. Ето защо
настоящият състав съобрази и че така уговореното възнаграждение за допълнителни услуги
противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Законодателят е предвидил
изрично в чл. 19, ал. 5 от ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи определените в чл. 19, ал.
4 от ЗПК разходи се считат за нищожни. С оглед изложеното съдът намира, че клаузите от
договора задължаваща потребителя да заплати допълнително освен ГПР 45.35 % и
възнаграждение за допълнителни услуги, само защото са включени в оформен като
допълнителен договор към договор за кредит, се явява нищожна, поради което заявлението
за тази сума следва да бъде отхвърлено на още едно основание.
Противоречащи на закона са и договорените такси и разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията, които се претендират в размер на 30 лева. В разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита. На следващо място с оглед твърденията на заявителя
тези суми са уговорени като фиксиран размер и независимо от реалните разходи, които биха
били направени. Следователно те не представляват разходи, а предварително уговорени
задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана
със сключването и изпълнението на договора. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено
в договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
2
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от
30 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземането и за сумата от 1237.68 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № [№]/10.01.2019г.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
34.67 лв. до пълния дължим размер от 60.03 лв. за платена държавна такса и над сумата от
28.88 лв. до пълния дължим размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 112687/21.12.2021г. на [фирма], ЕИК ********* срещу
П. ЯНК. В., ЕГН ********** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1237.68 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски
кредит № [№]/10.01.2019г., за сумата от 30 лева – такса за извънсъдебно събиране на
вземания за периода от 16.02.2019г до 31.07.2019г., както и за сумата над 34.67 лв. до
пълния дължим размер от 60.03 лв. за платена държавна такса и над сумата от 28.88 лв. до
пълния дължим размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3