Решение по дело №5117/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260550
Дата: 23 юли 2021 г.
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20184520105117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 23.07.2021г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                    Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря           ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                         и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5117 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Исковете са конститутивни с правно основание по чл.32 във вр. с чл.30 ЗЗД и по чл.32 във вр. с чл.29 ЗЗД, предявен в условията на евентуално обективно съединение.

         Ищецът А.Т.Т., лично и чрез процесуалния си представител твърди, че на 06.09.2015г. бил посетен от група хора от ромски произход, представяйки се като бригада за саниране. Сключил договор с тях за външно саниране на апартамента си за сумата 1200 лв. През времетраенето на  ремонта го разпитвали за финансовото му състояние и разбрали, че притежава парични средства в банка и земеделски имоти – ниви. Единият от работниците - Анчо (А.М.В.) постоянно го държал в апартамента и го заплашвал, че ако се обади на някого, семейството на брат му ще пострада, а той не се страхувал от никого, дори от полицията. На 07.09.2015г. го накарал да отиде в Алфа Банк и до Райфайзен Банк и да изтегли влоговете си и да му предаде парите лично на него, което сторил. На същата дата А и К (С.В.Г.) му поръчали обяд в едно барче в кв. Чародейка, след което го накарали да изтегли от близкия банкомат с дебитната карта от пенсията си още 400 лв, които му взели. Вечерта се самопоканили да преспят в дома му и от папката с документи му изчезнали два нотариални акта. Предложили му да продаде земите, които имал – около 40 дка по 800 лв на Г.А.Д. ***. Закарали го в кантората на нотариус Стефан Варамезов, където купувачът да му преведе половината сума от цената на нивите – 16000 лв, а впоследствие останалата част от 15400 лв. През цялото време бил пленник между хората от бригадата, които го заплашвали, не му разрешавали да говори със съкооператорите си, нито да се обади на брат си. На 08.09.2015г. продажбата на нивите била изповядана от помощник нотариуса на русенския нотариус Стефан Варамезов, в присъствието на К (С.В.Г.), в резултат на което се разпоредил със следните имоти: имот №033011, намиращ се в землището на с. Семерджиево, общ. Русе, местността “Кадамжата“, ЕКАТТЕ 66158, с площ 27.839 дка, начин на трайно ползване – нива, трета категория при неполивни условия и имот №044011, намиращ се в землището на с. **********, общ. Русе, местността “Камбура“, ЕКАТТЕ 66158, с площ 11.280 дка, начин на трайно ползване – нива, трета категория при неполивни условия, за сумата общо 16000 лв. Счита, че купувачът Г.А.Д. – ответникът е знаел, че е обект на заплаха или измама, тъй като имотите са му продадени по 410 лв/дка, когато действителната им цена е по 1000-1300 лв/дка. На 15.09.2015г. подал жалба до Районна прокуратура гр. Русе, по която е образувана преписка №4400/2015г., препратена на Окръжна прокуратура – Русе, върната отново на РП, където с Постановление от 11.01.2016г. била изпратена на Специализираната прокуратура. Понастоящем в РП Русе на 06.10.2017г. е образувано досъдебно производство, което е висящо. Правния си интерес от предявяване на исковете обосновава с опасенията си от изтичане на преклузивния тригодишен срок по чл.32 ЗЗД вследствие постановяваните повече от две години откази на Прокуратурата за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер, извършено спрямо него. Счита, че е налице състава на чл.30 ЗЗД, тъй като непосредствено преди сключване на договора за продажба на земеделските земи е бил поставен в състояние на страх за здравето и живота си, както и на своите близки и че волята му е опорочена вследствие това заплашване. Поради това сделката е сключена поради заплашване. В условията на евентуалност счита, че сделката е сключена между страните посредством измама. Моли съдът да унищожи поради заплашване или в хипотезата на евентуалност поради измама, сключения на 08.09.2015г. договор с нотариален акт №62, том 31, дело №6131/2015г., вх. рег. №11818, дв. вх. рег. №11606 на Служба по вписванията - Русе за продажба на следните имоти: имот №033011, намиращ се в землището на с. ***********, общ. Русе, местността “Кадамжата“, ЕКАТТЕ 66158, с площ 27.839 дка, начин на трайно ползване – нива, трета категория при неполивни условия и имот №044011, намиращ се в землището на с. Семерджиево, общ. Русе, местността “Камбура“, ЕКАТТЕ 66158, с площ 11.280 дка, начин на трайно ползване – нива, трета категория при неполивни условия, за сумата 16000 лв. Претендира разноските по делото.

         Ответникът Г.А.Д. взема становище за неоснователност на исковете. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства като неверни и житейски нелогични. Заявява, че е видял ищеца в нотариалната кантора и не е забелязал нищо необичайно в поведението му досежно начина на изповядване на сделката и наплащането на продажната цена. С ищеца не са имали разногласия по предмета на договора, същият не е изглеждал притеснен или уплашен, изглеждал е доволен от сделката и нейните условия. Възразява, че ищецът не е бил заплашван, нито измамен при сключване на сделката, а още по-малко той да е знаел за такива действия от страна на тези лица. Моли исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. копие от нот. дело №463/2015г. на русенския нотариус Стефан Варамезов и Справка по прокурорска преписка вх. №4400/2015г. на Районна прокуратура гр. Русе, СлО №3530/2018г. на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. Русе и са разпитани свидетели.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №158/08.09.2015г., том V, рег. №11639, дело №463/2015г. на помощник-нотариус по заместване Х.Б. при русенския нотариус Стефан Варамезов, акт №62, том 31, дело №6131/2015г., вх. рег. №11818/2015г., дв. вх. рег. №11606 на Служба по вписванията – Русе, се установява, че ищецът А.Т.Т. е продал на ответника Г.А.Д. следните собствени недвижими имоти: имот №033011, намиращ се в землището на с. **************, общ. Русе, местността “Кадамжата“, ЕКАТТЕ 66158, с площ 27.839 дка, начин на трайно ползване – нива, трета категория при неполивни условия и имот №044011, намиращ се в землището на с. **************, общ. Русе, местността “Камбура“, ЕКАТТЕ 66158, с площ 11.280 дка, начин на трайно ползване – нива, трета категория при неполивни условия, общо за сумата 16000 лв, заплатена напълно по банков път на продавача. В нотариалния акт е посочено, че общата данъчна оценка на двата имота е 5175.44 лв. В нотариалния акт е отразено още, че страните са декларирали, че посочената в нотариалния акт продажна цена е действително уговореното плащане по сделката.

         По делото е разпитан като свидетел Х.И.Б., помощник-нотариус по заместване при русенския нотариус Стефан Варамезов. Същият заявява, че ответникът Д. е клиент на нотариалната кантора, поради което го познава отпреди сделката на 08.09.2015г., а продавачът Т. познава по повод съставяне на констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давност (нотариален акт №60/27.05.2015г., том III, рег. №6704, нот. дело №249/2015г. – л.13), които след това станали предмет на сделката с ответника. Документите за сделката са му били донесени в офиса от лице от ромски произход на име В., който му дал телефона си да разговаря с ответника за продажба на земеделски земи на следващия ден, за да уточнят параметрите на сделката. Свидетелят прегледал документите и подготвил нотариалния акт за следващия ден, когато в уговорения ден и час страните се явили. Прочел им нотариалния акт подробно, попитал ги съгласни ли са със съдържанието му и след като заявили съгласието си, го подписали. Ответникът отишъл в банката да преведе парите по банков път по сметката на продавача, през което време ищецът го изчакал в чакалнята. След представяне на платежно нареждане от ответника за сумата 16000 лв страните си тръгнали. Според свидетеля, продавачът Т. бил спокоен, нищо необичайно не е имало в поведението му, не е останал с впечатление да е бил притеснен. Страните по сделката са се държали нормално, не са се карали, не са били в превъзбудено състояние. Продавачът е бил наясно с предмета на сделката – какво се продава и на каква цена, не е споменавал, че иска да се продава част от имотите, не е изразил несъгласие с прочетената от него цена. Освен страните по сделката при изповядването й се явил и лицето В., но той го накарал да изчака навън, тъй като не е страна по сделката. По време на изповядване на сделката присъствали само продавач и купувач.

Показанията на свидетеля Б. са в синхрон с данните по приложеното копие от нотариално дело №463/2015г. на русенския нотариус Стефан Варамезов, в т.ч. приложената на л.140 молба от страните за изповядване на сделка за продажба на недвижими имоти между тях, подписана от Т. и Д. и платежно нареждане от 08.09.2015г. (л.93).

          Следователно предметният договор за продажба на недвижими имоти е сключен в предвидената от закона форма - нотариална форма и съдържа волеизявленията на страните относно прехвърляне собствеността върху земеделските земи (ниви) и за цената. Ищецът е изявил ясно волята си относно взетото решение да отчужди имотите си на предложената цена - за сумата 16000 лв и я е обективирал с подписването на нотариалния акт.

         Претендираната от ищеца недействителност на сделката е на основание чл.30 ЗЗД, съгласно който заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. При заплашването се въздейства върху волята на лицето, като се използват средства за психическа принуда, като страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси, както на страната по сделката, така и на други лица, интересите на които са близки до тези на страната, чието волеизявление се иска. Макар и законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, необходимо е използваните за целта средства да са непозволени и противоречащи на закона или на морала действия.

         От показанията на свидетеля Р.Т.Т., брат на ищеца, се установява, че продадените земеделски имоти в с. **************, наследство от дядо им, са продадени без съгласието на ищеца и без негово съгласие. Посредник на име В.В. е дал на помощник-нотариус Х.Б. нотариалния акт (л.13), данъчна оценка и др. необходими документи за сделката. Ищецът не е познавал В.В., който е брат на един от циганите, които са били в апартамента му. На 06.09.2015г. през нощта С.В.Г. и А.М.В. са преспали в дома на ищеца, в хола, където в шкаф са се намирали нотариални актове, стари скици и договори за аренда. На другия ден – 7 септември, ищецът установил, че документите са разхвърлени и че двата нотариални акта за неговата земя и за общата им земя липсват. Същия ден С.Г. и А.В. са завели ищеца в Поземлената служба, за да извади скици на неговите две ниви, а след това и в Данъчната служба, водили са го като арестант, не са допускали да говори с никого, както и с него по телефона. Ищецът не е бил в състояние да разсъждава трезво, бил е объркан. Завели го в комплекс Ялта, където са го държали във фоайето, а двамата са отишли без него за данъчната оценка. После двамата са го водили на обяд в заведение в кв. Дружба 3, барче Рояли там са се срещнали с купувача Г.Д., след което документите са занесени на помощник-нотариус Х.Б.. Свидетелят разбрал за сделката когато го повикали в Полицията на петия ден след изповядването й – 13.09.2015г. Именно там разбрал, че земята е продадена и че ищецът е изтеглил влоговете си от две банки. Научил, че по време на обяда на 07.09.2015г. ищецът е бил заплашван, като А.В. е вадил нож, вилица и му казал, че може да го убие, както да убие и него – свидетеля, лично и семейството му и никой нямало да му потърси сметка. Заплашвал го, за да продаде земите. Ищецът е бил в страхова невроза и не е бил на себе си. С.Г. и А.В. са завели ищеца при нотариуса, където той е подписал …каквото му дадат“, без да помни какво е подписал. От разказа на брат си пред него и Полицията разбрал, че при изповядване на сделката не е бил на себе си, не е чел нотариалния акт, само е подписвал, както и че нотариусът не му е прочел нотариалния акт. Свидетелят заявява, че в периода от 7 до 9 септември 2015г. не е разговарял с ищеца, лично не е видял нищо във връзка със сключване на сделката. Всички обстоятелства преди, по време и след сключване на сделката ги знае от брат си – ищеца. Не знае как А.В. и С.Г. са се свързали с ищеца. Знае, че на 6.09.2015г. (неделя) около 13.00 ч. са нахълтали в дома му на ул. ***********“ №22, ет.1, с предложение да санират жилището, той не е могъл да се възпротиви и се е съгласил.

         Свидетелят А.М.В. заявява, че не познава Г.Д., познава само ищеца А.Т., защото е работил за него, заедно с още двама колеги майстори, като санирали балкона на жилището му на първия етаж. По време на ремонта не е оставал да спи в дома на ищеца, тогава не е ставало въпрос за продажба на ниви и не е ходил с него до кантората на нотариус Варамезов. Заявява още, че не е заплашвал А.Т., нито близките му. Във връзка с извършените ремонтни работи не са имали спорове, не са имали спорове и за възнаграждението, което Т. им е платил за ремонта.

         Свидетелят В.М.В. заявява, че не познава ищеца. С Г.Д. са приятели от 20-25 години, не е имал общ бизнес с него. През 2018г. направил много тежка катастрофа, вследствие на която загубил предишните си спомени и не си спомня какво се е случило през 2015г.

         От показанията на свидетеля В. Р А. се установява, че е работил в Алфа Банк“ като управител на клон до м. май 2016г. Спомня си за един по-специфичен случай през м. септември 2015г., когато при него се явила служителка на банката и го уведомила, че един възрастен господин (ищецът), който бил сам, иска да изтегли доста голяма парична сума в брой, без разумно обяснение за какво му е сумата. По същото време от друг банков клон на ул. “Борисова“ се обадил управителят и попитал дали в техния клон е идвал възрастен господин да тегли голяма сума пари, тъй като клиент - възрастен господин, искал да тегли голяма сума пари и в техния клон, като поведението му било съмнително. Колегата му го уведомил, че за случая били подали сигнал до Първо РУ. Отишъл лично при ищеца, за да му каже да подаде заявка за теглене, защото сумата била над 10000 лв. Попитал го за какво му е сумата и ищецът отговорил, че парите са негови и иска да ги изтегли, за да плати ремонт. Междувременно разговарял с колегите си, включително и с тези от другия банков офис, че клиентът трябва да се срещне с представители на полицията и ако могат те да го разубедят. Уточнява, че във връзка с телефонните измами са имали регулярни посещения от полицията, за да получат информация за теглене на по-големи парични суми. На следващия ден ищецът отново дошъл сам, дори прегледали записите от камерите на паркинга пред клона на банката, от които също се виждало, че той е бил сам и в банката е влязъл сам. В банката вече присъствали представители на полицията, които разговаряли с ищеца, но той изтеглил парите си. След приключване операциите на касата полицаите отново разговаряли с него и го убедили да върне обратно сумата, като свидетелят не знае дали сумата е внесена обратно изцяло или по-голяма част от нея. Свидетелят А. категорично заявява, че ищецът не е бил притеснен, държал се е спокойно и самонадеяно и дори бил много ядосан, че от банката го бавели за парите и го карали да “пусне“ заявка. И при двете си посещения в банката ищецът не е изглеждал уплашен, дори е бил много спокоен.

         Показанията на свидетеля А. се подкрепят от приложеното на л.20 и сл. извлечение от сметка на ищеца в Алфа Банк“ за периода от 01.09.2025г. до 14.09.2015г.

При преценка на гласните доказателства съдът приема, че показанията на свидетеля Р.Т. не са убедителни. Както същият сам заявява, той няма лични и непосредствени впечатления от релевантните за случая обстоятелства, а изцяло възпроизвежда казаното му от ищеца. Показанията му се опровергават от тези на свидетеля А., досежно обстоятелството, че ищецът бил “объркан“, “не бил на себе си“, имал страхова невроза, както и от показанията на свид. Х.Б.. Съдът съобрази и обстоятелството, че като брат на ищеца е заинтересован от изхода на делото във връзка с продажбата на наследствени имоти и депозира показания в негова услуга.

Следователно липсват кумулативно изискващите се елементи на чл.30 ЗЗД, а именно: непозволени, противоречащи на закона или морала действия на едната страна или на трето лице, които да са предизвикали у другата страна (ищеца) страх, под въздействието на който тя да е подписала договора за продажба на недвижимите имоти, сключен с нотариален акт №158/08.09.2015г., което заплашване да води до унищожаемост на договора. Поради това съдът не приема твърдението ищецът да е бил заплашван, което да е довело до продажбата на процесните имоти.

От изложеното е видно, че сделката не е сключена поради заплашване, поради което е действителна и предявеният с правно основание в чл.30 ЗЗД иск за обявяване унищожаемостта на договора за покупко-продажба на  описаните в нот. акт №158/08.09.2015г., том V, рег. №11639, дело №463/2015г. на помощник-нотариус по заместване Х.Б. при русенския нотариус Стефан Варамезов, акт №62, том 31, дело №6131/2015г., вх. рег. №11818/2015г., дв. вх. рег. №11606 на Служба по вписванията – Русе, недвижими имоти, следва да бъде отхвърлен.

Ищецът е предявил в условия на евентуално обективно съединение иск с правно основание по чл.32 във вр. с чл.29 ЗЗД срещу ответника, разглеждането на който е обусловено от неуважаването на главния иск.

Евентуално предявеният иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД – за унищожаване на договора, сключен на 08.09.2015г. с нотариален акт за покупко продажба на недвижими имоти №158/08.09.2015г., том V, рег. №11639, дело №463/2015г. на помощник-нотариус по заместване Х.Б. при русенския нотариус Стефан Варамезов, поради измама, също е неоснователен.

Фактическият състав на измамата, съгласно чл.29 ЗЗД, като основание за унищожаване на сделка включва следните елементи: да е сключена сделка; едната страна по сделката да е в заблуждение; заблуждението да е предизвикано умишлено, съзнателно от другата страна или от трети лица; сделката да е сключена поради заблуждението. При измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор. При измамата страната съзнава напълно ясно, какво е съдържанието на договора, който сключва, но действа под влияние на невярната представа, че последиците на сключения договор няма да настъпят (съществуващо право няма да се измени или погаси, или субективното право няма да възникне или няма да бъде упражнено) или ще настъпят други последици (страната ще получи още нещо или нещо друго). Ако страната има невярна представа за съдържанието на договора, налице е грешка, която може да бъде извинителна, неизвинителна, предизвикана от насрещната страна. По делото не се оспорва вменяемостта на ищеца. Установено е обстоятелството, че нотариалният акт му е прочетен и той е знаел съдържанието му. От показанията на свид. Х.Б. не може да се направи категоричен извод, че ответникът или други лица са създали у прехвърлителя погрешна представа, която не съответства на действителността, за това какви ще са правните последици по отношение на неговата собственост. Делото следва да се реши въз основа на категорични доказателства, а не по презумпция.

В случая не са доказани кумулативно изискуемите съгласно чл.29 ЗЗД елементи на измамата като основание за унищожаване на договора за продажба на недвижими имоти, а именно умишлено (съзнателно) въвеждане в заблуждение на ищеца от ответника или трети лица и сделката да е сключена поради заблуждението- такива доказателства по делото липсват. И при сключената при измама сделка, и при измамата като престъпление се изисква умишлено въвеждане в заблуждение на прехвърлителя, но само при измамата като престъпление се изисква задължително да е получена имотна облага от дееца и едновременно да е настъпила имотна вреда за измамения.

От приложената на л.313 справка (писмо) от прокурор при Русенска районна прокуратура се установява, че се води досъдебно наказателно производство – прокурорска преписка вх. №4400/2015г. на Районна прокуратура гр. Русе, СлО №3530/2018г. на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. Русе, като същото се води за престъпление по чл.214, ал.1 НК (изнудване) и по делото няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

По изложените съображения исковете по чл.32 във вр. с чл.30 ЗЗД и по чл.32 във вр. с чл.29 ЗЗД, предявени в условията на евентуалност по отношение на атакуваната сделка следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

         Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника 1300 лв разноски за адвокатско възнаграждение.

         Съдът не съобразява направеното възражение на процесуалния представител на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника до минимума, посочен в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК поставя преценката за прекомерност на заплатеното от противната страна възнаграждение за адвокат изцяло от фактическата и правна сложност на делото. Тъй като искането на ищеца е направено изцяло бланково, т.е. без да се изложат каквито и да е било доводи и аргументи във връзка с този законов критерий, то с оглед действителната конкретна преценка за сложността на спора, съдът намира искането за неоснователно. Процесуалният закон никога не е свързвал намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение от съда просто с направено възражение в тази насока от противната страна, освобождавайки последната от необходимостта да аргументира и докаже наличие на основанията за това, а именно: степента на фактическа и правна сложност на конкретното дело, изключваща присъждане на реално договореното и заплатено възнаграждение между насрещната страна и нейния процесуален представител. В т. см. съдът съобрази определение №658/8.11.2017г. по ч. т. д. №1453/2017г., ВКС, II т.о.

         По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.32 във вр. с чл.30 ЗЗД и по чл.32 във вр. с чл.29 ЗЗД в условията на евентуално обективно съединение искове от А.Т.Т. ***, ЕГН **********, срещу Г.А.Д. ***, ЕГН **********, за унищожаване на договор за продажба на недвижим имоти - имот №033011, намиращ се в землището на с. **********, общ. Русе, местността “Кадамжата“, ЕКАТТЕ 66158, с площ 27.839 дка, начин на трайно ползване – нива, трета категория при неполивни условия и имот №044011, намиращ се в землището на с. **********, общ. Русе, местността “Камбура“, ЕКАТТЕ 66158, с площ 11.280 дка, начин на трайно ползване – нива, трета категория при неполивни условия, сключен между страните с нотариален акт №158/08.09.2015г., том V, рег. №11639, дело №463/2015г. на помощник-нотариус по заместване Х.Б. при русенския нотариус Стефан Варамезов, акт №62, том 31, дело №6131/2015г., вх. рег. №11818/2015г., дв. вх. рег. №11606 на Служба по вписванията – Русе.

         ОСЪЖДА А.Т.Т. да заплати на Г.А.Д. сумата 1300 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             Съдия: