Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 11.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря М. Здравкова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 604/20 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят
П.Л.Й. ***, обл. Монтана,
с ЕГН ********** е
недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № ****от
****г., с което на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване
от правоуправление за срок от 1 /един/
месец.
В с.з. жалбоподателят се явява лично.
Поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С
Наказателно постановление № ****от ****г., на жалбоподателя П.Й. са наложени
следните административни наказания: на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП: „Глоба” от 300.00
лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец за това, че на 26.08.2020
г. в гр. Лом управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****,
собственост на **** като нарушава разпоредбите на пътен знак В-2, въведен с временна забрана РД-11-81 от 21.08.2020 г.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 26.08.2020 г. служителите на РУ – Лом – Б.В.
и К. Д.осъществявали контрол във връзка с въведена забрана за преминаване по ул.
„Софийска“ в гр. Лом. На същата дата
жалбоподателят Й. пътувал от гр. Монтана за гр. Лом заедно със свои колеги по
сигнал за кражба на електрическа енергия на ул. „****“. Преди навлизане в гр.
Лом от едната страна на пътното платно имало насип с пясък, а другата била
свободна. Встрани от пътя, по посока на движението се намирал забранителният
знак. Жалбоподателят заобиколил насипания пясък и малко след това видял патрулния
автомобил. Спрял до служителите на РУ – Лом, за да попита откъде да мине за въпросната
улица в гр. Лом, на която трябвало да извършат проверка. Полицейските служители
обаче преценили, че водачът Й. е нарушил забраната за навлизане по ул. „Софийска“.
На място, в присъствието на жалбоподателя св. Б.В. му съставил АУАН за това, че управлява лек автомобил марка „****“ модел „****“ с
рег. № ****, собственост на **** като нарушава разпоредбите на пътен знак В-2,
въведен с временна забрана РД-11-81 от 21.08.2020 г. В законоустановения
срок Й. подал възражение против АУАН, което било оставено без уважение и въз основа
на така съставения акт АНО е издал атакуваното Наказателно постановление № ****от
****г., с което е наложил съответните административни наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените в закона срокове. Съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че наказателното постановление е издадено от лице,
което не разполага с тази компетентност. От друга страна обаче, наказателното
постановление е незаконосъобразно издадено, по следните съображения:
На първо място, при съставянето на АУАН
е допуснато съществено процесуално нарушение, което е повторено и при
издаването на НП. И в двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното
производство, като нарушена разпоредба е посочен чл. 6, т. 1 ЗДвП. Този текст гласи,
че „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка…“
На жалбоподателя обаче са наложени
кумулативно предвидените две санкции на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Тази норма
предвижда наказание за водач „който навлиза след знак, забраняващ влизането
на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.“ Т.е. разпоредбата на чл. 183, ал. 7
от ЗДвП съдържа в себе си състав на административно нарушение и именно тази
разпоредба би следвало да бъде посочена и в АУАН, и в НП като нарушена, а
съответно – и като санкционна. Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП предвижда най-общо с
какво трябва да се съобразяват участниците в движението, като са изброени четири
предложения, но актосъставителят не е посочил кое точно
има предвид. В този смисъл основателно се явява възражението в жалбата, че
описанието на нарушението не съответства на вписаната като нарушена правна норма.
Посочването на чл. 6, т. 1 ЗДвП като нарушена разпоредба, създава объркване за
наказаното лице, като му се отнема възможността да разбере в извършването на
какво точно административно нарушение е обвинен. Съдът намира, че по този начин
е нарушено правото на защита на жалбоподателя Й., като така описаното
процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
На второ място, както се установи от
събраните по делото доказателства, Й. действително е навлязъл на ул. „Софийска“,
за която към момента (26.08.2020 г.) е имало забрана за навлизане на МПС. От друга
страна обаче, безспорно е, че водачът е бил навлязъл на улицата със служебна
цел - за да извърши проверка за неправомерно ползване на електрическа енергия
по предварително подаден сигнал, т.е. в изпълнение на разпоредбите на Закона за
енергетиката. Търсейки улица „****“ (която е перпендикулярна и пресича
ул. „Софийска“) е навлязъл по пътя, за който е имало забрана, но реално не е
имало преграда на платното, а поставеният знак е бил обърнат по посока на
движението. При това положение се налага изводът, че съставът на административно
нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП не е осъществен от субективна страна.
Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.“ В случая не е осъществен състав на нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП,
тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Не е налице умисъл
като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от
формите ѝ. Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните
последици. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Ето защо съдът намира, че в
случая не е осъществен състав на описаното административно нарушение по чл.
183, ал. 7 от ЗДвП, тъй като липсва вина като елемент от неговия състав и
следователно не следва да бъде налагано административно наказание. Затова и издаденото
НП следва да се отмени и на това основание.
С
оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ ****от ****г., с което на П.Л.Й. ***, обл. Монтана,
с ЕГН ********** на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване
от правоуправление за срок от 1 /един/ месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен
срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :