Р Е Ш Е Н И Е
№ V-220 1.03.2021г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На четиринадесети
септември, две хиляди и двадесета година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1806 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 961 от 8.04.2020г. по гр.д.№ 7060/19г. на РС- Бургас, е прието за установено между страните по делото, че „ПРИНСХОРН“ ЕООД, гр.Бургас дължи на „РОСАГРОФОНД“ ООД, гр.Сливен сумите: 2484,38 лв.- главница по договор за наем на земеделски земи №6119.06.2017г. за стопанската 2017-2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2019г. /датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на задължението, ведно с обезщетение за забава в общ размер на 353,18 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2663/11.07.2019г. по ч.гр.д.№5546/19г. на БРС. Ответното дружество е осъдено да плати на ищцовото сумата от 299,38 лв. - разноски за исковото и заповедното производство.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№20500/9.06.2020г. по описа на РС- Бургас, подадена от адв.Т.Ш., в качеството на пълномощник на „ПРИНСХОРН“ ЕООД. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно. Съдът се произнесъл без да съобрази всички налични доказателства по делото, а преценката му относно съществуващите доказателства била неправилна и непълна.
Според въззивника, по делото не бил доказан с протокол предаването на земите в състояние, годно за ползването им, а доказателствената тежест за това лежала върху ищеца. Твърди, че договорът за наем е реален и изисква доказване предаването на ползването на наетата недвижима вещ. В чл.3 от договора липсвало изявление, че земите са вече предадени, поради което сам по себе си договорът не доказвал предаването на владението върху процесните имоти в състояние, годно за ползването. Нямало данни собственикът да е подавал данни съгласно чл.37б от ЗСПЗЗ. Събрани били данни, че за земеделската 2017/2018г. въззивникът заявил по чл.70, ал.1 от ЗСПЗЗ участие в споразумение за ползване на земеделски земи по чл.37 от ЗСПЗЗ за 791,762 дка. В избраните масиви за ползване били включени едва 546,844 дка от заявените земи. Заявява, че на страницата на ДФЗ има обявен публичен регистър, в който може да се провери каква част от процесните имоти попада в легитимния слой. Затова намира, че искът е недоказан по размер. Иска се решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение.
С допълнение към въззивната жалба е направено искане за допускане на експертиза, която да установи каква част от заявените земи съгласно договора за наем попадали в легитимен слой за подпомагане, съответно- каква част били допустими за участие в споразумение за ползване на земеделски земи по ЗСПЗЗ.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от юрисконсулт Б.И. – пълномощник на „РОСАГРОФОНД“ ООД. Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира за необосновани изложените в нея оплаквания за неправилност на решението. В хода на първоинстанционното производство не били допуснати твърдяните от въззивника процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Решението било постановено след обстоен анализ на релевантните факти с оглед всички събрани доказателства, от които по безспорен начин било установено, че искът е основателен и доказан. Спорните въпроси по делото били разрешени с оглед установените фактически обстоятелства и тяхната конкретна и обективна преценка от съда.
Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание страните поддържат съответно жалбата и отговора /въззиваемата страна с нарочна молба/, а процесуалният представител на въззивника и искането си за експертиза.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД- за установяване на вземания на ищцовото дружество „РОСАГРОФОНД“ ООД- сега въззиваем, против ответника „ПРИНСХОРН” ЕООД- въззивник, за главница за стопанската 2017/2018г. и лихви, дължими по договор за наем на 138,021 дка земеделски земи, находящи се в с.Пънчево, общ.Средец, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед №2663/11.07.2019г. по ч.гр.д.№5546/2019г. по описа на РС-Бургас, за общо задължение по описания договор в размер на 2837,56 лв., ведно със законната лихва за забава, както и 106,75 лв.- разноски по делото.
Понеже ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК, районният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в едномесечния срок /съобщението с указанията е връчено на 12.08.2019г., а исковата молба е входирана в съда на 22.08.2019г./.
Ищцовото дружество твърди, че е собственик на земеделски земи, а основният предмет на дружеството е отдаването им под наем и аренда. Твърди, че се намира в търговски отношения с ответното дружество. На 19.06.2017г. сключили договор за наем на земеделска земя за срок от една стопанска година /1.10.2017г. до 30.09.2018г./, с който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване имотите, общо с площ 138,021 дка, находящи се в землището на с.Пънчево, общ.Средец, обл.Бургаска, а ответникът се задължил да плати на ищеца наемно възнаграждение в размер на 2484,38 лв., платимо на три вноски. Първите две вноски били в размер на 25 % от наемната цена, а третата- 50% от същата, с падежи съответно: 15.07.2017г., 20.12.2017г. и 30.05.2018г. В договора било уговорено и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената сума за всеки ден от забавата. Ищецът издал фактура от 17.04.2018г. за дължимата наемна цена. Въпреки че ищецът изпълнил задълженията си по договора и предал имотите в държане на наемателя, а за времето на срока на договора осигурил спокойното му и безпрепятствено ползване, наемателят не платил задълженията си по договора.
Иска от съда да бъдат установени вземанията му към ответника за посочените в заповедта за изпълнение суми, ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като претендира и присъждане на разноски за исковото и заповедното производство.
Представени са писмени доказателства.
Ответното дружество, представлявано от адв.Шейков, своевременно е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва наличието на възникнали договорни отношения между страните, произтичащи от договор за наем на земеделски земи. Оспорва размера на вземането. Заявява, че за да бъде уважен предявения иск ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на облигационно отношения между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и изискуемост на вземането- изтичане на срока за плащане. Цитирана е разпоредбата на чл.4а, ал.1 от ЗСПЗЗ, след което са направени следните възражения: по делото липсвали данни, че ищецът е собственик на декларираните земи; по делото не било доказано с протокол момента на предаване на земите, които ответникът следвало да ползва. Сочи, че договорът за наем е реален договор и изисква да се докаже предаването на ползването на движимата вещ в състояние, годно за ползването й. Макар в чл.3 от договора за наем да било посочено, че наемодателят е предал на наемателя наетите обекти, липсвало изрично изявление, че земите вече били предадени. Самият договор не бил достатъчен за доказване предаване владението върху процесните имоти в състояние, годно за ползването им. Липсвали и други доказателства за предаването на земите. Освен това се твърди, че подписа на представителя на ответното дружество под процесния договор не бил положен от представляващия „Принсхорн” ЕООД. В тази връцка е направено искане за назначаване на графологична експертиза. Други доказателства не са ангажирани.
Във връзка с оспорванията на ответната страна и указанията, дадени в проекто- доклада, ищецът е депозирал молба, с която е приложил доказателства относно собствеността на процесните имоти, както и писмо от Общинската служба по земеделие гр.Средец. Посочил е, че договора за наем е консенсуален, а в чл.4 от процесния договор е налице декларация на наемателя, че е извършил оглед на имотите и че те нямат недостатъци, които да ги правят негодни за ползване съгласно предвиденото в договора предназначение. Затова намира, че възраженията на ответника са неоснователни. Изтъква, че действията на ответника след сключването на договора установяват не само, че земите са му били предадени, но и това, че той реално ги е ползвал. Заявява, че ответникът е депозирал заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ до ОСЗ гр.Средец, с което е заявил начина, по който желае да ползва процесните имоти, което според ищеца доказва, че ответникът е ползвал тези земи. Оспорва и твърденията, че договорът не е подписан от законния представител на ответника, като сочи, че дори хипотетично това да е вярно, ответникът не се е противопоставил по реда на чл.301 ТЗ незабавно след сключването му, поради което намира, че действията по сключването на договора са потвърдени.
В първото по делото съдебно заседание страните поддържат заявените от тях становища.
Процесуалният
представител на ответника е заявил единствено, че доверителят му твърди, че не
е ползвал всички заявени земи, което довело до забавяне на плащането, а по
приложените доказателства щял да вземе становище в хода по същество. Поддържа
искането за графологична експертиза. Заявил е, че няма други доказателствени искания.
Едва във второто съдебно заседание управителят на ответното дружество е посочил, че е заявил земите в ОСЗ, но му отказали да ги регистрират, понеже му казали, че не попадат в слой за подпомагане, тъй като били негодни за обработка и употреба. По тази причина не ги е заявявал, понеже щял да търпи административни санкции. Свързал се с предходния управител на ищцовото дружество, който му заявил, че е наясно с проблема, но няма какво да направи, а евентуално следващата година ответникът ще бъде компенсиран. Но след смяната на управителя на ищцовото дружество, новият управител заявил на ответника, ме следва да плати за наетата земя. Отново заявява, че подписът под договора не е негов, защото към онзи момент бил със счупена ръка. Същевременно признава, че е наел процесните земи и е ползвал част от тях. Също така бил наел и общинска земя, която ползвал.
В същото заседание пълномощникът на ответника е представил извлечения от електронната си поща, които според него съдържат данни за неползваните от ответника земи, тъй като е отказано включването им в масива за ползване на земеделски земи.
В същото заседание е направено искане за допускане на експертиза, която да отговори на въпроса „Каква част от земите, които са декларирани от „Принхорн”ЕООД, съгласно приложена по делото справка, са включени в масива за ползването на земеделските земи по ЗСПЗЗ, съответно каква част от земите, които са декларирани са одобрени от ОС „Земеделие” Средец и попадат в слой за подпомагане”, при условие, че не успее да се снабди с удостоверение от ОСЗ Средец за същите обстоятелства. Същевременно ответната страна се е отказала от поисканата съдебно-почеркова експертиза.
Районният съд е издал исканото удостоверение и е отложил делото.
В третото поред съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че в получената справка от ОСЗ- Средец не се съдържа пълната искана от ответника информация, поради което отново е направил искане за допускане на експертиза, касаеща периода от 1.10.2017г. до 30.09.2018г. с въпроси относно всеки имот, включен в предмета на процесния договор: „Обработваем ли е имота; Включен ли е или не в територията на обработваемите масиви; участва ли въпросния имот в споразумението на ползване на земеделски земи; попада ли имотът в слой за подпомагане; колко декара като квадратура отговарят на условията , съгласно въпроси 1-4 и колко не?”, формулирани в нарочна молба. С последната са въведени следните пояснения на становището на ответника. Кандидатите за подпомагане по схемите за директни плащания и мерките, базирани на площ от Програмата за развитие на селските райони подавали заявление, в което посочвали всички земеделски парцели в стопанството си, което включвало всички единици, които се използвали за земеделска дейност от стопанина и се управляват от него. Кандидатите следвало да очертаят в електронен модул ИСАК всички площи, които ползвали и върху които извършвали земеделска дейност, за да не търпят наказания за поддеклариране. За процесната стопанка 2017/2018г. ответното дружество декларирало по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ за участие в споразумение за ползване на земеделски земи по чл.37 ЗСПЗЗ 721,762 дка. В избраните масиви били включени само 546,844 дка от заявените земи. Невключването им в споразумението означавало, че това са площи, които са трайно непригодни за земеделско ползване и върху които не се извършвала земеделска дейност- например- ерозирали и нарушени терени, територии, заети от гори, застроени площи, транспортна инфраструктура, вкл. сервитутните й участъци и пр. Тези земи не били декларирани в заявленията за подпомагане на кандидатите по схемите и мерките за директни плащания, независимо от факта, че стопанинът притежавал правно основание за тях. В договора за наем били отдадени имоти, които били негодни за ползване, нито участвали в споразумението за ползване, нито попадали в легитимен слой. Това се потвърждавало от приложената справка от ОСЗ- Средец, която съдържала обобщена информация.
В съдебното заседание е заявено още, че ответникът в по-късен етап разбрал, че част от земята не е годна за земеделско ползване, поради което е направил искането за експертиза.
Районният съд е отказал да допусне исканата експертиза по съображения, че не е нужна за изясняването на спора, понеже по делото са представени писмени доказателства, които са ясни за разбиране, като е посочил, че по тяхната допустимост ще се произнесе с крайния съдебен акт.
С решението си районният съд е уважил изцяло исковете. Посочил е, че договорът за наем е консенсуален и при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени волеизявленията на страните. Посочил е още, че предаването на вещта и плащането на наемната цена не се включват във фактическия състав на договора, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За възникване на задължението на наемателя за плащане на цената наемодателят следвало да предаде вещта и да му предостави свободното ползване на обекта в рамките на срока на договора. Констатирал е, че между страните са налице облигационни правоотношения, създадени с процесния договор. Счел е за неоснователни и недоказани възраженията на ответника. Ищецът доказал собствеността си върху процесните имоти, а в хода на делото ответникът изоставил защитната си теза, че договорът не е подписан от него. Предаването на имотите било доказано с подписания договор- чл.3- чл.6, като ответникът не провел докрай успешно доказване на противното. Между страните бил съставен и опис на имотите, който съдът е счел за относим към уговорките за тяхното предаване и състоянието им.
От справките на ОЗС- Средец също се установявало, че земите били във владение на ответника, който ги заявил по реда на чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ за процесния период. В договора било вписано, че земите са предадени в годно състояние, а последващото възражение на ответника, че му било отказано включване в процедури по подпомагане на земеделски производители по реда на ЗСПЗЗ и ЗПЗП нямало отношение към изпълнението на правата и задълженията на страните. Съдът е акцентирал на липсата на уговорка в договора за намаляване на наемната цена, в случай, че наемателят не получи подпомагане от ДФЗ за съответната стопанска година или не успее по каквато и да било причина да получи доходи от имота. Ето защо, като е отчел, че по делото не са представени доказателства ответникът да е изпълнил задълженията си по договора, съдът е счел исковете за основателни и доказани.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че между тях e бил сключен договор за наем на земеделска земя №61 от 19.06.2017г. Според чл.1 от договора въззиваемият в качеството на наемодател е предоставил на въззивника в качеството на наемател подробно индивидуализираните в ал.2 от същата клауза земеделски земи с обща площ 138,021 дка. В табличен вид за всеки от 22-та имота са посочени землището- с.Пънчево, общината- Средец и областта- Бургас, в която се намират земите, местността, номерът на имота, категорията, площта и начина на трайно ползване /едно лозе; тринадесет ниви; седем пасища с храсти и едно пасище- мера. По отношение на два от имотите /080015 и 370006/ съдът констатира, че са описани като два отделни имота в договора, предвид обстоятелството, че незначителни по размер части от тях са с различна категория на земята. Видно от приложените нотариални актове, ищецът е собственик на всички процесни имоти.
В чл.1, ал.3 от договора е посочено, че земите ще се ползват от наемателя за земеделско производство. Съгласно чл.1, ал.4 наемателят се е задължил срещу предоставеното ползване да плаща наемна цена в размера и при условията в договора /чл.7-10/. Наемната цена за процесните имоти е 18 лв. на декар, или общо 2484,38 лв. за стопанската 2017/2018г., като е уговорено разсрочено плащане- първа авансова вноска в размер на 25% в срок оз 15.07.2017г., втора вноска в размер на 25% с падеж 20.12.2017г. и трета вноска в размер на останалите 50% от наемната цена, платими до 30.05.2018г. В чл.9, ал.2 е уговорено обезщетение за забавено изпълнение- в размер на законната лихва върху неплатената сума, за всеки ден на забавата.
Договорът е сключен за една стопанска година, считано от 1.10.2017г. до 30.09.2018г.
В чл.3, ал.1 от договора е посочено, че наемодателят предава на наемателя наетите обекти в състояние, което отговаря на ползването за което са наети. В чл.4 от договора е посочено, че с подписването му наемателят декларира и с подписа си удостоверява, че е извършил оглед на имотите, че същите нямат недостатъци, които да ги правят негодни за ползване съгласно предвиденото в договора предназначение, че е запознат с имотите и няма каквито е да било възражения по отношение на тяхното състояние и размер, както и не е открил недостатъци, препятстващи или ограничаващи възможностите им за обичайна употреба. В чл.5 изрично е предвидено, че наемодателят не носи отговорност за недостатъци, които са били известни на наемателя при подписването на договора или са могли да бъдат открити при обикновен преглед на обекта от наемателя. Съгласно чл.6 от договора, с подписването му страните са се съгласили, че имотите са предадени в надлежно състояние, което обстоятелство не може да се оспорва от наемателя.
В текста на договора не се съдържа уговорка, че страните следва да подпишат нарочен протокол за предаването на имотите, поради което възражението на ответника, че такъв не бил съставен, е несъстоятелно. Неправилно е и становището на въззивника, поддържано и в двете инстанции, че договорът за наем е реален /т.е. счита се сключен с предаването на вещта/. По дефиниция, както правилно е посочил и районният съд, договорът за наем на недвижим имот е консенсуален, т.е. обвързва страните с постигане на съгласие относно съществените елементи на сделката- с индивидуализиране на вещите, които наемодателят следва да предостави за временно ползване на наемателя и с определяне на наемната цена, която ще заплаща наемателя за срока на договора.
От изложеното следва, че договорът е произвел действие за страните от момента на сключването му- 19.06.2017г.
Спорният въпрос е дали имотите са били предадени на наемателя в състояние, годно за ползването им.
Въпреки използваното сегашно глаголно време в теста на договора, няма съмнение, че наемателят не е получил владението на имотите при неговото сключване. Това е видно както от началния момент на срока на действие на договора, така и от уговореното в чл.3, ал.2 от договора- че наемателят въвежда наемателя във владение на имотите, считано от 1.10.2017г., т.е. повече от три месеца след сключването на договора.
От представеното от ищцовата страна писмо от Общинската служба по земеделие- гр.Средец /л.40/, е видно, че всички процесни имоти, собственост на „Росагрофонд” ООД, находящи се в землището на с.Пънчево, са били заявени за стопанската 2017/2018г. в ОС „З” Средец от „ПРИНСХОРН” ЕООД със заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, подадено на 11.07.2017г. С представеното от ответника писмо от същата служба /л.70/ се установява, че освен тях ответното дружество е заявило за участие в споразумение за ползване на земеделски земи по чл.37 от същия закон и други земи, или общо 791,762 дка, както и че в избраните масиви били включени 546,844 дка. От приложеното електронно писмо /неоспорено от ищеца/, изпратено от ОСЗ- Средец до Тихомир Атанасов, Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, препратено от последния на пълномощника на ответника, може да се направи извод, че част от процесните имоти не са били включени в масивите за ползване. Това са имотите, описани в чл.1, ал.2 от договора под следните номера: 1, 2, 12, 16, 18, 19, с обща площ 34,353 дка, които са идентични по площ и идентификатор с имотите, описани на л.60, както следва: ред 4, ред 11, ред 22, ред 23, ред 26 и ред 29. От тях първият имот е с начин на трайно ползване- лозе, а останалите- пасище с храсти и пасище- мера.
От изложеното следва, че след като останалите имоти са били заявени и включени в масив за ползване по споразумение, то и фактическата власт върху тях е била предадена от ищеца на ответника съобразно уговореното в договора. Това се признава и от управителя на ответното дружество – изявление в с.з. на 23.01.2020г. , че е ползвал част от земите.
Относно останалите от процесните имоти, които не са били включени в избраните масиви липсва основание да се приеме различен извод досежно предаването на фактическата власт.
Обстоятелството, че част от имотите не са били включени в споразумението за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, нито в слоя „Площи, допустими за подпомагане” по ЗПЗП /т.нар. от ответника „легитимен слой”/, не води до претендираните от ищеца ответника фактически констатации и правни изводи. В чл.1, ал.3 от договора страните са уговорили, че процесните имоти ще се ползват за земеделско производство, т.е. за обичайното им ползване, като в чл.4 ответникът изрично е декларирал, че се е уверил, че имотите отговарят на предназначението, за което е сключен договора, а в самия договор е посочен начина на трайното ползване на имотите.
Понеже страните поделото са търговци, които по занятие се занимават съответно с отдаване под наем/аренда на земеделска земя /за ищеца/ и земеделско производство /за ответника/ няма съмнение, че същите още при сключването на договора са били наясно, че според чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ в масива за ползване по споразумение не се включват имотите с начин на трайно ползване пасище, мера и ливада, каквито са отказаните процесни имоти с обща площ 33,505 дка /от общата площ на отказаните имоти е изключена тази на първия, който е лозе/. Въпреки това договорът е сключен без уговорка, че наетата земя следва да отговаря на специфичните изисквания на закона за участие в споразумение за ползване, както и за кандидатстване за помощи по ЗПЗП.
За собствениците на земеделски земи, респективно- наемателите им, липсва задължение в ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ те да бъдат включени в споразумение за ползване /аргумент от чл.69, ал.1, изр.2 и чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, които предвиждат такава възможност, но не и задължение/. Не съществува и законово задължение стопанисваната земя да участва в слой за подпомагане по ЗПЗП. Следователно, това че част от процесните земи не са били включени в тези масиви, не означава, че не са били годни за ползване според уговореното в договора предназначение. Освен това не е ясна и причината, поради което е отказано включването им в тези масиви, поради което не може да се презюмира за вярно твърдението на ответника, че земята изобщо не е била годна за земеделско ползване.
По повод оплакването за допуснати процесуални нарушения при постановения отказ от районния съд да допусне СТЕ, за установяване годността за ползване на земеделските земи, въззивната инстанция намира, че същото е неоснователно. На първо място следва да се отбележи, че това искане не е направено своевременно- нито с отговора на исковата молба /така чл.133 ГПК/, нито в първото съдебно заседание, след запознаване с доклада на съда, въпреки предоставената от районният съд възможност за ангажиране на доказателства /чл.146, ал.3, изр.2 ГПК/, което обстоятелство е достатъчно да се откаже тази експертиза. Освен това, във второто съдебно заседание искането е било направено под условие, че изисканото удостоверение не установи обстоятелствата, за които се иска експертизата, поради което съдът не е бил длъжен да се произнесе по това искане. В третото съдебно заседание е постановен отказ за допускане на експертизата, като съдът е счел, че искането е неотносимо, предвид липсата на уговорка между страните, че земята е наета с цел включване в масив за ползване по споразумение и за включване в слой за подпомагане и следва да отговаря на специфичните изисквания за това.
Дебело следва да се подчертае, че искането на въззивника за допускане на експертиза пред въззивната инстанция също е преклудирано на основание чл.266, ал.1 ГПК, тъй като не е заявено с въззивната жалба /така чл.260, т.6 ГПК/, а е направено едва след изтичането на срока за обжалване с т.нар. „Допълнение към въззивна жалба”, подадено във връзка с указания за отстраняване нередовност на жалбата /неплащане на дължимата държавна такса/.
Т.е. невъзможността на въззивника да докаже твърденията си чрез експертиза не се дължи на съществено процесуално нарушение на съда, а на несвоевременното заявяване на това доказателствено искане и пред двете инстанции. Освен това и въпросите към експертизата са неотносими към предмета на делото, доколкото в отговора на исковата молба липсват твърдения, че страните са уговорили, че наетите земи следва да отговарят на изискванията за включване в слой за подпомагане или в масив за ползване по споразумение.
В заключение следва да се посочи, че по делото се установи, че страните са обвързани с договор за наем на процесните земеделски земи, че ищецът е предал на ответника владението върху земите за процесната стопанска 2017/2018г., както и че ответникът не е платил уговорената в договора наемна цена.
Ето защо въззивната инстанция приема, че исковете за главницата, мораторната лихва и за законната лихва от подаването на заявлението са основателни и следва да бъдат уважени.
Поради съвпадане на фактическите и правни изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗПП и чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 961 от 8.04.2020г. по гр.д.№ 7060 по описа за 2019г. на РС- Бургас.
ОСЪЖДА „ПРИНСХОРН“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „РОСАГРОФОНД“ ООД с ЕИК ********* сумата от 100 лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.