ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Троян,
17.04.2018 год.
Троянски районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на
седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Десислава Ютерова
при секретаря ………………, като разгледа
докладваното от съдията Ютерова гражданско дело № 320 от 2018 г. година по
описа на ТРС, за да се произнесе - съобрази:
М.М.П., Н.Н.П. и Н.М.П.
са предявили срещу „Еос матрикс” ООД – гр. София иск с посочено правно
основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.
В
исковата молба се излага, че тримата ищци са длъжници по изпълнително дело №
303/2008 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при ТРС. Сочи се, че
изпълнителното дело е образувано по два изпълнителни листа, единият от които за
сумата 7 484.63 лева, от които главница 5 936.53 лева, наказателна лихва в
размер 1 401.24 лева и разноски в размер 146.76 лева от взискател
„Райфайзенбанк /България/" ЕАД с ЕИК *********, чрез изпълнително
основание - заповед за незабавно изпълнение № 174 от 15.09.2008 г.; и
изпълнителен лист от 16.09.2008 г., издаден по гр.д. № 515/2008 г. на ТРС в
полза на банката по реда на чл. 417 и 418 от ГПК. Задълженията произтичат от
договор за потребителски кредит от 01.06.2006 г. След получаването на
призовката за доброволно изпълнение от ДСИ при ТРС ищците сочат, че подали
възражение, поради което „Райфайзенбанк /България/" ЕАД предявили иск за
установяване на вземането си, по който иск е образувано гр. д. № 248/2009 г. по
описа на ТРС, завършило с влязло в сила решение на 04.06.2010 г.
В
последствие вземането на банката, било прехвърлено чрез договор за цесия на
ответното дружество.
Ищците
твърдят, че са правили вноски по изпълнителното дело за погасяване на цялото
задължение, но дългът не е погасен изцяло, като съдебният изпълнител
незаконосъобразно начислява законна лихва върху главницата по кредита, която
законна лихва не е дължима. Обосновават твърденията си в тази връзка, че тази
законна лихва е включена в издадения изпълнителен лист с основание чл. 418 от ГПК от 16.09.2008 г. по гр.д. № 515/2008 г. на ТРС. След подаденото възражение
по иск на банката и образувано гр. дело № 248/2009 г. на ТРС, по същото е
постановено решение № 146 от 14.05.2010 г. на ТРС, влязло в сила на 04.06.2010
г., с което съдът е приел: „ПРИЗНАВА
съществуването на вземането
на „Райфайзенбанк България"
ЕАД, а именно, че М.М.П., Н.Н.П. и Н.М.П. дължат солидарно по договор за банков
кредит № 82000039 от 01.06.2006 г.: сумата 5 936.53 лева, представляваща
просрочена главница, сумата 1 401.24 лева - наказателна лихва за периода
15.03.2008 г. до 10.09.2008 г. и сумата 146.76 лева разноски по заповедното
производство."
Съдебното решение не е
обжалвано и е влязло в сила. Същото е приложено по изпълнителното дело. Видно
от диспозитива на съдебното решение съдът не е присъдил законна лихва върху
главницата 5 936.3 от 10.09.2008 г. до изплащането на вземането.
В молбата се излага, че
съдебното решение формира сила на пресъдено нещо и предходното изпълнително
основание - заповед за незабавно изпълнение, се заменя от новото изпълнително
основание - влязлото в сила съдебно решение. Ищците сочат, че след като със
съдебното решение не е присъдена законната лихва върху главницата от
10.09.2008 г. до изплащане на вземането, такава не се дължи. Ищцовата банка не
е подала искане за допълване на решението в частта за неприсъдената законната
лихва и преклузивния срок за това е изтекъл. В този смисъл излагат, че подлежи
на изпълнение единствено диспозитива на съдебното решение по гр. дело №
248/2008 г. на ТРС, в който липсва изпълнително основание за присъждане на
законна лихва върху главницата от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането.
Ищците сочат, че по
изпълнителното дело е приложено заверено копие на съдебното решение по гр. дело
№ 248/2008 г. на ТРС, но по силата на изпълнителния лист съдебният изпълнител
събира и законната лихва върху главницата от 10.09.2008 г. до изплащане на
вземането, което според тях е неоснователно. Твърдят, че подали заявление до
ТРС с вх. № 3796/07.06.2017 г. за обезсилване на изпълнителния лист в частта, в
която е посочено задължение „законната лихва върху главницата от 10.09.2008 г.
до изплащане на вземането", но с разпореждане по гр.д. № 248/2008 г. на
ТРС съдът ги уведомил, че делото е унищожено през 2016 г., поради което те
търсят правата си по общия съдебен ред.
В исковата молба е
предявено особено искане, касаещо обезпечение на предявения иск, като бъде
наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. д. № 303/2008 г. по описа на ДСИ-Троян.
За да допусне исканото
обезпечение съдът прецени предпоставките, обуславящи
основателността на молбата за обезпечение - висящ исков процес, вероятна
основателност на иска, обезпечителна нужда и съответствие на нуждата с исканата
обезпечителна мярка, като следва да се установи кумулативната наличност
на посочените предпоставки.
Настоящият състав счита,
че предявеният иск е процесуално допустим, доколкото молителите - ищци имат
правен интерес от предявяването му.
В
настоящото производство съдът следва да се произнесе и относно вероятната
основателност на предявения иск, чието
обезпечаване се търси. Съгласно
чл. 391 ал. 1 от ГПК, налице е вероятна основателност на иска, когато той е
подкрепен с убедителни писмени доказателства, че правото, претендирано с иска,
вероятно съществува. Настоящият състав, като се запозна с приложените към ИМ
писмени доказателства, намира, че са представени доказателства, от
които съдът може да направи обоснования извод за вероятна основателност на иска
с оглед съществуването на изпълнителен титул –решение № 146 от 14.05.2010 г. по
гр. дело № 248/2009 г., в диспозитива на което не е присъдена законна лихва за
забава върху главницата, а такава законна лихва е присъдена по гр. дело №
515/2008 г. в издадената заповед за изпълнение № 175 от 16.09.2008 г. , въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 16.09.2008 г.
На следващо място, за да
допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че е налице
обезпечителна нужда. Съгласно разпоредбата на чл. 391 ал. 1 от ГПК, обезпечение
на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението.
В молбата, с която е поискано обезпечение на
иска, молителите не са изложили абсолютно никакви твърдения относно наличие на
обезпечителна нужда.
Обезпечителната нужда е една от
задължителните предпоставки, която съдът съобразява, за да допусне исканото
обезпечение на предявения иск. Няма как съдът да предполага наличието на
обезпечителна нужда, било то поради факта, че искът е паричен или по др.
причина, както и поради това, че липсват факти, които да опровергават наличието
й, тъй като производството по чл. 389 и сл. ГПК е едностранно и длъжникът не
участва в него.
Посоченото в молбата обстоятелство, във
връзка с искането за обезпечение, че по посоченото изпълнително дело на един от
длъжниците се удържа сума от 215 лева месечно по наложен запор върху трудовото
му възнаграждение, не обосновава обезпечителна нужда. Последният извод съда
формира и от твърденията, наведени от ищците в молбата, че по изпълнителното
дело са правени вноски, но задължението не е погасено, т. е. неясно е каква
част от дълга е погасена и само претендираната като неоснователна лихва за
забава върху главницата ли е все още дължима.
От така изложеното в
молбата съдът не може да обоснове извод, че без допускане на исканата
обезпечителна мярка удовлетворяването на молителите при уважаване на предявения
от тях иск ще бъде значително затруднено или дори невъзможно. Обезпечителната
нужда се свързва с наличие на реална опасност, в резултат на предприетите от
ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на
правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение.
Опасността, обуславяща наличието на обезпечителна нужда, следва да се изразява
в такива действия на ответника, които намаляват, заплашват да намалят или така
накърняват имуществото му, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, че да
осуетят или затруднят реализирането на правата на последните. В случая липсват каквито и да е причини да се
приеме, че изпълнението на постановеното решение би било по някакъв начин
затруднено, не са представени абсолютно никакви доказателства, дори твърдения,
които да обосновават наличието на обезпечителна нужда.
На последно място, по отношение на поисканата обезпечителна мярка съдът
намира, че при липса на обезпечителна нужда въобще не следва да се преценява
поисканата от молителя обезпечителна мярка.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 391 ал. 1 т. 1 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ искането за обезпечение на предявения
от М.М.П., Н.Н.П. и Н.М.П.,*** против „ЕОС МАТРИКС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, кв. „Малинова долина”, ул. “Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, „Матрикс тауър”, иск с правно основание чл. 439 ал.
1 от ГПК, поради липса на обезпечителна
нужда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване от молителите с частна жалба по реда на чл. 396 от ГПК в
едноседмичен срок от връчването му пред Ловешки окръжен съд.
Районен съдия: