№ 8258
гр. ......., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110134987 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
07.05.2024 г., гр........
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №34987 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл. 139 от ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.
1
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от ....., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ......- Изп. директор, срещу В.
И. В., във връзка с подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение и изпълнени указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да
се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на
следните суми: сума от 2 257,24 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена
топлинна енергия, /ТЕ/, за обект в гр.........., аб. № ......, за отчетен период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., сума от 410,91 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2020г. до 21.12.2022г., сума от 25,66 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. и сума от 5,42 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2020г. до 22.12.2022г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №2089/2023 г. на
СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото не постъпва отговор на исковата молба от ответника, редовно
уведомен на 08.08.2023г., чрез проц. си представител от заповедното производство адв.Т. Т.
от САК.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ........ която представя неподписани документи за главен отчет
на уредите за дялово разпределение, за периода: м.05.2019г.- м.04.2021г., с посочени
стойности за отчет на БГВ и 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
издадени на името на ответника по делото.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на НА за дарение на недвижим имот №.......г.,
том I, н.д. №.....г. на Нотариус ....., рег. №..... в НК, район на действие: СРС, с който
ответният Вл. В. надарява малолетната си дъщеря ....., родена на 02.06.2003г.,
представлявана от майка си ......., с правото на собственост върху процесното жилище, ведно
с припадащите се ид. ч. от същото.
Представен е протокол от ОС на ЕС, без датата, в който за процесния ап.41 фигурира
вписване за демонтирани радиатори.
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което в имота са монтирани 2 бр. радиатори, без поставени уреди за отчет,
установено през предходния отопл. сезон- 2017/2018г., съгласно отчет, подписан от „.......“,
като е начислена ТЕ за тях по максимален специфичен разход и е налице щранг- лира в
мокрото помещение, като ТЕ от нея е изчислена по реда на 6.9 от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост. Начислена е ТЕ за сградна инсталация,
на база пълен отопляем обем от 142 куб.м. и ТЕ за БГВ, отчетена визуално по данните на
монтиран водомер.
Съгласно прието заключение по ССч.Е, липсват данни за извършени плащания от
ответниците, при задължение от общо 2 257,24 лв. Изчислени са задълженията за мораторна
лихва.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С Тълкувателно
2
решение №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното
законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между
ищеца и трето лице- ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съответния имот. В
случая може да се приеме, че ответникът е титуляр на партидата за доставената ТЕ до имота,
като е налице хипотезата на близки родствени отношения със собственика на имота-
надареното малолетно дете към датата на разпоредителното действие. Доказателства за
отдаване на договорно основание на имота на трето за делото лице не са представени по
делото.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда
на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни
актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. При неосигуряване
на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати се прилага
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда на т.6.5 от Методика
за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, като се определя
инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата; при липса на данни се приемат
данните на подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж;
2)за всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му
единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред
за дялово разпределение се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС);
3)дяловите единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната
мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС. С така определените дялови
единици всички отоплителни тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди.
Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на
цената за доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на
потребителя се извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба.
Отчетената от средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя
между отделните имоти на база предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни
данни въз основа на средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ,
отдадена от сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез
предвидени в съответната методика математически формули. Законът възлага в тежест на
топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени
средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и
надлежното й ценообразуване. Задължение на потребителя на услугата е да заплаща
стойността на потребената от него ТЕ, поради което исковете за главница и мораторна лихва
са основателни в предявените размери.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може
да се приеме за обоснован изводът за настъпила суброгация в правата на третото лице-
помагач по делото и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
производства. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва
3
да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на 880,04 лв., съобразно уважената
част на предявените искове, като за исковото производство е определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. И. В., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от .....- Изп. директори, съществува вземане за следните суми: сума от общо
2 257,24 /две хиляди двеста петдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр........, ж.к. „....”,
бл......., аб. №......, за отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 13.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането и сума от 410,91 /четиристотин и десет лева и
деветдесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2020г.- 21.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №2089/2023г. по описа на СРС, 165 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр........,
ул. „..., представлявано от .....- Изп. директори, срещу В. И. В., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от сума от 25,66
/двадесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода: 01.12.2019г.- 30.04.2021г. и сума от 5,42 /пет лева и четиридесет
и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.01.2020г.-
22.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №2089/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
....., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .....- Изп.
директори, сума в размер общо на 880,04 /осемстотин и осемдесет лева и четири стотинки/
лв., представляваща сторени разноски по исковото и по заповедното производства.
Решението е постановено при участието на ......, като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4