О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………./…...07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 17.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното
от съдията Терзийска
възз.т.д. № 540 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 20543/04.07.2019 г.
от М.К.Н., чрез процесуален представител, в която недоволна от постановеното
решение № 574/24.06.2019 г. по делото в частта за разноските, моли
същото да се измени и да се остави без уважение искането на въззиваемата страна
«ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД за присъждане на разноски.
Твърдението на въззивника е за недоказаност на разходите,
предвид факта, че отсъстват данни за датата, на която договореното между
процесуалния представител на въззиваемата страна и последната, възнаграждение е
изплатено.
Становището на «ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД е за
неоснователност на молбата.
Молбата е допустима за разглеждане и е подадена в срока по
чл. 248 ал.1 от ГПК – едномесечен поради необжалваемост на решението и от
страна със засегнат правен интерес и представен списък по чл. 80 от ГПК.
По същество:
Производството пред ОС Варна е образувано по жалба на М.Н.
против Решение № 807/26.02.2019 г. на ВРС.
С постановеното Решение №
574/24.06.2019 г. по възз.т.д. № 540/2019 г. по описа на ОС Варна изцяло е
потвърдено решение на ВРС в обжалваната част, т.е. жалбата е приета за
неоснователна.
При горното и съдът по
разноските е счел, че такива следва да се присъдят на въззиваемата страна в
цялост, а не съразмерно с отхвърлена или уважена част от иска /каквото
алтернативно искане се съдържа в молбата по чл.248 от ГПК/, защото размерът на
разноските пред въззивната инстанция е с оглед изхода по жалбата. Тук същата е
приета за неоснователна в нейната цялост, т.е. няма корекция на уважената част
от иска пред въззив, за да се съобразява при определяне на разноските.
Досежно доказаността на разходите: в договора за правна защита
и съдействие, представен от „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД в съдебно заседание, е
уговорено възнаграждение в размер на 364 лева, за платена сума е посочена
същата, от които в брой: 364 лева. Т.е. съдът приема, че към момента на
подписване на договора за защита и съдействие на 29.03.2019 г. страната е
заплатила за осъщественото процесуално представителство като договорът
съставлява и разписка за получена от представляващия, сума. Друг е въпроса, че
в ТР 6/2013 г. на ОСГТК по т.д. № 6/2012 г. по въпроси за разноските, в т.1
никъде не се сочи, че при плащане в брой следва в договора да се съдържа
конкретна дата на плащането. Това не и необходимо след като при представяне
пред съда на договора за защита и съдействие изрично е упоменато, че сумата е
платена, както в конкретния казус.
В контекста на изложеното, не са налице основания за ревизия
на постановеното решение в частта на разноските.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 20543/04.07.2019 г. от М.К.Н., чрез процесуален представител, с искане
за изменение на постановеното решение № 574/24.06.2019 г. по делото в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна с частна жалба,
в едноседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл. 274 ал.2 от ГПК и
т.24 от ТР 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.