Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав в открито
заседание, на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АСЯ
ШИРКОВА
при секретаря : Петя И., като разгледа докладваното от
съдия Ширкова гражданско дело № 5851 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.430 от ТЗ.
Делото е
образувано въз основа на искова молба от “Б.Д.“ ЕАД ***,
представлявано от пълномощника ***, гл.юрк. против К.Т.К.
с ЕГН ********** ***. В исковата си молба ищецът твърди, че на 22.08.2008г.
сключил с ответника договор за кредит, по силата на който му предоставил кредит
за текущо потребелние в размер на 7000 лева при
условия, подробно уговорени с Договор за кредит и приложими към него Общи
условия и Погасителен план. Твърди, че изпълнил задълженията си по договора
като предоставил на ответника посочената сума. Твърди, че договорът бил сключен
за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване като крайният
срок бил 22.10.2018г. Твърди, че последователно между страните са сключвани
анекси, с които е намаляван лихвения процент по кредита както и ГПР. Твъди, че с последния анекс бил удължен срока на договора и
крайният срок бил определен на 20.03.2021г. Ищецът твърди, че при погасяване на
вноските по кредита били допуснати нередовности в
плащането на вноските, което довело до настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита. Твърди, че на 06.03.2018г. на ответника било връчено уведомление за
обявената предсрочна изискуемост. Твърди, че с връчване на уведомлението,
банката е упражнила потестативното си право да обяви
предсрочната изискуемост, след което предприела действия по събиране на
вземанията си. Ищцовото дружество твърди, че на
16.03.2018г. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение. Твърди, че било образувано изпълнително дело. Твърди, че
на 08.01.2019г. вземането било прехвърлено на ОТП ***ЕАД.
В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи претендираните със заявлението суми
Ответникът
не е намерен на посочения адрес. След залепване на уведомление, на ответника е
определен особен представител. В едномесечния срок определеният особен
представител не е представил писмен отговор.
В
съдебно заседание ищецът, представляван от юрк. ***поддържа
предявената искова молба. Ответникът се представлява от назначения особен
представител и оспорва претенциите.
Представят
писмени бележки.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за усановено
следното :
Установява
се от представеното писмено доказателство, че на 22.10.2008г. между „Б.Д.“ ЕАД
и ответника К.Т.К. е сключен договор за кредит в размер на 7000 лева за текущи
нужди със срок на издължаване 120 месеца, считано от усвояването му. Представени
са по делото Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.
Представен е погасителен план по договора за кредит. Видно от договора, ГПР е в
размер на 14,78%, а лихвения процент е в размер на 13,45%. При така
представените доказателства, съдът констатира, че ГПР и лихвения процент,
определени в договора са в рамките на допустимите по закон. Установява се, че
страните са сключили последователно и допълнителни анекси към договора за
кредит, като с последния анекс, срокът на договора е удължен до 20.03.2021г.
Към анексите са представени по делото и съотвенните
погасителни планове. Установява се от приложеното на лист 38 уведомление до
ответника, че банката ищец го е уведомила за предсрочна изискуемост на кредита.
Видно е от представената по делото обратна разписка, че уведомлението е
получено от ответника на 07.03.2018г., поради което съдът приема, че това е
датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост. След настъпването на
предсрочната изискуемост, кредиторът е подал заявление, по което било образувано
ч.гр.дело и издадена заповед за изпълнение. За издадената заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, до ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение,
която не е връчена, тъй като длъжникът не е установен на адреса. След залепване
на уведомлението, съдът е указал на кредитора, че може да предяви установителен иск в едномесечен срок. Разпореждането е
получено от ищеца на 06.08.2019г. Установителната
искова претенция е предявена на 05.09.2019г., т.е. в законоустановения
едномесечен срок, поради което съдът я намира за допустима.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна, че страните са
били в облигационни отношения, от сключения между тях договор за заем. Видно от
договора, в същия е предвидено в чл.20 от ОУ при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница, кредиторът има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
В
случая се установи, че ищецът е изправна страна по договора, като е изпълнил
задължението си за предоставяне на
сумата по кредита и същата е усвоена от ответника.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице е
установило, че кредитополучателят е внасял дължимите по договора суми, като
последната вноска е направил на 20.10.2017г.
От
заключението, което кореспондира с
писмените доказателства по делото се установява, че на 08.01.2-109г. е сключен
договор за цесия между Б.Д. ЕАД и ОТП ***, съгласно който процесното
вземане е прехвърлено на ОТП *** считано от 15.01.2019г. След сключване на
договора за цесия, по сметка на ОТП *** е внесена сума в общ размер на 2386,99
лева, а като дължим остатък е
отразена сумата от 1998,86 лева. Вещото
лице е установило начислени дължими суми в размер на 1998,86 лева, от които главница в размер на
1931,69 лева, разноски в размер на 50 лева и законна лихва в размер на 17,17 лева. Видно е, че на ответника е начислена дължима договорна
лихва за периода от 20.11.2017г. до 15.03.2018г., както и лихвена надбавка за
периода от 24.11.2017г. –о 15.03.2018г. С обявяването на предсрочната
изискуемост, цялата сума по договора за кредит става изцяло дължима, поради
което след тази дата не се дължи възнаградителна
договорна лихва. При така изложеното, съдът приема, че дължима е договорната
лихва за периода от настъпването на изискуемостта на вноската до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а това е 07.03.2018г. В
заключението си вещото лице е посочило, че договорната лихва за този период е в
размер на 0,89 лева. Съдът приема, че тази сума е недължимо платена и следва да
бъде приспадната от главницата, след което остава дължима главница в размер на
1930,80 лева вместо начислената като дължима 1931,69 лева.
С
оглед изложеното по горе, съдът приема, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени като бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца главница в размер на 1930,80 лева, разноски в размер на 50 лева и
законна лихва в размер на 17,17 лева. При
постановяване на решението, съдът взе предвид, че след издаване на заповедта за
изпълнение и след цесията, по сметка на кредитора са постъпили плащания в
размер на 2386,99 лева.
С
оглед изхода на делото, следва да бъдат определени и присъдени съответните
разноски по делото. Към момента на предявяване на исковете по реда на чл.422 ГПК, ищецът е претендирал общо сума в размер на 3559,41 лева, но не е съобразил
плащането на сумата от 1000 лева на 03.05.2019г. и 495 лева на 11.07.2019г,
които не са били дължими към 05.09.2019, тъй като са били платени на цесионера. Следователно към 05.09.2019г. е била дължима
сума в общ размер на 2064,41 лева. Разноските в исковото производство са в
размер на 160,47 лева държавна такса, 230 лева депозит за вещо лице и 479 лева
за адвокатско възнаграждение на особения представител. За юрк.възнаграждение
на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 200 лева, а не 450 лева,
колкото е претендирана. Съдът определи
възнаграждението като съобрази разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с
чл.25 НЗПП и сложността на делото. Разноските на ищеца са в общ размер на
1069,47 лева. С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищеца разноски
съобразно уважената част на исковете в размер на 1035,05 лева. Към датата на
подаване на заявлението за образуване на ч.гр.дело сумите са били дължими
изцяло, поради което и за заповедното производство ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски на ищеца в размер на 71,19 лева държавна такса и 50
лева юрк.възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.430 от ТЗ,
че К.Т.К. с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на “Б***АД,
гр.***, със седалище и адрес на управление:***, р-н ***, следните суми: сумата
от 1930,80 лева, главница, 50 лева заемни такси, и 17,17
лева лихва за периода 20.11.2017г. 07.03.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, №1218/19.03.2018г. по
ч.гр.д.№ 1905/2018г. по описа на ПлРС, като за
разликата до 1931,69 лева за претендирана
главница ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, К.Т.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Б*** АД, гр.***,
със седалище и адрес на управление:***, р-н ***, сумата от 121,19 лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1905/2018г.
на ПлРС и сумата от 1035,05 лева, представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: