РЕШЕНИЕ
18.06.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито заседание на пети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР
СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Галина Иванова и прокурора Милко Момчев, като разгледа
докладваното от съдията Стоицев ВНОХД №
1658 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI.
С присъда от 28.02.2018г. по НОХД
19917/2014г. на СРС, НО, 114-ти с-в подсъдимият С.Д.Д. е признат за виновен в
това, че на 18.10.2013г., около 14:10 часа, в гр. София, ж.к „********отнел
чужда движима вещ – мобилен телефон, марка
LG, модел „Оптимус L5“ с IMEI:******** на стойност 195 (сто деветдесет и пет)
лева и карта памет 2 GB на стойност 9.60 (девет лева и шейсет стотинки) лв.,
всичко на обща стойност 204.60 лв. (двеста и четири лева и шейсет стотинки) от
владението на О.Б.А. без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на повторност, след като Д. е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда по
НОХД 20626/2012г. на СРС, НО, влязла в законна сила на 13.03.2013г. за
извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1
от НК за срок от 3 години и случаят е немаловажен – престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Съдът е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, което на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Със същата присъда съдът на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение
наложеното на подс. Д. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест)
месеца, наложено по НОХД 20626/2012г. на СРС, което също да бъде изтърпяно при
общ режим. На основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски са
възложени в тежест на подсъдимия Д..
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия, в която се
твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Посочено е, че в
гласните доказателствени средства, подкрепящи обвинителната теза, са налице
съществени противоречия, както и че подс. Д. не е бил разпитван пред първоинстанционния
съд, с оглед на което повдигнатото обвинение остава недоказано. Моли се
атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за
невиновен.
В закрито заседание на 03.10.2019г.
настоящият съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на
нови доказателства.
В открито съдебно заседание, в хода
на съдебните прения, защитата на подсъдимия – адв. Ч. – поддържа депозираната
жалба. Като най-съществено процесуално нарушение, допуснато от районния съд,
посочва невъзможността на подзащитния му Д. да даде обяснения и да изкаже
своята последна дума като подсъдим. Твърди, че
са налице съществени противоречия в показанията на пострадалия А.. На
следващо място релевира обстоятелството, че контролираният съд е нарушил
правото на подсъдимия да бъдат допуснати до разпит посочени от него свидетели.
В заключение заявява, че са налице съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Представителят на СГП в своята
пледоария намира обжалваната присъда за правилна и мотивирана, без да са
допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. такива, ограничаващи правата
на подс. Д.. Счита, че съдът е обсъдил
всички доказателства. По отношение на наказанието намира същото за правилно
отмерено. Моли съдът да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
В правото си на последна дума
подсъдимият Д. моли съдът да върне делото за ново разглеждане.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в подадената жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:
Атакуваният
съдебен акт страда от съществен процесуален порок, по смисъла на чл.348, ал.3,
т.3 от НПК, който не може да бъде отстранен от въззивната инстанция, но е
отстраним при ново разглеждане на делото. Този порок се състои в съществено
нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, което
обуславя отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на СРС за
ново разглеждане от друг състав на съда. Констатираното нарушение касае
постановяване на краен съдебен акт от незаконен състав.
Изискването
на чл. 258 НПК е делото да се разгледа от
един и същ състав от началото до приключването на съдебното заседание с постановяване
на акт по съществото му, като това изискване не е самоцелно, а е ориентирано
към обезпечаване на правилното формиране на вътрешното съдийско убеждение. А
това е постижимо, ако един и същ е съставът, който събира доказателствата и
постановява крайния акт по съществото на делото. Идеята за неизменност на състава
на съда произтича от заложеното в чл. 18 НПК
начало на непосредствеността. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от НПК съдебните актове се основават на
доказателствени материали, лично събрани, проверени и преценени от целия
съдебен състав, освен в случаите, когато законът предвижда друго. Принципът на
непосредствеността въвежда и изискването за неизменност на съдебния състав при
осъществяване на процесуалните действия за събиране и проверка на доказателствата
и постановяване на съдебния акт. Неспазването на
правилото, визирано в чл.258 от НПК винаги представлява съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК. Настоящият случай е именно
такъв – първостепенният съд е разгледал делото в различен съдебен състав от даване на ход на съдебното следствие на
10.06.2015 г. до постановяване на присъдата на 28.02.2018 г.
От данните по
делото категорично се установява, че първото
съдебно заседание е било проведено на 03.04.2015 г. в състав: съдия К.П.и
съдебни заседатели М.Т.и М.Г., като ход на делото не е бил даден поради
наличието на процесуални пречки. Същото се е случило и на следващото съдебно
заседание, проведено от същия съдебен състав на 07.05.2015 г. В проведеното
открито съдебно заседание на 10.06.2015 г. е даден ход на съдебното следствие и
са събирани доказателства - разпит на
свидетелите М.И., Г.И.и М.Д., както и е било прието заключението на вещото лице
Спасова, изготвило съдебно-оценителната експертиза. Съдебният състав е бил формиран от:
председател – съдия К.П.и съдебни заседатели – Т.Б. и М.Г.. Съдебният заседател
М.Т., участвала в предходните две съдебни заседания, на които не бил даден ход,
писмено е уведомила председателя на
съдебния състав, че поради семейни причини (пътуване извън страната) не може да
участва като съдебен заседател в съдебни заседания за периода 10.06.2015г. –
17.06.2015г. Молбата на съдебния заседател е входирана в деловодството на СРС на 18.05.2015г. с вх.
номер 35524.
Видно от
протокола от проведеното на 09.10.2015г. открито съдебно заседание съдебният
състав е бил формиран от: председател – съдия К.П.и съдебни заседатели – М.Г. и М.Т., по
време на което е продължен хода на съдебното следствие и са събирани
доказателства. Съдът е следвало да
констатира, че с оглед принципите за неизменност на съдебния състав и
непосредственост при събирането на доказателства и извършената смяна в съдебния
състав (макар и само за едно съдебно заседание), следва отново да бъде даден
ход на съдебното следствие и да бъдат преповторени действията по събиране на
доказателства. До края на делото като
част от съдебния състав участие е продължила да взима съдебният заседател М.Т.,
която обаче не е присъствала на началото на съдебното следствие.
С оглед
всичко гореизложено въззивният съд намира, че при разглеждане на
пъвроинстанционното дело е нарушен е принципът на неизменност на състава на съда, защото са
участвали различни съдебни заседатели, като член от състава на съда, постановил
присъдата, не е взел участие от началото на съдебното следствие до
постановяването на окончателния съдебен акт. Доколкото така констатираното
нарушение е абсолютно и налагащо задължителна отмяна на поставения съдебен акт
и връщане на делото за ново разглеждане, то за въззивният съд се явява
безпредметно да обсъжда атакуваната присъда по същество. Но с оглед пълнота на
изложението настоящият съдебен състав обръща внимание и на релевираното
нарушено право на подсъдимия да дава обяснения и да се изказва последен, като намира възражението за неоснователно и
тенденциозно поднесено. Видно от изготвените протоколи от съдебни заседания,
вкл. това, в което е даден ход на делото (09.06.2015г.) на подс. Д., след
прочитане на обвинителния акт, му е дадена възможност да даде обяснения, като
той е заявил, че на по-късен етап ще се възползва от това свое право На 20.10.2017г. подсъдимият е решил да
упражни правото си да даде обяснения (л.195-196 от СП), като вкл. е отговорил
на поставен му от защитника въпрос. Касателно правото на последна дума защитата
не държи сметка за смисъла, ролята и времето на произнасяне на последната дума
на подсъдимия, а именно – след края на съдебните прения, а не след даването на
обяснения. Правото на последна дума е самостоятелен
етап на съдебното заседание и има за предназначение да предостави възможност на
подсъдимия да изрази окончателното си отношение към обвинението в светлината на
изминалото съдебно следствие, но по своето естество не представлява разпит и
заявеното от подсъдимия по време на последната му дума не представлява
доказателствено средство. С оглед конкретиката на случая въззивният съд намира
и това възражение на защитата за голословно, тъй като видно от протокол от открито
съдебно заседание от 28.02.2018г. (л.215 гръб) на подсъдимия Д. е предоставено
право на последна дума, от която той се е възползвал, което обуславя
неоснователност на така декларираното възражение.
Доколкото останалата
част от възраженията на защитата и подсъдимия Д. касаят решаване на въпроси по
същество и с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция настоящият състав
намира, че не следва да се произнася по тях.
Воден от горното и на основание чл.
335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 от НПК Софийски градски съд, НО, VI-ми въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
присъда от 28.02.2018 г. по НОХД № 19917/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 114-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Софийски районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.