№ 1111
гр. Варна, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500566 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, срещу Разпореждане №
4893/10.02.2022г., постановено по ч.гр.дело № 740/2022 г., по описа на ВРС,
34-ти с-в, с коeто е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Д. ИВ. ИВ. за сумата от 760.90 лева,
представляваща сбор от неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
В жалбата се излага становище за неправилност на обжалвания
съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че дадените от заповедния съд указания
за допълнителна индивидуализацията на вземането са неправилни, тъй като
подаденото заявление съдържа всички изискуеми от закона реквизити, както
и необходимото съдържание за индивидуализиране на вземането. Излага
аргументи относно липсата на необходимост да бъдат посочени всички
обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция.
По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за сумите, посочени в
заявлението.
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“
1
ЕАД, гр. София, срещу Д. ИВ. ИВ. за сумата от 760.90 лeва, представляваща
неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
за които е открит Акаунт № 16691337001. Дължимите суми са обективирани
във фактури № **********/08.04.2018 г., № **********/08.01.2018 г., №
**********/08.12.2017 г., № **********/ 08.02.2018 г., №
**********/09.03.2018 г., като посочените вземания са прехвърлени на
заявителя по силата на Приложение № 1 от 28.02.2019 г. към Договор за цесия
от 15.10.2018 г.
Заповедният съд е дал указания на заявителя за отстраняване на
нередовности, свързани с индивидуализация на вземането по основание и
размер. Постъпила е и уточняваща молба.
С оглед преценка за неотстранените нередовности в заявлението,
ВРС на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. чл. 410, ал. 2 ГПК е постановил отказ
за издаване на заповед за изпълнение.
След запознаване с жалбата и доказателствата по преписката,
настоящата инстанция дава следното разрешение по същество:
Заповед за изпълнение следва да се издаде в случаите, когато
заявлението отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК. Доколкото
цитираната норма препраща към чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, е
необходима точна индивидуализация на претендираните вземания, като се
изложат всички обстоятелства, на които се основава претенцията. В
настоящия случай жалбоподателят не е отстранил констатираните
нередовности чрез индивидуализация на вземането с посочване на
компонентите му, точно основание и размер. С подадената уточняващата
молба са изложени аргументи за липсата на необходимост от допълнителни
пояснения, а в т.12 от заявлението са посочени единствено пет фактури,
издадени за предоставени но незаплатени от длъжника далекосъобщителни
услуги по договорно правоотношение, за което е открит Акаунт със съответен
номер. Това не освобождава заявителя от задължението да посочи
конкретното правоотношение и съответно основание от договора, по който
длъжникът е поел задължение за заплащане на съответните услуги. Наред с
това, необходимостта от индивидуализация на вземането изисква посочване
на дължимата месечна такса за съответните услуги, което обстоятелство ще
даде възможност на длъжника да прецени как са формирани претендираните
суми. В настоящия случай всяка от описаните в заявлението фактури
остойностява различни по размер суми, от което не може да се направи
обоснован извод, че същите се дължат за едни и същи услуги или за един и
същ обект на потребление.
В т. 9 от заявлението е посочено, че сумите се дължат на основание
сключени с длъжника договори за далекосъобщителни услуги, като са
приложени договор и допълнително споразумение към него, с което се
извършва промяна на тарифния план и продължаване срока на договора. В
заявлението не е индивидуализирано основанието за издаване на посочените
фактури, а единствено е посочен номер на акаунт, открит на името на
ползвателя на електронните съобщителни услуги и период, за който се
2
отнасят. Сумите по фактурите са посочени общо, а фактът, че по твърдения
същите са различни за отчетните периоди не позволява и да се приеме, че
става въпрос само за уговорените по договора и допълнителното
споразумение месечни такси, които касаят различни услуги. Отделно от
изложеното, заявителят се позовава на отделни разпоредби от общите
условия, приложими към представените по делото договор и допълнително
споразумение, като твърди, че сумите се дължат въз основа на издадени
фактури с настъпил падеж. Общите условия не се представят, а издадените
фактури сами по себе си не представляват годно основание, от което
произтича задължение за длъжника.
При липсата на индивидуализация на вземането по неговите
компоненти, основание и размер заявлението следва да бъде отхвърлено.
За пълнота, правилно заявителят в уточняващата молба пред ВРС
и в настоящата жалба сочи, че целта на заповедното производство е да
провери дали вземането е спорно. Тази проверка, обаче, дефинитивно се
предпоставя от упражнено право на възражение от страна на потребителя. И
макар, че мотивиране на възражението не е необходимо, преценката на
длъжника дали да възрази или не по издадената заповед за изпълнение се
улеснява в хипотеза на яснота какво, въз основа на кое основание и в какъв
размер се търси. Конкретиката в заповедта досежно основанието и размера на
вземането е насочено да спести исков процес и разноски за страните, както и
е от значение за бързината в процеса на удовлетворяване интересите на
кредитора.
От изложеното следва, че изводите на настоящата инстанция съвпадат
с тези на заповедния съд, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Разноски не се следват на заявителя с оглед изхода от спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 4893/10.02.2022г.,
постановено по ч.гр.дело № 740/2022 г., по описа на ВРС, 34-ти с-в.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3