Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1100/27.7.2020г. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На осми юли Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2204 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
НП №03-011642/18.09.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „С.2.” ЕООД е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
от 3000 лева на 1500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното
лице против НП №03-011642/18.09.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция
по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С
жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита
се, че свидетелят, посочен в акта не е такъв на нарушението. Липсват ЕГН и точен адрес на свидетеля, в нарушение на
чл.42 т7 от ЗАНН. С НП дружеството е «нарочено» за извършител на нарушението
без да е изследвана фактическата обстановка. Налице е писмен договор между
лицето и дружеството, като не е извършена справка н НАП и НОИ. Изразява се и
позиция за наличие на маловажен случай на административно нарушение, както и
такава за неправилно определен размер
на наказанието.
В
съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Процесуален
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по
делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2019 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. Н.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията
на строителен обект – жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, СО Манастирски
рид, Бялата чешма и Дъбравата, изпълняван от «С.2. ЕООД. Повод за проверката
бил сигнал за смъртен случай с работник на обекта.
На място св. Н. установил, че починалото
лице – Нурсевен Ерхатов Нуриев се намира на втора етажна плоча – открита тераса.
След снемане на сведения от работниците и
управителя на дружеството, св. Н. установил още, че лицето е работила за
дружеството. В процеса на работа е трябвало да се пренесат арматурни железа с
дължина над два метра от първа до трета плоча. Нурсевен Нуриев се намирал на
втора етажна плоча и подавал железа от първа към трета етажна плоча. При това
скъсил безопасното разстояние от въздушен електропровод , намиращ се в близост
и през него протекъл електрически ток, вследствие на което той починал на място.
Св. Н. снел писмени обяснения от намиращите
се на място работници, след което приел за установено, че между дружеството «С.2.
ЕООД и работника Нурсевен Нуриев са били установени трудови правоотношение и
съставил постановление за обявяване на
трудово правоотношение.
На 05.09.2019г. св. Н. съставил акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е
допуснал до работа лицето Нурсевен
Ерхатов Нуриев като „общ работник” , при определено работно място, определено
работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била
посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на представляващ търговеца, който не вписал в съдържанието му възражения. Такива
не постъпили по преписката и впоследствие.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-011642/18.09.2019г.,
възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и
давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция над минималния размер.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка
писмени доказателства – обяснения от работниците в обекта; протокол от
извършена проверка; постановление за обявяване на трудово правоотношение и др.
, както и гласните такива- показанията на св. Н..
Съдът кредитира изцяло
горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се
допълват.
В показанията си св. Н. изяснява действията починалото лице, което е
извършвало дейност по пренос на материали в строителния обект, като същата
безспорно може да бъде охарактеризирана като такава по изпълнение на трудовите
му задължения.
Всички работници в обекта, в депозираните писмени обяснения
установяват, че те и починалото лице са извършвали именно трудова дейност в
същия.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно
наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с
изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно,
всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните
доказателства – собствените си възприятия; обяснения от работещите в обекта и
др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена
правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от
категорията на нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Съдът намери, че при
определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на
КТ наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което санкция в минималния размер би способствала
за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че
наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва
да бъде намалено до установения в закона минимум.
Що се отнася до наведените
доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид
на следното:
С
жалбата се счита, че свидетелят, посочен в акта не е такъв на нарушението.
Липсват ЕГН и точен адрес на свидетеля,
в нарушение на чл.42 т.7 от ЗАНН.
Доколкото
в самия АУАН е посочено, че св. И. е свидетел при съставяне на АУАН, съдът
намери, че на същия не е вменявано несъществуващо качество на свидетел на
установяване на нарушението.
По отношение на
св. Н.–
предвид на факта, че свидетеля- очевидец е индивидуализиран посредством три
имена и длъжност, изпълнявана за конкретния работодател – ДИТ Варна, съдът
намери, че свидетелят е бил в достатъчна степен индивидуализиран, за да може
при нужда, както това е сторено за съдебното заседание, да бъде издирен от
страна на въззивното дружество.
Счита
се, че с НП дружеството е «нарочено» за извършител на нарушението без да е
изследвана фактическата обстановка.
Съдът
не споделя подобна позиция, доколкото анализът на събраните по делото
доказателства извежда категорична и безспорна установеност именно на
фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.
Сочи
се още, че е налице писмен договор между лицето и дружеството, като не е
извършена справка н НАП и НОИ.
Доколкото
не са ангажирани каквито и да било доказателства в такава насока, съдът
намери,че подобно твърдение не почива на доказателствения материал по делото.
На
последно място се изразява позиция за наличие на маловажен случай на административно
нарушение.
Според настоящия съдебен състав липсват основания за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид и правилно лицето е било санкционирано.
След като взе предвид
гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде
изменено като се намали размера на наложеното административно наказание.
Изменяйки
НП, съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: