О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260359
гр. Пловдив, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при секретаря ЕЛЕНА
КАЛОНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2153 по
описа за 2019
г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 130, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът
А.Н.М., ЕГН *********** ***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Т.И., е предявил срещу ответниците М.Х.М., ЕГН **********,
и „Билд“ ЕООД, ЕИК *********, евентуално съединени отрицателни установителни искове
по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,
че вземането на М.М. към „Билд“ ЕООД, което е предмет на принудително
изпълнение по изп.д.№ 20199070400075 на ЧСИ И. К., образувано въз основа на ИЛ от
04.12.2018 г., издаден по гр.д.№ 1205/2018 г., ПОС, не съществува, тъй като е
погасено по давност. Вземането е в размер на общо 92 658,39 лв., от които 44 000 USD (76 884,28 лв.
към 16.09.2019 г.) – главница, и 15 774,11 лв. - лихви за периода 23.05.2013 г.
- 23.05.2018 г., и произтича от Договор
за заем от 31.12.2004 г. и Анекс от 21.04.2005 г., според който М. е предоставил
в заем на „Строителна компания ЕВРИ“ ООД (сега „Билд“ ЕООД) сумата от
44 000 USD със задължение да ги върне в срок до 31.09.2019
г. ведно с договорна лихва в размер на 5%.
При условията на евентуалност предявява отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че посоченото вземане не съществува
за разликата над сумата от 29 924,02 USD до общо
дължимите 44 000 USD, тъй като сумата от 29 924,02 USD е била погасена чрез плащане към 11.05.2005 г., както и че не
съществува и акцесорното вземане за лихви за периода от 23.05.2013 г. до
23.05.2018 г. (подаване на ИМ) в размер на 12 000 лв.
Ищецът твърди, че с влязло в сила
решение по гр.д.№ 760/2013 г., ПОС, е обявена за относително недействителна
спрямо М.М. сделката, извършена с нот.акт за покупко-продажба от 2008 г., с
която „Билд“ ЕООД е продало на П. Л. Ч., която е един от праводателите на ищеца,
на 3 недв. имота – ателиета в гр. ****, подробно описани в ИМ. В мотивите си съдът
е приел, че е налице валидно възникнало задължение по договор за заем, което е
съществувало към момента на сключване на прехвърлителната сделка, като е прието
от ССЕ, че през 2005 г. са извършени само частични погасявания по заема в
размер на 29 924,02 USD от
общо дължимите 44 000 USD.
Твърди също, че М.М. е предявил иск срещу „Билд“ ЕООД по гр.д.№ 1205/2018
г., ПОС, по което е постановено неприсъствено решение, с което е осъдил
дружеството да заплати на М. сумата от 44 000 USD - главница
по договор за заем, ведно с лихва в размер на 15 774,11 лв. за периода
23.05.2013 г.-23.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от
23.05.2018 г. до окончателното плащане, както и направените разноски. Въз
основа на това решение е издаден ИЛ и е образувано изп.д.№ 75/2019 г. на ЧСИ И.
К., като изпълнението е насочено върху 3 недв. имота, като е насрочена публична
продан.
Счита, че при воденето на гр.д.№ 1205/2018 г., ПОС, ответниците са
злоупотребили с процесуалните си права, тъй като М. е предявил иск в размер
44 000 USD, ведно с лихви, въпреки че
е върната сумата 29 924,02 USD, което обстоятелство е установено по гр.д.№
760/2013 г.,ПОС. С процесуалното си поведение дружеството е допринесло за
постановяване на съдебно решение, с което на ищеца са били присъдени суми,
погасени по давност към момента на постановяването му и издаване на ИЛ, като
частично вече са били заплатени и 29 924,02 USD.
Правният си интерес от предявените отрицателни установителни искове ищецът
обосновава с правото си да брани своето право на собственост от
неправомерно посегателство, основано на недобросъвестно воден процес, до степен
симулативен и насочен изцяло като резултат към увреждане на лицето – собственик
на имуществото, към което е насочено принудителното изпълнение. Твърди, че не е
бил страна по гр.д.№ 1205/2018 г., ПОС,
но последиците от съдебния акт рефлектират директно върху неговата имуществена
сфера и затова той притежава собствено право на иск да брани имуществото си от
недобросъвестното поведение на взискателя и на длъжника по изпълнителното
производство.
Твърди, че с уважаване
на предявените отрицателни установителни искове ще бъде отречено наличието на
действително вземане, което ще бъде основание за отричане правото на кредитора
да претендира неправомерно относителна недействителност на прехвърлителната
сделка.
Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск,
че вземането на ответника М. е погасено по давност, евентуално – че то не
съществува в претендирания размер, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в
тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства и експертиза.
Ответникът „Билд“ ЕООД - гр. Пловдив, бул. Княгиня Мария – Луиза
55, ет. 1, ап. 3, ЕИК *********, не е подал отговор и не е ангажирал
доказателства.
Ответникът М.Х.М., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, *****, чрез адв.
Х.М., е подал отговор, с който заявява, че
предявените искове са недопустими и неоснователни.
Счита исковете за недопустими, тъй като ищецът твърди, че е налице симулативен
процес, но не е предявен иск по чл. 3 от ГПК за обезщетяване на вреди, а
отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане, признато с влязло в
сила съдебно решение.
Освен това, правото на възражения за изтекла давност и относно размера на
вземането са чужди права, принадлежащи на длъжника „Билд“ ООД, а не на трети
лица.
Оспорва исковете и по основание и по размер, както и твърденията на ищеца
за недобросъвестно воден от М. симулативен процес по гр.д.№ 1205/2018 г., ПОС.
Производството по чл. 135 от ЗЗД е водено от М.М. против „Билд“ ЕООД, П. Л. Ч.
и А. Р. Ч., като последните двама са баба и дядо на ищеца. Те като приобретатели
на имотите са знаели, че по отношение на тях има вписана ИМ и решение по гр.д.№
760/2013 г., ПОС. М. А.Че.–М. е майка на ищеца, на която е прехвърлено право на
ползване върху същите имоти с нот. акт № **** г. по описа на СВ – *****. Същата
като пълномощник на „Билд“ ЕООД е продала през 2008 г. същите обекти на своите
родители – П. и А. Ч. На свой ред Р. М. продава на ищеца А.М. правото на
собственост върху същите недв. имоти само 1 седмица след вписване на възбрана
от ЧСИ И. К., като множеството сделки са сключени с единствена цел да се
затрудни изпълнението.
Неоснователни и превратни са твърденията в ИМ, че ответникът М. е
претендирал плащане, само за да навреди на ищеца М.. В подкрепа на обратното е
обстоятелството, че осъдителната искова претенция е предявена пред съда през
2018 г., т.е. преди М. да стане собственик на имотите през 2019 г., и не е
имало как М. да знае, че ще има и друга прехвърлителна сделка, за да
„злоупотреби“ с правата си спрямо ищеца.
Ето
защо, ответникът моли съда да остави исковите претенции без разглеждане като
недопустими или да ги отхвърли като недоказани и неоснователни, ведно с
присъждане на разноски. Подробни съображения за това излага в отговора и в
писмени бележки по съществото на спора.
В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Така
предявените главен и евентуален отрицателни установителни искове по чл. 124,
ал. 1 от ГПК са НЕДОПУСТИМИ, поради следното:
Според
разпоредбите на чл. 124, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това, като иск за пораждане, изменение или прекратяване на
граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените от закон
случаи.
В
конкретния казус ищецът моли съда да постави решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците М.М. и „Билд“ ЕООД, съответно взискател
и длъжник по изп.д.№ 20199070400075 на
ЧСИ И. К., че вземането, заради което принудителното изпълнение е насочено
върху недв. имоти на ищеца, не съществува, тъй като е погасено по давност.
На първо място, съдът намира, че се касае за
изпълнително производство, по което ищецът А.М. безспорно не е страна, а трето
лице. За да брани свое защитимо от закона право, третото лице разполага със
защита по реда на чл. 440 от ГПК и по чл. 435, ал. 4 и ал. 5 от ГПК, но
тези хипотези в случая не са налице, тъй като няма изложени твърдения и искания
от ищеца в тези насоки, а няма и доказателства.
Ето
защо, третото за изпълнителното производство лице – ищецът А.М., не е нито
процесуално, нито материалноправно легитимиран да оспорва вземането на
взискателя.
На
второ място, ищецът не е страна и по Договора за заем от 31.12.2004 г. и Анекса от 21.04.2005 г. към него,
поради което не може от свое име да упражнява чуждо право - правото на
заемополучателя да направи възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност. Не е налице и суброгация по смисъла на чл. 134 от ЗЗД, тъй като ищецът
не е кредитор на длъжника по изпълнението.
Освен това, според чл. 118 от ЗЗД, ако длъжникът
изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла, тъй като дори вземането да е погасено по давност, то пак е дължимо и
може да се плати доброволно, като се погасява само възможността за
принудителното му удовлетворяване.
Ето защо, ищецът като трето за изпълнителното
производство лице не може да упражнява правото на длъжника на възражение за
изтекла в полза на последния погасителна давност, тъй като ищецът няма активна нито
процесуална, нито материалноправна легитимация в това производство.
Същите съображения се отнасят и за евентуалният
иск, като следва да се отбележи, че размерът на вземането на взискателя е
установен с влязло в сила съдебно решение, което независимо дали е присъствено
или неприсъствено, се ползва със стабилитет, съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК –
спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в
случаите, когато законът разпорежда друго, какъвто в конкретния казус не е
налице. Ето защо, е недопустимо да се пререшава спор, по който е постановено
влязло в сила съдебно решение, при това по инициатива на лице, което не е
страна по спорното правоотношение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че така
предявените отрицателни установителни искове за недължимост на вземането по
изп. дело, поради погасяването му по давност, евентуално – за недължимост в
пълен размер на същото вземане, са недопустими по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се оставят без разглеждане.
Наред
с това, ищецът признава, че към момента на придобиване на собствеността от
негова страна върху процесните недв. имоти е била налице вписана ИМ по иск по
чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на покупко-продажба на същите
имоти, поради което той е знаел, че тези имоти са обременени със задължения на
други лица, но въпреки това се е съгласил с последиците от съдебното решение да
търпи изпълнение върху придобитите от него недв. имоти за чужд дълг, като в
случая не е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Законът
е дал достатъчна защита на третите лица, като е въвел изискване за защитно и
оповестително действие на вписването на ИМ и на съд. решение по иска по чл. 135
от ЗЗД, а в случая е вписана и възбрана от ЧСИ, като ищецът не е бил длъжен да
придобива така обременените недв. имоти, а възраженията му са
непротивопоставими на влезлите в сила съдебни решения, с които е установено
вземането на длъжника и е призната относителна недействителност на
разпоредителната сделка, с която длъжника е увредил кредитора.
В
случай, че ищецът желае да осуети насочване на принудителното изпълнение върху придобитите
от него недв. имоти, може да плати на кредитора дължимото, според съдебното
решение, след което да встъпи в правата му по отношение на длъжника.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че при така предявените отрицателни установителни
искове не е налице нито една от хипотезите на чл. 124, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, поради
което исковете са НЕДОПУСТИМИ, а производството по тях следва да бъде
прекратено, тъй като допустимостта на претендираната правна защита е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи и служебно.
На
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника М.М.
направените от последния разноски за адвокатска защита в размер на 3 230
лв.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК
протоколно определение от 07.04.2022 г., с което е даден ход по същество на
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от А.Н.М., ЕГН *********** ***, със съд. адрес:***,
чрез адв. Т.И., срещу М.Х.М., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ****,
чрез адв. Х.М.,*** ****, ет. *, ап. *, ЕИК *********, евентуално съединени
отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че вземането на М.М. към „Билд“ ЕООД в размер
на общо 92
658,39 лв. - предмет на принудително
изпълнение по изп.д.№ 20199070400075 на ЧСИ И. К., не съществува като погасено
по давност, евентуално, че посоченото вземане не съществува за разликата над
сумата от 29 924,02 USD до общо дължимите 44 000 USD като погасена чрез плащане, като недопустими.
ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН *********** ***, със съд.
адрес:***, чрез адв. Т.И., да заплати на М.Х.М., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, ****, чрез адв. Х.М., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата
3 230 лв. (три хиляди двеста и тридесет лева) – разноски за адвокатска
защита.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 2153/2019
г., ПОС, ІІІ гр.с., като НЕДОПУСТИМО.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в 1-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/