Решение по дело №552/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 430
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20227240700552
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       430                                   11.11.2022 год.                   град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

       Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                         МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Стефка Христова и в присъствието на прокурора Петко Г., като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КАД дело №552 по описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с §4к от ПЗР на от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационната жалба на Х.М.Х. *** против решение №418/19.05.2022 год., постановено по гр. дело №441/2022 год. по описа на Старозагорски  районен съд.

В жалбата са въведени основания за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Съдът не е взел в предвид, че с решение №25116/02.02.1996 год. на ПК гр. Стара Загора, в качеството му на наследник на Х. П.И. са възстановени в собственост в страни граници гори от 4 дка, и три броя ниви съответно с площ от 3.000 дка, 4.000 дка и 4.037 дка в землището на с. ***. Посоченият в заповедта на Кмета на Община Стара Загора имот – нива с площ от 600 кв.м., попада върху притежаваните от наследодателя му поземлени имоти. Съдът не е с съобразил, че върху така възстановените му имоти, никога не е било предоставяно право на ползване на граждани или ако е било предоставяно, то същото не е било по реда и на основание актовете, посочени в §63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Счита също така, че правото на собственост на Д.В.Ш., А. В. Ш. и В.Г.Ш. върху имот №317.202 в землището на с. *** е признато при отсъствие на законовите предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се обезсили или отмени решение №418/19.05.2022 год., постановено по гр. дело №441/2022 год. по описа на Старозагорски  районен съд,  и да се постанови ново решение, с което да се отмени обжалваната заповед на Кмета на Община Стара Загора като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна, като твърди, че съдебното решение е правилно и постановено в съответствие с материалния закон.

Заинтересованите страни Д.В.Ш., А. В. Ш. и В.Г.Ш., в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд в производство по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е отхвърлил жалбата на касатора за отмяна на оспорената заповед на Кмета на Община Стара Загора, като е изложил мотиви, че оспореният административен акт  е постановен от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и изискванията за форма и в съответствие с материалния закон.

Касационният съд намира, че решението на районния съд е процесуално допустимо и правилно.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ползвателят Г.А.Ш. е направил искане на основание §4 от ЗСПЗЗ и във връзка с §5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му имот, землище на с. ***, представляващ нива. Със Заповед №10-00-862/15.05.2017 год., Кмета на Община Стара Загора е признал на наследниците на Г.А.Ш. правото да придобият собственост върху имот №317.202 с площ от 600 кв.м., в местност „До селото, Марашите, землището на с. *** по неодобрен план на новообразуваните имоти. Тази заповед е влязла в законна сила на 24.06.2017 год., видно от направеното отбелязване върху същата. В последствие със Заповед №10-00-560/23.03.2021 год. на Кмета на Община Стара Загора е утвърдена извършена оценка на процесния имот, като заповедта е съобщена на заинтересованите страни, включително и касатора Х.М.Х.. Няма данни и не се тръди, че същата е обжалвана по надлежния ред. За завършване на процедурата по трансформирането на правото на ползване в право на собственост, Кметът на община Стара Загора е издал заповед №10-00-92/17.01.2022 год., с която е признал на Д.В.Ш., А. В. Ш. и В.Г.Ш. правото да придобият собствеността върху процесния имот. Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

Настоящият касационен състав намира, че решението на районният съд не страда от наведените от касаторите пороци и е постановено в съответствие с материалния закон.

В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един административен акт, районният съд е  извършил служебно цялостен контрол  на  посочените от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК. В съответствие в закона е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя за липсата на законовите предпоставки за издаването на оспореният административен акт, както и за допуснати съществени процесуални нарушения.

   При правилно установената фактическа обстановка районният съд е постановил решението си  в съответствие с материалния закон.

Оспорената пред районния съд  заповед е издадена на основание  §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно цитираните по-горе разпоредби възстановяването, респективно придобиването на право на собственост върху новообразувани имоти се извършва със заповед на Кмета на общината. Съдът е изследвал всички обстоятелства по издаването на заповедта, както е събрал и оценил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, въз основа на които е установил наличието на законовите предпоставки за издаването на заповедта, липсата на процесуални нарушения при постановяването й, поради което е постановил и решение за отхвърляне на подадената жалба. При извършената служебна проверка на оспореното решение от настоящия касационен състав, не се установиха съществени процесуални основания при постановяването му, а същото е постановено и в съответствие с приложимия материален закон.

По отношение на наведените касационни оплаквания:

Относно оплакването, процесния имот попада върху имотите, които са възстановени на наследодателя му. От представените писмени доказателства, не се установява идентичност между възстановените земи и процесния имот. Дори и това да е така, това оплакване е следвало да се изложи в производството по оспорване на заповед №10-00-862/15.05.2017 год. на Кмета на Община Стара Загора, каквото обаче не е проведено и заповедта е влязла в сила. Именно като такава, тя представлява стабилен индивидуален административен акт, пораждащ съответните законови последици – в конкретния случай придобиването на правото на собственост на наследниците на ползвателя Г.Ш.. В настоящето производство тези обстоятелства не са от значение за законосъобразността на оспорената заповед. Аналогични са и съображенията относно оплакването, че ползването на процесната нива е предоставено въз основа на акт, който не е в приложното поле на закона и не поражда правото на ползвателя да иска придобиването на собственост. За пълнота на изложението, съдът намира, че следва да отбележи, че процесния имот е в одобрения списък на лицата, които получават земя по 11-то ПМС. Съгласно §63 от ПЗР към Постановление №456 на Министерския съвет от 11 декември 1997 год. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, права по §4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ №596 на Президиума на Народното събрание от 1967 год., Указ №922 на Държавния съвет от 1989 год., постановления на Министерския съвет №21 и 23 от 1963 год., №12 от 1971 год., №76 от 1977 год., №1 от 1981 год., №11 от 1982 год., №30 от 1985 год., №26, 58 и 67 от 1987 год. и №34 от 1989 год. Следователно Г.Ш. попада в кръга на провоимащите по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Поради изложеното по-горе съдът приема, че решението на районния съд е законосъобразно и е постановено в съответствие с материалния закон, а жалбата се явява неоснователна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.1, предложение първо от АПК Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ в сила решение №418/19.05.2022 год., постановено по гр. дело №441/2022 год. по описа на  Старозагорски  районен съд.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                         2.