№ 15646
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20231110105572 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 439 вр. чл.124 ГПК.
Депозирана е искова молба от И. А. М. ЕГН ********** срещу „ЕОС ...........
ЕООД ЕИК .........., в качеството му на цесионер, с която е предявен иск с правно
основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на
ответника претендираната с изпълнителен лист от 19.03.2013 г., издаден по гр.д.
№4487/2013 г. по описа на СРС, 69 състав, сума в размер на 2461,22 лева главница по
неизпълнен договор за кредит, сумата в размер на 817,38 лв. договорна лихва за
периода 10.11.2010 г. до 31.01.2013 г., сумата в размер на 485,96 лв. наказателна лихва
за периода 14.02.2011 г. до 31.01.2013 г., както и сумата в размер на 175,29 лв. разноски
по делото. Поддържа, че погасителната давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист била изтекла за периода 05.07.2013 г. до 05.07.2018 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който признава исковете. Моли разноските да бъдат разпределени при спазване на
чл.78 ал.2 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът
да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за
допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на
принудително изпълнение срещу ищеца за сумите – предмет на образуваното
изпълнително производство.
Предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на
новонастъпили след влизане в изпълнителното основание факти, на които длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла
погасителна давност/. Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство /с
изключение на случаите, когато принудителното изпълнение е приключило и
1
взискателят е изцяло удовлетворен/ длъжникът има интерес да установи настъпилите
след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат
правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране
на ново такова.
С отговора на исковата молба ответникът изрично признава предявеният против
него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124
ал. 1 ГПК. С молба от 27.06.2023 г. ищците правят искане за постановяване на решение
при признание на иска, в случай, че са налице предпоставките за това. Съдът намира,
че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл.
237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите
нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на
предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение,
основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага
мотиви по съществото на спора.
По разноските:
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноските по производството на ищците.
Въпреки направеното от него възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК, че не дължи тези
разноски, защото не е дал повод за завеждане на иска, съдът намира, че тази
разпоредба в случая е неприложима и ответникът дължи разноски на ищците.
Приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е възможно при наличието на двете кумулативно
дадени в него предпоставки – ответникът да признае иска и да не е дал повод за
неговото завеждане. Действително, признание на иска е налице, но спорен е въпросът
доколко ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, като се имат
предвид мотивите на съда за допустимост и основателност на иска, както и фактът, че
към момента изп.д.№....... по описа на ЧСИ ................... при КЧСИ и район на действие
СГС, продължава да е висящо.
При този изход на спора на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 657,60 лв., в т.ч. държавна такса и заплатен
адвокатски хонорар.
Така мотивиран Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК
по отношение на „ЕОС ........... ЕООД ЕИК .........., И. А. М. ЕГН **********, съдебен
адрес гр............... не дължи на „ЕОС ........... ЕООД ЕИК .........., съдебен адрес
гр............. сумата в размер на 2461,22 лева главница по неизпълнен договор за кредит,
сумата в размер на 817,38 лева договорна лихва за периода 10.11.2010 г. до 31.01.2013
г., сумата в размер на 485,96 лева наказателна лихва за периода 14.02.2011 г. до
31.01.2013 г., както и сумата в размер на 175,29 лева разноски, въз основа на
изпълнителен лист от 19.03.2013 г., издаден по гр.д.№4487/2013 г. по описа на СРС, 69
състав.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС ........... ЕООД ЕИК .......... да заплати
на И. А. М. ЕГН ********** разноски по делото в размер на 657,60 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3