РЕШЕНИЕ
№
14.02.2022 г.,
град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич,
гражданско отделение, IV – ти състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното от съдия
Георги Пашалиев гражданско дело № 478 по описа на Районен съд Добрич за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
124 и сл. от ГПК.
Образувано
е по искова молба на „Мултипъл Плюс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, бл. 458, вх.
4, ет. 6, ап. 31, срещу „Д
енд С - 2011“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „Загоре“ № 3, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1) 2938, 35 лева, представляваща
незаплатена електрическа енергия, доставена на ответника за месеците ноември и
декември 2017 г., по сключения с „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги от 07.06.2016 г. и Анекс от 18.10.2017 г.,
което вземане е придобито от ищеца въз основа на постановление за възлагане на
№ 260 000 от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2021 г., до
окончателното плащане на сумата; 2) 881, 59 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 2938, 35 лева, за периода от 14.02.2018 г. до
12.02.2021 г.
В исковата молба се твърди,
че между ответното дружество и „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) са били
сключени Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 07.06.2016 г. и Анекс от
18.10.2017 г. По силата на съглашенията първото дружество се е задължило да
доставя на второто електрическа енергия, а ответното се е задължило да я
заплаща при цена 89, 00 лева за 1 МWh. За месеците ноември и декември 2017 г. „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност) е доставило на ответника електрическа енергия на стойност 2938, 35 лева, която не била платена. Сочи се, че
съобразно уговорките в договора плащането на доставената електрическа енергия
трябвало да се извършва до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка. В
исковата молба се заявява също, че ищецът е придобил вземането на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) към
ответното дружество въз основа на постановление за възлагане на № 260 000 от
06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС.
На тази основа се прави
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1) 2938, 35
лева, представляваща незаплатена електрическа енергия, доставена на ответника
за месеците ноември и декември 2017 г., по сключения с „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) Комбиниран договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги от 07.06.2016 г. и Анекс от 18.10.2017 г., което
вземане е придобито от ищеца въз основа на постановление
за възлагане на № 260 000 от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2021
г., до окончателното плащане на сумата; 2) 881, 59 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 2938, 35 лева, за периода от
14.02.2018 г. до 12.02.2021 г. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание дружеството не се представлява.
Процесуалният представител на ищеца изпраща молба, с която заявява, че поддържа
исковете. Счита, че претенциите са доказани по основание и размер. Защитава
позицията, че не е необходимо изготвяне на експертиза за изчисляване на цената
на доставената електроенергия, тъй като такава е била изготвена в
производството по несъстоятелност. Иска претенциите да бъдат уважени и да му
бъдат присъдени разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил
отговор от ответника. Прави се възражение за погасяване на вземането по главния
иск по давност. Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца. В тази
връзка се сочи, че страните по процесуалното правоотношение не са били страни
по материалното правоотношение, възникнало въз основа на договора за доставяне
на електрическа енергия. Твърди се, че поради неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и акцесорния. Прави се искане претенциите да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ответното дружество не се
представлява. Процесуалният представител излага аргументи за неоснователност на
исковете, идентични с тези в отговора, и претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 717з от ТЗ и по чл. 86
от ЗЗД.
По иска с правно основание по чл. 327, ал. 1 от ТЗ
вр. с чл. 717з от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
отношение по договор за доставка на електрическа енергия между „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност)
и ответното дружество; изпълнението на задължението за доставяне на
електрическа енергия на ответника за месеците ноември и декември 2017 г. на
стойност 2938, 35 лева;
настъпила изискуемост на вземането; възлагане на вземането на ищеца въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на № 260 000 от 06.01.2021 г. по
т.д. № 3343/2017 г. на СГС.
С влязло в сила Постановление № 260000 от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343 по
описа на СГС за 2017 г. на ищеца са възложени вземания на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност),
съобразно приложен опис (л. 49 и 50). С
процесното постановление в полза на ищеца е било възложено и вземане на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) към
ответника в размер на 2938, 35
лева. Съгласно чл. 717з, ал. 2 от ТЗ купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право, от
датата на издаване на постановлението за възлагане. Следователно, ищецът е
придобил правото на вземане срещу ответника за сумата от 2938,
35 лева, представляваща цена на доставена електрическа енергия, на 06.01.2021 г. Оттук произтича и
неговата материалноправна легитимация.
От приложения договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 8000040 (л. 71) се
установява, че на 07.06.2016 г. между „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и
„Д енд С - 2011“ ООД е възникнало облигационно правоотношение за доставка на електрическа
енергия. „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) се е задължило да доставя до
обектите на ответното дружество електрическа енергия за период от дванадесет
месеца. Ответникът от своя страна се е задължил да плаща доставената
електрическа енергия на цена 85, 00 лв. за 1 МВтч. Съгласил се е и
отношенията им да се уреждат от Общите условия за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. От
този момент същите са станали задължителни за ответника – чл. 298, ал. 1, т. 1
от ТЗ. Договорът е бил продължен автоматично след изтичане на срока му – чл.
18, ал. 2 от ОУ. Впоследствие с Допълнително споразумение от 18.10.2017 г. (л.
72) срокът на процесния договор е бил „удължен“ с две години при цена в размер
на 0, 089 лв./кВтч за количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в
точките на присъединяване, считано от първо число на месеца, следващ
подписването на допълнителното споразумение.
Втората
предпоставка от правопораждащия фактически състав се установи от представения
от „Електроразпределение Север“ АД „сетълмент на Д енд С
- 2011 ООД“ за месеците ноември и декември
2017г. В справката е отразено, че за месец ноември 2017 г. „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е
доставило на ответника електрическа енергия от 1498 кВтч, а за месец декември
3646 кВтч (л. 76-78).
В тази връзка бе изготвена съдебно-икономическа експертиза. От
заключението на вещото лице стана ясно, че стойността на консумираната от
ответника електрическа енергия за месец ноември 2017 г. (1498 кВтч) възлиза на
427, 69 лева с ДДС. Стойността на консумираната електрическа енергия за месец
декември 2017 г. (3646 кВтч) възлиза на 1040, 94 лева. За месец ноември и за
месец декември 2017 г. „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е доставило на
ответника електрическа енергия на обща стойност от 1468, 63 лева.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
професионална квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
В хода на производството ищецът настоятелно защитава тезата, че
претенцията трябва да бъде уважена изцяло без да се изследва размера. В тази
връзка изтъква, че процесното вземане е установено по размер в производството
по т.д. № 3343 по описа на СГС за 2017 г. Сочи, че размерът на процесното
вземане – 2938, 35 лева, е формиран въз основа на заключения по
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, изготвени в производството
по несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ ООД.
Настоящият състав счита, че твърдението на ищеца е неоснователно и е в
противоречие с чл. 11 от ГПК. Това е така, защото съдът може да основава
фактическите си изводи единствено на доказателства, събрани в производството по
висящия пред него спор. Заключението на вещото лице се събира чрез изслушването
му лично от съда, а не чрез прилагането му по делото. Поради тази причина и в
съответствие с принципа за непосредственост, установен в чл. 11 от ГПК,
заключенията по експертизи, приети по т.д. № 3343 по описа на СГС за 2017 г.,
не могат да бъдат ползвани в настоящото производство. Независимо от
коментираната процесуална пречка, назначаването на експертиза по настоящото
дело бе наложително поради още една причина. В приложения опис е посочен
размера на вземането, но не и периода, за който се дължи, а и количеството
разходвана енергия.
Съгласно чл.
11, ал. 1 от ОУ търговецът издава на клиента фактура в електронен вид или на
хартиен носител за дължимото плащане на доставена електрическа енергия за
периода от първо до последно число на всеки месец. Изискуемостта на вземането е
уредена в разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ОУ, която гласи: „Клиентът се
задължава да заплати на Търговеца, дължимите суми по издадената фактура в
български лева, в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена
от Търговеца на клиента. Настъпването на изискуемостта на вземането е обвързана
от изпълнение на задължението на „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) да издаде и изпрати фактурата за
съответния месец на ответното дружество. По делото не се събраха доказателства,
от които да се установи през кои месеци „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е изпратило фактури на ответника за
потребената електрическа енергия през месец ноември и месец декември 2017 г. В
писмото на ТД на НАП София (л. 40 и 41) е дадена информация от дневника за
продажби по ЗДДС на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност). От справката не се
доказва изпращането на фактурите на ответника. Другото писмо от ТД на НАП Варна
(л. 44) не съдържа релевантна информация. В дневника за покупки на ответника е
отразена една фактура, но от месец март 2017 г. Представената от ответното
дружество фактура не е издадена от ищеца, а от „Енерго Про Продажби“АД. Поради
тази причина счетоводният документ не може да бъде ползван в настоящото
производство.
В тази хипотеза не могат да бъдат приложени и общите правила, предвидени
в чл. 303а, ал. 3 от ТЗ – „Ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са
получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това“. Това е така, защото същите
се прилагат само ако страните не са уговорили срок за плащане на задължението,
а в случая такъв е бил уговорен в чл. 11, ал. 4 от ОУ.
При това положение изискуемостта на процесното вземане е настъпила
най-рано в момента на получаване на исковата молба от ответника, защото
процесуалният документ е с характер на покана за плащане на вземането.
Изложеното обосновава извод, че главният иск следва да бъде уважен за
сумата до 1468, 63 лева, представляваща незаплатена електрическа
енергия, доставена на ответника за месеците ноември и декември 2017 г., по
сключения с „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 07.06.2016 г. и Анекс от 18.10.2017 г., което вземане е
придобито от ищеца въз основа на постановление за възлагане № 260 000 от
06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС. В останалата част, над този
размер до пълния претендиран от 2938, 35 лева, искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По иска с
правно основание по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и
че размерът на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума – 881,
59 лева.
Както бе прието по-горе в изложението,
изискуемостта на вземането по главния иск не е настъпила преди получаването на
исковата молба от ответника – 08.04.2021 г. Следователно, акцесорния иск за
обезщетение за забава в размер на 881, 59 лева, трябва
да бъде отхвърлен, доколкото ответникът не е бил в забава през релевантния
период - 14.02.2018 г. до 12.02.2021 г.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза
на ищеца и ответника се поражда правото да им бъдат заплатени направените разноски,
съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенцията.
Съдът счита, че за основа при
изчисляване на разноските следва да бъде взет сбора от претенциите, а именно 3819,
94 лева.
Ищецът е представил списък по чл.
80 от ГПК, съобразно който е направил разноски в размер на 603, 21 лева (адвокатско
възнаграждение в размер на 435, 68 лева и държавна такса в размер на 167, 53
лева).
Ответникът е представил списък по
чл. 80 от ГПК, съобразно който е направил разноски в размер на 400, 00 лева
(адвокатско възнаграждение). Възнаграждението е в размер под минималния по чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Затова възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК
следва да бъде оставено без уважение.
В съответствие с правилото на чл.
78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане
сумата от 231, 91 лева, представляваща разноски по гр.д. № 478 по описа на
Районен съд Добрич за 2021 г. В тежест на ищеца следва да бъде възложена за
плащане сумата от 246, 21 лева, представляваща разноски по гр.д. № 478 по описа
на Районен съд Добрич за 2021 г. – чл. 78, ал. 3 от ГПК.
При тези мотиви, Районен съд
Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д енд С - 2011“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „Загоре“ № 3, да заплати на „Мултипъл Плюс“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж.к. „Младост“ № 4, бл. 458, вх. 4, ет. 6, ап. 31, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ
вр. с чл. 717з от ТЗ, сумата от 1468, 63 лева, представляваща
незаплатена електрическа енергия, доставена на ответника за месеците ноември и
декември 2017 г., по сключения с „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност)
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 07.06.2016 г. и Анекс от
18.10.2017 г., което вземане е придобито от ищеца въз основа на постановление
за възлагане на № 260 000 от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2021
г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1468, 63 лева до пълния претендиран размер от 2938, 35 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д енд С - 2011“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Загоре“ № 3, срещу „Мултипъл Плюс“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж.к. „Младост“ № 4, бл. 458, вх. 4, ет. 6, ап. 31, иск с правно основание по
чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 881, 59 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2938, 35 лева, за
периода от 14.02.2018 г. до 12.02.2021 г.
ОСЪЖДА „Д енд С - 2011“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Загоре“ № 3, да заплати на
„Мултипъл Плюс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, бл. 458, вх. 4, ет. 6, ап. 31, сумата от 231, 91 лева – разноски по гр.д. № 478/2021 г.
на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „Мултипъл Плюс“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4,
бл. 458, вх. 4, ет. 6, ап. 31, да заплати на „Д енд С - 2011“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Загоре“ № 3, сумата
от 246, 21 лева – разноски по гр.д. №
478/2021 г. на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: