Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.08.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав,
в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 8975 по
описа на съда за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
С.И.А. (освободен от внасянето на държавна такса по производството с
определение от 02.11.2020 г. на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК – л. 69 от делото)
навежда в исковата молба и уточняващите я по чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 1 и 2
от ГПК молби следните обстоятелства за обосноваване на исканията: сключен с
ответника договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г.; недобросъвестно обявена
от банката предсрочна изискуемост на кредита при осъществявано от него редовно
погасяване и превратното й снабдяване, в нарушение на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, със
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист; образуване въз
основа на последния на незаконосъобразно изпълнително производство по изп. дело
№ 672/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Д., в хода на което на публична продан бил изнесен
ипотекираният му апартамент в гр. София, придобит от него на 28.12.2007 г. за
сумата от 19950 лева и представляващо единственото му жилище; отхвърляне изцяло
на установителния иск по чл. 422 от ГПК на банката с влязло в сила решение по
гр. дело № 16432/2017 г. на СГС поради отсъствие на неплатени от него
погасителни вноски и липса на забава за тяхното плащане, респ. при неспазването
на законовите изисквания по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ; издаването му на обратен
изпълнителен лист за сумата от 29958.71 лева – събраната по принудителното изпълнение
по изп. дело № 672/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Д.сума за банката и получена от
последната, и за сумата от 2113.37 лева – разноски по изпълнението,
определението за издаването на който обратен изпълнителен лист е отменено при
осъществения инстанционен контрол с определение по гр. дело № 577/2021 г. на
САС; причинени имуществени вреди, възлизащи общо в размер на 37672.08 лева, изразяващи
се в: принудително събраната от банката по процесното принудително изпълнение сума
за погасяване на вземания на банката - 29958.71 лева, заплатени на съдебния
изпълнител разноски по изпълнението - 2113.37 лева, и разходи за наем на жилище
за периода 11.06.2019 г. – 11.08.2020 г. на стойност 5600 лева, и претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, стрес, депресия и тъга, включително
и обусловени от влошаване на здравословното му състояние, справедливото
обезщетяване на които възлизало на 15000 лева (така уточнения по чл. 129, ал. 4
във вр. с ал. 1 и 2 от ГПК в молби на л. 157 – 159 и л. 241 от делото). Претендира
тези суми, заедно със законната лихва от 28.06.2017 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК) за неимуществените вреди и съответно от
03.06.2019 г. и 11.06.2019 г. за имуществените вреди и разноските по
производството.
Ответникът
Банка ДСК АД в процесуалния срок оспорва исковете, излагайки възражения за
неоснователността им поради: отсъствие на причинно-следствената връзка на
вредите с противоправно деяние на ответника, предвид липсата на злоупотреба от
банката с признатото й право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
за предприемане на принудително изпълнение въз основа на издадените й заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, т. е. поради отсъствие на
противоправно увреждащо действие; липса на доказателства за вредите,
включително и за твърдяните разходи за наем при недостоверност на датата на договора
и съществуването на наемно правоотношение въз основа на него, и за влошеното му
здравословно състояние. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното:
По
делото се установява от събраните доказателствени средства, а и между страните е
безспорно, че на 21.03.2008 г. между ищеца С.И.А., в качеството му на
кредитополучател, и ответника – Б.Д. ЕАД (понастоящем Банка ДСК АД), в качеството
му на кредитодател, е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 32000 лева за срок
от 360 месеца. Кредитът е обезпечен с ипотека върху собствения на кредитополучателя
недвижим имот, а именно апартамент № 9 в гр. София, район Кремиковци, ж.к. ********,
с площ от 66.19 кв.м., заедно с избено помещение и съответните ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, който ищецът е придобил на
28.12.2007 г. за сумата от 19950 лева.
Установява
се по делото, че банката-кредитор е изпратила до длъжника писмена покана, в
която е отразила, че поради просрочие на задължения по сключения договор за
банков кредит обявява предсрочната изискуемост на остатъка от дълга, като
връчването на поканата е извършено чрез нотариус по реда на чл. 50 от ЗННД във
вр. с чл. 37-58 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК. От
представената по делото нотариална покана се установява, че служител от нотариалната
кантора е посетил в рамките на периода м. април – май 2017 г. три пъти адреса
на длъжника. Първото посещение на адреса е извършено на 27.04.2017 г. (четвъртък).
В разписка към съобщението за връчване от 27.04.2017 г. на нотариус Г.Г.е удостоверено, че при посещението на 27.04.2017 г. на
адреса не е открит получателят, както и друго лице, което е съгласно да получи
поканата, поради което и е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на входната
врата. Установява се, че адресът е посетен на 17.05.2017 г. (сряда) и
29.05.2017 г., при които посещения отново е удостоверено, че длъжникът не е
намерен на адреса.
След
връчването на поканата по този ред Б.Д. ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение с твърдения, че ищецът не е погасил пет месечни
вноски, дължими до м. май 2017 г. Със заявлението е поискано да бъде разпоредено С.А. да заплати на банката сумата от 28168.60
лева - главница, заедно със законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното й
изплащане, договорна лихва в размер на 1273.17 лева за периода 23.12.2016 г. –
27.06.2017 г., санкционна лихва в размер на 39.87 лева за периода 30.12.2016 г.
– 27.06.2017 г. и заемна такса в размер на 745.30 лева. С оглед на подаденото
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е образувано ч.гр.д. №
42570/2017 г. по описа на СРС, 145 състав, като заповедният съд е издал заповед
в полза на банката, с която е разпоредил С.А. да заплати на Б.Д. ЕАД посочените
в заявлението суми, както и разноски по делото – 604.53 лева държавна такса и
50 лева възнаграждение на юрисконсулт. Срещу издадената на 11.07.2017 г. заповед
за незабавно изпълнение длъжникът С.А. е подал възражение, поради което банката
е предявила иск по чл. 422 от ГПК за признаване съществуването на вземанията по
заповедта за незабавно изпълнение.
От
приложеното изпълнително дело № 672/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781 и
с район на действие СГС се установява, че въз основа на издадения по заповедното
производство по гр. дело № 42570/2017 г. на СРС изпълнителен лист от 11.07.2017
г., поради допуснатото предварително изпълнение на заповедта за изпълнение,
представляваща изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от ГПК, банката е
предприела срещу С.А. действия по принудително изпълнение за събиране на сумата
по изпълнителния лист. В изпълнителното производство ипотекираният в полза на
банката имот на длъжника с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
26.03.2008 г., въз основа на проведена през периода 08.03.2019 г. – 08.04.2019 г.
публична продан, след обявяването на предходните такива за периодите 01.10.2018
г. – 01.11.2018 г. и 21.12.2018 г. – 21.01.2019 г. за нестанали, е продаден за
сумата от 32300 лева, като е съставено и постановление за възлагане от
30.04.2019 г. След извършеното на 30.04.2019 г. от съдебния изпълнител разпределение
на получената от публичната продан на имота сума, банката на 03.06.2019 г. е
получила с банков превод общо сумата от 29958.71 лева, от която сумата от
28747.27 лева за погасяване на дълга по изпълнителния лист и сумата от 1211.44 лева
за разноските по изпълнението, а съдебният изпълнител - такси в размер на 2111.37
лева.
Съдебният
изпълнител е извършил на 11.06.2019 г. и въвод във владение на имота на
купувача от извършената публична продан на имота на ищеца С.А., за който е
съставен протокол на л. 133 от приложеното изпълнително дело. Последното е
прекратено от съдебния изпълнител с постановление от 21.01.2020 г. поради отхвърляне
изцяло на исковете по чл. 422 от ГПК решение № 7648 от 11 ноември 2019 г. по
гр. дело № 16432/2017 г. на СГС, ГО, I-17 състав, влязло в сила на 30.12.2019
г. и представено от длъжника и ищец по производството С.А. с молба от
21.01.2020 г. до съдебния изпълнител (л. 140 от изпълнителното дело).
С
горепосоченото решение съдът е приел не само липсата на забава и съответно на
предпоставки за предсрочна изискуемост на вземанията на банката по договора за
кредит от 21.03.2008 г. към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – 28.06.2017 г., но и наличието на надплатени към
този момент от кредитолучателя суми от 3606.91 лева при погасителна вноска в
размер на 219.17 лева. Изложеното е прието както въз основа на извършените от кредитолучателя – ищец С.А. по настоящото дело, плащания за
погасяване на дълга, така и поради извършеното от банката - ответник, едностранно
изменение на лихвения процент въз основа на неравноправни клаузи от договора за
кредит и общите условия към него съгласно чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП, предвид отсъствие
на конкретно определена и ясна методика и формула за промени на базовия лихвен
процент по кредита, включително и за отчитане на тежестта на всеки от
компонентите в него, при които клаузи е приложим първоначално уговореният от
страните лихвен процент от 7.29 %.
След
влизане в сила на решението по исковете по чл. 422 от ГПК и прекратяване на изпълнителното
производство от съдебния изпълнител с определение от 28.02.2020 г. по гр. дело №
16432/2017 г. на СГС, ГО, І-17 състав, в полза на С.А. е издаден обратен изпълнителен
лист за сумата 29958. 71 лева, получена от взискателя по изпълнителното
производство, и за сумата 2113.37 лева - заплатените разноски по същото.
Безспорно
е между страните и че въз основа на обратния изпълнителен лист, издаден на
ищеца С.А., е образувано изпълнително производство по изп. дело № 842/2020 г.
по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ и район на действие СГС срещу Б.Д. ЕАД
за събиране на вземанията по същия. Не е спорно между страните също, а и от
платежно нареждане от 16.06.2020 г. (л. 139 от делото) се установява, че във
връзка с издадения в полза на ищеца С.А. обратен изпълнителен лист банката в
срока за доброволно изпълнение е превела по сметка на съдебния изпълнител сума
в размер на 35777.68 лева за погасяване вземането на взискателя
С.А.. Безспорно е също между страните (така изложеното в молби на л. 157 и 229
от делото), че вземането за тази сума по обратния изпълнителен лист и сметката на
съдебния изпълнител е запорирано със запорно съобщение от 17.06.2020 г. в полза
на Б.Д. ЕАД като обезпечение за вземания на банката по предявени от нея против С.А.
на 14.07.2020 г. искове по чл. 430 от ТЗ по същия договор за кредит общо за
сумата 31592.30 лева, от която 27423.87 лева – главница, 3901.83 лева –
договорна лихва за периода от 30.08.2018 г. до 13.07.2020 г., 29.24 лева –
обезщетение за забава, и 237.36 лева – заемни такси, предмет на гр. дело № 6966/2020
г. по описа на СГС, ГО, I-26 състав.
Вземания
на банката по същия договор за кредит са вписани и в ЦКР на БНБ, видно от
представеното удостоверение за кредитна задлъжнялост на кредитополучателя С. А.от
14.12.2020 г. За него е налице и регистриран действащ трудов договор от
28.06.2019 г., сключен с Л.С.ЕООД, със седалище ***, видно справка от Регистъра
на трудовите договори на НОИ от 14.12.2020 г., въз основа на който той работи
на длъжността Водач Мотокар при основно възнаграждение от 560 лева.
По делото е представен и договор за наем на недвижим имот
от 11.06.2019 г., сключен между М.П., разпитана и като свидетел по
производството, и ищеца С.А., заедно с приемо-предавателен
протокол от същата дата, за предоставянето за временно и възмездно ползване без
определен срок на имот – къща в село Соволяно, срещу заплащане на наемна цена
от 400 лева, платима в брой до 10-то число на месеца, а като такъв и същият не
е вписан в АВп, видно от справка от 15.12.2020 г. Представени са по делото и
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ – образец 2001, придружени с приложение номер 4 –
образец 2041, подадени пред ТД на НАП по постоянния адрес на М.П.– наемодател
по договора за наем, за 2019 г. и 2020 г., от които се установява, че тя не е
декларирала доходи от договори за наем за тези години.
За сключването на посочения договор пред настоящата
съдебна инстанция е разпитана св. М.П.– страна по представения договор за наем
и майка на жената, с която ищецът живее на съпружески начала. Свидетелката
заявява, че е сключила с ищеца договор за наем на жилище, като му отстъпила
ползването на втория етаж от обитаваната от нея къща в обл. Кюстендил, село
Соволяно, за което ищецът се задължил да плаща по 400 лева месечно. Ищецът живял
при нея около година - периода от пролетта на 2019 г. до 2020 г., като преместването
му се наложило поради вземане на жилището му и необходимост от работа, за да
издържа семейството си, каквато работа към този момент имало в обитавания от
нея район. Ищецът извършвал ремонтни дейности на обекти в района, за да може да
осигури издръжка на семейството си. Случилото се наложило и раздялата между ищеца
и дъщеря й, която останала да живее при своята дъщеря. Заявява, че не е
декларирала доходите си от наем, тъй като не знаела, че има такова задължение.
По
делото е прието заключение на комплексна съдебно-психологична и съдебно-медицинска
експертиза, което съдът като обективно и компетентно изготвено от вещите лица
приема за достоверно дадено, с изключение на извода на вещото лице психолог
относно наличието на клинични изяви в здравословното му състояние – диабет и
артериална хипертония, поради неустановяването им като последица от
осъщественото принудително изпълнение от заключението в медицинската му част и
показанията на свидетеля М.П.. В последните се сочи противоречиво за заболяването
диабет при ищеца, включително и за наличие на такова при него от отдавна (л.
239 от делото, така и изложено от ищеца в исковата молба, в която липсват и твърдения
за артериална
хипертония). От експертните изводи на вещото лице ендокринолог се установява,
че при ищеца е налице заболяване захарен диабет тип 2, което само по себе си не
би могло да бъде причинено от стрес, но въпреки това липсват лабораторни
методи, които категорично да позволят да бъде доказан точният механизъм, по
който стресът повлиява хода на заболяването. От изслушването му в съдебно
заседание се установява, че въз основа на изследваните лабораторни данни не може
да бъде направен категоричен извод кога е настъпила болестта, като не е напълно
изключена възможността същата да е била повлияна от изживяното от ищеца, но
причините, които водят до възникването на заболяването най-често имат
комплексен характер. Изяснява също, че направените от ищеца изследвания от
29.07.2019 г. дават високо ниво на гликирания хемоглобин за три месеца назад от
изследването и само обективни данни за нормални нива в предходен период могат
да установят стреса като причина за възникване на заболяването, съответно за влошаване
на здравословното състояние на ищеца, а и констатираната с медицинско искане от
27.10.2020 г. диабетна полиневропатия представлява хронично усложнение на
захарния диабет.
В
заключението в частта, дадена от вещото лице психолог се посочва, че принудителното
изпълнение върху имуществото на ищеца е довело до остра стресова реакция при
разстройство в адаптацията и са били засегнати интеракциите в качеството на
семейния му живот, с близките и социалната реализация, както и в междуличностен
и работен план. Вещото лице изяснява, че ищецът живял в страх и несигурност,
страдал е от негативни емоции, преминали в състояние на дистрес и отключили
нозология, чиито интензитет и продължителност са били на ниво да отключат
болестен процес. Вещото лице изяснява, че симптомите са придобили хроничен вид
и винаги при ескалация на стресогенни изживявания би ескалирал и интензитетът
на същите. Обстоятелството, че ищецът не смеел да ремонтира жилището, в което
към момента на изготвяне на заключението живеел заедно със семейството си, и по
този начин да подобри жилищните условия, водело само по себе си до нарушено
качество на живот, до избягване на контакти и гостувания от деца и внуци, което
предоставяло, че семейството на ищеца живее в недобри условия. При изслушването
си в съдебно заседание вещото лице изяснява, че симптомите, свързани с
психичното нарушение, което с времето било овладяно, не налагали и за тях не се
провеждало медикаментозно лечение.
За претърпените от ищеца неимуществени вреди пред
настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. Г.Н.– живееща на съпружески
начала с ищеца, които показания следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК.
От показанията на свидетелката се установява, че след изнасянето на жилището на
ищеца на публична продан и започването на съдебното дело срещу него между ищеца
и свидетелката възниквали скандали, като ищецът напуснал работа, тъй като се опасявал
да не бъде наложен запор върху заплатата му. Свидетелката сочи, че в този
период ищецът започнал да има и здравословни проблеми, свързани с висока кръвна
захар, каквито до този момент не бил имал. Свидетелката заявява, че след като
апартаментът на ищеца бил изнесен на публична продан двамата се разделили, той
отишъл да живее при майка й за периода 2019 – 2020 г., тъй като в обитавания от
нея район имало възможности за работа, а тя останала при дъщеря си. Посочва, че
тази раздяла създала дискомфорт в отношенията им. Ищецът имал притеснения относно
развитието на сина им, който в този период бил тийнейджър. Настъпилите събития
се отразили зле върху емоционалното състояние на ищеца – станал затворен, започнал
да употребява алкохол и не общувал, както правил преди случилото се. Към
момента на провеждане на разпита свидетелката заявява, че ищецът бил
по-спокоен, но въпреки това продължавал да пие хапчета и редовно да ходи на
прегледи. Свидетелката заявява, че с оглед на сключения между ищеца и банката
договор за кредит заедно с ищеца правили редовни вноски, като в последствие разбрали,
че имат и втора банкова сметка, ***ата действия. Показанията на свидетелката в
частта им относно появата на здравословни проблеми на ищеца, свързани с висока
кръвна захар, и необходимостта за преместването му в друго населено място
поради отнемането на жилището им и преустановяване на трудовия договор съдът не
приема за достоверни поради изводите на заключението на експертизата в
медицинската част, включително и за наличие на хронично усложнение при ищеца на
заболяването Захарен диабет, сочещо за съществуване на заболяването отпреди
(така показанията на св. М.П.и изложеното от ищеца в исковата молба), и
справката от НОИ за наличието на действащ трудов договор за договор за ищеца за
същия период.
Дадените от св. Р.А. показания и документите за установяване
заплащането на цената на имота и неговото състояние не следва да бъдат обсъждания
поради направено уточнение на исковата претенция по реда на чл. 129, ал. 4 във
вр. с ал. 1 и 2 от ГПК в молба-уточнение и становище от 18.10.2021 г.
Други
относими доказателства в предвидения срок не са ангажирани.
При
така установените данни съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които
е възложил работата. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Следователно,
за да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за
причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност
- несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение;
вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или накърняване на неговия интегритет и/или лични блага;
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди;
вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа.
Ищецът
претендира обезвреда на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди
в причинна връзка с поведение на ответника, изразяващо се в недобросъвестност
за образуване на изпълнително производство. Поради
което и основният спорен по делото въпрос, е дали чрез подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
при условията на допуснато незабавно изпълнение съгласно чл. 418, ал. 1 от ГПК,
при положения, че предявеният от взискателя установителен иск по чл. 422 от ГПК
е отхвърлен, се осъществява специалният деликтен състав на превратно
упражняване на процесуални права поради липсата на право на принудително
изпълнение и/или недобросъвестното му упражняване съгласно чл. 3 от ГПК.
Чрез заповедното производство, образувано въз
основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, кредиторът е овластен да пристъпи към принудително
изпълнение, като проверката на неговите твърдения, обосноваващи заявеното
вземане, по съдебен ред е отложена до приключване на спора в исковото
производство по чл. 422 от ГПК с влязло в сила решение. Дори при възражения на
длъжника за недължимост на претендираното право на вземане или неизискуемост на
същото, кредиторът може да осребри вземането си от имуществото на длъжника, без
оспореното право да е съдебно потвърдено. Ако правото бъде отречено от съда,
предварителното му изпълнение е правонарушение. Затова решението по иска по чл.
422 от ГПК, с което правото на кредитора или неговата изискуемост са отречени
със сила на присъдено нещо, принципно дава основание за извеждане на възможност
за компенсиране на насрещната страна с търсена на имуществена отговорност за
вреди, каквато възможност е предвидена съгласно принципа за добросъвестно
упражняване на предоставени права за други случаи на законодателно позволена
(при определени законови условия и гаранции) засилената предварителна защита на
интересите на една от страните по облигационно отношение, сред които е и
случаят на обезпечаване на съдебно отречено право и предвидената отговорност по
чл. 403 от ГПК. Кредиторът, снабдил се с изпълнително основание по чл. 417, т.
2 (в релевантната редакция) от ГПК, е недобросъвестен, като не е спазил
императивна материалноправна норма в отношенията си с насрещната страна,
приложил е неравноправна клауза спрямо потребител или нелоялна търговска
практика, или по друг начин е нарушил принципното изискване на чл. 3 от ГПК, за
да изпълни принудително едно несъществуващо, съответно неизискуемо право, и той
е този, който носи риска от незакосъобразното принудително изпълнение.
Правонарушението влече отговорност за вреди, а решението на съда по чл. 422 от ГПК
го установява като съставомерен признак в случаите на вече проведено съдебно
изпълнение върху имуществото на длъжника, като елемент от състава на отговорността,
извеждана от принципа да не се вреди другиму. В този смисъл са разясненията на
разрешението, дадени в решение № 105 от 30.09.2021 г. по гр. дело № 2610/2020
г. на ВКС, III г. о., ГК, които настоящият състав на съда споделя.
В случая
влязлото в сила съдебно решение, постановено по иска по чл. 422 от ГПК, предмет
на по гр. дело № 16432/2017 г. на СГС, с което е отречена предсрочната
изискуемост на установения дълг към банката, съответно основанието на принудителното
изпълнение – заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК,
установява съставомерният признак от търсената отговорност от осъществената при
предприетото принудително изпълнение публична продан и за други иначе
процесуално законосъобразни към момента на извършването им изпълнителни
действия. Същото установява и неспазване от ответника на императивна материалноправна
норма в съществуващото облигационно правоотношение по договора за ипотечен
кредит с насрещната страна – ищеца, и прилагането от него на неравноправна
клауза спрямо потребител, каквото качество безспорно ищецът С.А. е имал по
сключения договор за ипотечен кредит, за да изпълни принудително претендираното
от него неизискуемо право на вземане. Банката в случая е образувала и водила
принудително изпълнение за дълга на ищеца С.А. по сключения помежду им договор
за кредит както без да е упражнила надлежно потестативното си право за обявяване
на кредита за предсрочна изискуем поради отсъствието на предвидените в чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ и договора за кредит предпоставки, изразяващи се в забава в
плащания на погасителни вноски и изтичане на определен срок на забава, така и
при приложени от нея неравноправни клаузи спрямо ищеца като потребител. Ответникът
като търговска банка е следвало да положи грижата на добрия търговец и да следи
за спазване на забраната за включване на неравноправни клаузи в договора с
потребител, поради което с прилагането на такива клаузи от него, водещи до неясно
формиране на размера на дълга по кредита и препятстващи възможността за неговата
проверка не само от ищеца като страна по договора за кредит и потребител на
предоставената с договора финансова услуга, но и от специалисти в областта
(така решение по гр. дело № 16432/2017 г. на СГС), водят до извод за нарушение от
него с осъщественото принудително изпълнение по изп. дело № 672/2017 г. на ЧСИ Г.Д.на
принципа за добросъвестно упражняване на предоставени права. Действията на
банката са били противоправни и са довели до принудителната продажба с
осъществената публична продан на имота на ищеца, представляващ и негово
единствено жилище, на трето лице, без да са били налице законовите предпоставки
– при установена не само липса на забава в плащанията на погасителните вноски,
но и надплащане на същите със сумата от 3606.91 лева, равняващи се на около 17
вноски по погасителния план към договора за кредит. Поведението на банката е недобросъвестно
и предвид продължаването на изпълнителните действия при изрично направените от
ищеца възражения както с възражението срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК, така и с отговора на исковата молба по иска по чл. 422 от ГПК за извършвани
от него плащания и прилагането на неравноправни клаузи по договора за кредит,
станали й известни при воденото от нея принудително изпълнение.
Налице
са и вреди за ищеца С.И., изразяващи се претърпяна загуба от заплащането на
таксите по изпълнителното производство по изп. дело № 672/2017 г. на ЧСИ Г.Д.,
и понесени неимуществени вреди, в причинната връзка с принудителното отчуждения
в резултат на публичната продан имот, ипотекиран в полза на банката като
обезпечение на кредита.
Таксите
по незаконосъобразно проведеното изпълнително производство в размер на 2111.37
лева са заплатени от ищеца като длъжник по изпълнението въз основа на извършеното
разпределение на получената от осъществената публична продан на имота сума –
така т. II.2 от разпределение от 30.04.2019 г. и издаденото от съдебния
изпълнител удостоверение. Те са довели до намаляване на имуществото на длъжника,
поради което и представляват вреди за него под формата на претърпяна загуба. Заплащането
им е извършено и поради осъщественото от ответната банка предварително
изпълнение въз основа на издадената срещу ищеца заповед за незабавно
изпълнение, за вземането по която е отречено със сила на пресъдено нещо предсрочната
му изискуемост, поради което за тях е възникнала и следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника с уважаване на иска за тази сума - 2111.37 лева.
Налице
са и понесени от ищеца С.И. неимуществени вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага и които не биха могли да бъдат
възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно,
а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Правилното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при
неговото определяне е обусловено от съобразяване с указаните в Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС общи критерии – вид и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпени болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото към момента на увреждането.
В
резултат на осъщественото материално незаконосъобразно принудително изпълнение,
чрез реализираната публична продан, довело до принудителното отчуждаване на
единственото притежавания в собственост на ищеца С.А. недвижим имот, същият е
претърпял страдания от негативни емоции, изпитвал е страх, притеснения и несигурност.
Последните са обосновали и възникване на остра стресова реакция при
разстройство в адаптацията му и неблагоприятно засягане на общуването му със
семейството му и близките му и възможностите му за социална реализация в
междуличностен и работен план – станал гневен и затворен, избухлив в отношенията
си с жената, с която живее на съпружески начала, избягвал контакти, дори и с
близките си, и изпитвал тревожност за начина му на живот и този на неговото на
семейството. Случилото се нарушило качеството на живот на ищеца С.А., но не се
установи то да е причинило влошаване на здравословното му състояние със заболяването
захарен диабет тип 2 и свързани с него клинични изяви. При съобразяването на
тези обстоятелства, необратимата загуба на единственото за него и семейството
жилище, придобито в зряла възраст и даващо при установените бит и нрави в
обществото ни сигурност и уют за него и семейството му, и овладяването понастоящем
на симптомите при ищеца, свързани с психическото нарушение от преживяното,
съдът намира, че справедливото съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца С.А., възлиза в размер на 10000
лева, за който искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен, а за разликата
над него до пълния предявен размер от 15000 лева – отхвърлен.
Основателността
на тези искови претенции, макар и частична за претенцията за неимуществени
вреди, води до основателност и на акцесорната претенция за законната лихва, но
за периода от 30.12.2019 г. до окончателното изплащане на присъдените суми.
Вземанията за тези суми са възникнали и съответно станали изискуеми с влизане в
сила на съдебното решение по иска по чл. 422 от ГПК, с което е отречена със
сила на пресъдено нещо предварителната изискуемост на паричното задължение на
длъжника към кредитора, за което е осъществено принудителното изпълнение,
поради което и от този момент е дължима и претендираната законна лихва (в този
смисъл решение № 105 от 30.09.2021 г. по гр. дело № 2610/2020 г. на ВКС, III г.
о.). Следователно за присъдените вземания акцесорната претенция за законната
лихва следва да бъде уважена за периода от 30.12.2019 г. до окончателното им изплащане
и отхвърлени за периода съответно от 03.06.2019 г. и 28.06.2017 г. до
29.12.2019 г. включително.
Неоснователни
обаче са исковите претенции за сумата от 29958.71 лева, представляваща
паричната равностойност на събраното от съдебния изпълнител по изп. дело №
672/2017 г. на ЧСИ Г.Д.вземане на банката и получена от последната от принудителното
отчуждаване на имота на ищеца, и за сумата от 5600 лева, представляващи разходи
за наем на жилище за периода 11.06.2019 г. - 11.08.2020 г.
С
влязлото в сила решение по иска по чл. 422 от ГПК съществуването на вземането
на банката за непогасения остатък от дълга по сключения между страните договор
за кредит, който при съвкупната преценка на представените писмени доказателствени
средства, надвишава събраната по принудителното изпълнение и получена от банката
сума, не е отречено. Отречена е само неговата предварителна изискуемост. Основанието
на вземането на банката за предоставената като кредит парична сума и на
вземането за уговорени лихви, без значение дали вноските за тях са изискуеми
или не и дали е налице предсрочна изискуемост за целия дълг, имат за основание
договора за кредит – в този смисъл и разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно
разсрочване на дълга на отделни погасителни вноски, изискуемостта на които
настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, съответна
липсата на предсрочна изискуемост не води до извод за неговото несъществуване,
поради което и събраната по принудително изпълнение сума и получена от банката
не води до намаляване на имуществото на кредитополучателя – ищеца по
производството. В тази насока е и законодателното разрешение по чл. 422, ал. 4
от ГПК, съгласно което не се издава обратен изпълнителен лист при отхвърляне на
иска поради неизискуемост на вземането, какъвто е и разглежданият случай.
Противно би означавало да се осъществи ново кредитиране на кредитополучателя по
сключения между страните договор за ипотечен кредит. Ето защо, исковата претенция
за сумата от 29958.71 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
Неоснователна
е също и исковата претенция за сумата от 5600 лева. За установяване на сключен договор
за наем е представен договор за наем от 11.06.2019 г. между ищеца и М.П., разпитана
и като свидетел и чийто показания съдът цени съгласно чл. 172 от ГПК, предвид близостта
й с него. Ответникът е оспорил достоверността на датата на писмения договор за
наем. Всяко лице, което не е автор на частен документ (какъвто безспорно в
конкретния случай е представения по делото писмен договор за наем), не го е подписало
и на което този документ се противопоставя като доказателство в исковото производство
от насрещната страна по делото, за да опровергае негови твърдения и/или да
отрече негови права (независимо дали те произтичат пряко или не от документа),
е лице, чиито интереси биха могли да бъдат увредени при антидатиране на този
неподписан от него и неизгоден за него частен документ. Затова, ако то оспори
датата на документа, в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва
от документа, е да докаже - с всякакви други доказателствени средства, че
документът е съставен на означената в него дата (в този смисъл и Решение № 41
от 2.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3873/2022 г., IV г. о., ГК; Решение № 273 от
2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2019 г., IV г. о., ГК). С оглед на
извършеното от ответника оспорване на датата на писмения договор за наем, в
тежест на ищеца, доколкото той се ползва от него, е доказването, което може да
бъде извършено с всякакви други доказателствени средства, на достоверността на
датата на документа по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Доколкото обаче други
доказателства за установяване съществуването на процесния договор за наем към
този момент, освен гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на
св. М.П.и които съдът приема за заинтересовани съгласно чл. 172 от ГПК, предвид
близостта й от съжителството на ищеца с нейната дъщеря и житейски очакваната и
логична подкрепа съгласно закона и добрите нрави подкрепа в трудни моменти, а
не на създаването на тежести, по делото не се установява достоверността на
датата на договора за наем. Не се установява и ищецът да е извършвал плащане на
наемната цена за процесния период, за което е приложима и предвидената в чл.
164, ал. 1, т. 4 от ГПК забрана за неговото установяване, които да са довели до
намаляване на неговото имущество. Ето защо и исковата претенция за репариране
на имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в
заплатени парични суми за наем през процесния период, следва да се отхвърли
като неоснователна.
С
оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ищеца сумата от 275.97 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, определени съразмерно на уважената част на исковете. Направено
от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно поради уговарянето му и заплащане от
ищеца по договора за правна защита и съдействие от 02.06.2021 г. на адвокатско
възнаграждение от 1200 лева, което е под минималния размер на възнаграждението
по чл. 78, ал. 2, т. 4 (ред., преди ДВ – бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК на ответника следва да се
присъди сумата 231 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството,
определено съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на съда
сумата 622.52 лева, представляваща дължимите по производството държавна такса
от 484.53 лева и разноските за възнаграждения за вещи лица от 137.99 лева,
определени съразмерно на уважената част на разглежданите искове.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Банка ДСК АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на С.И.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2113.37 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди от осъщественото принудително изпълнение по производството по изп. дело №
672/2012 г. по описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781 и с район на действие СГС,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.07.2017 г., за
неизискуемо вземане по договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., и изразяващи
се в заплатени такси на съдебния изпълнител по посоченото изпълнително
производство, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от осъществено принудително изпълнение
по производството по изп. дело № 672/2012 г. по описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781 и
с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 11.07.2017 г., за неизискуемо вземане по договор за ипотечен кредит
от 21.03.2008 г., и принудително отчуждаване на единственото му жилище чрез
осъществената по изпълнителното производство публична продан, заедно със
законната лихва върху тази сума от 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
10000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева и акцесорните претенции за
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 03.06.2019
г. до 29.12.2019 г. включително и за законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за периода от 28.06.2017 г. до 29.12.2019 г. включително.
ОТВЪРЛЯ
предявените от С.И.А., ЕГН **********,***, против Банка ДСК АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, искове за заплащане на сумата 29958.71
лева, представляваща събрана от съдебния изпълнител и получена от банката сума
от принудително отчуждения чрез публична продан имот по изпълнителното
производството по изп. дело № 672/2012 г. по описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781 и с
район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 11.07.2017 г., за неизискуемо вземане по договор за ипотечен кредит
от 21.03.2008 г., установено с влязло в сила решение по гр. дело № 16432/2017
г. по описа на СГС, заедно със законната лихва върху сумата от 03.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 5600 лева, представляващ обезщетение за
имуществени вреди от осъщественото принудително изпълнение по посоченото изпълнително
производство и изразяващи се в разходи за наем на жилище през периода
11.06.2019 г. – 11.08.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума от
11.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Банка ДСК АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на С.И.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 275.97
лева, представляваща разноски по исковото производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
С.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на Банка ДСК АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 във вр с ал. 8
от ГПК сумата 231 лева, представляваща разноски по исковото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Банка ДСК АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 622.52 лева,
представляваща дължимите държавна такса по исковото производство и разноски за
възнаграждения на вещи лица за уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова