Р Е Ш Е Н И Е
№ 1795/23.10.2023г.
Град Пловдив, 23.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 1538 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП срещу
решение № 795 от 12.05.2023 г., постановено по АНД № 2166 по описа на Районен
съд Пловдив за 2023 година, с което е отменено наказателно постановление № 685756-F684375 от 11.01.2023
г. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с което на „Яни
груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Ягодово, област
Пловдив, ул. „Марица“ № 3, представлявано от управителя Я.Й., на основание
чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за
нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС.
Според касатора
решението е неправилно поради противоречие със закона. Иска се отмяна на
съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба, да се потвърди решението на районния съд като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният съд след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за безспорно
установено от фактическа страна, че нарушителят е подал справка-декларация за
периода м.07.2022 г. на 23.08.2022 г. вместо до 15.08.2022 г., но счита, че при
санкциониране на нарушението по чл.125, ал.5 ЗДДС е допуснато нарушение на
материалния закон. Въз основа на анализ на относимите правни норми от ЗДДС и
ЗАНН и по аргумент от тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълкувателно
дело № 1/2021 г. на ВАС, тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълкувателно
дело № 6/2016 г. на ВАС, тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълкувателно
дело № 3/2021 г. на ВАС, районният съд е направил извод, че нарушението по
чл.125 ЗДДС може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние,
но при всички случаи се извършва едно единно нарушение, за което следва на
основание чл.18 ЗАНН да се наложи една единна санкция в рамките на наказателния
процес, а ако деецът е осъществил повече от една от алтернативните форми на
изпълнително деяние за един и същ данъчен период, на основание чл.179, ал.1 ЗДДС това обстоятелство следва да се отчете при индивидуализация на наказанието,
но не е основание за налагане на различни санкции за едно и също нарушение в
различни производства. Районният съд е констатирал, че по АНД № 2165/2023 г. по
описа на РС Пловдив същият субект е наказан за неподаване на отчетните регистри
за същия данъчен период, поради което е направил извод за незаконосъобразно
мултиплициране на административнонаказателната отговорност и нарушение на
императивната норма на чл.18 ЗАНН.
В съответствие с
практиката на Съда на ЕС районният съд е развил съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради
непропорционалност на наложената санкция, защото използваните от контролните органи средства
трябва да позволяват ефективно да се постигне целта за борба с измамите и
избягването на данъчни задължения, като същевременно накърняват в най-малка
степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. Съответно
районният съд приема, че в процесния случай изобщо не може да се говори за
данъчна измама или за стремеж към избягване на данъчно облагане според
критериите, очертани в практиката на СЕС, не е налице опит за укриване на
облагаеми доставки или събития, свързани с тях, нарушението е отстранено
доброволно, макар и със закъснение, но забавата в изпълнението е само една
седмица и повече от два месеца преди съставяне на АУАН, като според трайната
съдебна практика този срок на забава в доброволното изпълнение на задължението
е пренебрежимо малък и реално не води до засягане на обществените отношения,
поради което наложената санкция от 700 лева не е безусловно необходима за
постигане на целите на директивата за ДДС и се явява непропорционална.
Решението е правилно.
Въз основа на безспорно установени правнорелевантни факти районният съд е
направил обосновани и съответни на материалния закон изводи относно
непропорционалността на наложената санкция, които се споделят напълно от
настоящата инстанция. Затова и на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към
тези мотиви.
Не се споделя извода
на районния съд за нарушение на чл.18 ЗАНН, което, обаче, не влияе върху
крайния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Още
повече, че е налице влязло в сила съдебно решение по цитираното АНД № 2165/2023
г. по описа на РС Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 685758-F684373
от 11.01.2023 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 700 лева за нарушение на
чл.125, ал.5, вр. ал.3 ЗДДС – неподаване на отчетни регистри за същия данъчен
период м.07.2022 г. Друго наказание за
същия данъчен период се явява непропорционално с оглед преследваната цел – да
се дисциплинира задълженото лице към спазване на установения ред за
своевременно отчитане на облагаемите по ЗДДС доставки. В този смисъл неоснователно
е касационното възражение за неправилно приложение на материалния закон от
страна на първоинстанционния съд.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно
следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се
дължат разноски. Затова и на основание чл.221,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 795
от 12.05.2023 г., постановено по АНД № 2166 по описа на Районен съд Пловдив за
2023 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.