решение № 68 от 10.01.2005 г., постановено по гр.д.№ 859/2004 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Таня Николова Фатова от гр. Пловдив против Атанас Димитров Дафовски от гр.Кърджали и Елена Атанасова Дафовска от гр.Пловдив, иск с правно основание чл.135, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителен, сключения с нотариален акт № 23, том І, дело 25/2002 г. на Службата по вписванията при КРС, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като неоснователен. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Таня Николова Фатова, която чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че постановеното решение е неправилно. Твърди се в жалбата, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия казус е налице хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД, тъй като в случая не се касаело до увреждащи действия, предхождащи възникването на вземането. И константната съдена практика и доктрината били категорични, че вземането за обезщетение за претърпени вреди, вследствие на деликт, възниквало от датата на извършване на деликта, като в случая увреждането било причинено от първия ответник на 18.07.1999 г. По делото било категорично установено, че процесния възмезден договор бил сключен повече от две години след извършването на деликта /т.е. след възникване на вземането на ищцата/, и тринадесет дни преди да бъде постановено определението по НОХД № 641/2001 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което вземането й е било признато. В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа жалбата, като моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи предявените искове. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения. Претендира разноските по делото. Въззиваемият Атанас Димитров Дафовски счита жалбата за неоснователна, поради което моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Въззиваемата Елена Атанасова Дафовска, редовно призована, не се явява, не се представлява и не взима становище по жалбата. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен иск от Таня Николова Фатова против Атанас Димитров Дафовски и Елена Атанасова Дафовска, с правно основание чл.135 от ЗЗД, за обявяване за недействителен спрямо ищцата на сключения, с нотариален акт № 23, том І, дело 25/2002 г. на Службата по вписванията при КРС, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Не е спорно по делото, че на 18.07.1999 г. на пътя Пловдив – Асеновград първият ответник /въззиваем пред настоящата инстанция/ Атанас Димитров Дафовски при управление на собствения си лек автомобил нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на ищцата /въззивница пред тази инстанция/ Таня Николова Фатова три тежки телесни повреди, изразяващи се в осакатяване на горните крайници, осакатяване на долните крайници и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, за което деяние е бил признат за виновен и му е наложено съответно наказание. Тези обстоятелства се установяват и от представеното по делото заверено копие от протокол от 24.01.2002 г. по НОХД № 641/2001 г. по описа на Районен съд – Пловдив, видно от който с определение е било одобрено споразумение, с което Атанас Димитров Дафовски е признат за виновен за гореописаното деяние и е бил осъден да заплати на въззивницата Таня Николова Фатова сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинените й с престъплението три тежки телесни повреди. Не е спорно също, че от така присъдената сума в размер на 25 000 лева, 20 000 лева са били изплатени на Таня Николова Фатова от застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобила на Дафовски – ЗПАД “Алианц – България”, както и че въз основа на одобреното от съда споразумение Таня Николова Фатова се е снабдила с изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело № 200/2002 г. по описа на съдия – изпълнителя при Кърджалийския районен съд срещу Атанас Димитров Дафовски за остатъка от сумата в размер на 5 000 лева. Горното се установява и от приложеното по делото като доказателство изпълнително дело № 200/2002 г. по описа на съдия – изпълнителя при Кърджалийския районен съд. Видно от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот № 3, том І, рег.№ 166, дело № 3/2002 г. по описа на нотариус № 251, с район на действие Районен съд - Кърджали, вписан в Службата по вписванията при Кърджалийския районен съд с акт № 23, том І, дело № 25/2002 г., на 11.01.2002 година между ответниците по делото е сключен договор, по силата на който Атанас Димитров Дафовски е прехвърлил на дъщеря си Елена Атанасова Дафовска 1/8 идеална част от урегулиран поземлен имот І-945, кв.165 по плана на гр.Кърджали, ведно с ¼ идеална част от построения върху него първи етаж със застроена площ 104 кв.м. от масивна жилищна сграда на два етажа, ведно с 1/8 идеална част от общите части на сградата, както и 1/8 идеална част от построения върху същия имот масивен гараж със застроена площ 21 кв.м., срещу задължението на Елена Атанасова Дафовска да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя пожизнено, лично или чрез трети лица, като му осигури спокоен и нормален живот. При тези доказателства въззивният съд намира предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за основателен. Съгласно чл.135, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, както е в настоящия случай, лицето, с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за увреждането. Увреждането е обективна предпоставка за провеждане на иска и е налице както когато длъжникът се лишава изцяло от своето имущество, така и когато го намалява или чрез правните действия, които се иска да бъдат обявени за недействителни, се създава трудност за удовлетворение на кредитора. Освен това е необходимо и знание за увреждането, което в случая, на основание чл.135, ал.2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. В тази връзка от гореизложеното се установява, че на 18.07.1999 г. въззиваемият Атанас Димитров Дафовски по непредпазливост е причинил на въззивницата Таня Николова Фатова три тежки телесни повреди, изразяващи се в осакатяване на горните крайници, осакатяване на долните крайници и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и че близо две години и половина след това – на 11.01.2002 г., Дафовски е прехвърлил на дъщеря си Елена Дафовска процесния недвижим имот, представляващ 1/8 идеална част от урегулиран поземлен имот І-945, кв.165 по плана на гр.Кърджали, ведно с ¼ идеална част от построения върху него първи етаж със застроена площ 104 кв.м. от масивна жилищна сграда на два етажа, ведно с 1/8 идеална част от общите части на сградата, както и 1/8 идеална част от построения върху същия имот масивен гараж със застроена площ 21 кв.м. С други думи, от доказателствата по делото се установява, че след причиняването на телесните повреди въззиваемият Дафовски е извършил действия на разпореждане със собствения си недвижим имот, с което е увредил въззивницата Фатова. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД, а именно – прехвърляне на имота преди възникване на вземането, и е вменил на ищцата тежестта за доказване на обстоятелството, че прехвърлянето на имота е било предназначено от двамата ответници да я увреди. Това е така, тъй като при непозволено увреждане /както е в настоящия случай/ вземането за обезщетение за претърпени вреди възниква от датата на увреждането. С други думи, в случая първия ответник Дафовски е длъжник към кредитора си – ищцата Фатова, не от момента, в който вземането на последната е било съдебно признато – 24.01.2002 г., а от момента на увреждането – 18.07.1999 г., от която дата вземането за обезщетение е изискуемо и длъжникът изпада в забава, без да е нужна покана. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 117 от 03.12.1962 г. по гр.д.№ 89/62 г., ОСГК; решение № 2 от 25.01.1974 г. по гр.д.№ 101/73 г. на ОСГК; решение № 2172 от 19.10.1976 г. по гр.д.№ 1686/76 г., І г.о.; решение № 1603 от 03.11.1998 г. по гр.д.№ 1227/1998 г., ІV г.о.; решение № 422 от 20.03.2000 г. по гр.д.№ 1469/99 г., V г.о. Що се касае до ответницата Елена Атанасова Дафовска, то следва да се приеме, че същата като низходяща /дъщеря/ на прехвърлителя е знаела за увреждането. В тази връзка по делото не са представени каквито и да са доказателства оборващи установената в чл.135, ал.2 от ЗЗД законова презумпция, съгласно която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице /лицето, с което длъжникът е договарял/ е низходящ. С оглед изложеното дотук, съдът намира, че са налице условията за обявяване за недействителен спрямо ищцата договорът за прехвърляне на недвижим имот, сключен между ответниците на 11.01.2002 г. с нотариален акт № 3, том І, дело № 3/2002 г. на нотариус № 251 с район на действие - Кърджалийски районен съд. Ето защо като е приел, че иска е неоснователен и го е отхвърлил, районният съд е постановил неправилно решение, което като такова следва да бъде отменено. Следва да се обяви за недействителен спрямо въззивницата Фатова сключения, с нотариален акт № 3, том І, дело 3/2002 г. на нотариус № 251, с район на действие – Кърджалийски районен съд, договор от 11.01.2002 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, вписан в Службата по вписванията при Кърджалийския районен съд с акт № 23, том І, дело № 25/2002 г. При този изход на делото следва да се осъдят въззиваемите да заплатят на въззивницата направените по делото разноски за адвокат общо в размер на 1 800 лева, от които 1 200 лева – за първа инстанция и 600 лева – за въззивната инстанция. Следва да се осъдят въззиваемите да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предявения неоценяем иск в размер на 30 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 68 от 10.01.2005 г., постановено по гр.д.№ 859/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява: ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Таня Николова Фатова от гр. Пловдив, ул.”Златия” № 6А, ет.3, с ЕГН **********, сключения, с нотариален акт № 3, том І, дело 3/2002 г. на нотариус № 251, с район на действие – Кърджалийски районен съд, договор от 11.01.2002 г. по силата на който Атанас Димитров Дафовски е прехвърлил на дъщеря си Елена Атанасова Дафовска 1/8 идеална част от урегулиран поземлен имот І-945, кв.165 по плана на гр.Кърджали, ведно с ¼ идеална част от построения върху него първи етаж със застроена площ 104 кв.м. от масивна жилищна сграда на два етажа, ведно с 1/8 идеална част от общите части на сградата, както и 1/8 идеална част от построения върху същия имот масивен гараж със застроена площ 21 кв.м., срещу задължението на Елена Атанасова Дафовска да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя пожизнено, лично или чрез трети лица, като му осигури спокоен и нормален живот, вписан в Службата по вписванията при Кърджалийския районен съд с акт № 23, том І, дело № 25/2002 г. ОСЪЖДА Атанас Димитров Дафовски от гр.Кърджали, ул.”Сан Стефано” № 15, с ЕГН ********** и Елена Атанасова Дафовска от гр.Пловдив, ул.”Златия” № 3, с ЕГН ********** да заплатят на Таня Николова Фатова от гр.Пловдив, ул.”Златия” № 6А, ет.3, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1 800 лева. ОСЪЖДА Атанас Димитров Дафовски от гр.Кърджали, ул.”Сан Стефано” № 15, с ЕГН ********** и Елена Атанасова Дафовска от гр.Пловдив, ул.”Златия” № 3, с ЕГН ********** да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 30 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |