РЕШЕНИЕ
№ 2109
гр. Варна, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Й.
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Гражданско дело №
20223110105780 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Н. Й. К., ЕГН
срещу «*** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 лева частичен иск от целия в размер 683,18 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди на л.а *** от застрахователно събитие настъпило на
10.08.2021г. при движение по автомагистрала Хемус в посока гр. Варна и изразяващи се в
увреждане на преден капак, рамка врати десни и тава по договор за застраховка „Каско +‘‘
№***, сключен с ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 09.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът сочи, че на 27.11.2020 г. е сключил застраховка „Каско +“ с ответника за
личния си автомобил «*** с действие до 29.11.2021 г. На 10.08.2021 г. около 22.00 ч. при
управление на автомобила по автомагистрала „Хемус“ посока гр. Варна, ситни камъчета
изхвръкнали от предно движещия се автомобил, вслествие на което на собствения му
автомобил били причинени вреди. Сочи се, че след възприема на звука от камъчетата
намалил скоростта, но не могъл да възприеме рег. номер на движещия се пред него
автомобил. Твърди, че на следващия ден- 11.08.2021 г. уведомил застрахователя за
настъпилото събитие- били извършени оглед, заснемане и опис на вредите – преден капак,
рамка врати десни и таван. Получил застрахователно обезщетение от 190,72 лв., което
намира за недостатъчно, като счита, че необходимата сума е 923,90 лв., т.е ответникът
следва да заплати сумата от още 733,18 лв. Доколкото по гр. д. 15863/2021 г. по описа на
ВРС, 7 състав е предявил частичен иск за 50 лв., се предявява нестоящият иск за 50 лв.-
частично от 683,18 лв. Поради това ищецът моли ответникът да бъде осъден да му плати
частично претендираната сума. Претендира разноски.
Ответникът „***не е депозирал отговор на исковата молба в срок.
С молба от 26.01.2023 г. ответникът е поискал да не се изготвя експертиза в
настоящото производство, тъй като изразява готовност да плати претендираната сума. С
молба от 27.03.2023 г. ответникът сочи, че е заплатил по сметка на адв. А. сума от 586,64 лв.
включваща 492,46 лв.- остатък от застрахователно обезщетение, 44,18 лв.- законна лихва от
09.05.2022г.-27.3.2023 г. и 50,00 лв.- държавна такса.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е иск по чл. 405, ал. 1 КЗ
1
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното:
1) валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2)
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, както и неговия механизъм; 4) причинените вреди и техния
размер; 5) причинна връзка между произшествието и вредите;
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
направените възражения,както и че е заплатил претендираното обезщетение.
С доклада по делото, съобразявайки влязлото в сила решение от 24.03.2022 г. по гр.д.
№ 15863/2021 г. по описа на Районен съд –Варна, 7 състав за осъждане на«****да заплати на
Н. Й. К., на осн. чл. 405, ал.1 КЗ сумата от 50лева, частичен иск от целия в размер
733,18лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Каско +», полица № ***/27.11.2020г. за претърпени имуществени вреди на л.а
«*** от застрахователно събитие настъпило на 10.08.2021г. при движение по
автомагистрала Хемус в посока гр. Варна и изразяващи се в увреждане на преден капак,
рамка врати десни и таван и разрешението дадено в т.2 от Тълкувателно решение 3/2016 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно което решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право като
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство съдът отделя всички елементи от
фактическия състав, посочен по-горе с изключение на размера на нанесените на автомобила
вреди, който следва да бъде доказан от ищеца в настоящото производство.
По отношение на въпроса за размера на иска е допусната и изслушана съдебна авто -
техническа експертиза, от което се установява, че средната пазарна цена на вредите към
датата на ПТП е 782,20 лв.
Съдът намира, че следва да даде вяра на експертното заключение изцяло, доколкото
същото е компетентно дадено и ясно и точно отговаря на поставените му задачи. Вещото
лице е посочило как и въз основа на какви източници е изчислило посочената от него цена.
Съгласно чл. 386, ал. 2 и чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ, като
застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Според легалната дефиниция на чл. 400 от КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, а когато не е
уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото
Относно размера на застрахователното обезщетение съдебната практика е
категорична, че при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното
се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят минималните размери
по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е приложима и при сега действащия
КЗ, предвид липсата на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с
отменения КЗ, като действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни
цени.
При изложените по-горе съображения за определяне на размера на дължимото
обезщетение, съдът намира, че следва същото да се определи по средни пазарни цени към
датата на събитието.
В конкретния случай вещото лице, изготвило САТЕ е посочило стойността на
вредите по средни пазарни цени, които следва да се вземат предвид от съда - 782,20 лв.
Безспорно е, че ответникът е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 190,72 лева. В хода
на производството ответникът е заплатил ищеца 492,46 лв. за обезщетение, което не се
2
оспорва от ищеца, т.е. общо 683,18 лв.- толкова, колкото ищецът поддържа, че е общия
размер на вземането му. Т.е. предявената в настоящото производство претенция, заявена
като частична е изцяло погасена чрез плащане в хода на производството, поради което
предявения иск подлежи на отхвърляне. Доколкото ответникът е представил доказателства
да е платил и законна лихва, считано от предявяване на иска до датата на плащане, такава
също не следва да бъде присъждана.
Предвид изхода на спора на разноски има ищецът.
Ответникът е представил доказателства, че вече е заплатил държавната такса по
сметка на ищеца, поради което тя не следва да се присъжда.
Ищецът е доказал заплащане и разноски: 200,00 лв.- депозит за САТЕ и 480,00 лв.с
ДДС– адвокатско възнаграждение заплащането на което се доказва от представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при
подписването му, в който случай договорът има характер на разписка съгласно
разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г./.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат /480лв./, което съдът намира за
неоснователно. Минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, действаща към
момента на уговарянето и заплащането / е редакцията в сила от 08.11.2022 г./ им възлиза на
400,00лв. без ДДС. Съобразява се, че Съгласно параграф 2а от Наредбата за регистрираните
по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното по делото удостоверение за
регистрация, издадена на адвоката представляващ ищеца, същият е регистриран по ЗДДС,
поради което съдът присъжда исканото адвокатско възнаграждение с ДДС именно в размер
на 480,00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 680,00 лв.-
разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Н. Й. К., ЕГН: ************, съдебен адрес: ***
иск за осъждане на ответника **** със седалище и адрес на управление:*, на основание чл.
405 КЗ, да му заплати сумата от 50,00 лева частичен иск от целия в размер 683,18 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а ****от застрахователно събитие
настъпило на 10.08.2021г. при движение по автомагистрала Хемус в посока гр. Варна и
изразяващи се в увреждане на преден капак, рамка врати десни и тава по договор за
застраховка „Каско +‘‘ № ***/27.11.2020г., сключен с ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.05.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, поради плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, **** със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Н. Й. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** сумата от
680,00 лв. – разноски в съдебното производство за експертиза и адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 50,00 лв. – разноски за държавна такса, поради заплащане на сумата от
ответника в хода на производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3