Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград,
24.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският районен съд, в публично заседание на 22.02.2021
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря
АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 97/ 2020г. по описа на съда, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „****“ ЕООД-София, предявена чрез чрез адв.В.В.
***/ срещу „******“ ООД- Джебел, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415,ал.1 от ГПК във връзка с подадено възражение по
ЧГД №550/2019г. по описа на РС-Момчилград, с цена на иска 27 000лева,
произтичащо от задължение по тристранно споразумение от 28.02.2017г. В молбата
се сочи, че въз основа на подадено от „****“ ЕООД, с ЕИК ******, ищец по
настоящото производство, заявление по чл. 410 от ГПК срещу „******“ ООД, ЕИК****,
с входящ № 2641/16.10.2019 г., е било образувано ч.гр.д. № 550/2019г. по описа
на Районен съд- Момчилград, в хода на
което е била издадена Заповед за изпълнение. Подадено е било възражение срещу
заповедта, в последствие на което е предявен настоящият иск. Претенцията си ищцовото дружество основавана на неуредени търговски
взаимоотношения между „****“ ЕООД и „******“ ООД, с оглед неизпълнение на
задължения от страна на ответника, произтичащи от Тристранно споразумение от
28.02.2017г., сключено между „****“ ЕООД, „******“ ЕООД и „******“ ООД, с което
„******“ ООД се е задължило да заплати от името и за сметка на „******“ ЕООД
сумата от 27 000лв, за погасяване на задължения към „****“ ЕООД. В подкрепа на
това ищецът е посочил съответни основания и фактури. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът „******“ ООД дължи на
СТРОИРЕНТ ЕООД следните суми: 27
000 лева- задължение по Тристранно споразумение от 28.02.2017 г.
- Законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -16.10.2019г. до
окончателно изплащане на вземането.
Претендират се направените разноски, както следва;
сумата от 1 540 лева- разноски в пълен размер за заповедното производство
по ч.гр.д. № 550/2019г. по описа на РС- Момчилград, от които 540 лева /
държавна такса/ и адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева с ДДС и
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство- държавна такса в размер
на 540 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с ДДС с оглед на
това, че пълномощникът е регистрирано по смисъла на ЗДДС лице.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в
срок. В отговора се оспорва предявеният иск, като недопустим и неоснователен.
Заявява се, че представеното тристранно
споразумение от 28.02.2017г. сключено между страните е нищожен, тъй като
управителят на ответното дружество отрича да е сключвала или подписвала подобно
споразумение. Ето защо се счита, че сумата в размер на 27 000лева,
посочена в исковата молба, не се дължи от ‚******“ ООД и моли да се отхвърли
иска. Направено е оспорване истинността на тристранното споразумение , като се
сочи, че ако ищеца ще се ползва от него да се съберат съответните
доказателства.Претендират се разноски.
В
последното съдебно заседание, ищецът, не се явява и не се представлява, като от
същият е постъпила писмена молба, с която се поддържа предявеният иск.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от адв.М.Ч., че
оспорва исковата молба, и намира същата за неоснователна и недоказана и пледира
за отхвърлянето на същата- като сочи, че в тази насока е и заключението на
вещото лице по графологическата експертиза.
Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна;
Предявеният иск е установителен по своя характер и е с
правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и със същият се установява
съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение въз основа на
подадено заявление за това. В разпоредбата на чл.414 ал.1 от ГПК е дадена
възможност на длъжника по издадена заповед за изпълнение да подаде възражение в
двуседмичен срок от връчване на заповедта. При подадено възражение в срок, задължение
на съда е да укаже на заявителя, че може да предяви иск за своето вземане във
едномесечен срок, като при непредявяване на иска в срока или непредставяне на
доказателства, че такъв иск е предявен заповедта за изпълнение се обезсилва,
както и изпълнителният лист от чл.418 от ГПК. Съгласно чл.416 от ГПК ако не е
подадено възражение в срок, или така подаденото възражение е оттеглено,
заповедта за изпълнение влиза в сила, и съдът издава изпълнителен лист.
От събраните по настоящото производство доказателства се
установява, че на 16.10.2019г. в РС- Момчилград е било
подадено заявление от ищеца по настоящото производство против ответника по
делото, за осъждане на последния да заплати сумата в размер на сумата от 27 000
лева, представляваща неизпълнено задължение по тристранно споразумение от
28.02.2017г.,по силата на което „******“ ООД се задължил да заплати от името и
за сметка на „******“ ЕООД задължение към „****“ ЕООД, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда. Със заявлението се претендират и заплатени разноски
в размер на 1 540 лева, от която
540 лева- държавна такса и 1 000 лева- адвокатско възнаграждение. Било образувано ч.гр.д. № 550/ 2019г. на РС-
Момчилград, по която е издадена Заповед за изпълнение № 240/17.10.2019г., по
силата на която ответникът по настоящото производство е бил осъден да заплати
на заявителя сумата в размер на 27 000 лева, представляваща неизпълнено
задължение по тристранно споразумение от 28.02.2017г.,по силата на което „******“
ООД се задължил да заплати от името и за сметка на „******“ ЕООД задължение към
„****“ ЕООД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда. Със
заявлението се претендират и заплатени разноски в размер на 1 540 лева.
Разпореждането е било връчено на длъжника- ответник по
настоящото производство, на 12.11.2019г., и срещу тази заповед е постъпило
възражение на 19.11.2019г., в срока по чл.414 ал.1 от ГПК. Съдът приема, че
длъжникът- ответник по настоящото производство е спазил срока по чл.414 ал.1 от ГПК, и е подал възражението в срок, визиран в посочената норма. Предвид това и
при условията на чл.415 ал.1 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установява съществуването на задължението в едномесечен срок и
да представи доказателства така предявеният иск. Указанието на съда по смисъла
на чл.415 ал.1 от ГПК е връчено на заявителя по горното дело- ищец по
настоящото, на 14.01.2020г. /чрез указаният в заявлението пълномощник- адв.Ал.Русанов/.
Дружеството- заявител, е депозирал искова молба в съда на
14.02.2020г. за установяване спрямо длъжника по заповедното производство, че
дължи сумата в размер на 27 000 лева, представляваща неизпълнено
задължение по тристранно споразумение от 28.02.2017г., по силата на което „******“
ООД се задължил да заплати от името и за сметка на „******“ ЕООД задължение към
„****“ ЕООД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда, по
което е образувано ч.гр.д. № 550/ 2019г. по описа на Районен съд- Момчилград,
както и сумата от 1 540 лева- от които държавна такса в размер на 540лева
и 1 000лева- юрисконсултско възнаграждение /разноски
по заповедното производство.
В настоящото производство като
доказателства са приложени копие на договор за наем на строит.оборудване
от 07.04.2016г., сключен между ищцовото дружество „****“
ЕООД и „******“ЕООД, с което първото
дружество /ищцовото/ е предоставило на второто
дружество строително оборудване за ползване под наем срещу наемна сума, чийто
размер е предвидено да бъде определен с допълнителни споразумения; Приложени са
и 2 бр. допълнителни споразумение от 06.06.2016г. и
29.07.2016г.- в които са упоменати дължимите наемни цени по периоди и видове
оборудване. Като доказателства са приложени и 2 бр. приемо-предавателни
протоколи за приемане на оборудване /с посочени конкретни дати/ и 2 бр. приемо-предавателни протоколи за връщане на оборудване
/съставени на съответните дати/, и 5 бр. фактури- всички с описани номера и
дати на издаване, които съдът не обсъжда в цялост, поради неотносимостта
им към предмета на на настоящото производство;
От
писменото доказателство, на което ищецът основа своята искова претенция, а
именно Тристранно споразумение от 28.02.2017г., сключено между ищцовото и ответното дружеството, както и от„******“ ЕООД,
е видно, че ответното дружеството „******“ ООД е поело задължението да заплати вместо
„******“ ЕООД задължение в размер на 27 000 лева към „****“ ЕООД. В
договора се съдържат и други уговорки, които не се обсъждат, поради неотносимостта им към предмета на настоящото производство.,
тристранно споразумение.
Във
връзка с това тристранно споразумение от
28.02.2017г. ищцовото дружество е изпратило
нотариална покана за заплащане на исковата сума от 27 000 лева, която е
получена на 15.07.2019г. от представител на ответното дружество.
По делото като
доказателство е приложено ч.гр.д. № 550/ 2019г. на РС- Момчилград, което е било
образувано по подадено заявление от ищеца по настоящото производство, и е
издадена Заповед за изпълнение № 240/ 17.10.2019г., по силата на която
ответникът по настоящото производство е бил осъден да заплати на заявителя
сумата в размер на 27 000 лева- т.е., сумата, предмет на настоящото
производство, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от подаването на
заявлението, както и разноски в размер на 1 540 лева- така, както са
описани и по-горе.
Ответното дружеството, с отговора по исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК, е оспорило истинността на представено писмено
доказателство- Тристранно
споразумение от 28.02.2017г., сключено между „****“ ЕООД, „******“ ЕООД и „******“
ООД, с което последното дружество е поело задължението да заплати вместо „******“
ЕООД сума в размер на 27 000 лева към „****“ ЕООД, поради и което е
открито производство по чл.193 от ГПК за установява истинността на така
представеният документ. В тази насока по делото е назначена съдебно-графологична
експертиза, по която е изготвено заключение, от което се установява, че
подписът на първа страница от съдържанието на Тристранното споразумение от 28.02.2017г.
/процесното и обсъдено по-горе/, над думите „Е.А.А.“ и под думите „За ******“ ООД“, не е положен от Е.А.А.. Така представеното заключението е прието от съда и
неоспорено от страните.
Предвид така събраните доказателства съдът намира, че
така предявената искова молба с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, е подадена
в преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради и което се явява допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
Съдът
счита, че така разгледан, предявеният иск е неоснователен, по следните
съображения. Установи се безспорно, че между страните, които са търговци по
своята правно-организационна форма, не са възникнали определени търговски
взаимоотношения- описаните по-горе, а именно няма поемане на чужд дълг по
смисъла на чл.101 и сл. от ЗЗД, и това е така, защото по един безспорен начин
се установи, че законният представител
на ответното дружеството /управителят на дружеството Е.А.А./,
не е подписал Тристранното споразумение от 28.02.2017г. , и по този начин не е
задължил представляваното от нея дружество да плати встъпи в дълга на третото
задължено лице.
За
да възникнат задължения по определени договори, следва участващите в тях лица
да изразят своята воля, като при физическите лица могат да сторят това лично
или чрез пълномощник /а определени от закона случаи и законни представители/, а
юридическите лица формират и изразяват своята воля само чрез своите органи
/предвидени в закона и/или в устава/. По
делото не се спори, че ответното дружеството има управител, и този управител е
лицето Е.А.А., и че същото лице не е положило подпис
в Тристранното споразумение от 28.02.2017г., и съответно не е задължило
представляваното от нея дружество да изпълни задължение на трето за настоящото
производство лице към ищцовото дружество по повод на
възникнали между последните търговско-правни отношение /наем на строително
оборудване/.
Или, съдът счита, че възникването на спорното право се обуславя от
наличието на следните материалноправни предпоставки,
а именно: наличието на действително правоотношение, възникнало от тристранното
споразумение, и същото да е действително като формална правна сделка. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване по реда на чл.154 ал.1 от ГПК е установяването на посочените
обстоятелства.
Предвид
откритото производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване от страна на
ответника на истинността, в частност автентичността на процесното
тристранно споразумение по отношение на това дали подписът в този документ
изхожда от лицето, посочено като подписало споразумението за ответното
дружество, преди изследване на посочените по-горе обстоятелства, следва да се
обсъди този въпрос.
В
разпоредбата на чл.193 ал.1 от ГПК е предвидено процесуалното право на
заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото
и по този начин да постави началото на производството по чл.193-194 от ГПК.
Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена
сила на документа, който е представен по делото– формалната доказателствена
сила на подписан частен документ и материалната доказателствена
сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или
съответно с потвърждаване на истинността на документа в резултат на оспорването
по чл.193 от ГПК се решава със сила на пресъдено нещо
спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193
от ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване на истинността на
документ.
В
случая, от заключението приетото по делото съдебно-графологична
експертиза, се установява по категоричен начин, че подписът на
първа страница от съдържанието на Тристранното споразумение от 28.02.2017г. /процесното и обсъдено по-горе/, над думите „Е.А.А.“ и под думите „За ******“ ООД“, не е положен от Е.А.А..
От
изложеното следва, че подписът, положен в процесното
тристранно споразумение от името на ответното дружеството, не са на посоченото
в него лице- управителя на дружеството. Съдът приема, че се обори обвързващата
съда формална доказателствена сила на частният
документ, поради което и тристранното
споразумение е неистински /неавтентичен/документ– т.к. положеният подпис в него
на една от страните, не е на лицето, което е посочено като подписало същото.
Така установената неавтентичност на документа анулира възможността на кредитора
по този договор да претендира права по него. Поради и изложеното предявеният
иск следва да се отхвърли като неоснователен, т.к. по делото не са ангажирани
от ищеца други доказателства в подкрепа на исковата претенция. Ето защо
предявеният установителен иск по чл.422 вр.чл.415 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото,
както се изясни по-горе, направеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК решава
със сила на пресъдено нещо въпроса за истинността на
оспореният документ, съдът дължи произнасяне с нарочен диспозитив.
Съгласно разпоредбата на чл.194 ал.3 от ГПК препис от настоящото решение и от
признатият за неистински документ следва да се изпрати на Районна прокуратура-
Кърджали,т.о. Момчилград, след влизането му в законна сила.
При
този изход на спора право на разноски има ответникът. По делото се доказа
заплащането сумата в размер на 2 000 лева за адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.03.2020г. Направеното от
ищеца възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение
е неоснователно. Затова ищецът следва да се осъди да заплати на ответника
посочената сума в общ размер от 2 000лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
„****“ ЕООД- София, ЕИК- ******, против „******“ООД-
Джебел, ЕИК-****, иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 27 000
лева, представляваща неизпълнено задължение по тристранно споразумение
от 28.02.2017г., по силата на което „******“ ООД се задължил да заплати от
името и за сметка на „******“ ЕООД задължение към „****“ ЕООД, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
16.10.2019г., до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 240/17.10.2019г. по ч.гр.д. № 550/2019г. на Районен съд-Момчилград.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – „****“ ЕООД- София, ЕИК- ******,
и „******“ООД- Джебел, ЕИК-****, по заявеното оспорване от ответника, на
основание чл.194 ал.1 от ГПК, че процесното Тристранно споразумение от
28.02.2017г., сключено между „****“ ЕООД, „******“ ЕООД и „******“ ООД, за
заплащане на сумата от 27 000 лева, представлява неистински, в частност
неавтентичен документ по отношение на подписа на лицето, което е посочено като
подписал за „******“ ООД, поради което на основание чл.194 ал.3 във вр. чл.194 ал.2 от ГПК го изключва от доказателствата по
делото.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, „****“ ЕООД- София, ЕИК- ******, ДА ЗАПЛАТИ на „******“ООД- Джебел, ЕИК-****,
сумата от 2 000 лева, представляваща разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
След
влизане в сила на решението препис от него, ведно с признатия за неистински
документ – Тристранно споразумение от 28.02.2017г., сключено между „****“
ЕООД, „******“ ЕООД и „******“ ООД, за заплащане на сумата от 27 000 лева, да се изпрати на Районна прокуратура- Кърджали, т.о.
Момчилград на основание чл.194 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;