РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Кърджали , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и П. година в следния
състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200722 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002628 от 15.06.2021 г., издадено от
и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на „Е.” ЕООД с.К., ул.„П.“ № **, общ.Ч., обл.Кърджали, ЕИК
*********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят „Е.” ЕООД с.К. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил процесното
административно нарушение. Освен това, при издаване на атакувания акт били допуснати
съществени нарушения на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не били
конкретизирани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Моли съдът да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно
1
заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на
атакувания акт. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнарграждение в полза на
наказващия орган.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 01.04.2021 г. около 10.00 часа свидетелите Х.Ч. и И.С. – инспектори в Д”ИТ”
гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни
места в обект: цех за машинна бродерия, намиращ се в бивш автосервиз в гр.Кърджали, пътя
за с.М., Промишлена зона Юг, местност К.т., до бивш завод ***, експлоатиран от „Е.” ЕООД
с.К.. В хода на проверката свидетелите установили в обекта да извършва трудова дейност
като бродировачка лицето Е.И.М. с ЕГН **********. Тя изпълнявала задълженията си като
бродирала на бродировъчна машина детайли за изтривалка за баня. В декларация, която
контролните органи й предоставили, Е.М. декларирала писмено, че от 01.04.2021 г. работи
като бродировачка в цех за машинна бродерия на пътя за с.М., за фирма „Е.” ЕООД, с
работно време от 08.00 до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 650
лв., което все още не е получила, с почивни дни събота и неделя, и почивка в работния ден
от 1 час. В декларацията отразила също, че няма сключен трудов или граждански договор и
не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов
договор. Проверката продължила и на 21.04.2021 г. по документи в Д”ИТ” гр.Кърджали.
Там бил представен Трудов договор № * от 01.04.2021 г., с който Е.И.М. била назначена на
длъжност „бродировачка“ при работодателя „Е.” ЕООД с.К.. По договор работникът се
задължавал да постъпи на работа на 01.04.2021 г. Според справката от НАП по чл.62, ал.5 от
КТ, уведомление за трудовия договор било подадено на 01.04.2021 г. в 17.57 часа, което
следвало проверката по работни места в обекта, стопанисван от жалбоподателя. За
констатираното нарушение на 21.04.2021 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ, връчен същия ден на
управителя на „Е.” ЕООД с.К., който го подписал без възражение. На 15.06.2021 г.
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание
чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните
свидетели Х.Ч. и И.С., на които съдът дава вяра изцяло. Те са очевидци, извършили
проверката по работни места и установили лицето Е.М. да извършва трудова дейност в
обекта, стопанисван от жалбоподателя. Те са възприели непосредствено лицето да полага
труд, събрали са данни в тази насока на място и от самия работник. Показанията на
2
свидетелите Ч. и С. са последователни, логични и кореспондиращи помежду си, както и с
писмените доказателства по делото. Описаните в наказателното постановление
обстоятелства се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени доказателства
– Акт за установяване на административно нарушение от 21.04.2021 г., ползващ се с
доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№
ПР2110806/21.04.2021 г., връчен на санкционираното дружество и неоспорен; Декларация,
съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 01.04.2021 г. в 10.00 часа
от Е.М.; Констативен протокол от 01.04.2021 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от
01.04.2021 г.; Трудов договор № 2 от 01.04.2021 г.; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ;
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№
09388213005593/01.04.2021 г.; Обяснение от 19.04.2021 г.; Справка от ТР относно
актуалното състояние на „Е.” ЕООД; Заповед № 336/15.04.2021 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от
посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3 предвижда, че работодателят или упълномощено от
него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това
до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по
чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ, тъй като на 01.04.2021 г. е допуснал до работа Е.М., преди
да й връчи копие от уведомление за сключения трудов договор, заверено от териториалната
дирекция на НАП. Такова уведомление не й е било предоставено, защото все още не е било
и подадено от работодателя. Установи се по делото, че уведомлението за сключения трудов
договор е заверено в ТД на НАП на 01.04.2021 г. в 17.57 часа, което следва часа на
проверката, при която лицето вече е установено да работи в обекта, стопанисван от
наказаното дружество. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Е.” ЕООД с.К. на основание
чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500
до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и
чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице,
чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва
да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца
3
елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да
изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе
имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е
минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27,
ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са били допуснати нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща
отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват
на посочената като нарушена правна норма на чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ, както и на
санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението се явява доказано, за което вече
бяха изложени съображения. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание с разпит на свидетели, в което е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
4
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002628 от 15.06.2021 г.,
издадено от и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Е.” ЕООД с.К., ул.„П.“ № 15, общ.Ч.,
обл.Кърджали, ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2
вр. чл.63, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Е.” ЕООД с.К., ул.„П.“ № 15, общ.Ч., обл.Кърджали, ЕИК *********, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5