МОТИВИ по нчд № 4421/2020 г. по описа на СГС, НО, 1 състав
Производството е по реда на чл.32, ал.1 във връзка с
чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Съдебното
производство е образувано във връзка с депозирано в СГС удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции на решаващата държава Германия, във
връзка с издадено решение № ********* постановено на 22.05.2019 г. от Landkreis
Heidekreis, Германия, влязло в законна сила на 08.06.2019 г., срещу българския гражданин В.Н.С., роден *** ***, българин, български гражданин, женен, с
постоянен адрес:***, ЕГН **********, с което му е наложена финансова санкция в размер на сумата от 168,50 евро по чл. 41,
ал. 1във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.6 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat).
В
съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура изразява
становище, че са налице предпоставките за признаване и изпълнение на
изпратеното решение от чуждия орган, поради което моли финансовата санкция да
бъде призната и изпълнена.
Засегнатото
лице В.Н.С., редовно призован, не се явява и не взема становище по делото.
Съдът, след като съобрази становищата на страните,
доказателствата по делото и разпоредбите
на ЗПИИРКОРНФС, а именно по чл.10 (относно приложимия закон), по чл.30, ал.2 и чл.14 (относно условията
за признаване и изпълнение), чл.15 (относно подсъдността) и разпоредбата на чл.35
(относно основанията за отказ от признаване и изпълнение), намира за установено
следното:
Срещу
българския гражданин В.Н.С. е постановено на 22.05.2019 г. решение № ********* от Landkreis Heidekreis, Германия, което е влязло в законна сила на 08.06.2019 г. С решението е установено и прието, че българския
гражданин В.Н.С. на 27.04.2018 г., около 12,51 часа като водач на товарен автомобил марка „Фиат“ с рег. № *****, движейки се в землище Биспингент по
федерална автомагистрала А 7 при 52.657-ия километър с посока на движение към
гр. Хамбург е превишил с 34 км/ч
максимално допустимата от 120 км/ч
скорост на движение извън населените места, като се е движел със скорост от 154
км/ч, с което е нарушил чл. 41, ал. 1във връзка с Приложение 2, чл.49 от
Правилника за движението по пътищата (StVO),
чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.6 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat). За установеното нарушение на засегнатото лице –
българския гражданин В.Н.С. е наложена финансова
санкция в размер на сумата от 168,50 евро.
В случая е налице акт на несъдебен
орган по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 ЗПИИРКОРНФС, т.к. е издаден от компетентен
орган на страна членка на Европейския съюз, акта е влязъл в сила на 08.06.2019 г.
и касае налагане на глоба, а именно парична санкция за извършено
административно нарушение. Финансовата санкция е наложена във връзка с извършено
административно нарушение на правилата за движение по пътищата, което е довело
до постановяване на 22.05.2019 г. На процесното решение № ********* от Landkreis Heidekreis, Германия. С посочения акт, който е влязъл в законна сила, засегнатото
лице е имало право да го обжалва пред съд, компетентен по наказателни дела в Германия.
Засегнатото лице С. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата
държава, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за
обжалване.
Решението на извън
съдебния орган на издаващата държава е влязло в законна сила и е придружено с
удостоверение съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС, което
се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково
решение 2005/2014/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
решенията за финансова санкция и конфискация. В този смисъл липсват основанията
на чл.3, ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с
което се налага финансова санкция. Удостоверението на следващо място е издадено
и изпратено в съответствие и с изискванията поставени в чл.4, ал.2 и чл.5, ал.2
ЗПИИРКОРНФС, защото е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено
от компетентния орган на издаващата държава. Също така удостоверението е
изпратено до компетентния орган в Република България, какъвто е Софийски
градски съд и на последно място е придружено с превод на български език.
От приложените доказателства става ясно, че наказателното
преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 ЗПИИРКОРНФС, касае извършено
нарушение на разпоредбите за движение по пътищата според законодателството на
издаващата държава от българския гражданин В.Н.С., за което не се изисква изследване
на двойна наказуемост съгласно чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС.
В
конкретният случай от текста на удостоверението се установява, че на
засегнатото лице – български гражданин С. е наложена с решението финансова
санкция в размер на сумата от 168,50 евро, от която българския гражданин е
заплатил сума в размер от 90,00 евро или същия частично е заплатил наложената
му финансова санкция за извършеното нарушение. При това положение са налице
основанията и предпоставките на чл. 33, вр. с чл.17 ЗПИИРКОРНФС и от общия
размер на наложената финансова санкция се приспадне платената сума в размер на
90,00 евро. Доколкото в случая се касае за парична сума, то следва настоящия
съд да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за
деня на влизане в сила на решението в издаващата държава – 27.04.2018 г. Това е така, защото разпоредбата на 32, ал.1 във вр. с
чл.16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС, вменява задължение за компетентния български съд да
изследва паричната равностойност на финансовата санкция, към датата на влизане на
решението в сила в издаващата държава. Въз основа на публично обявените и
достъпни данни на интернет страницата на Българската народна банка, както и
предвид обстоятелството, че курса на паричната единица – евро е фиксиран спрямо
българския лев с Решение № 223/31.12.1998 г. на УС на БНБ, взето на основание
чл.29, ал.2 от ЗБНБ, то е определен курс към българския лев от 1.955,33 лева.
Ето защо размера на финансовата санкция изчислена в парична сума в български
лева е с
левова равностойност в размер на 153,50
/сто петдесет и три лева и петдесет стотинки/ български лева, която сума съдът прие при постановяването на своя
краен съдебен акт.
Според
настоящия съдебен състав не са налице основанията на чл.35 ЗПИИРКОРНФС за отказ
от признаване и изпълнение на решението по чл. 3 от същия закон, тъй като
представеното удостоверение по чл.4 ЗПИИРКОРНФС отговаря на решението срещу засегнатото
лице, по отношение на което за същото деяние не е постановено друго решение в Република
България или друга държава, различна от издаващата и изпълняващата държава.
Наред с това не е изтекла давността за изпълнение на решението съгласно
българското законодателство, както и съгласно законодателството на издаващата
държава, защото в издаващата държава давността изтича на 08.06.2022 г. и
деянието не е подсъдно на българския съд. Изпълнени са и останалите изисквания
на българския закон – засегнатото лице е било уведомено за производството в Германия
съгласно законодателството на посочената държава. Засегнатото лице е било
уведомено, че може лично или чрез упълномощен представител да обжалва
решението, както и е уведомено за сроковете за обжалване. От материалите по
делото не се установява засягане на трета заинтересована страна, включително
трето добросъвестно лице.
Решението на извън съдебния орган – Landkreis
Heidekreis, Германия, касае деяние, което съставлява и
административно нарушение по Закона за движение по пътищата на Република
България, в който смисъл вече се посочи, че не следва да се обсъжда двойната
наказуемост. Решението е постановено спрямо пълнолетно, наказателно отговорно
лице, при което не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство. Настоящият съдебен състав констатира и, че размера на така
наложената финансова санкция „глоба“ е адекватна на извършеното деяние от
засегнатото лице К.в издаващата държава, доколкото същото представлява и
административно нарушение съгласно законодателството на Република България
установено в Закона за движение по пътищата и същото се санкционира с
административно наказание „глоба” изразено в предвиден за това размер в закона.
С оглед на изложеното са изпълнени всички необходими предпоставки да не бъде
постановен отказ от признаване и изпълнение на решението предмет на настоящото
производство, защото в настоящия случай не е налице нито едно от условията на
чл.35 ЗПИИРКОРНФС, за да бъде постановен отказ.
С оглед изхода на делото и на основание чл.36, вр. с чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС
настоящото решение се изпраща на Национална агенция за приходите за изпълнение
по реда на Закона за Национална агенция за приходите и Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Съдът, на основание чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС задължи
Национална агенция за приходите да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнение на решението.
Мотивиран
от горното, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.