№ 554
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110207349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. С. срещу електронен фиш серия К № 4513908 от 31.01.2020
година, с който на Д. А. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00
лева за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на КАТ товарен автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № НОМЕР, е
собственост на „Арт-93“ ООД. На 31.01.2020 година около 11.29часа Д. А. С. управлявал
автомобила с 67 километра в час в град София, бул. „Професор Цветан Лазаров“, до сервиз
„Митвас“ с посока от бул. „Асен Йорданов“ към бул. „Брюксел“ при ограничение на
скоростта от 50 километра в час за населено място. Нарушението е установено с АТСС №
TFR1-M 653. Приложен е снимков материал като веществено доказателство, от който е
видно марката и регистрационния номер на процесното МПС. С декларация от 12.02.2021
година по реда на член 188 от ЗДвП законният представител на „Арт-93“ ООД М.К.Д. е
посочила, че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от Д. А. С., служител
на дружеството, и е предоставено копие от СУМПС на водача. Издаденият фиш серия К №
3371532 на законния представител на на „Арт-93“ ЕООД бил анулиран на 22.02.2021
година, видно от поставена ръкописна резолюция, с която е посочен и номера на
електронния фиш, предмет на обжалване в настоящето производство.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
1
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 67 км/ч
(след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка).
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на
нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3
% при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 67 км/ч, което е повече
от максимално позволената в границите на населено място скорост от 50 км/ч.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че С. е осъществил от обективна страна състава
на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал
процесния лек автомобил със скорост от 67 км/ч при ограничение на това място от 50 км/ч за
населено място съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя възражения относно
неспазен преклузивен срок по член 34 от ЗАНН. При липсата на специална уредба относно
сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране
отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в
производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съгласно който
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото самото
2
заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то в общия случай срокът
по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната
му фаза със съставяне на електронен фиш, започва да тече от датата на заснемането с
техническото средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е
подписана декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на
извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от
получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. Съгласно член 188, ал.2 от ЗДвП,
когато МПС, с което е извършено нарушението е собственост на юридическо лице
наказанието се налага на законния му представител или на посочено от него лице,
управлявало автомобила. По реда на член 189, ал.5 от ЗДвП законният представител на
дружеството е посочил с декларация от 12.02.2021 година, че на конкретната дата и час
именно С. е управлявал товарния автомобил и като доказателство за това е представено
копие от СУМПС. Действително, при собственоръчното попълване на декларацията от
страна на М.Д., тя неправилно е изписала годината на подаване на декларацията като е
изписала 2020 година вместо 2021 година, но точната дата на подаване на декларацията се
установява от поставения щемпел с входящ номер УРИ 433200-15488 от 21.02.2021 година.
Това означава, че нарушителят е открит на 12.02.2021 година, а обжалваният електронен
фиш е издаден на 22.02.2021 година, видно от отбелязването върху анлурания фиш, издаден
на М.Д., в качеството й на законен представител на „Арт-93“ООД, тоест обжалваният фиш е
издаден преди изтичане на шестмесечния срок по член 34, ал.3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП при превишаване на максимално
допустимата скорост от 11 до 20 км/ч предвиденото административно наказание е "глоба" в
размер на 50 лева. В случая наказанието "глоба" за извършеното административно
нарушение е определено в законоустановения му размер от 50 лева, поради което
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази си част.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока, че в настоящата
хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл.
93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни
последици – причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя възражения относно
3
незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш. В тази връзка електронният фиш
съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, включително
време и място на извършване на нарушението, поради което отговаря на изискванията на
закона. В електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено в населено място, като
към същия е приложен и снимковия материал, въз основа на който е издаден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4513908 от 31.01.2020 година, с който на Д.
А. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на
член 21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4