РЕШЕНИЕ
№ 3784
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110128403 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ФИРМА, ЕИК, със седалище и адрес на управление АДРЕС,
представлявано от ИМЕ и ИМЕ, срещу ФИРМА, със седалище и адрес на
управление:АДРЕС, представлявано от ИМЕ и ИМЕ, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 380,80 лв., представляваща невъзстановено дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция по преписка по щета № НОМЕР от 07.06.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 21.05.2021г., до
окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 97,64 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 09.11.2018 г. до 20.05.2021 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 30.05.2018г., в 18.10ч., в АДРЕС , е настъпило
ПТП между л.а. „Тойота Ярис“, с рег. НОМЕР , застрахован при ищеца и л.а. „Фолксваген
Тигуан“, с НОМЕР, застрахован в ответното дружество. За събитието е съставен двустранен
Протокол за ПТП от 30.05.2018г., от който било видно, че произшествието се дължи на
действията на водача на л.а. „Фолксваген Тигуан“.
Сочи се, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка ИМЕ, полица
НОМЕР, е образуванана преписка по щета № НОМЕР като повредите са отстранени в
доверен сервиз и дружеството е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 1131,92
лв..
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати горепосочената сума, но
последния му заплатил сумата от 766,12 лв. С оглед на това ишеца претендира сумата от
380,80 лв., представляваща част от неизплатено застрахователно обезщетение, както и
сумата от 97,64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.11.2018 г. до
1
20.05.2021 г.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който излага
съображения, че оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и че вина
за настъпилото ПТП има водача на застрахования при ответника автомобил. Излагат се
съображения, че размерът на вредите на застрахования при ищцовото дружество автомобил,
са в завишен размер и не отговарят на действителната им стойност. Моли съда да отвхвърли
исковете като неоснователни. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от АДВ. ИМЕ , която поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък. По
делото са постъпили писмени бележки.
Ответника се представлява от ЮРК. ИМЕ , който поддържа писмения отговор, но не
и в частта, с която се оспрва механозма на ПТП. Оспорва иска по размер. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя списък.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представената като писмено доказателства застрахователна полица
застрахователна полица № НОМЕР, НОМЕР, е видно, че между ищцовото дружество и
собственика на л.а. НОМЕР , е сключен договор за застраховка ИМЕ, с валидност на
полицата от 00.00 ч. на 30.03.2018 г. до 24.00 ч. на 29.03.2019 г.
Ищецът е представил заверено копие от Общи условия за застраховка ИМЕ , от които
е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията от тях.
Видно от двустранен КП за ПТП от 30.05.18г., на 30.05.18г., е настъпило ПТП със
застрахования автомобил, причинено по вина на водача на л.а. „Фолксваген Тигуан“, с
НОМЕР , като са му нанесени материални щети на двата автомобила.
Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 07.06.2018 г., собственика му е
подал до ищеца искане за завеждане на претенция по застраховка ИМЕ , за което е
образувана преписка по щета №НОМЕР/07.06.2018г. От страна на застрахователното
дружество са съставени искане за допълнителен оглед от 07.06.18г., ведно с опис на щети,
възлагателно писмо от 08.6.18г., приемо-предавателен протокол от 9.7.18г., калкулация
разходи за ремонт от 10.5.18г., 2бр. доклад по щета №НОМЕР/07.06.2018г., като ремонта на
автомобила е възложен на трето лице, на което е изплатена сумата от 1131,92 лв, съгласно
фактура справка за извършени на 24.08.18г. банкови транзакции.
С писмо, получено на 17.09.2018г. от ответника, ищцовото дружество е предявило
регресна претенция за сумата от 1146.92 лв. по щета НОМЕР.
С уведомление за прихващане на насрещно дължими вземания от 02.11.18г.,
ответника е заплатил на ищеца сумата от 766.12 лв. по регресна претенция по щета НОМЕР
.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че стойността за възстановяване на лекия автомобил към датата на застрахователното
събитие, възлиза на 941,96 лв., като в съдебно заседание допълва, че за възстановяване и на
предна лява врата, сумата възлиза на 989,48 лв. с ДДС, за което са необходими още около 2
часа ремонт, на стойност около 36 лв. без ДДС.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл. 411, ал.
1 КЗ . Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия
причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните
три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49
ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения
с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено
валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица НОМЕР), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите.
2
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя, който факт не е спорен
между страните.
С отговора на исковата молба се оспорва иска по размер. Във връзка с това е
допусната САтЕ, вещото лице по която дава заключение, че стойността на щетата е в размер
на 989,48 лв. с ДДС, с допълнително още 43,20 лв. с ДДС за труд за около 2 часа ремонт, или
общата стойност на щетата възлиза на сумата от 1032,68 лв. (989,48+43,20=1032,68). Съдът
кредитира ицзяло заключението на вещото лице по САтЕ, като изготвено от лице с познания
в съответната област от техниката, пълно и логически обосновано. Съдът не приема
изложеното в писмените бележки на процесуалния предствител на ищеца твърдение, че
вещото лице не било взело предвид, че автомобила бил боядисан с боя металик, поради
което е посочена по-ниска стойност. Заключението на вещото лице е прието по делото без
възражение на нито една от двете страни, поради което така наведените съображения са
неоснователни. С оглед на това, съдът приема, че застрахованият при ответника водач на
МПС, при настъпилото на 30.05.18г. ПТП, е причинил щети на застрахования в ищцовото
дружество л.а. в размер на 1032,68 лв. Страните не спорят, че по процесната щета,
ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 766,12 лв. включващо и
ликвидационни разноски от 15 лв. С оглед на това и като взе предвид изплатената на
застрахованото лице сума, към настоящия момент ответникът дължи още 266,56 лв. Именно
до този размер предявеният иск се явява основателен, като за разликата до пълния предявен
размер от 380,80 лв. искът следва да се отхвърли.
По иска за заплане на обезщетение за забава върху претендираната сума, съдът
намира следното: от приетото като писмено доказателство по делото писмо – покана за
заплащане на регресни щети, получено от ответното дружество на 17.09.2018г. е видно, че
ищцовото дружество е претендирало от ответника възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение. С оглед на това претенцията на ищеца за обезщетение за
забава, следва да бъде уважена на за периода от 09.11.2018 г. до 20.05.2021 г., която
съобразно служебните изчсисления на съда, възлиза на сумата от 68,41 лв. Или предявеният
иск, следва да бъде уважен за сумата от 68,41 лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 97,64 лв., същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, всяка една от страните има право на разноски, каквото
искане изрично са направили. Предвид това и съобразно с уважената част от исковите
претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 385.07 лв.,
представляващи направени по делото разноски.
Съобразно с отхвърлената част от иска, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 119,95 лв., представляващи направени по делото разноски.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ФИРМА , ЕИК, със седалище и адрес на управление:АДРЕС ,
представлявано от ИМЕ и ИМЕ, да заплати на ФИРМА, ЕИК, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представлявано от ИМЕ и ИМЕ, сумата от 266,56 лв. /двеста
шестдесет и шест лева и 56 стотинки/, представляваща стойността на невъзстановено
застрахователно обезщетение по регресна претенция по преписка по щета № ****** от
07.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2021 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от
68,41 лв. /шестдесет и осем лева и 41 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 09.11.2018 г. до 20.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 380,80 лв. и иска за обезщетение за
забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 97,64 лв.
ОСЪЖДА ЗАД ФИРМА, ЕИК , със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от ИМЕ и ИМЕ, да заплати на ФИРМА, ЕИК, със седалище и адрес на
3
управление АДРЕС, представлявано от ИМЕ и ИМЕ, сумата от 385,07 лв. /триста и
осемдесет и пет лева и 07 стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК, със седалище и адрес на управление АДРЕС,
представлявано от ИМЕ и ИМЕ, да заплати на ФИРМА , ЕИК********, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, представлявано от ИМЕ и ИМЕ, сумата от 119,95 лв. /сто и
деветнадесет лева и 95 стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4