№ 128
гр. Нова Загора, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20222220200202 по описа за 2022
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация-
Сливен” ООД-гр. Сливен, ЕИК *********, представлявано от инж. Севдалин
Рашев против НП издадено от Директора на Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район“, с което на основание чл. 200, ал. 1 т.1,предл. 1 ,
б. А от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите.
В жалбата се твърди,че при „установяване“ на административното
нарушение и при налагането на административното наказание,с издаването на
наказателното постановление АНО е допуснал редица нарушения на
предвидената в ЗАНН процедура.Тези нарушения били с такъв характер,вид и
интензитет,че пряко препятствали,както правото на защита на
жалбоподателя,така и коректното установяване на фактическата
обстановка,вида на деянието и съответствието на същото с предвиден състав
на административно-наказателната норма и установяване на други
обстоятелства,имащи значение за правилното определяне на
административнонаказателната отговорност.Самото НП въпреки обемността
си страдало от липса на правни и фактически основания за издаването си,тъй
като липсвали съществени реквизити на същото.
Поради това жалбоподателят моли съда да постанови решение,с което да
се отмени изцяло обжалваното НП.
В с.з. дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
1
процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП
като незаконосъобразно.
В с.з. административно-наказващият орган, редовно призован, изпраща
представител, който моли НП да бъде потвърдено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
На 11.05.21г.на обект стопанисван и експлоатиран от санкционираното
дружество – жалбоподател е извършена проверка .
Проверяваният обект представлявал един брой шахтов кладенец /ШК/ със
заснети географски координати N 42°31'52,8", Е 026°10'02,9" и 1 бр. тръбен
кладенец /ТК/ със заснети географски координати N 42°31’53,7”, Е
026"10'03,3", двата разположени в землището на с. Коньово, общ. Нова
Загора, обл. Сливен .
На 11.05.2021 г. експерти на БД „ИБР“ посетили с. Коньово, общ. Сливен,
като при проверката било установено,че питейно - битовото водоснабдяване
на населеното място се осъществява от посочените по- горе един брой шатхов
кладенец и един брой тръбен кладенец.
Установено било ,че в землището на с. Коньово, общ. Нова Загора, при
географски координати: N 42°31’52,7", Е 026°10'03,3" е налице помпена
станция ’’Коньово" за водовземане от подземни води за питейно - битовото
водоснабдяване на с. Коньово. Водовземането се осъществява от 1 бр. шахтов
кладенец със заснети географски координати: N 42°31'52,8", Е 026°10'02,9",
разположен в двора на помпената станция в границите на изграден пояс I на
СОЗ. Шахтовият кладенец е обсаден с бетонови пръстени с диаметър 80 см.
Замереното динамично водно ниво е 5,40 м.
Било установено, че водовземането се осъществява посредством
центробежна помпа, инсталирана в сградата на помпената станция. Помпата
била тип Grundfos, с номер 32- 140/163, с дебит 29,2 мЗ/ч и напор 29,4 м. и
2905 обр./мин. Като за измерването на отнетите водни маси от шахтовия
кладенец нямало монтирано индивидуално водомерно устройство.
Към момента на проверката се извършвало водовземане от подземни
води, но отнетото количество не е измерено като отнетите водни маси
директно се подават към водопреносната мрежа на населеното място.
В хода на проверката,при огледа на място, бил установен и един брой
изградено и оборудвано водовземно съоръжение - тръбен кладенец (ТК), със
заснети географски координати: N 42°31'53,7", Е 026°10'03,3”. Изграденият
тръбен кладенец е разположен в двора на помпената станция „Коньово“ в
границите на изградения пояс I на СОЗ. Устието на тръбния кладенец е
разположено в изкоп, на около 0,80 м под терена, отстоящо на около 5 м
североизточно от сградата на ПС Коньово. Видимата част на
експлоатационната колона на тръбния кладенец представлявала PVC тръба с
диаметър 200 мм,като в нея е бил налице смукателен тръбопровод ПЕ с Ф 80
2
мм. Водовземането от подземни води се осъществява посредством
центробежна помпа, марка SAER, тип FC - 30/2D с фабричен номер 3818293.
Измереното динамично водно ниво било 3,52м.За измерването на
отнетите и използвани водни маси при водовземното съоръжение нямало
монтирано измервателно устройство. Подземните води от тръбния кладенец
посредством напорен тръбопровод РЕ 100 се отвеждали в помпената станция
при географски координати N 42°31 ’52,8", Е 026°10'03,0", където се
присъединяват към общ тръбопровод, по който в едно с подземните води от
шахтовия кладенец, директно се подавали във водопреносната мрежа на с.
Коньово, общ. Нова Загора, обл. Сливен.
В хода на проверката било установено, че санкционираното дружество
няма издадено Разрешително на „Водоснабдяване и канализация Сливен ООД
по реда на ЗВ. Установено е ,че в БД „ИБР“ не е постъпвала преписка от
„Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД за предприемане на процедура
по неговото издаване, което е нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от
Закона за водите.
За така установеното нарушение е съставен Констативен протокол № СЛ
178/11.05.2021 г. и издаден АУАН № 44/07.06.2021 г.като в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение срещу него.В проведеното открито
с.з.свидетелите Г. и Г.-М. извършители на проверката потвърдиха чрез
показанията констатациите от същата,както и съставянето на констативния
протокол и АУАН.
АНО е приел,че нарушението няма характеристиките на маловажен
случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се
установиха каквито и да било фактически обстоятелства е ефект на
смекчаващи вината обстоятелства, които да характеризират конкретно деяние
като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност
от типичните за този род административни нарушения. Напротив налице е
утежняващо обстоятелство, а именно влязло в сила на 08.01.2021г.
Наказателно постановление № 215/21.12.2020г., издадено от Директора на БД
„ИБР“ за извършено нарушение на чл. 44, ат. 1 от Закона за водите, което
обосновава наличието на повторност на извършеното нарушение.
Въз основа на горното АНО е приел,че е налице нарушение нарушение на
чл. 44, ал. 1 от Закона като издал НП за посоченото нарушение и на основание
чл. 200, ал. 4 от Закона за водите и чл. 200, ал. 1, т. 1 предл. първо, буква „а”
от Закона за водите е наложил наказание имуществена санкция в размер на
1000лв.
Копие от горецитираното НП № 215/21.12.2020г.е приложено в
настоящото производство и видно от копие на платежно нареждане още на
същата дата-08.01.2021г.дружеството-жалбоподател е заплатило към бюджета
размера на наложеното му наказание.Обжалваното НП е издадено на
12.08.2021г.за деяние установено на 11.05.2021г.т.е. в едногодишния срок от
налагането на наказание за същото деяние.
3
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Безспорно е установено, че на 11.05.21 г. при извършена проверка на
обект стопанисван и експлоатиран от санкционираното дружество
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД , а именно един брой шахтов
кладенец и 1 бр. тръбен кладенец , двата разположени в землището на с.
Коньово, общ. Нова Загора, обл. Сливен е било установено ,че същите се
експлоатират от дружеството без същото да притежава Разрешително по реда
на ЗВ.
Съдът счита, че при издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения,в който смисъл изразява пълно сходство с мотивите
на Сливенски районен съд, визирани в неговото решение.
При преценка спазването изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5,
предл.първо от ЗАНН, следва да се има предвид, че посочената в АУАН като
нарушена разпоредба - тази на чл.44, ал.1 от ЗВ, която предвижда
изискуемост на разрешително за водовземане за всички случаи, освен
изрично изключените с т.1 до т.З, на практика не съдържа състав на
административно нарушение, а обективните съставомерни признаци на
нарушението са посочени в разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗВ, която е
едновременно и санкционна. Последната гласи: „наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което:(т.1) ползва води без
необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в
4
разрешителното или договора: а) с количество до 1 л на секунда - от 150 лв.
до 1000 лв.; б) с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда - от 500 лв.
до 5000 лв.; в) с количество от 10 л на секунда до 100 л на секунда - от 1000
лв. до 10 000 лв.; г) с количество над 100 л на секунда - от 10 000 лв. до 25 000
лв.
Съдържанието на цитираната норма води на извода, че количеството
ползвани води е елемент от обективния състав на нарушението, който следва
да бъде установен още към момента на съставяне констативния протокол за
проверката или при издаване на АУАН. Липсата на обективни данни относно
ползваното количество вода препятства възможността да се прецени
извършено ли е конкретното административно нарушение, осъществен ли е
обективният състав на чл.200, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗВ и правилно ли е определен
размерът на имуществената санкция.
В настоящия случай в АУАН е използван термина- „експлоатационен
дебит“ на водовземните съоръжения, а не количеството водовземани в
момента на проверката води.
4
Предвид горното, съдът счита,че при така описаните факти, дружеството
е било поставено в невъзможност да разбере за какво деяние му се търси
административнонаказателна отговорност, тъй като не е ясно количеството,
което се водовзема, а деянието не е квалифицирано правилно.
С оглед изхода на делото основателно и своевременно се явява искането
на процесуалния представител на санкционираното дружество за присъждане
на разноски във вид на адвокатско възнаграждение.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира
заплащане на разноски съгласно представения по делото Договор за правна
защита и съдействие. Същите са в размер на 360,00 лева, поради което съдът
следва да ги уважи изцяло с оглед последните изменения на НМРАВ.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 89/12.08.2021г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източно
беломорки район „ при МОСВ, с което на „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД-
гр. Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, общ. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, ЕИК *********, представлявано от инж. Севдалин Рашев, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 / хиляда/ лева за
нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Басейнова Дирекция „Източнобеломорки район“ при МОСВ да заплати на
„Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД-гр. Сливен, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, общ. Сливен разноски в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Сливен
в 14-дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5