Решение по дело №791/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3652
Дата: 19 юни 2024 г.
Съдия: Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Дело: 20241100100791
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3652
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20241100100791 по описа за 2024 година
Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от Р. Г. /R.G./, турски гражданин,
роден на ********** г. срещу Прокуратура на Република България, в обстоятелствената
част на която се твърди, че с Постановление на Окръжна Прокуратура - гр. Хасково от
25.08.2019г., издадено по досъдебно производство (ДП) № 104/ 2019 г. по описа на ТО „МРР
Южна морска", бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.242, ал.4,
пр.1, във вр. с ал.2, предл.1 във вр. чл.20, ал.4 от НК, като помагач, на 28.09.2019г. по
отношение на него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража, с
Постановление от 11.08.2020г. било изменено обвинението, като било добавено, че е и
подбудител на деянието, бил изготвен Обвинителен акт от 1.10.2020г. на ОП-Хасково, въз
основа на което било образувано НОХД №515/2020г. по описа на ОС-Хасково.
По НОХД №515/2020г. по описа на ОС-Хасково била постановена Присъда №260031
от 23.09.2021г., която била отменена в частта, с която Р. Г. бил признат за виновен с
Присъда №8 от 23.06.2022 г. по ВНОХД №48/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив,
1-ви наказателен състав, която на свой ред била потвърдена в тази част с Решение № 89 от
02.03.2023 г. по к.н.д. № 855/ 2022 г. на ВКС, III H.O., като по този начин ищецът бил
оправдан окончателно по повдигнатото му обвинение.
Посочва, че през времето през което е бил обвиняем и подсъдим, а именно 1296 дни
(времето от 24.08.2019г. (задържане на ищеца на границата) - до 02.03.2023г. –
постановяване на решението на ВКС, от които 1034 дни лишаване от свобода, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и психични тревожност,
страх от осъждане, терзания, непредвидимост, отчаяние, страх от изтърпяване на наказание
в чужда държава; от засягане честта и достойнството му сред близки и приятели; от
невъзможността да се грижи за семейството си и да получава трудови доходи, от
лишаването му от свобода в нечовешки и унизителни условия през времето, през което е
бил с мярка „задържане под стража“.
Моли да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 1 500 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2023г. до окончателното плащане, както и разноските за водене
на делото.
В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника-
1
Прокуратура на РБ, в който предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен и
недоказан по основание и размер. Твърди се, че не са представени годни доказателства за
претърпените от ищеца вреди и за причинната връзка между тях и деянието. Излагат се
доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като
критерий по чл. 52 ЗЗД и на практиката по аналогични случаи. Сочи се, че следва да се
вземе предвид и това, че размерът на обезщетението не следва да бъде и източник за
обогатяване на пострадалия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, намира следното:
От приложеното досъдебно производство /ДП/ №104/2019г. по описа на ТО
„МРР Южна морска" се установява, че на 19.08.2019г. при митническа проверка на
граница между Р.Търция и Р.България, в л.а.“Опел“ с рег.№SRK ****, управляван от
германския гражданин В.Ф.Р., е установено наличие на високо рисково наркотично
вещество – хероин, с общо тегло 19820грама – престъпление по чл.242, ал.4, пр.1, във
вр. с ал.2, предл.1 от НК.
С постановление от 22.08.2019г. В.Ф.Р. бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършване на посоченото престъпление, а с постановление от
25.08.2019г. Р. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.242,
ал.4, пр.1, във вр. с ал.2, предл.1 във вр. чл.20, ал.4 от НК, като помагач. С
Определение №293/28.09.2019г., постановено по ЧНД №501/2019г. по описа на ОС
Хасково спрямо Р. Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража, като не се
спори, че е бил преведен в Централен Софийски затвор с разпореждане на прокурор.
С Постановление от 11.08.2020г. е изменено обвинението, повдигнато на Р. Г.,
като е добавено и че е и подбудител на деянието – престъпление по чл.242, ал.4, пр.1,
във вр. с ал.2, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
ДП е приключило с внасяне в ОС-Хасково на Обвинителен акт, изготвен на
1.10.2020г., като е образувано НОХД №515/2020г. по описа на ОС-Хасково. По делото
са проведени разпоредително заседание на 14.1.2021г., на което не е даден ход поради
обстоятелството, че поради пандемията от Ковид 19 в страната защитниците не са
имали връзка с подсъдимите и разпоредително заседание от 26.02.2021г., на което
подсъдимите са се явили лично и е даден ход на делото. Проведени са общо 5 открити
съдебни заседания, за които Р. Г. е привеждан от ЦСЗ. С Присъда №260031 от 23.09.2021г.
Р. Г. е признат за виновен в извършване на повдигнатото му обвинение.
По въззивни жалби на Р. Г. и В.Ф.Р. е образувано ВНОХД №48/2022 г. по описа на
Апелативен съд - Пловдив, 1-ви наказателен състав, като са проведени три съдебни
заседания. С Присъда №8 от 23.06.2022 г. по ВНОХД №48/2022 г. по описа на Апелативен
съд - Пловдив, 1-ви наказателен състав е отменена присъдата на ОС-Хасково по отношение
на Р. Г., като същия е признат за невинен. С протоколно определение от 23.06.2022г.
мярката му за неотклонение е изменена от задържане под стража в подписка, която да се
изпълнява на адреса по местоживеене във ФРГ и е постановено да бъде освободен. С
протоколно определение от 28.06.2022г. е оставено без уважение искането на прокурора при
АП-Пловдив за налагане на мярка за процесуална принуда спрямо Р. Г. – забрана за
напускане пределите на Р България.
По протест на АП-Пловдив и Касационна жалба на В.Ф.Р. е образувано к.н.д. №
855/ 2022 г. на ВКС, III H.O., проведени са две съдебни заседания и с Решение №89 от
02.03.2023г. е изменена Присъда №8 от 23.06.2022 г. по ВНОХД №48/2022 г. по описа
на Апелативен съд - Пловдив, 1-ви наказателен състав, единствено в частта касаеща
В.Ф.Р., т.е. частта с която Р. Г. е признат за невинен е оставена в сила.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит, като свидетел, на
адвокат М.И, който е представлявал Р. Г. по делото пред ОС-Хасково, считано от
м.януари 2021г. Посочва, че преди всяко заседание е ходил на свиждане на Р. Г. в
затвора, комуникирали са и по телефона. Посочва, че още първия път като се видяли,
2
той казал, че се терзае за това, че го обвиняват за нещо, което не бил извършил и че е в
затвора толкова време без да има вина, изглеждал изтерзан и отслабнал. При
следващите свиждания адвоката виждал, че Р. Г. бил доста притеснен, като изживял
истински шок след присъдата на ОС-Хасково. Изпитвал истинско притеснение, че ще
лежи толкова години без вина и питал адвоката къде е правосъдието. През време на
процеса визуално изглеждал все по-изтормозен. Оредяла му косата, показвал на
адвоката, че зъбите му са по-зле. Оплаквал се от болки в кръста. Адвоката поддържал
връзки с Р. Г. и след прибирането му във ФРГ. Споделил му, е има трудности – заради това,
че бил разследван в България, всичко му било запорирано, не можел да си открие банкова
сметка, багажа от квартирата му бил изнесен, а самия той бил осъден да заплати стойността
на изнасянето, било образувано изп.дело, започнал да гради отново живота си от нулата,
отбягва комуникация с предишната си среда.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна
страна следното:
Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в
извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и
централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която
съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност
за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от
общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му
обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна
връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди
/т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл приключването на наказателното
производство с оправдателна присъда не е самостоятелно основание за присъждане на
обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните
имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Когато се твърди причиняване
на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето,
а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да
бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите
когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги
уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, да докаже
всяко свое негативно изживяване. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.
2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда
има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно
процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване
на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване /Решение № 31 от 22.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1699/2020 г., IV г. о./.
Съгласно събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за установено, че
действително ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение, изразяващи се в изпитвани тревожност, страх от осъждане,
терзания, страх от изтърпяване на наказание в чужда държава, влошаване на външния вид –
отслабване, влошаване на състоянието на зъбите, шок от постановена осъдителна присъда,
страх за бъдещето, притеснения от условията при които изтърпява мярка „лишаване от
свобода“.
Всички посочени в исковата молба вреди се установяват в някаква степен, като
следва да се отбележи, че всички тези вреди са напълно обичайни при ситуация от типа
на процесната. Касае за чужд гражданин, който не говори езика в страната, който е
обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление, спрямо него е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която е изпълнявана ефективно за огромния
3
период от 1034 дни, който не е можел да вижда семейството си – родители и сестри.
С оглед на това съдът счита, за доказана исковата претенция по основание, като
липсват неустановени вреди, посочени в исковата молба.
Относно определянето на размера на обезщетението трябва да се вземат под
внимание ред обстоятелства. Съгласно чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди,
съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай
съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се определи
точният размер на обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, получило ли е производството
обществен отзвук, вземането на мярка за неотклонение.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО,
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия
на живот.
По отношение на обстоятелствата, свързани с тежестта на повдигнатото обвинение,
настоящия състав констатира, че на Р. Г. е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.242, ал.4, пр.1, във вр. с ал.2, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, което има
характер на тежко такова, по смисъла на чл.93, т.7 от НК, предвиждащо наказание лишаване
от свобода от петнадесет до двадесет години и парична глоба. От представените материали
от ДП, се установява, че наказателното преследване е осъществено в периода от
25.08.2019г., когато ищеца е привлечен като обвиняем до 02.03.2023г., когато е
постановено окончателното решение на ВКС или за период от приблизително 3 години и 6
месеца. Касае се за продължителност, която не е прекомерна, с оглед характера на
престъплението като изключително тежко такова, извършените значителни по обем
процесуално-следствени действия и предвид, че подсъдимите са двама. За посоченото време
е приключило досъдебното производство и съдебната фаза е протекла на три инстанции, без
да има поведение на ПРБ, което да сочи на забавяне. Поради това продължителността на
наказателното производство не следва да се приема за обстоятелство, което да влияе на
завишаване на размера на обезщетението. Р. Г. е присъствал на всички съдебни заседания,
дал е обяснения, имал е активно процесуално поведение. Видно от показанията на
разпитания свидетел, ищеца е изпитвал засилена тревожност при посещенията на адвоката,
което се е случвало преди всяко заседания. Следователно Р. Г. е търпял вреди от
обстоятелството, че е следвало да участва активно в производството, които подлежат на
обезщетяване. Като увеличаващо размера на обезщетението в случая следва да се приеме
обстоятелството, че се касае за чужд гражданин, за който е в рамките на обичайното да
изпитва по-голяма несигурност и стрес от това, че е можело да бъде признат за виновен и да
му бъде наложено наказание, което да изтърпява в чужда държава, в сравнение с местно
лице. Не се спори, че Р. Г. не владее български език, както и че не е имал особена свързаност
с България, не е живял в страната, няма близки и познати. При такова положение съвсем
обичайно за едно лице, обвинено в извършване на тежко умишлено деяние, което няма
връзка със семейството си и със средата си, от преди обвинението, е да изпитва по-засилени
тревожност и стрес. Наказателното производство е било огласено пред съответните органи
на ФРГ и Р.Турция, което е видно от материалите в ДП.
По отношение на Р. Г. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
като същия е изтърпявал задържането в период от 1034 дни. Продължителността на
наложената мярка е изключително голяма. Фактически е на лице ограничаване на права на
лицето за период от 2 години и над 8 месеца, което е довело до разрушаване на практика на
начина на живот на ищеца, съществувал преди задържането. От свидетелските показания е
видно, че във ФРГ всичките вещи на ищеца са били изнесени от квартирата му, той е бил
осъден да заплати стойността на това извозване, не работи предишната си работа, имал е
бюрократични затруднения, страни от предходния си социален кръг. Това са все
4
последствия от големия период на задържане на ищеца. По време на задържането му, Р. Г. е
търпял изолация, пълно отсъствие на възможност за свободно придвижване, липса на
всичко, съпътстващо нормален бит и начин на живот. Времето на задържане е
изключително продължително и следва да доведе до значително завишаване на размера на
дължимото обезщетение. При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и
съдебната практика досежно размер на обезщетението тогава когато спрямо лицето,
оправдано по повдигнатото обвинение е била взета мярка „задържане под стража“. Така
например с Решение № 50058 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1937/2022 г., IV г. о., ГК
при наличие на наложена мярка "задържане под стража" за 91 дни е определено обезщетение
от 20 000лв.; с Решение № 50209 от 2.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 811/2022 г., IV г. о., ГК
при наличие на наложена мярка "задържане под стража" за 2 месеца и 16 дни /76 дни/ е
определено обезщетение от 10 000лв.; с Решение № 31 от 22.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1699/2020 г., IV г. о. при наличие на "задържане под стража" за срок от 2 месеца и половина
и "домашен арест". - за около 2 месеца е определено обезщетение от 4500лв.; с Решение №
50209 от 2.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 811/2022 г., IV г. о., ГК при наличие на наложена
мярка "задържане под стража" за 3 месеца е определено обезщетение от 10 000лв.; с
Решение № 50081 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3064/2022 г., IV г. о. при наличие на
наложена мярка „задържане под стража“ за 10 дни е определено обезщетение от 15 000лв.; с
Решение № 133 от 3.02.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2667/2021 г., недопуснато до касация с
Определение № 50315 от 8.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2022 г., IV г. о., ГК, при
наличие на наложена мярка „задържане под стража“ от 7 месеца е определено обезщетение в
размер на 10 000лв. Видно е, че най-продължителното задържане, което е повлияло на
размера на обезщетението е било в размер на 210 дни. А в настоящия случай се касае за 5
пъти по-голяма продължителност на задържането. Самата продължителност следва да
завиши значително размера на дължимото обезщетение. Видно е от посочените решения /с
изключение на последното/, че при задържане под стража около 70 дни е определяно
обезщетение от 10000лв., но същото е нараствало не право-пропорционално, а с по-завишен
процент, тогава когато задържането е надминало 90 дни. Следователно продължителността
завишава размера, като всяко задържане над 200дни е прекомерно и следва да се обезщети
засилено. При осредняване на обезщетението на ден при посочените по-горе решения се
установява, че при тях е предоставяно обезщетение по около 140лв. дневно за ден задържане
или за 1034 дни обезщетението следва да е в размер на 144760лв.
Към тази сума следва да се добави и размера на обезщетението за останалите описани
вече вреди, като с оглед отражението на извършеното спрямо ищеца наказателно
преследване и вида на установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото
производство и социално - икономическият стандарт в страната по време на провеждане на
наказателното производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е 150
000лв., в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
разликата до 1 500 000лв. като неоснователна.
Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата, поради
което претендираната от ищеца законна лихва, считано от 02.03.2023г. му се следва.
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на основание чл.78,
ал.1 ГПК следва да се присъдят и сторените по делото разноски в размер на 10 лв. за
заплатена държавна такса.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул.”Витоша”№2 да заплати на Р. Г. /R.G./, турски гражданин, роден на ********** г., със
съдебен адрес: гр. София, ул.„****“ №99, ет.2, офис 28, чрез адв.П. Й. П., на осн.чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ сума в размер на 150000лв. /сто и петдесет хиляди лева/, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, в
5
извършването на престъпелние, за което е признат за невиновен с Присъда №8 от
23.06.2022 г. по ВНОХД №48/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 1-ви
наказателен състав, изменена с Решение №89 от 02.03.2023г. по к.н.д. № 855/ 2022 г. на
ВКС, III H.O., ведно със законната лихва от 02.03.2023г. до окончателното изпащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 150000лв. до пълния
предявен размер от 1 500 000лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, да заплати на Р.
Г. /R.G./, турски гражданин, роден на ********** г., със съдебен адрес: гр. София, ул.
„****“ №99, ет.2, офис 28, чрез адв.П. Й. П. съдебно-деловодни разноски в размер на
10лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6