МОТИВИ на присъда от 17.07.2020 г. по н.о.х.д. № 544/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО - ІV-ти
състав.
С.о.п. е внесла
обвинителен акт за разглеждане в Софийски окръжен съд, с който срещу
подсъдимия С.Г.Г. са повдигнати следните обвинения:
1. за
това, че на неустановени дати в периода 01.06.2018 г. – 04.08.2018 г., в гр.С.,
С. област, в условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице
ненавършило 14-годишна възраст – С.Г.Г., родена на *** г., като деянието е
извършено чрез употреба на сила, както и при условията на опасен рецидив, както
следва:
- на неустановена дата в периода 01.06.2018
г. – 04.08.2018 г.,
в гр.С., С. област, в изоставена тухлена
постройка, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – С.Г.Г.,
родена на *** г. – опипвал пострадалата по гърдите и тялото, целувал я по
устата и гърдите, като за извършване на деянието е употребил сила – удрял й
шамари по лицето, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив –
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на
чл.66 от НК – по НОХД № 660/2016 г. на Окръжен съд – гр.С. и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, изпълнението на които наказания не е отложено по реда на чл.66 от НК - по НОХД № 306/2016 г. на Районен
съд – гр.С. и по НОХД № 968/2015 г. на Районен съд – гр.С. и
- на
неустановена дата в периода 01.06.2018 г. – 04.08.2018 г., в гр.С., С. област,
в изоставени вагони в района на ж.п. гара С., е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице
ненавършило 14-годишна възраст – С.Г.Г., родена на *** г. – търкал пениса си
между краката на пострадалата, целувал я и я опипвал по цялото тяло, като за
извършване на деянието е употребил сила – дърпал пострадалата за ръката, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК – по НОХД №
660/2016 г. на Окръжен съд – гр.С. и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
изпълнението на които наказания не е отложено по реда на чл.66 от НК - по НОХД № 306/2016 г. на Районен съд – гр.С.
и по НОХД № 968/2015 г. на Районен съд – гр.С. – престъпление по чл.149 ал.5,
т.3, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29
ал.1, бук. „а“ и „б“ от НК.
2. за това, че на 08.08.2018 г., в помещение на тухлена
постройка, находяща се на адрес гр.С., област С., ул.“Д.“ № , е извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на
лице навършило 14-годишна възраст – С.Г.Г., родена на *** г. – опипвал тялото
на пострадалата, като деянието е извършено с употреба на сила – нанасял удари с
дръжка на лопата по тялото на пострадалата – престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.о.п. поддържа
изцяло повдигнатите обвинения срещу подсъдимия С.Г.Г., като заявява, че същите
са доказани по несъмнен и категоричен начин от приобщената по реда на чл.373
ал.1 от НПК, доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на
последната – гласни, писмени, веществени доказателства, напълно подкрепят
направеното по реда на чл.371 т.2 НПК от подсъдимия самопризнание и дават
основание за категоричен извод за виновността му в извършването на процесното
престъпление по чл.149 ал.5, т.3, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр.
чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК. Прокурорът от СОП твърди и, че посредством
събраните по делото доказателствени материали, се установява непротиворечива фактическа
обстановка, която е напълно идентична с описаната такава в обвинителния акт. В
тази насока /относно обвинението по пункт първи от обвинителния акт/
представителят на СОП претендира да бъдат изцяло кредитирани свидетелските
показания на пострадалата С.Г.Г., които напълно кореспонидарт с показанията на
свидетелите И.Л. и С.И.; заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза, посочваща констатираните при пострадалата травматични увреждания;
заключенията на основаната и допълнителна съдебно-психиатрична и психологична
експертизи, установяващи свидетелската годност на пострадалата. Съобразно
изложените съображения, прокурорът от СОП моли съда да постанови присъда, с
която да бъде признат подсъдимия Г. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършване
на блудство по отношение на ненавършилата 14 години С.Г.. Предвид начина на извършване на деянието – употребената
от страна на подсъдимия физическа принуда /сила/ спрямо пострадалата, както и
предвид осъществяването му в условията на опасен рецидив, прокурорът счита, че
са налице и квалифициращите обстоятелства по чл.149 ал.5, т.3, вр. ал.2, т.1,
вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК. По отношение на
наказанието за това престъпление, представителят на държавното обвинение
изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер
над средния такъв, предвиден за наказанието лишаване от свобода за посоченото
престъпление. В тази насока прокурорът изтъква, че са налице множество
отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства – обремененото му
съдебно минало, близките му родствени отношения с пострадалата, демонстрираната
от него настойчивост за осъществяване на престъпния резултат. По мнение на
прокурорът, осъществяването и на другото инкриминирано на подсъдимия Г.
престъпление по чл.150 ал.1 от НК, следва да се приеме за доказано по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита
на свидетелите С.Г.Г., И.Л. и С.И. и данните, съдържащи се в приобщените по
делото експертни заключения. За това престъпление, извършено от подсъдимия Г.,
прокурорът от СОП предлага на последния да му бъде наложено наказание в средния
размер на предвиденото в НК за посоченото престъпление наказание. Сочи и, че на
основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено едно общо
наказание, а именно най-тежкото измежду така определените му, което същия да
изтърпи при първоначален „строг” режим. По отношение на приобщените по делото
веществени доказателства, прокурорът предлага същите да останат по делото до
влизане в законна сила на присъдата, а след това да бъдат унищожени по
съответния ред.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, назначеният на подсъдимия С.Г.
служебен защитник – адвокат А.А. моли
съда да приеме изнесената от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка
за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, изцяло
подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Моли също така при
определянето на всяко
едно от наказанията на
подсъдимия Г. за
отделните престъпления, да
бъде взето предвид правилото на чл.58а от НК, във вр. чл.373 ал.2 от НПК и същите да бъдат
индивидуализирани в минимален размер. Според защитникът, в тази насока следва да се съобрази обстоятелството, че подсъдимия Г. е извършил процесните деяния „под влияние
на силните си емоции” след излизането си от затвора, за което е изразил
съжаление пред съда.
Подсъдимият С.Г.Г. в съдебно заседание се възползва
от правото си по чл.371 т.2 от НПК, като призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения изрази съжаление и
разкаяние за извършеното.
Съдът, след като прецени направеното от подсъдимия С.Г.Г.
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и доказателствата, събрани на
досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно
установени, на основание чл.373 ал.3 от НПК фактите и обстоятелствата, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основаната на изнесената от
прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, съдът прие за установено по
делото следното от фактическа страна:
През 2018 г. пострадалата свидетелка –
малолетната С.Г.Г., родена на *** г., живеела с майка си – свидетелката Г.В.Г.
и малолетната си сестра Е. Г.Г. в бившите общежития на завод за дървесина в гр.С.,
на адрес ул.”Д.” № Трите обитавали една
от стаите в посоченото общежитие. Съседното помещение, което имало
самостоятелен вход, се обитавало от свидетелите Б. Г.Г. /син на свидетелката Г.Г./
и Г. М. О., които живеели на семейни начала. В сградата на същото общежитие
живеела в отделна стая и свидетелката С.М.И. – майка на свидетелката Г.Г..
Подсъдимият
С.Г.Г. също бил син на свидетелката Г.Г. и съответно брат на пострадалата С.Г..
На датата 01.06.2018 г. същият бил освободен от Затвора – С., поради
изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца,
наложено му по реда на чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК, като едно общо
най-тежко наказание измежду тези, определени му по НОХД № 660/2016 г. на СОС и
НОХД № 306/2016 г. на СРС.
След
завръщането си от затвора, подсъдимият Г. се настанил да живее в стаята на
общежитието, която обитавала майка му Г.Г. и двете му малолетни сестри –
пострадалата С.Г. и Е. Г.. В стаята имало две легла, на едно от които спели
пострадалата, сестра й и майка й, а на другото легло – подсъдимия.
Свидетелката
Г.Г. работила в гр.Б., като работното й време било от 08,00 ч. до 17,00 ч.
Всеки ден от работната седмица свидетелката Г. излизала за работа сутрин в
06,00 часа.
На
неустановена дата в периода 01.06.2018 г. – 04.08.2018 г., след като
свидетелката Г.Г. излязла рано сутринта за работа, пострадалата свидетелка С.Г.
останала сама в стаята и все още спяла. Същата усетила, че някой прави опит да
й съблече роклята, с която била облечена. Обърнала се и видяла, че това е брат
й – подсъдимия С.Г.. Той дръпнал роклята й нагоре над кръста, след което
бръкнал с ръка под долното й бельо и започнал да търка с пръсти половия й
орган. Свидетелката Г. уплашена се отдръпнала, станала от леглото и започнала
да плаче. Подсъдимият Г. я хванал за ръката и започнал да я дърпа, като я повел
извън общежитието към изоставена тухлена постройка в близост до главния път на
гр.С.. Подсъдимият Г. въвел пострадалата в стая, чийто под бил постлан с
одеяла, блъснал я върху тях, съблякъл дрехите й, както и своите. След това
легнал върху пострадалата, като започнал да я опипва по гърдите и тялото, както
и да я целува по устата и гърдите. Поискал от свидетелката Г. да докосва пениса
му, но същата отказала. Пострадалата започнала да вика и се опитвала да се
отскубне, но подсъдимия Г. й казвал да мълчи и й удрял шамари по лицето. След
това подсъдимия Г. еякулирал върху крака на пострадалата. Свидетелката Г. облякла
дрехите си. Подсъдимият й казал да се прибира в къщи и да не казва на никого.
По пътя към дома си пострадалата срещнала майка си – свидетелката Г.Г. и баба
си – свидетелката С.И., на които разказала за случилото се с брат й. Свидетелката
Г.Г. изпаднала в истерия и започнала да плаче, след което хванала пострадалата
за ръка и я завела в дома им. Казала на пострадалата да не казва на никого за
преживяното, но не направила нищо, за да сигнализира полицията.
На
неустановена дата в периода 01.06.2018 г. – 04.08.2018 г., подсъдимият Г.
отново използвал отсъствието на майка си от дома им и предложил на малолетната
си сестра – свидетелката С.Г. да отидат до магазина, за да й купи нещо.
Свидетелката Г. се съгласила и двамата тръгнали. Вместо към магазина,
подсъдимият променил посоката и се насочил към изоставени вагони в района на
ж.п. гара С.. Предполагайки какви са намеренията му, свидетелката Г. отказала
да продължи. Подсъдимият започнал да я дърпа за ръката към един от изоставените
товарни вагони. Пострадалата продължавала да се съпротивлява и затова
подсъдимия й удрял шамари. Въвел я в един от изоставените вагони, след което
съблякъл дрехите и бельото й. Свалил и своите панталони и започнал да търка
пениса си между краката на пострадалата, целувал я и я опипвал с ръце по цялото
тяло, след което еякулирал. След това подсъдимият казал на пострадалата да не
казва на никого за случилото, защото в противен случай ще я набие. Дал на
пострадалата един лев и й казал да се прибира в къщи. Същата вечер пострадалата
Г. отново разказала на майка си за случилото се с брат й, но тя отново не
предприела никакви действия.
На
08.08.2018 г., сутринта, свидетелката С.Г. останала отново сама в общежитието
на ул.”Б.” №, гр.С.. Подсъдимият С.Г. дошъл при нея и седнал на леглото.
Започнал да вдига роклята й над кръста и да събува бельото й. С едната си ръка
подсъдимия започнал да търка половия й орган, а с другата си ръка търкал пениса
си, след което еякулирал. Свидетелката Г. скочила от леглото и побягнала към
вратата на стаята с намерение да избяга, но подсъдимия затиснал вратата и
започнал да й нанася удари с дръжката на лопата за боклук по тялото – ударил я
в областта на дясната ръка над лакътя и левия крак. В този момент покрай
помещението минавала бабата на двамата – свидетелката С.И., като попитала какво
се случва. Пострадалата плачейки й казала, че брат й - подсъдимия С.Г. „насила
я резилил, като я изнасилвал”. Като разбрала това, свидетелката И. се скарала
на подсъдимия.
Междувременно
свидетелката С.Г. успяла да избяга и отишла в РУ на МВР – гр.С., където
поискала да разговаря със свидетелката И.Л. – инспектор ДПС. Свидетелката Г. я
познавала по повод работата на Л. с нейните братя и сестри. Свидетелката Л.
забелязала, че пострадалата била изплашена и притеснена, като й казала, че се
срамува от това, което ще й разкаже. След това Г. разказала на свидетелката Л.
с подробности за случилото се с брат й С.Г..
На
датата 08.08.2018 г. бил извършен оглед от разследващ орган при РУ на МВР С.,
на недвижимия имот, обитаван от пострадалата и подсъдимия, представляващ
временна постройка тип дървена барака, находяща се в гр.С., на ул.”Г. М.– Д.” №
1. В ляво от входа на бараката, на въжен простор, било открито простряно кафяво
на цвят с изобразени листа на цвете, одеяло, означено и иззето като обект № Върху легло срещу вратата на спалното
помещение било открито одеяло кафяво на цвят с листа на цвете, също иззето като
обект № 2, а върху другото легло в стаята бил намерен и иззет като обект № 3 –
чаршаф в кафяв цвят с шарки и изображения на листа.
Гореописаните
вещи, приобщени като веществени доказателства в хода на образуваното досъдебно
производство, били предмет на изследване по назначената съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства по протокол № 484/19.10.2018 г. /л.7-10,
т.2 от ДП/. От заключението по тази експертиза се установява следното: по
изследвания обект № 3 – чаршаф се е доказало наличието на следи от кръв, както
и липса на такива следи по обекти №, № 1 и 2; при проведените изследвания на обект
№ 1 /одеяло/, обект № 2 /одеяло/ и обект № 3 /чаршаф/ не се е доказало
наличието на кисела фосфатаза и съответно наличието на сперма.
Видно от заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза № 203/2018 г. /л.2, т.2 от ДП/, при прегледа на
пострадалата С.Г.Г. са констатирани следните телесни наранявания: кръвонасядания
в областта на дясната мишница и лявото бедро, като последното е съчетано с
охлузване, покрито с коричка на нивото на околната кожа, пръснати драскотини
/линейни охлузвания/ по двете подбедрици; здрава девствена ципа; липса на следи
от травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема, поясната
област, външните полови органи и аналното отверстие. Според вещото лице,
установените кръвонасядания и охлузване са резултат от механичното действия
/удари/ с или върху твърд, тъп предмет с ограничена контактна повърхност, като
предвид морфологичните им характеристики са с давност от края на първо
денонощие, а установените по подбедрицата драскотини са с давност от около 3-4
дни и се дължат на косото по допирателната действие на твърди ръбести предмети
с ограничена контактна повърхност. Вещото лице е приело в заключението си и, че
липсата на следи от травматични въздействия в областта на половите органи и
ануса, не изключва възможността с освидетелстваната да са извършвани блудствени
действия. Посочено е в заключението и, че анатомичните характеристики на
девствената ципа на освидетелстваната не позволяват извършването на полов акт
без разкъсването й.
Съгласно
заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на пострадалата С.Г. /л.26-33, т.2 от ДП/, при извършеният й
медицински преглед и психологично изследване е установено, че същата е психично
здрава, може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни показания за тях. Видно
от заключението по тази експертиза е и, че процесът на съзряване при
непълнолетната С.Г. не е завършил и личността й е емоционално-волево незряла,
има ограничен социален опит, но въпреки възрастта и липсата на подкрепа от
страна на близките си, е успяла да организира поведението си и се е оплакала в
полицията за случилото се; при нея няма данни за нарушения във възприятно –
представната дейност или за склонност към фантазиране; запозната е с формите на
сексуално интимност сред хората.
Извършена
е и допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на
пострадалата С.Г. /л.39-44, т.2 от ДП//, която е потвърдила констатациите на
гореобсъдената експертиза относно установеното при психологичното изследване на
пострадалата С.Г.. От заключението по тази експертиза се установява още и, че
макар непълнолетната й възраст, пострадалата Г. е в състояние да осмисли случилото
се с нея от сексуален характер, но няма данни това да се е отразило върху
състоянието й, т.е. да е отключила признаци, характерни за жертви на сексуално
насилие, като депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство,
настъпили поведенчески отклонения, злоупотреба с психоактивни вещества или
други признаци. Според вещите лица по тази експертиза, освидетелстваната Г. не
е в състояние да се подаде на чуждо внушение и да говори неистини, не е склонна
да фантазира, както и към манипулации чрез псевдологофантастични разкази.
По
делото е назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на подсъдимия С.Г.Г. /л.12-19, т.2 от ДП/. От заключението по същата
тази експертиза се установява, че подсъдимия Г. е психично здрав; могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
може да възприема правилно фактите по делото и да дава правдиви обяснения за
тях; липсват данни при него за болестни – девиантни отклонения в сексуалността
му.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът
в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, прие за установена, като
се позова на направените от подсъдимия С.Г.Г. самопризнания по
всички факти, изложени в обвинителния акт и на събраните на досъдебното производство годни доказателства, които изцяло ги подкрепят, и които
приобщи по реда на чл.283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото
чрез прочитането на съответните протоколи, в които са обективирани
процесуалните действия, чрез които тези доказателства са събрани. Във връзка с процедурата, при
условията на която производството пред настоящата инстанция протече – съкратено
съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, нужно е да се посочи, че в тази
хипотеза на диференцирания ред за провеждане на първоинстанционното съдебно
следствие, не е необходимо извършване на доказателствен анализ, а само
положителен и обоснован отговор на въпроса дали признанието на изложените в
обвинителния акт факти се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и дали приобщените в първата фаза на процеса доказателствени
материали са валидно събрани и достатъчни за разкриване на обективната истина. В
този смисъл, настоящата първа инстанция не следва да извършва анализ на
доказателствените източници, какъвто се изисква съобразно разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК, а само обективира изводите за подкрепеност на направеното
от подсъдимия признание на фактите, посочени от обвинението и отбелязва
доказателствената основа за този извод.
Настоящият състав на СОС, след
като прецени доказателствените материали, събрани на досъдебното производство,
достигна до несъмнен извод, че същите напълно подкрепят признанието на
подсъдимия Г., направено по реда на чл.371 т.2 от НПК. Този извод се налага въз
основа на преценка на валидно събраните на досъдебното производство
доказателствени материали, а
именно показания на свидетелите: С.Г.Г., С.М.И., И.Я.Л., Г.В.Г., Е. В.Г., М.Г.Г., Н. Ю. А.,
Г. Р. С., Р. Т. П., К. Н. Д., Р. Б. Д., И.С. А.; заключения на изготвените
съдебно-медицинска експертиза на С.Г. /л.2, т.2 от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на ВД /л.7-9 от т.2 от ДП/, комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия /л.12-19 от т.2 от ДП/, комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза на С.Г. /л.26-34, т.2 от ДП/ и
допълнителна комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /л.39-45, т.2 от ДП/; писмените доказателства
– протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, справка от ГД
„Изпълнение на наказанията” /л.50, т.2 от ДП/, решение на СлРС и заповед за
защита /л.53-55, т.2 от ДП/, удостоверение за раждане /л.58, т.2 от ДП/,
справка от ОУ „И. В.” /л.60, т.2 от ДП/, справка от СУ „С. К. и М.” /л.62, т.2
от ДП/, справка от СУ”Х. Б.” /л.68, т.2 от ДП/, справка за съдимост /л.86-95,
т.2 от ДП/, както и иззетите
по делото веществени доказателства.
Независимо
от горепосочените особености на диференцираната процедура, при която се разви
съдебното следствие пред настоящата инстанция, този състав на СОС намира за
необходимо да обсъди и подложи на по-подробен анализ показанията на
пострадалата – свидетелката С.Г.Г.. Касае се за ненавършило към датата на
първото от инкриминираните с обвинителния акт деяния, 14 години момиче, по
отношение на което са били извършени блудствени действия от близък родственик –
неин брат. Показанията на детето са събрани в първата фаза на процеса при
стриктно спазване на изискванията за това – в процедура по чл.223 от НПК - пред
съдия, с участието на назначен й по реда на чл.101 ал.1 от НПК особен
представител и в присъствието на инспектор от ДПС при РУ на МВР – гр.С..
Въпреки, че така ангажираното гласно доказателствено средство е единственият
източник на преки доказателства относно главния факт на доказване /извършил ли
е подсъдимия насилствено, инкриминираните му блудствени действия по отношение
на пострадалата/, доказателственият анализ на съдържанието на тези показания
доведе настоящият състав до извод за тяхната информативност, относно
релевантните за този факт обстоятелства. В частност, в
показанията си свидетелката С.Г. последователно, детайлно, логично, съобщава за
извършени спрямо нея от страна на родния й брат – подсъдимия С.Г., противно на
волята й /насилствени/, блудствени действия; за избрания от подсъдимия начин по
осъществяването им; за времето и мястото на отделните престъпни посегателства.
При преценка на показанията й, както тези, дадени от пострадалата в хода на
досъдебното производство пред разследващ полицай /л.78-80, т.1 от ДП/, така и
тези, депозирани от нея в процедура по чл.223 от НПК /л.81-85, т.1 от ДП/,
прави впечатление, че макар разказът й да касае повече от един случай на
блудстване с нея от страна на подсъдимия, ясно и категорично се отграничават в показанията
й, конкретните процесни деяния. В частност, свидетелката С.Г. с подробности
описва всички конкретни действия на подсъдимия по осъществяване на физически
контакт с нея, насочен към половото му удовлетворение и действията му по
употребената от него сила за това, както и съвсем ясно отграничава тези
действия във времево и пространствено отношение. В частта им относно
интересуващото процеса поведение на подсъдимия, показанията на пострадалата С.Г.
са последователни, житейски логични, лишени от тенденциозност или очевиден
стремеж към изобличаването му. За да приеме показанията на тази свидетелка като
достоверен източник на информация, съставът на СОС се позова и възприе с
доверие и заключението на изготвената по отношение на нея комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза. Съгласно данните от същата, пострадалата С.Г. е
могла правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях, както и при нея липсват данни за нарушения във
възприятно – представната дейност или за склонност към фантазиране. Тези
констатации на комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза, са
били категорично потвърдени и от извършената по делото допълнителна такава
/л.39-44, т.2 от ДП/, която е дала заключение, че пострадалата Г. не е в
състояние да се подаде на чуждо внушение и да говори неистини, не е склонна към
манипулации чрез псевдологофантастични разкази.
Следва да
се посочи и, че показанията на пострадалата свидетелка С.Г. не са изолирани, а
са в кореспонденция с други гласни доказателствени средства, макар и носители
на косвени данни относно значимите за процеса факти. Това са показанията на
свидетелките И.Я.Л. /инспектор в ДПС при РУ на МВР С./ и И. А.-Г. /управител на
К ц.– Община Д./. Същите, във връзка със служебните си задължения /без по
отношение на тях да е налице забраната за свидетелстване по чл.118 ал.1 от НПК/
са узнали факти и обстоятелства, релевантни за изясняване на делото. Така,
свидетелката Л. е пресъздала в показанията си обстоятелствата, касаещи
най-първия разказ на пострадалата за случилото се, направен пред нея. Свидетелката
А.-Г. пък дава сведения в показанията си за споделеното й от пострадалата по
време на пребиваването й в Кризисния център, като цитирана дословно същата
заявява: „единственото, което спомена е, че брат й С.Г. я е опипвал по тялото с
цел сексуално удовлетворяване, не каза да се е стигнало до сексуален
контакт…брат й е правил това с нея, когато майка й е била на работа….по думите
й тези действия не са били еднократни”. Макар и косвен източник на
доказателства, коментираните доказателствени източници са от значение за
проверка достоверността на свидетелските показания на пострадалата, като дават
основание последните да заслужат напълно доверието на настоящият съд. Това е
така и доколкото съдът констатира последователност и идентичност относно
фактите, интересуващи процеса, както във връзка със съобщеното от посочените
свидетелки, така и във връзка с разказа на пострадалата.
В същата насока са и показанията
на свидетелката С.М.И. /баба на пострадалата/, която дава конкретни сведения за
непосредствено възприетото от нея на процесната дата /08.08.2018 г./ състояние
на свидетелката С.Г. /”плачеше и искаше вода от мен”/ и споделеното пред нея от
последната „че брат й С. я тормози, че на сила я резилил, като я е насилил”. Тези
свидетелски показания също потвърждават казаното от пострадалата Г. за
осъществените въпросния ден спрямо нея, по насилствен начин, блудствени
действия от страна на подсъдимия, както и че същата е споделила на баба си за
случилото се с подсъдимия и е потърсила за помощ и нея.
Не на последно място, за преценка
достоверността на показанията на пострадалата С.Г., от съществено значение е
заключението на съдебномедицинската експертиза, извършена на същата, на датата
09.08.2018 г. /л.2, т.2 от ДП/. Посоченото експертно заключение е категоричен
източник на данни за причинени на пострадалата С.Г. точно такива по характер телесни
увреждания /кървонасядания в областта на дясната мишница и лявото бедро,
последното съчетано с охлузване/, каквито самата тя сочи в показанията си, както
и за механизма на причиняването им /резултат от удари с или върху твърд път
предмет с ограничена контактна повърхност/ и тяхната давност /от края на първо
денонощие/. По-конкретно - при излагане на показанията си в проведената на
досъдебното производство процедура по чл.223 НПК, свидетелката С.Г. дава
конкретни сведения за извършени предишния ден, блудствени действия спрямо нея
от страна на подсъдимия С.Г., чрез употребена от него сила, изразяваща се в
нанесени й два удара с дръжка от лопата – единия в дясната ръка в областта на
рамото и втория – в левия крак в областта на бедрото. Установеното по-нататък
от вещото лице по тази експертиза, че при пострадалата липсват следи от
травматични въздействия по главата, шията, гръдния кош, корема, поясната
област, външните полови органи, аналното отверстие, както и, че девствената
ципа е здрава, недопускаща полово сношение без разкъсване, не опровергават
показанията на свидетелката С.Г. в частта им, описваща факта и характера на
извършените по отношения на нея блудствени действия през процесния период. При
преценката на възможността от медицинска гледна точка по отношение на
пострадалата да са извършвани посочените инкриминирани действия, значение
следва да бъде отдадено на експертното становище, че липсата на следи от
травматични въздействия в областта на половите органи и ануса, не изключва
възможността с пострадалата да са извършвани будствени действия.
Съдът
не прие за достоверни показанията на свидетелката Г.В.Г.
/майка на пострадалата/ в частта им, в която същата отрича да е знаела за
извършваните от подсъдимия блудствени действия спрямо С.Г., отчитайки тяхното
пълно несъответствие с останалите гласни доказателства. Така, при излагане на
показанията си, свидетелката Г.Г. конкретно твърди, че дъщеря й С.Г. не й е
споделяла за извършени сексуални посегателства спрямо нея от брат й – С.Г..
Тези твърдения на свидетелката Г.Г. по категоричен начин се опровергават, както
от показанията на пострадалата, която заявява, че при всички случаи на
извършени с нея сексуални действия от страна на подсъдимия, тя се е оплаквала
на майка си, така и от показанията на бабата на пострадалата – свидетелката С.И.,
която в показанията си цитирана дословно твърди: „Г. знаеше за всичко, което се
е случвало между С. и С.”. При това положение съдът счете, че следва да даде
вяра на информацията, съдържаща се именно в тези доказателствени източници, а
не на свидетелските показания на Г.Г., които от своя страна не намират опора в
другите съществуващи гласни доказателства. На обстоятелството, че подсъдимия е
син на свидетелката Г.Г. се дължи и стремежът на тази свидетелка, в показанията
си донякъде да прикрие действията на
подсъдимия и по-конкретно да премълчи факта, че е знаела за извършените от него
сексуални посегателства спрямо пострадалата, осъзнавайки че и тя има известна
вина за случилото се, предвид това, че не е предприела никакви мерки, за да го
предотврати.
Съдът
възприе изцяло заключенията на приетите по делото експертизи, а именно: съдебно-медицинска експертиза на С.Г.
/л.2, т.2 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на ВД /л.7-9 от т.2 от ДП/,
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия
/л.12-19 от т.2 от ДП/, комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза на С.Г. /л.26-34, т.2 от ДП/ и допълнителна комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза
/л.39-45, т.2 от ДП/. Посочените експертни заключения са компетентно
изготвени, обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не
пораждат съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни.
С оглед на
изложеното, съдът прие, че горепосочените доказателства и доказателствени
средства, събрани на досъдебното производство и приобщени по предвидения в
процесуалния закон ред, изцяло подкрепят направеното от подсъдимия С.Г.Г.
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, като доказват по безспорен и
несъмнен начин авторството на същия /подсъдимия/ в извършването на
инкриминираната му престъпна деятелност. Констатираните и изложени по-горе
несъответствия между ангажираните по делото гласни доказателствени средства,
според настоящият съд не повлияват на доказателствената съвкупност в съчетание
с направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл.371 т.2 НПК,
предопределили изводите му по фактите от кръга по чл.102 НПК, по начин да
поставят последните под съмнение. В частност, този състав на СОС намира, че
приобщените по делото гласни доказателства и експертните заключения, които се
кредитират и възприемат от съда, и чието съдържание и характеристики беше
коментирано по-горе, убедително подкрепят направените от подсъдимия признания
на фактите по обвинението – извършените от подсъдимия спрямо пострадалата
/негова сестра/, противни на волята й /насилствени/, блудствени действия;
избрания от подсъдимия начин по осъществяването им; времето и мястото на отделните
престъпни посегателства.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, СОС направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимия С.Г.Г. на неустановени дати в периода 01.06.2018 г. –
04.08.2018 г., в гр.С., С. област, в условията на продължавано престъпление, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – С.Г.Г.,
родена на *** г., като деянието е извършено чрез употреба на сила, както и при
условията на опасен рецидив, както следва:
- на неустановена дата в периода 01.06.2018
г. – 04.08.2018 г.,
в гр.С., С. област, в изоставена тухлена
постройка, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – С.Г.Г.,
родена на *** г. – опипвал пострадалата по гърдите и тялото, целувал я по
устата и гърдите, като за извършване на деянието е употребил сила – удрял й
шамари по лицето, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив –
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на
чл.66 от НК – по НОХД № 660/2016 г. на Окръжен съд – гр.С. и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, изпълнението на които наказания не е отложено по реда на чл.66 от НК - по НОХД № 306/2016 г. на Районен
съд – гр.С. и по НОХД № 968/2015 г. на Районен съд – гр.С. и
- на
неустановена дата в периода 01.06.2018 г. – 04.08.2018 г., в гр.С., С. област,
в изоставени вагони в района на ж.п. гара С., е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице
ненавършило 14-годишна възраст – С.Г.Г., родена на *** г. – търкал пениса си
между краката на пострадалата, целувал я и я опипвал по цялото тяло, като за
извършване на деянието е употребил сила – дърпал пострадалата за ръката, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК – по НОХД №
660/2016 г. на Окръжен съд – гр.С. и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
изпълнението на които наказания не е отложено по реда на чл.66 от НК - по НОХД № 306/2016 г. на Районен съд – гр.С.
и по НОХД № 968/2015 г. на Районен съд – гр.С.. По този начин подсъдимият Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.149
ал.5, т.3, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с
чл.29 ал.1, бук. „а“ и „б“ от НК.
В случая подсъдимият С.Г. е осъществил престъплението при условията на чл.26 ал.1
от НК, тъй като е извършил деяния /блудствени действия спрямо малолетно лице/, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, като тези деяния са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината /пряк умисъл/,
като при това последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото го.
От обективна страна, безспорно се
установява, че подсъдимият Г. на неустановена дата в периода 01.06.2018 г. –
04.08.2018 г., в изоставена тухлена постройка в гр.С., е извършил блудствени действия
по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – С.Г.Г., като за това е
употребил сила. Също
от обективна страна се установи и, че на неустановена дата в същия времеви
период, в изоставени вагони на ж.п. гара в гр.С., подсъдимия Г. е извършил
блудствени действия по отношение на малолетната С.Г.Г., като за това употребил
спрямо нея физическа принуда /сила/. Изпълнението на първото деяние от
цялостната престъпна дейност, в случая е осъществено от подсъдимия Г. с два
акта - същия е употребил сила, т.е. физическо въздействие пряко върху личността
на малолетното момиче – свидетелката С.Г., като й удрял шамари по лицето, за да
сломи оказаната от нейна страна съпротива, като едновременно с така
осъществената физическа принуда е осъществил и другия акт от съставното
престъпление – блудствените действия /действия, които по своето естество могат
да възбудят или удовлетворят полово желание без съвкупление/, изразяващи се в
опипване на пострадалата по гърдите и тялото, целувки по устата и гърдите. Употребената от подсъдимия физическа
принуда по отношение на свидетелката Г. в случая е била функционално подчинена
на реализираното намерение на подсъдимия за извършване на блудствени действия с
нея. Т.е използваната принуда е била начин за преодоляване на съпротивата на
свидетелката Г. и за създаване на условия за блудството с нея. Изпълнението на
второто деяние от инкриминираната на подсъдимия С.Г. престъпна дейност, той е
осъществил също с два акта – същият е употребил сила, т.е. физическо
въздействие върху личността на пострадалата С.Г., като я дърпал за ръката, след
което извършил отново такива блудствени действия с нея – търкал пениса си между
краката на пострадалата, целувал я и я опипвал по цялото тяло.
От обективна страна е налице и квалифициращото
обстоятелство, а именно всяко едно от посочените деяния на подсъдимия в
продължаваното престъпление е извършено при условията на опасен рецидив. Това е
така, доколкото тези деяния са извършени от подсъдимия Г., след като същият е
бил осъден за тежко умишлено престъпление /чл.198 ал.1 от НК/ с влязла в сила
на 08.09.2016 г. присъда по н.о.х.д. № 660/2016 г. на Софийски окръжен съд, с
която му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода и
изпълнението на което наказание не е отложено на основание чл.66 от НК, т.е.
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук.”а” от НК. От
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по посочената присъда до
извършване на деянието, предмет на настоящето наказателно производство, не е
изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК, тъй като Г. е изтърпял това
наказание на датата 01.06.2018 г. Установените от приложената справка за съдимост
предходни осъждания на подсъдимия С.Г. са предпоставка
за квалификацията “опасен
рецидив” и по втората хипотеза на чл.29 ал.1, бук.”б” от НК. Подсъдимият е
извършил процесното престъпление след като е бил осъден два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието
по които не е било отложено по реда на чл.66 от НК – по н.о.х.д. № 306/2016 г.
по описа на РС С. и по н.о.х.д. № 968/2015 г. по описа на РС С..
От
обективна страна, връзката между посочените две деяния в продължаваното
престъпление се изразява в това, че поотделно осъществяват състава на едно и
също по вид престъпление, извършени са в непродължителни периоди от време и при
една и съща обстановка. За наличието на обективния белег „една и съща
обстановка” в случая са от значение мястото на осъществяване на деянията – едно
и също населено място; времето; конкретния начин /маниер/ на извършване на
отделните деяния – едни и същи по своето обективно проявление блудствени действия
спрямо малолетното момиче, осъществени чрез употреба на невисока по своя
интензитет физическа принуда спрямо нея; проявеното от подсъдимия трайно
отношение към предмета и обекта на посегателство – съответния вид обществени
отношения, които засяга. Времето, като обективен признак на продължаваното
престъпление в случая също е налице, доколкото отделните деяния са извършени на
неустановени по делото дати в един и същ времеви период.
От
субективна страна подсъдимия С.Г.Г. е извършил престъплението при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК /извършил е отделните деяния
от продължаваното престъпление с пряк умисъл/, тъй като същия е съзнавал
общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че в съвсем
кратък период от време и при една и съща обстановка, извършва две деяния, които
поотделно осъществяват едно и също по вид престъпление – блудство с малолетно
момиче - негова сестра. Подсъдимият е
съзнавал, че извършените от него действия са от естество да възбудят или
удовлетворят полово желание без съвкупление, както и, че пострадалата е
ненавършило 14-години момиче. Подсъдимият е съзнавал също и обстоятелствата, че
за осъществяване на блудствените действия спрямо пострадалата използва
физическа принуда спрямо нея, както и, че извършва деянията си след като е бил
осъждан с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е било отложено по реда
на чл.66 от НК, както и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер.
Съдът
приема за безспорно установено по делото, че подсъдимия С.Г. е съзнавал всички гореизброени
обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на
престъплението. В съдебната практика и в правната теория въпросът за
установяването на вината е решен принципно в смисъл, че данните за психическото
състояние на дееца към деянието не следва да се извличат от конкретните
изявления на дееца и от субективните му преценки, а от онези факти от
обективната действителност, в които са обективирани конкретни негови действия
/бездействия/, насочени към осъществяването на престъплението, респ. на целения
престъпен резултат. В случая, за да приеме, че подсъдимия Г. е действал
умишлено при извършването на деянието, съдът прецени в съвкупност следните
безспорно установени факти, а именно: пострадалата е негова родна сестра и
същия е живеел с нея в едно домакинство, при което положение е знаел /съзнавал
е/, че същата е малолетна; при осъществяване на блудствените действия
подсъдимия е използвал времето, през което майка му е отсъствала от жилището,
за да се усамоти с пострадалата или съответно е отвеждал същата на безлюдно
място; след извършване на блудствените действия с пострадалата, подсъдимия й
отправял заплахи за физическа разправа с нея в случай, че каже на някого за
случилото се.
От
субективна страна са налице и двете предвидени в основния състав на
престъплението особени цели – да възбуди и удовлетвори половото си желание без
съвкупление. Употребата на съюза „или” не означава, че престъплението не може
да бъде осъществено за постигане и на двете цели – както за възбуждане, така и
за удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Целите ще бъдат налице
едновременно в случаите, когато деецът без да е във възбудено състояние,
извърши блудствени действия и като резултат от тях удовлетвори своя нагон,
каквито в случая са данните по делото.
Предвид
гореизложеното, съставът на СОС призна
подсъдимия С.Г.Г. за виновен в извършването на описаното по-горе
престъпление по чл.149 ал.5, т.3, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук. „а“ и „б“ от НК и на основание същите
разпоредби от НК, приложени във връзка с разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК го осъди на наказание лишаване от свобода за
срок от 8 /осем/ години.
При
определянето на
размера на така наложеното на подсъдимия С.Г.
наказание, настоящия съдебен
състав взе предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, в която е установено
задължение за съда в случаите по чл.372 ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на
чл.58а от НК. При спазване на правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът
определи това наказание на подсъдимия Г. в размер около средния такъв на наказанието лишаване от свобода, предвиден в
особената част на НК за
престъплението, в извършването на което същия е признат за виновен, а именно наказание лишаване от
свобода за срок от 12 /дванадесет/ години. За да индивидуализира така наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода в посочения размер,
съдът отчете като
отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства обремененото съдебно минало
на подсъдимия /извън осъжданията му, обосноваващи квалификацията „опасен
рецидив”/ – същият е осъждан многократно и то предимно за престъпления против
собствеността, като прави впечатление, че тези престъпления подсъдимия е
извършвал системно /почти всяка година/ от момента на непълнолетието му до
процесния период, които обстоятелства характеризират личността му, като такава
с трайно изградени престъпни навици и склонност към нарушаване на закона. Към
обстоятелствата от естество да отегчат наказателната отговорност на подсъдимия Г.,
съдът взе в предвид и високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, обусловена не само от характера на обществените отношения, които то
засяга, но и от формата на конкретната престъпна дейност /касае се за
осъществено чрез две отделни деяния срещу половата неприкосновеност на едно и
също лице, продължавано престъпление/; обстоятелството, че пострадало лице от
процесната престъпна дейност на подсъдимия Г. е негова близка родственица -
сестра; демонстрираните от подсъдимия престъпна дързост и чувство за
безнаказаност – същият е извършил престъплението, предмет на настоящото
наказателно производство, в месеца, в който е бил освободен от изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, наложено му по предходна присъда; обстоятелството, че подсъдимия
е безработен, въпреки че е в млада и трудоспособна възраст. Поведението на подсъдимия се явява
достатъчно укоримо и на основание обстоятелството, че възпиращо,
предупредително и поправително не са му
въздействали множеството
предходно изтърпяни от него наказания лишаване от свобода. В рамките на
приетата квалификация на деянието, при индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия Г. съдът не отчита като отегчаващи отговорността на този подсъдим
обстоятелства тези такива, които бяха взети в предвид при обосноваването на
квалифициращия елемент „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1, бук. ”а” и
„б” от НК. В кръга на смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия Г.
обстоятелства, съдът
цени изразеното от него критично отношение към извършеното и изказаното
съжаление; сравнително ниския интензитет на упражнената от него физическа
принуда спрямо пострадалата за извършване на блудствените действия с нея; обстоятелството,
че в резултат на деянието, при пострадалата не се стигнало до психично
разстройство или други психиатрични заболявания, при които стресът би могъл да
бъде отключващ фактор и в този смисъл упражнените спрямо нея действия не са
довели до сериозни последици за личността й.
Няма
основание за по-благоприятно третиране на подсъдимия Г. заради направеното от
него самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като то не е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъплението и неговия извършител
още в началото на разследването. Съгласно т.7 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС,
формалното волеизявление по чл.371 т.2 от НПК не се интерпретира допълнително
като смекчаващо обстоятелство, щом не съставлява елемент от цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение. С това по никакъв
начин не се отрича правото на обвиняемия да откаже да дава обяснения по
обвинението, нито ефективното упражняване на правата му се приравнява на
недобросъвестност. Признанието на фактите, залегнали в обстоятелствената част
на обвинителния акт, обуславя предвидената в чл.58а ал.1 от НК благоприятна за
наказателно-правното положение на подсъдимия последица – редукция на
определеното му наказание с една трета. Допълнително намаляване на наказанието,
извън посоченото от закона, може да се постигне само при реално и навременно
съдействие при установяване на обективната истина, каквото в случая не е
налице.
След като
анализира така изложените смекчаващи и отегчаващи вината
и наказателната отговорност на подсъдимия Г. обстоятелства,
високата степен на обществена опасност на подсъдимия
и на извършеното от него деяние /също висока/, с оглед
относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът
определи размерът на наложеното на подсъдимия Г.
наказание лишаване от свобода в размер около средния такъв за наказанието лишаване от свобода, предвидено
за конкретното престъпление /при баланс на утежняващите и облекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства/. Така определеното наказание на
подсъдимия Г. – лишаване от свобода за срок от 12 години, съдът намали с една
трета, предвид разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК приложена във връзка с нормата на чл.373 ал.2 НПК, като по този
начин наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ години.
Този
състав на СОС приема, че в
случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които от своя страна да обусловят приложението на разпоредбата
на чл.55 от НК. Горепосочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
не са изключителни по своя характер, тъй като нито едно от тях, респ. всички
заедно не обуславят една по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Те
не могат да бъдат квалифцирани и като многобройни, тъй като не са толкова много
на брой, че също да обуславят една сравнително по-ниска степен на обществена
опасност на деянието. Защитата е посочила в съдебното заседание пред СОС, че изразеното от
подсъдимия разкаяние и съжаление за извършеното, следва да обоснове налагането
му на наказание в минималния размер. Тези обстоятелства, макар и безспорно да
имат отношение при преценката на наказанието и в случая бяха отчетени при
неговата индивидуализация, не следва да се абсолютизират и то до степен, че да
повлияят съществено за смекчаване на отговорността на подсъдимия.
Така,
в рамките на приложението на чл.58а ал.1 от НК за престъплението по пункт първи
от обвинението и предвид липсата на установена конкуренция с основанията за
определяне на наказанието по реда на чл.55, вр. чл.58а ал.4 от НК, настоящият
състав на СОС определи на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода за срок
от 8 /осем/ години.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява също по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия С.Г.Г.
на датата 08.08.2018 г., в помещение на тухлена постройка, находяща се на адрес
гр.С., област С., ул.“Д.“ № е извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на
лице навършило 14-годишна възраст – С.Г.Г., родена на *** г. – опипвал тялото
на пострадалата, като деянието е извършено с употреба на сила – нанасял удари с
дръжка на лопата по тялото на пострадалата. По този начин подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.150
ал.1 от НК.
От обективна страна, настоящата
инстанция приема за
безспорно установено по делото,
че блудствените
действия /физически контакт, насочен към съвкупление/, посредством които
подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление се
изразяват в това, че той опипвал тялото на пострадалата /с едната
си ръка подсъдимия докосвал половия й орган, а с другата си ръка - пениса си,
докато еякулирал/. За осъществяване на тези блудствени действия подсъдимият
употребил сила – тъй като свидетелката Г. се опитала да избяга през вратата на
стаята, подсъдимия й нанесъл удари по тялото /ръката и крака/ с дръжката на
лопата за боклук.
От субективна страна подсъдимия Г.
е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като същия е съзнавал, че извършваните
от него действия спрямо пострадалата са от естество да възбудят и удовлетворят
половото му желание, че за извършването им използва физическа принуда спрямо
пострадалата, както и че последната е непълнолетно лице. За да приеме за безспорно установено,
че подсъдимия Г. е съзнавал всички тези обстоятелства, представляващи елементи
от обективната страна на състава на престъплението, т.е. извършил е деянието
при условията на пряк умисъл, съдът взе предвид данните по делото, установяващи
конкретните действия на подсъдимия при изпълнение на престъплението. Прекият
умисъл у подсъдимия се извежда от характера на конкретните действия и
телодвижения, извършени от подсъдимия, от медико-биологичните характеристики на
причинените на пострадалата телесни увреждания, както и от начина, по който са й
били причинени. От субективна страна са налице и двете, предвидени в състава на
престъплението особени /специални/ субективни цели – да се възбуди и
удовлетвори сексуално желание без съвкупление на субекта /подсъдимия Г./.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на СОС призна подсъдимия С.Г.Г. за виновен и в извършването
на описаното по-горе престъпление по чл.150 ал.1 от НК, като
на основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК му наложи наказание 4
/четири/ години лишаване от свобода.
При спазване
на правилата, предвидени в разпоредбата на чл.373 ал.2, вр. 372 ал.4, съдът определи наказанието на подсъдимия Г. за посоченото престъпление /по
пункт втори от обвинителния акт/ в размер над средния такъв на наказанието лишаване от свобода, предвиден в
особената част на НК за това престъпление, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 6
/шест/ години. За да
индивидуализира така наложеното на подсъдимия Г.
наказание лишаване от свобода в посочения размер, съдът отчете като отегчаващи вината и
отговорността му обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия –
същият е осъждан многократно и то предимно за престъпления против
собствеността, като прави впечатление, че тези престъпления подсъдимия е
извършвал системно /почти всяка година/ от момента на непълнолетието му до
процесния период, които обстоятелства характеризират личността му, като такава
с трайно изградени престъпни навици и склонност към нарушаване на закона. В
насока утежняване наказателно-правното положение на подсъдимия Г. следва да
бъдат взети в предвид и обстоятелствата: - че пострадало лице от процесната
престъпна дейност на подсъдимия Г. е негова близка родственица - сестра; - че
предметното деяние е осъществено в
съвкупност с друго престъпление /това по пункт първи от обвинителния акт/ със засягане на един и същ
родов обект на защита; че подсъдимия е извършил престъплението само месец след освобождаването
му от затвора, което сочи, че изтърпяните от него наказания лишаване от свобода
не са съдействали за неговото поправяне и не са изиграли ефективна роля за
възпирането му от извършване на нови престъпни посегателства. В кръга на
смекчаващи вината и
отговорността на
подсъдимия Г. обстоятелства, съдът цени изразеното от него
критично отношение към извършеното и изказаното съжаление; сравнително ниския
интензитет на упражнената от него физическа принуда спрямо пострадалата, за
извършване на блудствените действия с нея; обстоятелството, че в резултат на
деянието, при пострадалата не се стигнало до психично разстройство или други
психиатрични заболявания, при които стресът би могъл да бъде отключващ фактор и
в този смисъл упражнените спрямо нея действия не са довели до сериозни
последици за личността й.
След като
анализира така изложените смекчаващи и отегчаващи вината
и наказателната отговорност на подсъдимия Г. обстоятелства,
високата степен на обществена опасност на подсъдимия
и на извършеното от него деяние /също висока/, с оглед
относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът
определи размера на наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода в размер над средния такъв за
наказанието лишаване от свобода, предвидено за конкретното престъпление /при
лек превес на утежняващите над облекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства/. Така определеното наказание на подсъдимия Г. – лишаване от
свобода за срок от 6 години, съдът редуцира с една трета, предвид разпоредбата
на чл.58а ал.1 от НК приложена във
връзка с нормата на чл.373 ал.2 НПК, като по този начин наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години. Липсват основанията
за прилагане на правилата на чл.55, вр. чл.58а ал.4 от НК, доколкото не е
налице съвкупност от смекчаващи обстоятелства, не е налице такова с изключителна
тежест и значение, а наличните отегчаващи обстоятелства са пречка да бъде
изведен правен извод, че и най-лекото предвидено наказание би се явило
прекомерно тежко за подсъдимия.
Тъй
като престъпните деяния, предмет на разглеждане в настоящото наказателно
производство, са извършени от подсъдимия С.Г. в условията на реална съвкупност,
на основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия най-тежкото от така
определените му за всяко от тях наказания, а именно наказание лишаване от свобода
за срок от 8 /осем/ години.
Съдът прецени, че в случая е наложително подсъдимия Г.
да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на
определеното му най-тежко наказание от осем години лишаване от свобода, още
повече, че не са налице и формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 НК за
отлагане на изпълнението му, тъй като същия вече е осъждан на лишаване от
свобода за извършено от него престъпление от общ характер.
На основание чл.57 ал.1, т.2,
бук.”а” от ЗИНЗС, съдът определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от осем години, наложено на подсъдимия
С.Г., при изпълнението на което приспадна на основание чл.59 ал.1 от НК,
времето, през което същия е бил задържан – считано от 09.08.2018 г. до
09.04.2019 г., както и считано от 22.06.2020 г. до влизане в сила на присъдата.
Съдът постанови след влизане в сила на присъдата,
иззетите по делото като веществени доказателства – два броя одеяла, един брой
чаршаф, нишковидни обекти, да бъдат унищожени по съответния ред.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.189 ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимия С.Г.Г. да заплати по сметка на РУ на МВР - гр.С.,
направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на
1 149,25 лева.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател:
........................
/Кристина Тодорова/