Присъда по дело №2959/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 121
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20213110202959
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 121
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
СъдебниПетър Герчев А.

заседатели:Татяна Милкова Г.
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
и прокурора Ж. Т. К.
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Наказателно дело от
общ характер № 20213110202959 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ СТ. Д. АТ. – роден на 28.03.1954 година в село Свобода,
област Добрич, живущ в град Варна, българин, български гражданин, с образование, не
работи, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

В периода от неустановена дата през месец април 2020г. до 26.05.2020г.
включително, в град Варна, в условията на продължавано престъпление, се
заканил на М. Ж. АТ. с престъпление против нейната личност, а именно
заканил й се с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, като деянията са извършени както следва:
на неустановена дата през месец април 2020 година в град Варна, се
заканил на М. Ж. АТ. с убийство, казвайки й, че щял да я прател в
моргата, ако продължавала да го следяла, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му;
на неустановена дата от началото на месец май 2020 година до
26.05.2020 година, в град Варна, се заканил на М. Ж. АТ. с убийство,
казвайки й, че щял да я убиел, ако отивала при любовника си и това
1
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
и
и на 26.05.2020 година в град Варна, се заканил на М. Ж. АТ. с
убийство, удряйки й я и казвайки й, че щял да я убие, да й изкопаел гроба и
да я заколил, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия СТ. Д. АТ. да заплати на М. Ж. АТ. сума в размер на 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на престъплението – 26.05.2020г. до окончателно изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за горницата над 3000 лева до 7000 лева.
Приложения като ВД по делото диск на лист 61 СD, съдържащ запис от тел.112 да
остане по кориците на делото.
На основаине чл.189 ал.3 от НПК осъжда подсъдимият да зплати на гражданската ищца и
частна обвинителка М.Ж. Атаносова разноски за адвкотско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 600.00 лева.
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъжда подсъдимия СТ. Д. АТ. да заплати
направените по делото разноски в размер на 304.80 лева в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР – Варна и 80.00 лева в полза на държавата по сметка на Районен съд - Варна,
както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 120.00 лева в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Варна.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд - Варна в 15 дневен
срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда по НОХД № 2959г. по описа на ВРС за 2021г, VІ-ти състав

Наказателното производство е образувано въз основа на обвинителен
акт, внесен от адм. ръководител на РП Варна срещу подс. СТ. Д. АТ. за
извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3 пр.1 вр.ал.1, вр. чл. 26, ал.1
от НК за това, че в периода от неустановена дата през месец април 2020г. до
26.05.2020г. включително, в град Варна, в условията на продължавано
престъпление, се заканил на М. Ж. АТ. с престъпление против нейната
личност, а именно заканил й се с убийство и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянията са
извършени както следва:
на неустановена дата през месец април 2020г., в град Варна, се заканил
на М. Ж. АТ. с убийство, казвайки й, че щял да я прател в моргата, ако
продължавала да го следяла, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
на неустановена дата от началото на месец май 2020г. до 26.05.2020г., в
град Варна, се заканил на М. Ж. АТ. с убийство, казвайки й, че щял да я
убиел, ако отивала при любовника си, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му и
и на 26.05.2020г., в град Варна, се заканил на М. Ж. АТ. с убийство,
удряйки й я и казвайки й, че щял да я убие, да й изкопаел гроба и да я
заколел, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
В хода на съдебното производство е допуснат и приет за разглеждане
граждански иск предявен от пострадалата М. Ж. АТ. срещу подс. С.А. за сума
в размер на 7000лв., представляваща обезщетение за претърпени от А.
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1
вр. чл. 26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 01.04.2020год. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 84 от НПК пострадалата М.А. е конституирана като
граждански ищец, както и като частен обвинител, на основание чл. 76 от
НПК.
В с.з. представителят на ВРП поддържа така повдигнатото на
подсъдимия обвинение и счита, че същото е доказано по безспорен и
категоричен начин от всички събрани по делото доказателства. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен като предлага да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, една година и
половина, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК с
изпитателен срок от три години.
Повереника на гражданската ищца и частна обвинителка – адв. С., в
пледоарията си по същество моли подсъдимият да бъде признат за виновен по
1
повдигнатото ме обвинение като изразява становище за доказаност на същото
от събраните по делото доказателства. Предлага на същия да бъде наложено
наказание в размер над средния предвиден в закона. Моли да бъде уважен
изцяло предявения граждански иск като отправя искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Подсъдимият участва лично в съдебното производство. Същият дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, в които по същество отрича да е
извършил това за което е обвинен. Заявява, че всичко било лъжа. Във фазата
на съдебните прения отправя искане да бъде оправдан като заявява, че не се
признава за виновен. В дадената му последна дума отново заявява, че е
невинен.
В хода на съдебното производство съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. С.А. и св. М.А. били съпрузи от 1983г.. Двамата живеели в
жилище находящо се в град Варна, на ж.к. „Вл. Варненчик", бл. 402, вх.17,
ет.1, ап.310. С течение на годините отношенията между тях се влошили, като
през 2020г. подс. А. станал по-раздразнителен. Тъй като подс. А. бил
избухлив по характер св.А. се стремяла да не се поддава на настроенията му,
тъй като се страхувала да не й посегне. Подс. А. започнал да обвинява
съпругата си, че си има любовник, правел й забележки, че си купувала дрехи
за любовника, укорявал я, че не върши добре домакинската работа в дома им.
Същият станал вербално агресивен, обиждал я ругаел я, докато се стигнало в
момент, в който той започнал и да я заплашва. Така на неустановена дата през
месец април 2020г. св.А. се прибрала от работа в дома им. Тъй като била
изморена св. А. отишла в хола на жилището, където решила да си отпочине. В
един момент тя ожадняла, станала и отишла в кухнята. Там бил подс. А.. При
влизането на св.А. в кухнята, подсъдимият с груб тон я попитал дали го следи.
Св. А. предусетила раздразнителното му поведение не му отвърнала нищо, за
да не го предизвика. Това обаче ядосало подс. А. и той се обърнал нея като и
казал, че ще я прати в моргата, ако продължава да го следи. Св.А. си наляла
вода и се върнала обратно в хола като отново не отвърнала нищо на съпруга
си, за да не ескалирало поведението му.
През месец май 2020год., на неустановена дата от началото на месец
май 2020г. до 26.05.2020г., подс. А. и съпругата му отново били в дома си.
Било почивен ден и св. А. решила да отиде на гости в дома на майка си.
Същата започнала да се облича в хола на жилището. Подсъдимият видял, че
тя се приготвя да излиза и я попитал дали блузата била закупена от
любовника й. Св.А. замълчала и нищо не му отговорила, тъй като се
страхувала да не я удари. Подс. А. обаче продължил с репликите към нея като
започнал да я заплашва. Казал й, че ще я убие, ако отива при любовника си.
От страх и за да него предизвика, св.А. отново не му отвърнала нищо, а бързо
излязла от апартамента. Тъй като се страхувала от подсъдимия и
притеснявайки че се поведението му може да ескалира св. А. гледала все по-
2
често да избягва да се среща с него.
На 26.05.2020г. подс. А. бил на лозето си, а св.А. останала в дома им в
кв. Вл. Варненчик". Бл. 402, вх.17, ет.1, ап.310. Докато била вкъщи св.А.
наготвила, почистила, пуснала пералня и след като приключила с къщната
работа легнала на дивана в хола да си почине. Около обяд подсъдимият се
прибрал от лозето и влязъл в кухнята. Видял, че няма хляб и се ядосал.
Гневен той отворил вратата на хола с ръка свита в юмрук и започнал да дири
сметка на св. А. защо няма хляб. Виждайки изражението му и свитата в
юмрук ръка св. А. се изплашила, че ще я набие и свила на дивана прилепяйки
главата си към коленете. Подсъдимият се отишъл при нея и започнал да удря
по гърба и врата викайки й, че ще я убие, ще я заколи и ще и изкопае гроба.
Св.А. била толкова уплашена, че не могла да реагира по никакъв начин, а
стояла свита на дивана и понасяла ударите на подсъдимия. Малко след това
подс. А. отишъл в кухнята, взел кухненски нож и отново се върнал в хола при
св.А.. В момента, в който тя видяла ножа в ръцете му св. А., станала от
дивана, излязла на терасата и започнала да вика за помощ. Виковете й били
чути от св. Ж. Б. СТ., която живеела па втория етаж. Същата излязла пред
входа, за да разбере какво се случва и видяла св.А. на терасата на първия
етаж, която била изключително уплашена. Св. С. позвънила по мобилния си
телефон на св.К. Г. К.. Последният живеел на семейни начала с една от
дъщерите на подсъдимия и св. А. - св. СВ. СТ. Д.. По телефона св. С.
обяснила на К., че св.А. е на терасата и вика за помощ. Св.К. веднага се
свързал по телефона със св. св.Д. и й съобщил за това. Св. Д. веднага се
отправила към дома на родителите си. На там тръгнал и св. К..
През това време св.С. се опитвала да успокои св. А., а последната
плачейки успяла да й разкаже, че съпругът й искал да я заколи, тъй като тя не
била купила хляб. През това време подс. А. се показал на терасата, в близост
до вратата и казал на св. А. да се прибира вътре иначе ще й отреже глава. Тазу
му реплика не била чута от А. която била в паника, плачела и треперела, но
била възприета от св. С.. Малко след това в жилището дошла дъщерята на
подсъдимия и св. А. - св.Д.. След като св. Д. влязла в коридора, св. А. се
прибрала от терасата в жилището и отишла при дъщеря си. В това време от
кухнята се появил и подс. А., който междувременно се бил върнал в кухнята
и бил започнал да се храни. Св. Д. поискала да разбере защо баща й иска да
заколи майка й, но подсъдимият посегнал да удари и нея. Същият крещял
оправдавайки поведението си с това че А. имала любовник и пр. В това време
пристигнал и св.К., който заварил тримата в коридора на жилището, където
подс. А. гонел дъщеря си от жилището, а на съпругата си казвал да се прибира
вътре. Св.К. се намесил и поискал от Д. и А. да не остават в жилището, а да
тръгнат с него. Св.А. набързо си взела чантата и тримата напуснали
жилището, като в него останал само подсъдимия А.. От този ден св. А. повече
не се върнала да живее при подсъдимия като заживяла самостоятелно.
Междувременно сигнал за инцидента между подсъдимия и св. А. на тел. 112
подал и св. К.. Същият бил уведомен от св. С. за това и лично чул свадата
3
идваща от жилището на подсъдимия. На място пристигнал полицейски екип,
но завали там само подсъдимия. Св. А. вече била напуснала жилището. На
подсъдимия бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР, а за
посещението била изготвена докладна записка.
От заключението на назначената в хода досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза по отношение на св. М.А. се установява, че
побоят и заплахите са били стресова ситуация за нея, като психичният
тормоз, упражняван с години спрямо нея от страна на подс. А., изиграл роля
на хронична психотравма за нея. Съгласно заключението на вещото лице
психиатър св. А. все още не е в състояние да преработи и рационализирала
стресовата ситуация от 26.05.2020г., и не се е освободила от болестотворното
й въздействие.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза изготвена по
отношение на подс. С.А. се установява, че същият не страда от психично
разстройство, че е склонен към агресия и/или насилие, насочено предимно
към съпругата му /физическа/, а косвена и вербална и спрямо роднинския
кръг, акумулираните от него неудовлетворени емоции и подозрителност
спрямо съпругата му се били трансформирали във физическа агресия спрямо
нея, стигаща до ярост и застрашаваща живота й, както и че не е бил в
състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието",
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководел постъпките си.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства –показанията на всички разпитани по делото свидетели – М.А. (в
това число и тези дадени в хода на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл. 281 от НПК), С.Д., К.К., Ж.С., К. К., К.П. и Н.Н., показанията
на вещите лица д-р Р. Б. и Р.Г., заключения по назначени съдебно
психиатрична и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертизи, запис от НС 112, докладна записка, протокол за предупреждение,
доклад за проверени лица и превозни средства, справка за съдимост.
Като непротиворечиви, житейски логични и последователни съдът
кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели като
особено внимание при преценка на доказателствения материал съдът обърна
на показанията на св. А., която е конституирана и в друго процес. качество в
производство. Доколкото обаче показанията и са неизменни в хода на цялото
наказателно производство и се подкрепят в пълна степен с показанията на
останалите разпитани по делото свидетели, а и със заключението на
назначената съдебно психиатрична експертиза по отношение на нея съдът не
намери причина да не им даде вяра. Още повече, че тези показания са
депозирани след предупреждение за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
4
Като обективни и компетентни дадени съдът кредитира заключенията
на вещите лица д-р Р.Б. и Р.Г., изготвили съдебно психиатричната експертиза
по отношение на пострадалата и комплексната такава психиатрична и
психологична по отношение на подсъдимия.
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира и писмените
доказателства по делото – справка за съдимост, протокол за предупреждение
по ЗМВР, докладна записка, справка от РЦ 112 ведно с запис и др..
В обясненията си пред съда подсъдимият заявява, че разбира
обвинението, но отрича да е направил това в което е обвинен. Сочи че всичко
написано в обвинителния акт е лъжа.
Обясненията на подсъдимия в тази насока съдът не кредитира и приема
същите за защитна теза, доколкото твърденията му се опровергават по
безспорен начин от целия останал събран по делото доказателствен материал.
Предвид описаната фактическа обстановка, установена въз основа на
горните доказателства, съдът намира от правна страна,че подс. СТ. Д. АТ. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
144, ал.3, вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК тъй като в периода от неустановена
дата през месец април 2020г. до 26.05.2020г. включително, в град Варна, в
условията на продължавано престъпление, се заканил на М. Ж. АТ. с
престъпление против нейната личност, а именно заканил й се с убийство и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, като деянията са извършени както следва:
на неустановена дата през месец април 2020г., в град Варна, се заканил
на М. Ж. АТ. с убийство, казвайки й, че щял да я прател в моргата, ако
продължавала да го следяла, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
на неустановена дата от началото на месец май 2020г. до 26.05.2020г., в
град Варна, се заканил на М. Ж. АТ. с убийство, казвайки й, че щял да я
убиел, ако отивала при любовника си, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му и
и на 26.05.2020г., в град Варна, се заканил на М. Ж. АТ. с убийство,
удряйки й я и казвайки й, че щял да я убие, да й изкопаел гроба и да я
заколел, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Обект на това престъпление са обществените отношения, които
осигуряват свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които
се формира волята на човека.
Изпълнителното деяние се изразява в закана, обективиране на
намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу
личността /убийство/ срещу него или негови ближни. То може да бъде
осъществено само чрез действие. Заплахата може да бъде отправена устно,
писмено или по друг начин. Необходимо е заканата да създава възможност за
5
възбуждане на основателен страх у жертвата от извършване престъплението.
Деянието е довършено кагато пострадалия възприеме заканата.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно
лице.
Деянието може да бъде извършено само с пряк умисъл като деецът
следва да съзнава, че отправя към пострадалия заплаха с убийство, както и
това че заплахата се възприема от жертвата и, че у нея може да възникне
основателен страх за осъществяване на заканата. Не е необходимо деецът
когато отправя заканата да има оформено решение да извърши убийството.
В случая в хода на съдебното следствие по безспорен начин от
събраните гласни доказателства бе установено, че на няколко пъти (на три
пъти) подсъдимия е осъществил признаците на престъплението по чл. 144,
ал.3 от НК. Репликите "Ще те убия" „Ще те пратя в моргата“, „ще те заколя“
по същината си са закана за убийство. Тези реплики в конкретния случай не
са формални и изпразнени от съдържание, а са били обективно годни да
възбудят основателен страх от осъществяване на заканата. Не е необходимо
пострадалият да се уплашил и не е необходимо да са предприети действия по
реализирането на заканата, нито да е било взето предварително решение за
реализиране на убийство. Годността на заканата да възбуди страх е нейна
обективна характеристика, каквато съдът намира, че в случая има. За да е
съставомерно деянието не се изисква в момента на заканата извършителят да
е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може
да настъпи, но в първите два случая през месец април и през май 2020год.,
заканвайки се с думите "Ще те убия", „Ще те пратя в моргата“ подс А. е
излъчвал агресия, а при третия случай на 26.05.2020год. освен вербална
агресия е проявил и физическа такава като е взел и нож в ръцете си. Горното
на фона на избухливия характер на подсъдимия е подсилвало усещането за
страх от осъществяване на заканите и те са изглеждали съвсем реални за
св.А.. Заканите обективно са били годни да породят основателен страх за
осъществяването им и предвид факта, че св. А. е била сама с подсъдимия и
поначало се е страхувало от него. За последното свидетелстват нейната
дъщеря и мъжът с който живее на семейни начала. Данни за това се извеждат
и от заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза по
отношение на пострадалата. Видно от нея психическия тормоз упражняван с
години по отношение на пострадалата от страна на подсъдимия е изградил
роля на хронична психотравма за нея.
От друга страна от заключението на назначената комплексна съдебно
психиатрична експертиза с психологическо изследване се установява ,че
подсъдимия е е склонен към прояви на агресия и/или насилие насочено
предимно към съпругата си, а косвено и вербална спрямо роднинския си кръг.
От показанията на психолога Р. Г. дадени пред съда се установява, че той е
личност с повишена раздразнителност, агресивност, мнителност,
подозрителност и е невъзможно да не си дава сметка че проявява агресия и за
6
последиците от нея. Предвид горното, съдът намира, че в случая заканите не
са били бланкетни реплики, празни от съдържание, а са били обективно годни
да възбудят основателен страх за тяхното осъществяване, а и са възбудили
такъв страх у пострадалата.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е искал.
Обстоятелството, че в рамките на два месеца, при една и съща
фактическа обстановка и форма на вината подсъдимия е извършил три деяния
като последващите представляват от обективна и субективна страна
продължение на предходните, обуславя квалификацията по чл. 26 от НК –
продължавано престъпление.
При определяне вида и размера на наказанието.
Като смекчаващо отговорността обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало на подс. А., както и напредналата му възраст, а като
отегчаващо такова високия интензитет на престъпната дейност – в рамките на
два месеца три деяния.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не
констатира
При определяне наказанието на подс. А., с оглед разпоредбата на чл.54
от НК, съдът обсъди степента на обществена опасност на конкретното деяние
и тази на извършителя, за който прие че не е такъв за завишена степен на
опасност с оглед данните за чистото му съдебно минало и като прие превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства му наложи наказание лишаване
от свобода в размер към минималния предвиден в разпоредбата на закона а
именно в размер на шест месеца, като счете, че това наказание е достатъчно и
в пълна степен ще постигне целите на наказанието предвидени в нормата на
чл. 36 от НК.
Като съобрази размера на наказанието както и данните за личността на
подсъдимия (неосъждан до момента, в напреднала възраст) съдът счете ,че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е
наложително така наложеното му наказание да бъде изтърпяно от него
ефективно, поради което и приложи разпоредбата на чл. 66 от НК и
постанови отлагане изтърпяване на наказанието като определи на подсъдимия
изпитателен срок от три години.

По гражданския иск.
С оглед изхода на делото съдът прецени, че предявения от пострадалата
граждански иск за неимуществени вреди е доказан по основание, доколкото
подс. А. бе признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 144,
ал.3, вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК – закана за убийство. Досежно размерът на
7
иска обаче съдът счете, че същият е завишен. Прецени, че е справедливо
претърпените от пострадалата болки и страдания в резултат на
престъплението да бъдат обезщетени от подсъдимия със сума в размер на
3000лв., ведно със законната лихва от датата на престъплението
26.05.2020год. до окончателното изплащане на сумата, поради което и осъди
последният да заплати на гр.ищеца М.А. посочената сума като счете, че с тази
сума ще бъдат напълно репарирани причинените на пострадалата страдания.
Съдът прецени, че гражданският иск за горницата над тази сума 3000лв.
до 7000лв. се явява неоснователен и като такъв го отхвърли.
Съдът като взе предвид, че като ВД по делото (л.61) е приложен 1бр. СД
съдържащ запис от тел 112 прецени, че същият следва да остане по кориците
на делото.
Като взе предвид, че в хода на наказателното производство частната
обвинителка и гражданска ищца е направила разноски общо в размер на
600лв. за адвокатско възнаграждение, която сума се доказва по категоричен
начин от приложения към делото договор за правна защита и съдействие
съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати на
частната обвинителка и гражданска ищца М. Ж. АТ. посочената по-горе сума.
На същото основание съдът осъди подсъдимия да заплати направените
по делото съдебни разноски в това число такива направени в хода на
досъдебното производство в размер на 304.80лв. в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР Варна и 80лв. разноски направени в съдебната фаза по
сметка на ВРС, както и държавна такса върху уважената част от гражданския
иск в размер на 120лв. по сметка на ВРС.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд – Варна:

8
Съобщи за изтекли лични данни